Говорителят на Европейската комисия Марк Грей обича да се шегува с българските журналисти, че винаги, когато наближи поредният мониторингов доклад на Комисията, "са просто обсебени от два въпроса - кога ще излезе докладът и добър ли е или лош (и по-добре ли сме от Румъния)". А всъщност нито конкретната дата е толкова важна, нито може да се постави формална оценка на доклада - важното е какво наистина пише в него. И разбира се, кой как го чете.

Посрещането на докладите на Брюксел отдавна не е съпродовено с някаква тръпка, а отразяването им в медиите се свежда до правителствените реакции - преди протоколни, сега – натрапчиво благодарствени. Всъщност правилният въпрос за доклада, ако изобщо е само един, никога не се задава - какво е новото този път. Защото Комисията, макар упорито да повтаря едни и същи критики - очевидно за да покаже, че съответните проблеми не са решени -винаги добавя и нови елементи (например в доклада от юли 2010 сериозен акцент бяха обществените поръчки). Именно проследяването на тези нови теми показва как се развиват наблюдаваните събития – в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. повече на euinside.eu