transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view
Tutmanik

New? Join now!

Великден

Великденски символи и традиции

В България

Последната седмица преди Възкресение Христово се нарича Страстна, т.е. седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Тогава се припомнят събитията от последната седмица от живота на Иисус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.
По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава 40 дни.

Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики четвъртък или на Разпети петък. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, която прави с него, докато е още топло и прясно боядисано, кръстен знак на челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, поставяли са го в сандъка с момински чеиз или са го заравяли в средата на нивата, за да я пази от градушка. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.
На Разпети петък не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота.
На Велика събота се правят и Великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.
Съвременни заместители на великденските хлябове са козунаците.
Два часа преди полунощ на Великата събота започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват с “Христос воскресе” (на което се отвръща “Во истину воскресе”) и прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.
Сутринта на Великден всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с “Христос воскресе”- “Во истину воскресе”. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.
Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играели хора на мегдана. На тези хора родителите избирали брачните половинки на децата си.
Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.
На Великден се сервира на обедната трапеза зелена салата, украсена с червени репички и нарязани на кръгчета твърдо сварени яйца, чорба от дреболии на пиле, кокошка или пуйка, застроени с разбити в лимонов сок яйца. В повечето градове са приготвяли и агнешко печено, докато в селата това е ставало едва на Гергьовден. До въвеждането на козунаците като традиционна храна за празника са приготвяли сладка баница, баница с коприва, курабии и са сервирали прясно овче сирене.
Православните християни се поздравяват с “Христос воскресе”- “Во истину воскресе” в продължение на седем седмици - до Петдесетница.


Великденските символи по света

Благодатният огън - винаги в един и същи ден, на едно и също място

Хиляди християни от православните църкви в цял свят участват всяка година в ритуала в църквата на Божи гроб в Ерусалим "Слизането на благодатния свещен огън" - най-голямото чудо в света след Възкресението Христово. Счита се, че благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря.
На Велика събота християните получават Свещения огън чрез тайнство, пряк свидетел на което е единствено ерусалимският патриарх. Ритуалът има 1200-годишна история. Православните вярват, че това е същата божествена, неръкотворна светлина, която изпълвала гроба Господен, когато Синът Божи възкръсва. Счита се още, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря. Няма научно обяснение за този феномен.
Подготовката за слизането на благодатния огън започва сутринта на Велика събота. Охраната на най-святото за християните място поемат израелски полицаи. За да се избегне и най-малкото подозрение, че огънят се запалва от човек, параклисът на Божи гроб щателно се проверява за всякакви запалителни средства. Право да направят този оглед от стари времена имат представителите на мюсюлманската общност в Ерусалим. След това вратите на Божи гроб се запечатват с голяма пита пчелен восък. Върху него слагат печатите си духовници от католическата, арменската и коптската църкви, които имат параклиси в големия храм при Божи гроб. Печатът означава, че всички кандила в параклиса са изгасени и вътре няма нищо, което би запалило огън по обичайния начин.
След това идва ред на православните арабски младежи. На висок глас те свидетелстват на всички в храма, че няма друга вяра, освeн православната, и че месията Христос е единственият Бог. Час по-късно в църквата идва и православният патриарх на Ерусалим. По стара традиция единствените, които имат право да получат небесния огън, са православните и те го предават на другите християнски вероизповедания.
Ерусалимският патриарх влиза в параклиса. Отвън всички са в напрегнато очакване - според старо поверие, ако благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще е последният ден за човечеството. Храмът на Божи гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.
Патриархът застава на колене пред мястото, където три дни е лежало Христовото тяло и горещо се моли Бог и тази година да бъде милостив към света, да изпрати благодатния си огън и да обнови човечеството с вяра и добрина.
Какво става в параклиса на Божи гроб вижда само ерусалимският патриарх - според поверията едно от кандилата над Божи гроб се запалва от само себе си. Известно време този пламък не топли и не изгаря. С него патриархът запалва снопчетата от по 33 свещи, които държи в ръцете си и ги изнася на поклонниците в храма. След това огънят се разнася във всички параклиси в голямата църква на Божи гроб и с него запалват изгасените кандила. От Ерусалим тръгва и към православните по цял свят


Шарените яйца

Яйцето е най – популярният светски символ на Великден по цял свят. Във всички култури яйцето символизира началото на новия живот.
През 4-и век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго.
Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В Гърция първоначално яйцата са боядисвани само в червено.
В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата “Христос воскресе”.
В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден според западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата във Великобритания и Германия играят игра, търкаляйки яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла година. От 1878 г. децата във Вашингтон са поканени да търкалят яйца на моравата пред Белия дом.
Не е известно откога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Според християнските предания, когато Мария Магдалина отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. От тогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.


Козунаците

Козунакът е съвременен заместител на Великденския обреден хляб. Историята на козунаците започва преди повече от три столетия. В началото на XVII век един френски хлебар омесил първообраза на днешния козунак за Великден. Оттогава се създава традицията за празника да се омесват козунаци. В Италия и днес приготвят козунаци под названието “Panetonne” (панетоне), които при обикновени условия могат да се съхраняват шест месеца. У нас козунаците се приготвят след 1920 г, и то първо в градовете.


Агнешкото месо

Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.


Новите дрехи

Защо се обличат нови дрехи? Това е традиция на Великден при повечето християни. Новите дрехи са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението.


Великденският заек

Традицията на Великденския заек е от езически времена. Зайците, и по – точно дивите зайци, са били символ на изобилието на пролетта.
Според една легенда саксонската богиня на пролетта Еostre (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден) превърнала своята любима красива птица в див заек, който продължил да снася яйца. И тъй като Великденският заек е все още птица по душа, той прави гнезда и ги пълни с яйца.
За първи път Великденският заек се споменава в немска приказка от 15-и век. Там се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата. В американския фолклор Великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, Великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца. От 18-и в. в Германия започнали да произвеждат фигурки на великденски зайци от захар или шоколад.
През последните десетина година и по нашите магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник.

Защо се разминават някои празници на католици и православни?

Обикновено католическият Великден се празнува по-рано от православния. Основната причина за това е, че православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата църква - според Григорианския. И при двете църкви периодът, в който може да се чества Великден, е петседмичен, но за католическата църква този период започва по-рано.

Юлианският календар е по-неточен и изостава с тринадесет дни спрямо астрономическото време. На Запад започват изчисленията за празника от 21 март - деня на действителното пролетно равноденствие (според Григоринския календар), докато за Юлианския календар този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, католическият и православният Великден може да съвпаднат, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец.

Има и още една причина за различните дати на Великден. Това е обстоятелството, че на Запад празнуват Великден дори ако неделята след пълнолунието на пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха, докато в този случай на Изток определят за дата на празника следващия неделен ден. (Еврейска Пасха или Песах - еврейски пролетен фестивал, провеждан между 14-я и 21-я ден на седмия месец на еврейската година, в памет на освобождението на евреите от египтяните).


История

До 325 година от Новата ера Великден се празнува от отделните църкви в различни дни и при това не винаги в неделя.

През 325 г. се провежда Първият вселенски църковен събор, който решава, че Великден се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Това правило се прилага масово между 326 и 1582 г.

През 1054 г. Църквата се разделя на католическа и православна. До 1582 г. се използва Юлианският календар и затова католиците и православните християни празнуват Великден на един и същи ден, използвайки приетото правило от вселенския събор през 325 г.

През 1582 г. се извършва реформа на календара – папа Григорий ХIII заменя стария Юлиански календар с нов, който по-късно става известен като Григориански календар или нов стил. Православният свят не приема тази календарна новост, защото с новия календар има опасност Великден (християнската Пасха) да изпревари юдейската Пасха или да съвпадне с нея.

Дори и след въвеждането на новия стил през 1916 г.в България, когато след 31 март следва 14 април, православната ни църква изчислява настъпването на Великден по древния Юлиански календар.

През 1997 г. Световният съвет на църквите предложи от 2002 г. настъпването на Великден да бъде изчислявано по астрономически начин. Но православните църкви отхвърлиха идеята, защото „астрономическата Пасха" създава предпоставка Великден да бъде фиксиран в точно определена неделя от март или април. Това противоречи на цикличния характер на празника, който определя целия богослужебен кръг през годината. И има опасност да изпревари или съвпадне с юдейската Пасха, което според православните църкви противоречи на историческата истина, че Иисус е възкръснал след еврейската Пасха.

Поради това католическият Великден може да бъде между 22 март и 25 април, докато православният Великден е между 4 април и 8 май.


Как "Старостилците" и "Новостилците" определят църковните празници

Православната църква има две течения относно начина на определяне на църковните празници – старостилно и новостилно.

Ог 1968 г. Българската православна църква започва да използва Григорианския календар (новия стил). През 1990 г. от нея се отделя Българската старостилна православна църква поради несъгласие с използването на Григорианския календар в църковното богослужение.

Старостилците използват Юлианския календар за определяне на всички църковни празници, например Коледа е на 7 януари.

Новостилците използват Юлианския календар за определяне на датата на Великден и всички празници свързани с Великден (подвижните празници) и Григорианския календар за определяне на всички фиксирани празници. Така Коледа е на 25 декември и съвпада с католическата Коледа, докато Великденските дати обикновено не съвпадат.