Emo i Gini,otnovo biahme na Bangeici,za da zaredim "bateriite".Mnogo sniag,mnogo slance i hubavo nastroenie imashe.Eto malko snimki ot kastata.

pristaniste ,, varna ,,

dvoreza ,,evsinograd ,, pri postroiavaneto mu  okolo 1800 - 1900 g

parvite morski bani  varna 1880g

parvata mazka gimnazia

sgradata na operata  - varna - zentar

Законът за достъп до документите на бившите тайни служби осигурява възможност на гражданите да се запознават с материалите, съхранени в архивите за тях и за техните близки...

Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурности разузнавателните служби на Българската народна армия

Как механизмът за мониторинг на Европейската комисия (ЕК) в областта правосъдие и вътрешни работи (CVM) да бъде използван по-ефективно, за да има по-голям резултат и в крайна сметка да постигне целта си - върховенство на закона и работещи правила в България? Този въпрос обсъждаха политици, дипломати, представители на неправителствени организации, журналисти и граждани в рамките на дискусия, организирана от euinside и авторския блог на политолога Владимир Шопов blogeurope.

Още в самото начало на разговора говорителят на министерството на външните работи г-жа Весела Чернева отправи силно послание от името на правителството за промяната в отношението към Механизма от страна на новите управляващи. повече на euinside.eu

Русия ще финансира изграждането на АЕЦ Белене до намирането на стратегически инвеститор. Това е новината от днешното масирано руско присъствие в София. Нагнетяването на напрежението започна във вторник с „изненадваща” визита на председателя на борда на директорите на „Газпром” Алексей Милер. Тогава стана ясно, че в петък на крака ще дойде директорът на руската държавна корпорация по атомна енергетика „Росатом” Сергей Кириенко с оферта за 2 милиарда евро заем за проекта.

Кириенко дойде, при това не сам, а с министъра на енергетиката Сергей Шматко. Отгоре на всичко, след месеци колебания и замразявания на проекта „Белене”, точно тази сутрин Българският енергиен холдинг е публикувал обявата за избор на консултант за проекта, за която журналистите чуха от министър Трайков чак по обед, защото БЕХ имал проблеми със сървъра. Изявлението на министър Трайков провокира повече въпроси, отколкото даде отговори. Той дори не съобщи в прав текст „новината” за заема от Русия и остави журналистите сами да се досетят. Но наблегна на това, че няма да се дават държавни гаранции за заема. целия коментар на euinside.eu

НАТО е в процес на най-амбициозната промяна от създаването си насам. Алиансът търси нови подходи и средства за справяне с новите глобални предизвикателства пред сигурността. В същото време продължава да създава нови политики и механизми, за да разпространява демокрацията, сигурността и интеграцията в цяла Европа.

Така генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен обобщи основните предизвикателства пред Алианса, в процеса на изработване на новата му стратегическа концепция. Расмусен дойде в България само три дни след като експертният съвет, оглавен от бившия американски държавен секретар Мадлин Олбрайт, представи своите препоръки, въз основа на които генералният секретар ще направи предложението си за нова концепция на пакта на срещата на върха в Лисабон през ноември. повече на euinside.eu

Ако досега само сме се базирали на разкази на "очевидци" за това къде съдебната система как функционира и, ако нашата присъстваше из българските, но и чуждите медии в конкретен контекст, сега вече всички близо 500 милиона граждани на Европейския съюз ще могат да видят "с очите си" как могат да разчитат на съдебната система във всяка от 27-те страни-членки. Това стана възможно, след като на 16 юли онлайн се появи новият портал - E-Justice. Информацията в него е на 22-та официални езика на Европейския съюз, включително и български, но не цялата е налична на всички езици.

И така, ако италианец пътува в Германия и се нуждае от адвокат или френски предприемач иска да разгледа унгарския регистър за земя, а пък естонски съдия има запитване за испанската съдебна система повече на euinside.eu

Докато се засилват тенденциите за излизане от кризата в страни като САЩ, Япония, Китай и нововъзникващите пазари, четвъртото тримесечие показва слаби данни за Европа, посочват икономистите от фондацията за международен мир Карнеги. Според тях оповестяването на спасителен план за Гърция е дал на пазарите така желаната доза сигурност.

За съжаление обаче, отбелязват от Карнеги, гръцката криза е все още в зародиш - години ще са нужни на страната да се върне на пътя на устойчивия бюджет и да възстанови част от изгубената си конкурентоспособност чрез контрол върху заплатите и структурни мерки. Макар и не толкова остро, по подобен начин стоят нещата и с Италия, Испания, Португалия и Ирландия, както и няколко по-малки страни, които наскоро се присъединиха към ЕС и са вързали валутите си за еврото. повече на euinside.eu

Няма дупки, няма бесни шофьори, няма подскачане на колата с часове. Докато сложиш предпазния колан и вече си на другия край на България. Това се случи в петък сутринта, когато още нямаше вулканичен прах над България и всички авиокомпании си летяха необезпокоявано над страната, а аз стигнах от София до Варна за 45 минути. Красота! В понеделник сутринта обаче, всички знаят каква беше картинката, затова в неделя предвидливо се прибрахме до София ... с кола ... за около 5 часа ... по „магистралата“ ...

Вече в София, ровейки за нещо в „архива“, попадам на следния цитат от мое интервю: „Хърватия почти е изпълнила целта си да построи 1,500 км магистрали и планира сериозни инвестиции в железопътната инфраструктура, а освен това се стреми да привлече и повече пътници, които да преминават през летищата и повече товари през пристанищата“. Годината е ... 2007. повече на euinside.eu

Ако има данък върху финансовите транзакции, той трябва да е глобален, в противен случай ще донесе повече вреда, отколкото полза, смята Европейската комисия. От съобщението за облагането на финансовия сектор, представено от комисаря по данъчната политика Алгирдас Шемета на 7 октомври, става ясно, че на европейско ниво Комисията по-скоро е склонна да проучи варианта за облагане с данък върху печалбата и заплатите във финансовите институции.

Позицията на Комисията е, че по отношение на данъка върху финансовите транзакции (ДФТ) съществуват съществени забележки и неясноти. Като цяло, приходите от него силно зависят от обхвата (кои точно транзакции ще се облагат) и нивото на прилагане (световно, европейско или национално), затова изчисляването на потенциалните приходи е трудно и неточно. повече на euinside.eu

Днес честваме 122 години от Съединението на България.

Съединението на България е фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през 1885.

6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Изстрадалият ни народ отхвърли една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г.

Oт сградата, където днес се помещава териториалната дирекция на Държавния архив във Варна, на 6 септември 1885 г. княз Александър I Батенберг приема народната воля и огласява обединението на България. “Да подкрепим с оръжие в ръка това народно дело!”, с тези думи князът се обръща към варненци, излизайки от телеграфо-пощенската станция, където получава потвърждение за събитието. 

Още веднъж, Честит празник на всички Българи!

Bulgarian Society of Nevada 

Ден след подписването на споразумението за изграждане на газова връзка между България и Гърция, енергийният минстър Трайчо Трайков подписа в Брюксел “съвместно изявление” за подготовката на проект за изграждане на интерконекторна газова връзка между България и Сърбия. В документа, подписан в присъствието на европейския комисир по енергетиката Гюнтер Йотингер, са очертани основните стъпки в развитието на проекта. Той съдържа и призив към Европейската комисия и големите международни финансови институции да подпомогнат финансирането на проекта, се казва в съобщение на сръбското енергийно министерство.

Българската страна вече обяви, че ще получи 60 млн. евро по Оперативна програма “Регионално развитие” за строежа на отсечката от Дупница до границата. повече на euinside.eu

България се е въздържала да одобри проект на решение на Европейската комисия за пускане за продажба на европейския пазар на продукти, съдържащи генномодифицирана царевица. Това съобщи заместник министърът на външните работи Красимир Костов след редовното заседание на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет, на който тази позиция е била договорена.

Причината за решението е, че част от научните изследвания, представени от вносителя на Европейската агенция за безопасност на храните, не дават повече подробности на euinside.eu

По данни от инвентаризация, направена през 2007 г., България има приблизително по 50 млн. тона въглеродни излишъци, спрямо заложените в протокола от Киото цели за страната ни. Целта за България е да намали емисиите си с 8% спрямо 1988 г., което означава около 128 млн. тона годишно за периода 2008-2012 г. Тенденцията е покачване с около 1 млн. тона годишно. Това означава, че все още е трудно да се направи ясна прогноза какви ще бъдат излишъците на страната ни за в бъдеще.

Сега, броени седмици преди глобалната среща на върха в Копенхаген, когато трябва да се договори ново споразумение за климатичните промени, което да замени протокола от Киото, страната ни има твърда позиция повече на euinside.eu

Ако някой си мисли, че европейската интеграция (поне за малко) е приключила с петото разширяване на ЕС и с влизането на Лисабонския договор в сила, много се е объркал. Интеграционните процеси тепърва предстоят, както стана ясно от кризата с еврото, отприщена от Гърция. Независимо от това обаче, геополитическите процеси налагат Съюзът да започне да мисли за следващия етап от разширяването си. И тук няма да стане дума за "сигурните" бъдещи членове като Хърватия и Исландия, а за Западните Балкани.

През последните месеци се забелязва сериозно активизиране на международните усилия именно в тази посока. Първо беше знаковият избор на новия Върховен представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън да направи едно от първите си посещения в чужбина именно на Балканите. Активизиране има очевидно и от страна на САЩ и на България. повече на euinside.eu

Откакто Европейският съюз за първи път лансира Лисабонската стратегия за растеж и заетост през 2000 година, целяща да направи от европейската икономика най-конкурентоспособната в света до 2010, Центърът за европейска реформа всяка година прави анализ на изпълнението на мерките в нея. Тази година не прави изключение, но има още по-голямо значение, тъй като именно върху изпълнението на Лисабонската стратегия от отделните страни-членки ще зависи и върху какво ще стъпи новата Европа 2020, която е естествено продължение на заложените още през 2000 г. цели.

Основните стълбове на Лисабонската стратегия са иновации, либерализация, предприемчивост, заетост и социално включване, устойчиво развитие и околна среда. Както се вижда, разликите с амбициите на Европа 2020 не са много, защото новият стратегически документ залага на следните приоритети: растеж на знанието, устойчив растеж, приобщаване (социално включване), съюз на иновациите, мобилна младеж, дигитално общество, индустриална политика за зелен растеж, европейска платформа срещу бедността. повече на euinside.eu

Натрупаните външни и вътрешни задължения от страна на държавата към края на декември 2009 г. са приблизително 9.4 млрд. лв., показват данните на Industry Watch. В сравнение с година по-рано, държавният дълг се запазва почти непроменен. В момента дългът се е увеличил от 14.2 на 14.4%. Фискалният резерв е спаднал със 709 млн. лв. спрямо края на 2008 г. и в момента е в размер на 7.7 млрд. лв, което е намаление от 12.6 на 11.4%.

През 2009 г. дългът на частния сектор към банките в България е достигнал 50.6 млрд. лв. Изчислението е средно за годината, а не за обемите само към края на годината. Спрямо 2008 г. дългът на частния сектор се увеличава с около 5.6 млрд. лв. Над 60% от това увеличение се отнася за бизнес кредитите. Домакинствата са увеличили дълга си към банките с около 2.2 млрд. От тях най-голям дял има дългът по жилищните кредити, който беше малко над 8 млрд. лв. средно през миналата година. повече на euinside.eu

За първи път от 1999 година насам НАТО преразглежда стратегическата си концепция. И за първи път България има възможността да участва в предефинирането на целите, стратегиите и функциите на организацията.

 Ключова реч произнесе американският държавен секретар Хилъри Клинтън на 22 февруари пред участниците в семинар, посветен на новата стратегическа концепция на НАТО, организиран от Атлантическия съвет. Тя очерта подробно новите, нетрадиционни заплахи и предизвикателства, на които трябва да отговори трансатлантическата организация: тероризмът, киберпрестъпленията, пиратството, несигурността на енергийните доставки. Това са заплахи, които не признават границите и произходът им не винаги е ясен, подчерта Клинтън. Особено важен елемент от новата стратегическа концепция за НАТО е системата за противоракетна отбрана: повече на euinside.eu

За първи път от 30 години насам Афганистан провежда избори самостоятелно. Това изречение звучи повече от положително, но дали е така? Когато човек говори за Афганистан думата избори има съвсем различно значение, въпреки че технологията, на практика, е същата. Може да е малко прекалено, но в доста отношения, думата избори в Афганистан е много близка по значение с тази в България. Слава Богу, приликите са малко, но пък са значителни. И те са, че една от основните борби на афганистанските власти и на мироопазващите сили в страната, е да се пребори с купуването на гласове и евентуално фалшифициране или препятстване на гласуването. По тази причина, за вота е въведено и задължението от всеки гласувал да се взимат пръстови отпечатъци. целия анализ вижте euinside.eu

Според някои европейски икономисти, разделението на Стария континент отдавна не е по оста от времето на Студената война - изток-запад, а вече е север-юг. Анализите, а и наблюденията с просто око показват, че северните икономики са по-устойчиви на кризи, по-конкурентоспособни и с по-висока производителност от южните. Освен това, северните страни като цяло имат по-засилен стремеж към иновации и към развитие на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

До същия извод е достигнала и колумнистът на вестник "Вашингтон пост" Ан Апелбаум с тази разлика обаче, че тя прави същото разделение, но не на географски принцип, а на чисто икономически. повече на euinside.eu

Мониторинговият механизъм на ЕК за България в областта правосъдие и вътрешен ред е необходим и полезен за България. Друг е въпросът дали страната ни пълноценно се възползва от помощта, която й се оказва чрез европейската оценка. И какво отвъд механизма трябва да се направи, за да продължат усилията за реформи. Тези въпроси обсъждаха участниците в дискусия за ползите и бъдещето на механизма, организирана от euinside и  blogeurope на политолога Владимир Шопов.

Може би най-силно разговорът беше провокиран от въпроса доколко т.нар. CVM (Сooperation and verification mechanism) е средство за външен контрол от страна на ЕК и доколко набелязаните в него проблемни точки се „интериоризират”, т.е. се припознават като част от вътрешния дневен ред и в България. И тук се оказа, че гледните точки са много. повече на euinside.eu

Причината е, че липсва връзка между икономиката и социалната политика. Това стана ясно на редовното заседание на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет. Може да се пристъпи към квалификация на кадри, загубили работата си от други отрасли, но за целта е необходимо България да има ясна визия за развитието на екологично чисти производства и зелени технологии. Очаква се разработването на специализирани политики да стане през 2010 г.

Правителството предвижда в програмата си за управление до 2013 г. подкрепа за създаването на "зелени работни места" за преход към икономика, "основана на по-слабо използване на въглеродни енергийни източници". повече на euinside.eu

Международните, а и вътрешноевропейските реакции след избора на Ерман ван Ромпой за първия президент на ЕС и на Катрин Аштън за първия външен министър на съюза продължават да са отрицателни и да съдържат в себе си думата "разочарование". Повечето експерти, анализатори и политици коментират, че изборът на непознати и дори некомпетентни, е направило ЕС по-слаб на международната сцена. В интервю за euinside Весела Чернева от софийския офис на Европейския съвет за външна политика споделя, че изборът на Ван Ромпой и Катрин Аштън не е добър за страни като България, тъй като те имат нужда от силно европейско водачество. Все пак тя препоръчва да изчакаме, за да видим като какви ще се докажат новите върховни представители на ЕС:

euinside: Какви хора, всъщност, бяха избрани за двата нови поста, предвидени в Лисабонския договор - президент и външен министър?

ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Избраха двама души, които не са много известни на европейската сцена, въпреки че г-жа Аштън е известна в международните среди заради последните месеци като комисар по търговията и, в някакъв смисъл, нейното име е познато в средите, които се занимават с ЕС по търговски въпроси. Но, в края на краищата, ЕС се спря на двама души, които нямат много опит в това, с което трябва да се занимават оттук-нататък. цялото интервю може да прочетете на euinside.eu

По принцип правилото е, че най-важна е онази новина, която или засяга много хора, или има дългосрочни последици, или и двете. Оттам нататък е въпрос на преценка на всяка медиа коя би могла да бъде най-важната новина. Когато една новина е в първата категория - засяга много хора и има дългосрочни последици, много е важно как и от кого ще бъде съобщена. Не за друго, а за да е сигурно, че е разбрана правилно, че е ясно какъв е проблемът и че вече се работи по решаването му.

Това обаче се отнася за държавите, които знаят за какво служат медиите и където медиите служат на когото трябва (за да няма объркване - основната функция на медиите е да служи на гражданите, да ги информира и да търси отговорност и информация от институциите от тяхно име). повече на euinside.eu

Европейският парламент ратифицира на 19 януари споразумението за стабилизиране и асоцииране със Сърбия, което е смятано за първа стъпка към евентуално членство в Европейския съюз. Това обаче не е краят на процедурата, тъй като досега само 11 от 27-те държави членки са одобрили договора. България беше сред първите, които ратифицираха споразумението.

Сърбия и ЕС подписаха споразумението за стабилизиране и асоцииране на 29 април 2008 година. Началото на ратификацията му обаче стана възможно чак две години по-късно, след като ЕС прецени, че Белград полага усилия да сътрудничи с Хагския трибунал по въпроса за заподозрените във военни престъпления. повече на euinside.eu