Промени в Лисабонския договор ще има, макар и частични, стана ясно на изненадващ среднощен брифинг на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой и председателя на Европейската Комисия Жозе Мануел Барозу. Причината е необходимостта от постоянен кризисен механизъм за еврозоната, който да бъде в съотвествие с конституционните изисквания на страните-членки.

Както знаете, за промените настоява Германия, чийто Конституционен съд няма да уважи евентуално продължаване на действието на временния фонд, което изтича през 2013 година, нито създаване на постоянен механизъм в противоречие с Договора, който забранява спасяване на бедстваща страна- членка. "Ако одобрим механизъм, който няма конституционни гаранции в  страните-членки, това би било бедствие", обясни Ван Ромпой. повече на euinside.eu

В навечерието на срещата на върха на еврозоната на 11 март, двете големи партийни семейства в ЕС (на Европейската народна партия, ЕНП и Партията на европейските социалисти, ПЕС) проведоха свои срещи на върха, с крайно противоположен резултат. Разбира се, това е очаквано и разбираемо с оглед идеологическите различия. Въпросът е, обаче, оправдано ли е отстояването на кухи принципи в момент, когато страните от ЕС и специално страните от еврозоната се нуждаят спешно от ... пари. Да, тези така недолюбвани от социалистите инструменти на капитализма, които обаче те много обичат да пилеят в мерки срещу бедността, социалното неравенство и за достоен живот.

Преди да видим, обаче, позициите на Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти за решаването на проблемите в еврозоната, да видим как еволюира идеята за Пакт за конкурентоспособност, която е една от най-спорните точки. Както euinside подробно писа, френско-германското предложение за Пакт за конкурентоспособност беше представено точно преди месец на Европейския съвет на 4 февруари. повече на euinside.eu

По-европейска Германия или по-германска Европа - с този хамлетовски въпрос може да се обобщят настроенията преди Европейския съвет днес и утре в Брюксел.

Основната тема, както става ясно от поканата на президента на Европейския Съвет Херман ван Ромпой до лидерите, ще бъдат ограничените промени в Договора с цел създаването на постоянен механизъм за запазването на финансовата стабилност на еврозоната. От писмото се разбира, че Ван Ромпой е провел консултации с всички страни-членки, въз основа на които е бил изготвен проект на заключения. Те са били изпратени предварително на всички страни-членки, за да се запознаят с тях преди Съвета.

„Трябва да постигнем споразумение за проект на решение на нашата среща, за да може процедурите да бъдат стартирани възможно най-бързо както на европейско, така и на национално ниво, за да може решението да влезе в сила на 1 януари 2013 година”, заявява Ван Ромпой. повече на euinside.eu

Ситуацията в еврозоната е на път да излезе извън контрол, след като през последните дни станаха ясни няколко неща: първо, че кредитният статус на Гърция достигна абсолютното дъно и второ, че и рейтингът на Португалия беше понижен, с което е на път да се отприщи повторение на гръцкия сценарий. Има и трето и то е, че все още не е ясно доколко постигнатото съгласие за отпускане на помощ на Гърция все още е единодушно.

В момента текат преговори по уреждането на спасителния заем за Гърция, като се очаква лидерите на еврозоната да се съберат на 10 май, за да гласуват пакета. Дотогава гръцкият парламент трябва да е гласувал активирането му. повече на euinside.eu

Още преди 2 години старши икономистът на Центъра за европейска реформа в Лондон, Саймън Тилфърд, предупреди, че икономическите дисбаланси между страните-членки на еврозоната може да се окажат опасни. Тогава основното му предупреждение беше за опасността от огромните дефицити по текущата сметка на страните-прасета: Португалия, Ирландия, Гърция и Испания (от англ. Portugal, Ireland, Greece and Spain - PIGS). Сега, когато вече е ясно, че предупрежденията не са взети предвид, Саймън Тилфърд отново анализира ситуацията.

Основният проблем, според него е, че много правителства от еврозоната изглежда не са успели да разберат какви последствия има членството им във валутния съюз. Когато са подписали договора за присъединяване, те са се ангажирали да провеждат либерална икономическа политика. Няма правителство от еврозоната, което да прехвърля пари от по-силните към по-слабите членки. Затова, ако една страна изгуби конкурентоспособност, пише още г-н Тилфърд, тя няма друг избор освен да намали разходите си така, че да балансира с останалите от блока. Най-добрият начин това да стане е чрез повишаване на производителността - иначе казано да се произвеждат по-качествени стоки с по-ниска себестойност, а оттам и цена. повече на euinside.eu

Може би най-значимата новина, която съм чувала наскоро - Deutsche Börse преговаря за купуването на нюйоркската борса NYSE. Според водещите световни финансови медии, самата германска борса е разкрила за воденето на преговорите, които били в много напреднала фаза и се очаква да притежава 59-60% от акциите на бъдещата нова компания, която ще бъде базирана в Холандия. Новата група ще има щаб-квартира както в Ню Йорк, така и във Франкфурт.

Според вестник "Файненшъл таймс" преговорите по сливането са започнали през октомври, когато стана ясно окрупняването между борсите на Сингапур и Австралия. Вестникът припомня, че това не е първият път, когато се води сделка между двата гиганта. Първият опит се е провалил през 2008-ма година. Сега обаче, сделката се ползва с "добра подкрепа" от най-високо политическо ниво в Германия, пише изданието като се позовава на свои източници. повече на euinside.eu

Има ли справедливост в солидарността: този, на пръв поглед философски въпрос, беше болезнено остро поставен от финансовата криза. Както показаха протестите в Гърция и референдумът в Исландия, две от държавите, които най-тежко постраха от кризата, хората никак не са склонни да плащат частни дългове с обществени средства. От друга страна, по-силните държави не са особено петимни да помогнат на по-слабите, въпреки че осъзнават възможността провалът им да ги засегне пряко. Типичен пример за това е Гърция, чийто фалит би застрашил директно съществуването на еврозоната.

 Има ли начин солидарността в тези й два аспекта да бъде отново легитимирана? Според икономистите Даниел Грос и Томас Майер от Центъра за изследване на европейските политики, начинът е да се създаде Европейски валутен фонд. повече на euinside.eu

Френско-германската сделка от Довил пожъна повсеместни критики. Както и euinside писа, Германия отстъпи от позицията си за автоматични санкции за страните от еврозоната, които нарушават финансовата и икономическа дисциплина. Целта беше да спечели френската подкрепа за постоянно действащ механизъм за решаване на кризи, който да замени временния спасителен фонд за еврозоната.

„Файненшъл таймс” пише, че президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише също е недоволен от липсата на бързи и строги санкции. Трише не е съгласен с някои моменти от споразумението, постигнато от европейските финансови министри в рамките на работната група, оглавена от президента на ЕС Херман ван Ромпой. повече на euinside.eu

С изборите в Хамбург започна поредица от местни избори в Германия, резултатите от които се смятат за показател за шансовете на канцлера Меркел да продължи да управлява и след 2013-а година. Ако обаче се съди по резултата в Хамбург, положението на управляващата коалиция става все по-трудно.

Във втория по големина германски град, който е и едно от най-големите европейски пристанища, християндемократите на Меркел регистрираха най-голямата си загуба от Втората световна война насам. С 48% от гласовете и 62 места в местния парламент левоцентристката Социалдемократическа партия печели абсолютно мнозинство. Християндемократите получават едва 22% от гласовете, което е почти два пъти по-малко от резултата им от последните избори през 2008-а. повече на euinside.eu

Лидерите на ЕС подкрепиха предложената от Европейската комисия стратегия „Европа 2020” за икономическото възстановяване на съюза през следващите 10 години, но не съвсем. Като цяло и 5-те основни цели на стратегията (по отношение на заетостта, научно изследователската и развойна дейност, зелената енергия, образованието и борбата с бедността) получиха одобрението на 27-те страни членки. В записаните в заключенията на Европейския съвет конкретни параметри и формулировки, обаче, има промени, в сравнение с предложението на Комисията.

Непроменена е останала целта за 75 % заетост на мъжете и жените между 20 и 64 години. Амбицията е да се насърчи заетостта на най-младите и най-възрастните работници, както и на по-ниско образованите, а така също и да се постигне по-добра интеграция на легалните имигранти. повече на euinside.eu

Европейската комисия иска увиличаване на ефективния финансов капацитет на Европейския инструмент за финансова стабилност (спасителния фонд за еврозоната) и разширяване на обхвата на дейността му. Това става ясно от Годишното изследване на растежа, представено в Брюксел. Според Комисията, това ще допринесе за по-всеобхватен отговор на дълговата криза в еврозоната.

Новината беше съобщена от председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу на специален брифинг, посветен на представянето на Годишното изследване на растежа, което дава старт и на т.нар. европейски семестър. Очаквано, увеличаването на спасителния фонд привлече вниманието на медиите, които почти напълно пренебрегнаха изследването и заляха председателя Барозу и еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен с въпроси относно спасителния фонд. повече на euinside.eu

В компресорната станция "Портовая" във Виборг тече трескав труд. На 9 април там започна заваряването на тръбите за подводната част на газопровода „Северен поток”, който след година ще свърже Русия и Германия. Тръбата с дължина 1,220 хиляди километра ще минава по дъното на Балтийско море. На територията на Русия голяма част от тръбите вече са построени.

В колоритни репортажи от тържествената церемония по повод строителството на газопровода, руските медии описват истинско стълпотворение от руски и европейски политици и бизнесмени.

На събитието присъстваше лично президентът на Русия Дмитрий Медведев. повече на euinside.eu

Дойде ред и на Германия да обяви рязане на бюджетните разходи и тя го направи по германски - с цели 80 милиарда евро. Целта е бюджетният дефицит, който тази година се очаква да стигне 5% от БВП, да бъде ограничен в границата от 3%, според изискванията на Пакта за стабилност.

Мерките включват орязване на помощите за родители, съкращаване на 10 хиляди работни места в държавната администрация и по-високи данъци за ядрената енергия.

"Германия има изключителния шанс да даде добър пример", каза Меркел, цитирана от ББС.

Мерките на Меркел се възприемат, обаче, изключително противоречиво. На срещата на финансовите министри от Г20 преди дни американският финансов секретар Тимъти Гайтнър изрази опасенията на редица страни от Групата, че ограничителните мерки, налагани в Европа за справяне с големите бюджетни дефицити, могат да намалят темповете на икономическото възстановяване. повече на euinside.eu

Гърците стачкуват. Протестират срещу спасителните мерки, които правителството ще трябва да предприеме, за да спаси страната от фалит. Всъщност, поведението на недоволните гърци пряко кореспондира с това на кабинета на Папандреу, ако и протестите да са срещу него. Както знаете, в момента бюджетният дефицит на Гърция е над 12%, а дългът й надмина БВП - 113%. В Гърция вероятно също знаят тези цифри, макар доскоро да не си признаваха.  Същевременно,  Евростат проверява сделките с гръцкия държавен дълг, извършени през 2001 г. с инвестиционната банка Голдман Сакс. 

Въпреки това, правителството с нежелание прие мерките, „предложени” му от ЕС и даде да се разбере, че очаква по-съществена помощ от европейските си партньори, а не просто морална подкрепа и засилен контрол.  повече на euinside.eu

Кризата в еврозоната противопостави различни мнения как да бъде спасено еврото, но показа ясно едно: всички разчитат на Германия и всички обвиняват Германия. Тъй като не съм нито икономист, нито политик и гледам нещата не от Берлин или Брюксел, а от София, ще си позволя известна фриволност в търсенето на отговора къде е спасението на еврото.

Защото смятам, че това е не по-малко философски въпрос, отколкото се оказа пазарната икономика например - както е видно, политиците се възползваха от кризата, за да поискат повече държавна намеса на пазара. И изобщо повече права за държавата- разбира се, представлявана от политиците. Вярваме ли все още в принципи, които доскоро се смятаха за неоспорими и фундаментални за западното общество?

Критиците повече на euinside.eu

От години в европейския футбол витае идеята най-богатите и успешни клубове да се отделят в т.нар. „Суперлига”, където очевидно ще отива лъвският пай от приходите от реклама и телевизионни права. Идеята, разбира се, среща противоречиви оценки и съпротива от клубовете от „втория ешелон”.

Подобна идея сега буни духовете в Европейския съюз - еврозоната да има отделно, постоянно икономическо управление, което да взима общи решения по-бързо и организирано. Предложението, както можете да се досетите, е на Франция и типично по френски, включва институционализиране на управлението, което да има свой президент и секретариат. повече на euinside.eu

След два дни на предположения и догадки, въпросът „Къде избяга бившият премиер Иво Санадер в деня, в който му беше свален депутатския имунитет?“ вече има отговор. Обявеният за международно издирване бивш депутат беше арестуван в петък следобед в Австрия и според хърватските медии е прекарал нощта в ареста в Залцбург, откъдето се очаква да бъде предаден на хърватските власти.

Според официалното съобщение на хърватското МВР, Санадер е задържан в 15.50 местно време в района на Залцбург, без да се съобщават повече подробности около ареста. Само за два дни властите в Хърватия успяха да свалят имунитета на Санадер, да организират международно издирване и да го заловят, за да го обвинят в редица злоупотреби. повече на euinside.eu

И аз да бях на мястото на президента Обама, и аз нямаше да искам да отида на редовната среща на върха ЕС-САЩ през април в Европа. Това е все едно да ти дойде високоочакван и много ценен гост на планирана вечеря, но вместо любезно посрещане, делови разговори, приятна атмосфера и вкусна храна, гостът да свари семеен скандал, който има опасност да излезе извън контрол.

В момента в целия ЕС цари пълен хаос, особено сред институциите на съюза, тъй като множеството дребни и не толкова дребни компромиси, които съставят Лисабонския договор, започнаха да гърмят като противопехотни мини. Оказа се, че в договора не е ясно разписано кой в крайна сметка е шефът, нищо че претенциите на документа бяха да изчисти именно този проблем. Така на администрацията на американския президент не е ясно с кого трябва да се срещне - дали с председателя на Европейския съвет Ерман ван Ромпой, дали с председателя на Комисията - Жозе Мануел Барозу или пък с испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро, чиято страна държи ротационното председателство до края на юни. повече на euinside.eu

Постоянният спасителен механизъм за страните от еврозоната ще бъде задействан само при нужда. Това става ясно от окончателния текст, който трябва да бъде добавен в член 136 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС), за да бъде създаден Европейският механизъм за стабилност: „Страните-членки, чиято валута е еврото, могат да създадат стабилизационен механизъм, който да бъде активиран, ако е необходимо, за да се запази стабилността на еврозоната като цяло. Оказването на каквато и да е финансова помощ чрез механизма ще е обект на строга условност.”

Промяната спрямо проектът на заключенията на Европейския съвет е в добавянето на фразата „да бъде активиран, ако е необходимо”. Това отразява германската позиция изрично да се подчертае, че Механизмът е последно средство на избор, макар че очевидно г-жа Меркел не се е преборила в Договора да залегне буквално тази фраза. повече на euinside.eu

По силата на известната фраза, според която дяволът е в детайлите, той се оказа в Довил. Там, в доста странен формат, се събраха лидерите на Франция и Германия в очакване и на руския президент. А още по-странното е, че срещата произведе обща френско-германска декларация, посветена на икономическото управление на ЕС. Документът се появи буквално едновременно със съобщението на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой, че оглавяваната от него работна група е приключила доклада си по същата тема и е готова да го представи на Съвета идната седмица. Самият доклад не е публичен и всички осведомени бягат от коментар за него като дявол от тамян, за да останем в същата стилистика.

Френско-германската декларация, обаче, ясно показва какво не ни е съобщил ван Ромпой на този етап. Като цяло, решенията на работната група потвърждават известните и досега позици, подробно разработени в предложението на Европейската комисия от миналия месец. повече на euinside.eu

Не съм убедена, че си даваме сметка какво става в Европейския съюз, а още по-малко в еврозоната. Всъщност откакто ЕС започна да се разширява, реално никой не си даваше сметка какво става в него, независимо, че той започна да се институционализира по-тясно, да се интегрира повече на фона на ускорени национални политики и отстояване на национални интереси. Това, което остана незабелязано обаче е, че националните интереси на някои страни-членки всъщност или са европейски, или се припокриват с общоевропейските. А другото, което беше забелязано, но не му се обърна достатъчно внимание е, че разширяването се осъществи без необходимата подготовка и без формулирането на по-ясни критерии от чисто техническите - обща ценностна система.

Един най-обикновен бюджет

Поредната порция от този вътрешнопаралелен и незабележим процес започна още в края на октомври, когато британският премиер се появи на Европейския съвет в Брюксел за втори път, откакто беше избран. повече на euinside.eu

България направи още една стъпка към Шенген, но само по отношение на техническите критерии. „Работната група по въпросите на Шенген е одобрила доклада от оценката в областта на шенгенската информационна система ШИС/СИРЕНЕ, където е било констатирано, че България покрива необходимите изисквания. Одобрен е бил и докладът от допълнителната оценка на българо-турската сухопътна граница”, съобщи Министерството на външните работи.

Според съобщението, България е отговорила изчерпателно на всички допълнителни въпроси, поставени до момента от другите страни-членки. За да финализира техническата оценка на охраната на българо-турската сухопътна граница, обаче, работната група ще направи още едно посещение в страната ни през втората половина на март. повече на euinside.eu

Срещата на Г20 в Торонто започва с футболни страсти- епичният мач между Англия и Германия на Световното първенство в Южна Африка. Лидерите на двете страни - Дейвид Камерън и Ангела Меркел дори обмислят да гледат срещата заедно. Камерън коментира пред журналисти, че ще се опита да не тръшне колегата си на земята по време на дузпите, но нищо не се знае.

И Камерън, и Меркел са заклети футболни фенове. На клубно ниво Камерън е привърженик на „Астън Вила”. Отборът е любим на доста звезди, сред които Том Ханкс, Найджъл Кенеди и принц Уилям. Ангела Меркел е известна с футболните си пристрастия, камерите често я улавят по трибуните да подкрепя емоционално националния отбор. Иначе е почетен член на "Енерги Котбус". повече на euinside.eu

Опитах се да преброя колко пъти през годината премиерът Бойко Борисов отчете като успех на ГЕРБ възвърнатото доверие на Брюксел към София. И колко пъти влизането на България в Шенген през март 2011 беше обявено като абсолютно сигурно и в този смисъл - като най-големият успех на правителството. Убедеността на управляващите в това не беше разколебана дори когато се появиха първите сигнали от страни-членки, че изпълнението на техническите критерии за влизане в Шенген е необходимо, но не е достатъчно условие.

Стана ясно, че партньорите ни в ЕС искат, когато се взима политическото решение (от Съвета на министрите) за влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, да се вземат предвид и докладите на Европейската Комисия по мониторинговия механизъм в областта правосъдие и вътрешен ред (т.нар. CVM). повече на euinside.eu

От векове държавите в Европа се страхуват от мощта на Германия. Този страх придоби истерични оттенъци в началото на 20-ти век и се вкорени в съзнанието не само на европейците, но и на голяма част от света след края на Втората световна война. През цялото това време, европейската политика винаги се е водила на принципа "Германия да бъде държана на къс повод". И така до кризата в еврозоната, когато се оказа, че именно от Берлин зависи запазването на европейската цялост и оцеляването на единната европейска валута.

Едва ли в днешния глобализиран свят има достатъчно основания за страх като този, владял европейското политическо съзнание през целия 20-ти век. За сметка на това обаче изглежда, че голяма част от европейските държави продължават да изпитват страх от икономическата мощ на най-голямата европейска икономика. повече на euinside.eu