За първи път ми се случва отразяването на Европейски съвет да ме накара да почувствам съществуването на паралелни светове. Защото, докато лидерите на ЕС с усмивка на лицето обясняваха как европейският дух тържествува, пред очите ми Съюзът се раздели на две. Европа на еврозоната и на останалите. Европа на страните-членки и на институциите.

Както знаете, още преди Съвета доминиращата тема беше френско-германското предложение за т.нар. Пакт за конкурентоспособност, който да бъде сключен между страните от еврозоната. Очакваше се този въпрос да измести до голяма степен вниманието от официално обявените теми на Съвета - енергетика и иновации.

В отговор на тези очаквания, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози дадоха брифинг, на който обясниха на медиите какво точно ще представят пред колегите си по време на официалния обяд. А именно: Пакт за конкурентоспособност, който да бъде задължителен за страните от еврозоната, но същевременно отворен за останалите страни, които биха желали да се присъединят към него. повече на euinside.eu

По-европейска Германия или по-германска Европа - с този хамлетовски въпрос може да се обобщят настроенията преди Европейския съвет днес и утре в Брюксел.

Основната тема, както става ясно от поканата на президента на Европейския Съвет Херман ван Ромпой до лидерите, ще бъдат ограничените промени в Договора с цел създаването на постоянен механизъм за запазването на финансовата стабилност на еврозоната. От писмото се разбира, че Ван Ромпой е провел консултации с всички страни-членки, въз основа на които е бил изготвен проект на заключения. Те са били изпратени предварително на всички страни-членки, за да се запознаят с тях преди Съвета.

„Трябва да постигнем споразумение за проект на решение на нашата среща, за да може процедурите да бъдат стартирани възможно най-бързо както на европейско, така и на национално ниво, за да може решението да влезе в сила на 1 януари 2013 година”, заявява Ван Ромпой. повече на euinside.eu

Ролята на Полша в отношенията с източноевропейските държави е изключително важна и затова Германия и Франция смятат да засилят сътрудничеството между Европейския съюз и източните съседи с помощта на Полша. Това е казала германският канцлер Ангела Меркел по време на визитата си във вторник (8 февруари) във Варшава. Срещата в полската столица, по повод 20-годишнината от създаването на Ваймарския триъгълник (Франция, Германия и Полша), се състоя дни, след като по време на Европейския съвет на 4 февруари полският премиер Доналд Туск си тръгна бесен заради разцеплението, инспирирано от Франция и Германия с идеята за създаване на Пакт за конкурентоспособност.

Именно затова г-жа Ангела Меркел и г-н Никола Саркози са били във Варшава - за да потърсят подкрепата на Полша за Пакта. Причината е, че в рамките на Европейския съюз Полша е добър пример с дисциплинирана бюджетна политика и законно установен таван на допустимия нов дълг. Перспективите на страната да се присъедини към планирания пакт за конкурентоспособност на страните от еврозоната са добри, смята още Ангела Меркел. повече на euinside.eu

С изборите в Хамбург започна поредица от местни избори в Германия, резултатите от които се смятат за показател за шансовете на канцлера Меркел да продължи да управлява и след 2013-а година. Ако обаче се съди по резултата в Хамбург, положението на управляващата коалиция става все по-трудно.

Във втория по големина германски град, който е и едно от най-големите европейски пристанища, християндемократите на Меркел регистрираха най-голямата си загуба от Втората световна война насам. С 48% от гласовете и 62 места в местния парламент левоцентристката Социалдемократическа партия печели абсолютно мнозинство. Християндемократите получават едва 22% от гласовете, което е почти два пъти по-малко от резултата им от последните избори през 2008-а. повече на euinside.eu

В навечерието на срещата на върха на лидерите на еврозоната на 11 март, Испания получи тежък удар по и без това застрашения си имидж - рейтинговата агенция Мoody`s намали кредитния рейтинг на страната от Аа1 на Аа2 с негативна перспектива. Причината е, че според агенцията цената на банковото преструктуриране значително надхвърля оценките на правителството. Според The Financial Times, вместо прогнозираните от властите 20 милиарда евро, страната ще се нуждае от допълнителни 40-50 милиарда евро, за да преструктурира банковия си сектор, а в “стресова” ситуация цената на спасяването на банките може да достигне стряскащите 120 милиарда евро. "Уязвимостта на Испания от пазарен срив остава висока заради високите нужди от финансиране, както на националното правителство, така и на местните власти и банките", аргументира се агенцията.

Новината е студен душ за Мадрид който само преди броени дни гордо обави, че е изпълнил целта за бюджетния си дефицит за 2010 година от 9.3% и даже я е преизпълнил с 0.1%. Правителството изрази увереност че ще постигне и целта за тази година, която е дефицит от 6% (на фона на 11,1% през 2009-а). повече на euinside.eu

Лидерите на еврозоната постигнаха важен компромис по отношение на спасителния фонд за еврозоната, който вече ще отпуска заеми на по-ниска цена и ще може да изкупува правителствени облигации на първичните пазари. Лидерите подкрепиха и Пакт за еврото, макар и доста по-смекчен от първоначалната идея на Франция и Германия, който поставя основата на по-силен политически и партньорски контрол в еврозоната.

Очакванията за резултатите от срещата не бяха високи, затова решенията предивзикват изненада. Не може да се игнорира контекста, в който бяха взети - извънредният Европейски съвет за Либия и разрушителното земетресение в Япония, както и силният пзарен натиск върху периферните икономики, провокиран от новината за понижаването на испанския кредитен рейтинг. Не знам дали лидерите на еврозоната са заседавали с усещането за разпадащ се свят, което витаеше в глобалната „инфосфера” през целия ден, но определено голямата им грижа беше да излъчат послание за стабилност. повече на euinside.eu

Какво да прави Европа със себе си и със света около себе си? Европейските лидери са изправени пред тежка битка с дълговете и дефицитите си, а същевременно ЕС губи конкурентоспособността и влиянието си навън. Растежът е по-бавен от очакваното - за 2011-а прогнозният икономически ръст на еврозоната е 2% под средното за света. На този фон, беше любопитно да се види проблема през очите на трима евмропейски лидери, които участваха в годишната среща на Световния икономически форум в Давос.

Дейвид Камерън - оптимистът, може би защото е премиер на страна, която не просто не е член на еврозоната, но и не иска да бъде. Според британския министър-председател, песимистите за бъдещето на Европа казват: 

Ние сме неспособни да решим проблемите си с дълга и дефицита.

Неспособни сме да се конкурираме с динамичните икономики, защото винаги ще сме претрупани с регулация и бюрокрация. повече на euinside.eu

Първият Европейски съвет за тази година ще се проведе "под прикритие". Официално темите на Съвета са енергетиката и иновациите, но всъщност гвоздеят в програмата вероятно ще бъде поредният френско-германски план, този път с гръмкото име „Пакт за конкурентоспособност”. Разбира се както самият план, така и предстоящото му обсъждане от лидерите са строго пазена тайна и официално такава точка в дневния ред няма. Според неофициални информации обаче, лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Никола Саркози смятат да представят пакта по време на обяда.

В традиционното си обръщение към лидерите, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой отбелязва само, че по време на следобедната сесия на Съвета вниманието ще се съсредочи върху финансовите проблеми на еврозоната. „До март трябва да вземем решение за редица реформи, за да консолидираме финансите си и да защитим страните-членки от бъдещи кризи. В петък ще поставим задачите на европейските институтици, които ще поемат отговорността за подготовката на всеки елемент от пакета с реформи.”

Октомврийският Европейски съвет беше колкото решаващ, толкова и предпоследен. Защото макар да отвориха вратата пред важните решения, лидерите ги оставиха за Съвета през декември. Нямаше как да е иначе, при положение, че броени дни преди срещата френско-германското предложение от Довил напълно промени фокуса на дискусиите, като извади на преден план темата за промени в съюзните договори.

Германия, подкрепена от Франция, настоява за изменения, които да легитимират създаването на постоянен спасителен механизъм за еврозоната, на мястото на сегашния временен фонд за Гърция. повече на euinside.eu

За нова монетарна система, която да наследи второто споразумение от Бретън Удс от 1971-ва година призова президентът на Световната банка Робърт Зелик в обширна статия за вестник "Файненшъл таймс", публикувана в навечерието на срещата на върха на двайсетте водещи индудстриализирани държави и нововъзникващи пазари в Сеул. Основният проблем в съвременната глобална икономика е изострянето на търговските дисбаланси - страни, които взимат много заеми, защото имат големи бюджетни дефицити (тоест харчат повече, отколкото изкарват) имат сериозни проблеми, за които обвиняват страните, които имат излишъци и заливат пазарите с продукция.

Конфликтът, за който euinside вече писа, е толкова сериозен, че изглежда все по-трудно да се намери разумно решение, което, от една страна, да възстанови икономическия растеж в дефицитните страни и, от друга, да създаве предпоставки за устойчив икономически растеж на цялата глобална икономика. повече на euinside.eu

Германия би подкрепила евентуално удължаване на гръцката спасителна програма от ЕС и МВФ, намекна канцлерът Ангела Меркел по време на среща с гръцкия премиер Георгиос Папандреу в Берлин. Като аргумент тя изтъкна, че ирландският спасителен заем е седемгодишен, а гръцкият - само три. „Но дали матуритетът на гръцкия заем трябва да бъде удължен, може да бъде решено само в хармония с всичи други мерки”, уточни Меркел. Както знаете, на среща на върха на 11 март лидерите на страните от еврозоната трябва да вземат важни решения за размера и функциите на сегашния спасителен фонд за еврозоната, за вида на бъдещия и за Пакта за конкурентоспособност, предложен от Франция и Германия.

На свой ред, гръцкият премиер изрази подкрепата си за целта на Пакта да възстанови конкурентоспособността на еврозоната: „Част от проблема в Гърция са не само дълга и дефицита, но и фактът, че Гърция не е конкурентоспособна икономика. Ние купуваме повече, отколкото продаваме, най-просто казано.” повече на euinside.eu