Европейският съюз ще започне новата година със стария си бюджет, след като преговорите за Бюджет 2011 завършиха с неуспех. Комисарят по бюджета Януш Левандовски съобщи, че според правилата на Лисабонския договор, финансирането временно ще бъде замразено на нивата от 2010 г., докато не завърши процеса на договаряне на нов бюджет. „Това ще забави финансирането на важни инициативи и инвестиции в страните-членки. Около 90% от европейския бюджет финансират инвестиции в създаване на работни места и растеж. Мерките за насърчаване на икономическия растеж и изследванията ще бъдат забавени”, обясни комисарят и се ангажира, че Комисията незабавно ще започне работа по нов проект за бюджет. повече на euinside.eu

Това е въпросът, който човек неизбежно започва да си задава с разгорещяването на споровете за реформирането на Общата селскостопанска политика (СОП). Това е една от първите общоевропейски политики, създадена след Втората световна война, с цел да подпомогне изхранването на населението в опустошената от двете световни войни Европа. Това е и една от малкото политики, която е "закована" в Общностните договори.

Оттогава досега политиката, която "яде" близо половината от общия европейски бюджет (53 млрд. евро годишно, което е около 40 на сто от общия бюджет), постоянно е обект на спорове и разделение в Съюза, защото тези пари се разпределят между 12 милиона регистрирани фермери във всичките 27 страни-членки на ЕС. Само за сравнение,  до 1984-та година бюджетът за ОСП е бил 71% от финансите на ЕС. повече на euinside.eu

Историята помни имена, които са направили нещо различно от дотогава известното. Не е задължително това различно да е непременно оценено като добро, но в края на краищата на историческата времева линия оценките добро-зло не намират място. Всяка влиятелна личност е била спорна в рамките на своето време, но обективният поглед на дълготрайния ефект от техните действия често води до трайното им оставане в историята. Такъв е случаят с Магна харта, Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър и, вероятно, Тони Блеър в британската история.

Без да претендирам за изчерпателност или историческа пълноценност, подреждам тези исторически факти така, защото имат пряко отношение към очакванията от парламентарните избори във Великобритания, които ще се състоят на 6 май. Защо? повече на euinside.eu

Сложих това заглавие специално заради българските читатели. Не за друго, а защото в България общуването с правителството, най-вече с министър-председателя, е изключително трудно. Това може да изглежда странно на фона на постоянното му присъствие в медиите, но колегите, които са участвали в пресконференции знаят, че той е готов да отговаря на всякакви въпроси, но както той прецени. Обикновено отговорът почти няма нищо общо с конкретния въпрос. А, често, без предварително обявени правила, той просто става и си тръгва.

Затова и реших да представя на Вашето внимание една инициатива на новия британски министър-председател Дейвид Камерън. повече на euinside.eu

Великобритания се вписа с 50 години закъснение в отдавна използвания в САЩ модел на предизборни телевизионни дебати. На 15 април в телевизионното студио на ITV 1 се събраха лидерите на трите най-големи партии във Великобритания - на Лейбъристката партия, която управлява вече 13 години, Гордън Браун; на Консервативната партия Дейвид Камерън и голямата изненада в тази предизборна кампания - Ник Клег, който преди телевизионния дебат се оформи като задължителен съюзник на някоя от двете най-стари британски партии, тъй като всички социологически проучвания сочеха коалиционен кабинет.

Промени ли нещо дебатът? Да, много. Но нека видим първо как премина той. повече на euinside.eu

Европейският съвет този юни ще бъде горещ - във всяко едно отношение. Почти цяла Европа е обхваната от големи жеги - преносно и буквално - а на всичкото отгоре се провежда и световното по футбол. И, докато икономиките в еврозоната се опитват да намерят най-точния подход не просто за излизане от националните бюджетни кризи, но и да спасят единната си валута (еврото), лидерите на Европейския съюз ще се опитат да намерят новия баланс между национално и общоевропейско. Защото именно в това се състои основният проблем. И, ако кризата е основната причина за търсенето на този нов баланс, то именно кризата е причината и за горещината, която лъха от Брюксел в навечерието на Съвета.

И все пак, ситуацията може би не изглежда толкова тежка. Възможно е все пак да нахлуе малко хлад и да се положат основите за решение, което да отиде отвъд настоящия момент. Макар това да изглежда твърде оптимистично, поне за тазгодишния юнски съвет, все пак има видими знаци и те идват от ... Великобритания. повече на euinside.eu

В шахмата има едно игрово положение, наречено пат, при което никой от играчите нито губи, нито печели. Точно такова положение достигна и Европейският съюз след десетилетия на институционално, икономическо и валутно изграждане. И колкото и да изглеждаше от националния брифинг на британския премиер Дейвид Камерън след Европейския съвет на 17 юни, че Великобритания е единственият печеливш, истината е, че Великобритания е също част от този пат.

В какво се състои патът?

Всички играят по сравнително общи правила, с доста изключения и с често неприлагане на санкции. Всички са наясно, че това е краткосрочно, но пък от гледна точка на "националния интерес" (разбирай следващите избори), подобен стил на игра е напълно задоволителен. повече на euinside.eu

Имате ли представа кое е второто най-голямо перо в бюджета на Великобритания? А първото? А знаете ли кои са първите две в българския бюджет? В сряда, докато слушах прегледа на разходите на британския министър на финансите Джордж Осбърн пред британския парламент изпаднах в изумление. Не защото той обяви най-драстичното рязане на публични разходи за последните близо 100 години, а заради причините, поради които коалиционното правителство на Дейвид Камерън е решило да предприеме този (по презумпция политически самоубийствен) ход. А още по-шокиращото за мен беше да чуя и видя приоритетните области, които ще останат почти незасегнати от съкращенията.

И победителят е .... повече на euinside.eu

Британците са уплашени - предстои им коалиционно управление, а това е нещо, което те избягват. Защо? Защото при коалициите, първо се размива отговорността и, второ, се правят компромиси с обещанията, с които партиите, участнички в коалицията, са привлекли избиратели. Затова и сега, макар първоначалните прогнози да бяха изключително точни, задачата на Ник Клег (лидерът на либерал-демократите) е изключително тежка. От края на изборния ден (четвъртък) досега той е в постоянни преговори ту с консерваторите, които предложиха съвместно управление, ту с колегите от партията си.

Същевременно, една малка за целия изборен пейзаж във Великоритания, но все пак колоритна група, протестира в събота цял ден пред сградата, където Ник Клег обсъждаше бъдещите си действия заедно с избраните депутати от партията му. повече на euinside.eu

От векове държавите в Европа се страхуват от мощта на Германия. Този страх придоби истерични оттенъци в началото на 20-ти век и се вкорени в съзнанието не само на европейците, но и на голяма част от света след края на Втората световна война. През цялото това време, европейската политика винаги се е водила на принципа "Германия да бъде държана на къс повод". И така до кризата в еврозоната, когато се оказа, че именно от Берлин зависи запазването на европейската цялост и оцеляването на единната европейска валута.

Едва ли в днешния глобализиран свят има достатъчно основания за страх като този, владял европейското политическо съзнание през целия 20-ти век. За сметка на това обаче изглежда, че голяма част от европейските държави продължават да изпитват страх от икономическата мощ на най-голямата европейска икономика. повече на euinside.eu

Миналата седмица Великобритания оповести сериозната си загриженост от липсата на напредък по преговорите за ново споразумение за климатичните промени, наследник на Протокола от Киото. Основната загриженост на Великобритания идва от това, че тя е островна държава и би пострадала сериозно от топенето на ледниците, от което ще последва повишаване нивата на световния океан. Като част от усилията на британското правителство да провокира повече ангажираност в глобален план, беше и представянето на подробна карта, която представя как ще изглежда светът, ако температурата се повиши с 4 градуса. Подробности за картата и последиците от промените в климата можете да прочетете вдясно от тази статия.  цялото интервю може да прочетете на euinside.eu

Картата обаче провокира euinside да зададе няколко въпроса към британското посолство за позицията на Обединеното кралство по няколко ключови въпроса от климатичните преговори. На тях любезно отговори Стюарт Питърс, втори секретар в посолството:

Късно снощи лидерите на ЕС приеха искането на Чехия да бъде включена в Протокол 30* към Лисабонския договор, който й дава възможност да не прилага Европейската харта за правата на човека изцяло, заедно с Полша и Великобритания. Споразумението обаче ще влезе в сила само, когато Чехия ратифицира договора, стига Конституционният съд в Прага да няма възражения. Освен това, Европейският съвет реши споразумението да не засяга съседните на Чехия страни - в случая Словакия, която също обяви, че ако Чехия постигне успех, тя също ще направи подобно искане.

На прес-конференция снощи в Брюксел, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви, че сега вече всички пречки пред влизането в сила на Договора от Лисабон са премахнати: повече на euinside.eu

Това е мнението на заместник посланика на Великобритания у нас Н. Пр. Ник Лийк. В интервю за euinside той каза, че колкото и да ни изглежда невероятно България, всъщност, е доста напред в използването на енергия от ВЕИ (възобновяеми енергийни източници). С него разговаряхме още за усилията на Великобритания, нейната позиция за бъдещото ново споразумение за промените в климата, което се очаква да бъде договорено в Копенхаген през декември, както и за това дали е скъпо да се премине към зелена икономика и води ли наистина това до загуба на работни места. повече на euinside.eu

За чуждестранния наблюдател, особено за идващите от страни с неизвоювана, а подарена демокрация, предаването на властта във Великобритания се оказва изключително впечатляващо събитие. Не само защото човек вижда истинска илюстрация на прословутите британски традиции, но и защото разбира какво влияние имат те върху обществото. Не е за пропускане да се отбележи и ролята на медиите на Острова, които направиха съпричастен всеки зрител на планетата към смяната на домакините на Даунинг стрийт номер 10, макар и да се оплакваха, че за последните 100 години промяна или нещо "скандално" не се е случило, което прави и тази церемония скучна.

След парламентарните избори на 6 май (работен ден), които завършиха с неубедителен резултат за партията, получила най-много гласове - Консерваторите, започнаха трескави, почти денонощни преговори с третата класирала се партия в Камарата на представителите - Либералдемократите на Ник Клег. повече на euinside.eu

„Бюджетна касапница”- така списание "The Economist" нарече мерките за съкращаване на разходите във Великобритания. Целта на "касапницата" е да намали огромния публичен дълг на страната, натрупан през 13-те години управление на лейбъристите. Като цяло съкращенията бяха приети с разбиране от обществото, макар и да остават съмнения дали не се избърза малко с тях. Основните опасения идват от това, че в рамките на следващите 5 години, колкото е мандатът на настоящия парламент, ще бъдат съкратени близо половин милион служители от публичната сфера.

Правителството, обаче, си е поставило за цел да стимулира икономическия растеж и частния бизнес, който, на свой ред, трябва да се ангажира в общото усилие като създава заетост. На 10 януари британският министър-председател Дейвид Камерън се срещна с водещи имена в частния бизнес, за да обсъди с тях перспективите за създаване на нови работни места. Идеята на срещата беше, да се разбере какво точно  британското правителство може да направи, за да поощри частните компании да наемат повече персонал. повече на euinside.eu

Днес във Великобритания се провеждат изборите за Европейски парламент, както и местните избори. И ако в България имаме усещането, че нещо трябва на всяка цена да се промени, то във Великобритания ситуацията не е много по-различна. Там скандалът със злоупотребите на депутати със служебно положение и служебни пари, е на път да бутне цялото правителство. Според вестник "Таймс" премиерът Гордън Браун е изправен пред заговор за свалянето му чрез e-mail, както и от заплаха от още министерски оставки. Депутати лейбъристи са били помолени да подпишат писмо утре, в което призовават Браун да напусне. Съществуват прогнози, на които, според "Таймс", може да се разчита, че 75 от депутатите вероятно ще се съгласят.повечe на euinside.eu