Когато започна втората война в Ирак (март 2003 г.) много анализатори смятаха, че идеята е САЩ да могат да сложат ръка върху най-богатия на петрол район в света, за да задоволят огромната си консумация на черно злато. Дали това е била истинската и единствена причина за нахлуването в Ирак, вече няма и смисъл да търсим отговор. Сега, седем години и половина по-късно, бойните действия са официално прекратени от новия президент Барак Обама.

Не случайно започвам с петрола, защото обръщението на Обама от 31 август съдържаше нещо много важно, показващо сериозно сближаване между интересите на обществото както в САЩ, така и по света, с политиката на администрацията на Белия дом.

Липсата на пари повече на euinside.eu

Следим от самото начало събитията в Тунис и Египет и се опитваме да вникнем в случващото се.

Не е толкова лесно, особено когато идваш от държава, която само преди 20 години е преминала през подобни катаклизми, за да тръгне да гради демокрация и, смея да твърдя, още е далече от западните представи за демокрация. От множеството позиции, официални и неофициални, коментари, анализи, става ясно, че ние в euinside не сме единствените, които се опитваме да разберем какво става, нито пък сме сами в мнението, че този път трябва много по-внимателно да се стимулират гражданските и демократични процеси.

Но въпросът, който най-много напираше в нас беше можеха ли тези събития да се предвидят и международната общност (най-вече ЕС) да бъде по-подготвена в реакцията си. Именно с този въпрос започна и нашето интервю с министъра на външните работи Николай Младенов. повече и видео на euinside.eu

Независимо от многото критики, има един плюс, който трябва да признаем на новия върховен представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън - подредбата на посещенията й след встъпването й в длъжност преди повече от месец. Първо тя посети Западните Балкани, с което даде ясно да се разбере, че това вече не е просто зона, създаваща само проблеми на Европа, а е район - част от Европа, с който ЕС осъзнава, че иска и трябва да се справи.

Вторият силен сигнал, който отправя баронеса Аштън е обиколката й в Близкия изток, започнала на 14-ти март - досега изцяло приоритетна зона на Съединените щати. Може правомощията на върховния представител да не са достатъчни, за да може тя да се изправи рамо до рамо с Хилари Клинтън и да заяви европейските интереси твърдо и непоколебимо, но фактът, че тя избра "сега" за обиколката си в Близкия изток, който е в непосредствена близост до външните граници на съюза, е повече от показателен. повече на euinside.eu

Алжир, Тунис, Йордания, Ливан, Йемен, Египет, Бахрейн, Либия. Какво провокира „зимата на недоволството” в Близкия Изток и Северна Африка? Какво искат протестиращите хора, колко далеч са готови да стигнат, колко дълбоки могат да бъдат промените и какво означават те както за целия регион, така и за света? Вирусът на протестите се разпространява толкова бързо, че докато изуменият Запад успее да оцени ситуацията в една страна, вниманието вече се е преместило другаде. Първите оценки са, че по мащаба си промяната, на която сме свидетели, може да се сравнява с падането на комунизма в Източна Европа преди повече от 20 години.

Вашингтон е очаквал бунтовете в Близкия Изток

Дали обаче всички са толкова изненадани колкото широката публика? Вестник New York Times съобщава, че миналия август президентът Барак Обама е възложил на съветниците си да изготвят секретен доклад за размириците в Арабския свят. Документът от 18 страници идентифицира потенциалните точки на напрежение и по-специално Египет и предлага как американската администрация да окаже натиск за политически промени в страните с автократично управление, които същевременно са ценни американски съюзници. повече на euinside.eu

Страна като България вероятно трудно може да си представи какъв толкова голям проблем може да бъдат нелегалните имигранти, по простата причина, че никога не е била обект на желание за хората извън Европейския съюз, които се стремят към по-добър живот, към свобода и признание на личността. Впрочем, не само на България й е трудно - много страни-членки на Евросъюза, които се намират във вътрешността му и са по-далеч от подстъпите на бежанците и нелегалните имигранти, също доскоро бяха не особено съпричастни към тревогата на държави като Гърция, Италия, Испания и Португалия. Сега обаче проблемът придобива нови измерения, защото притокът от нежелани бедни и необразовани хора се очаква да се увеличи в пъти заради размириците в Северна Африка и Близкия изток.

Голямото изпитание за европейската структура

Първите признаци за негативните последици от иначе приветстваните процеси на демократизация в южното Средиземноморие и Близкия изток вече са налице в Италия - над 5,000 тунизийски нелегални имигранти пристигнаха на бреговете на остров Лампедуза миналата седмица. повече на euinside.eu

По-малко от година, след като президентът Барак Обама държа реч в древния университет Ал-Азар в Кайро (на 4ти юни 2009), в египетската столица реч държа и първият върховен представител на ЕС за външната политика, приравняван с ранга на външен министър - баронеса Катрин Аштън. Тя обаче избра за мястото на своята реч не университета, а седалището на Арабската лига.

Не само изборът на мястото за отправяне на послания е различен между двамата транс-атлантически партньори, но и съдържанието им. Така например, президентът Обама отдели много внимание в 54-минутното си обръщение на Исляма и приемането на неговото съществуване. След това степенува американските интереси в следния ред: Афганистан, Ирак, конфликтът между израелци и палестинци, Иран, религиозната свобода, правата на жените, икономическото развитие. повече на euinside.eu