Евростат (европейската статистическа служба) е поискала от гръцките власти всички необходими документи, за да провери сделките с държавен дълг, извършени през 2001 г. с инвестиционната банка Голдман Сакс. Това съобщи еврокомисарят по валутните и икономическите въпроси Оли Рен в края на заседанието на министрите на финансите на ЕС - ЕКОФИН. Отделно от Евростат обаче, Европейската комисия също ще проведе задълбочено разследване на информацията, разпространена преди дни от вестник "Ню Йорк Таймс".

От нея става ясно, че през 2001 г., малко преди влизането на Гърция в Еврозоната, банката е отпуснала заем от няколко милиарда долара, за което не е било съобщено публично. С тази сделка, представена като покупка на валута, а не като заем, Гърция привидно е спазила правилата за бюджетния дефицит и размера на дълга (според Пакта за стабилност и растеж бюджетният дефицит не трябва да преминава тавана от 3% от БВП, а дългът не трябва да надвишава 60%). В момента бюджетният дефицит на Гърция е над 12%, а дългът й надмина БВП - 113%. повече на euinside.eu

2018-та, когато се навършват 100 години от края на Първата световна война, може да се превърне в символична година за Западните Балкани и тяхната европейска интеграция.

Гърция ще работи за осигуряването на подкрепа сред европейските партньори за тази целева дата за пълноправно членство на страните от Западните Балкани, каза въшният министър на страната Димитрис Друцас на семинар, организиран от Центъра за европейска политика на 22 ноември. Идеята е през 2014 година, когато Атина ще председателства ЕС, да се свика среща на върха - Солун 2, на която да бъде приета политическа декларация с реалистична целева дата за членство и насоки на страните-кандидатки какви стъпки трябва да предприемат, за да отбележат напредък. Може дори да бъдат определени "страни-ментори", които да подпомагат кандидатите при изпълняването на критериите. повече на euinside.eu

Членството на Гърция в еврозоната е било политическо решение, защото всички са били наясно с икономическите проблеми на Гърция. "Дори публичните показатели тогава говореха, че с Гърция е направен абсолютен компромис - те нито покриваха дълга, бяха на над нивото на публичните задължения към БВП, не покриваха и показателите за устойчивост, макар че такива критерии де факто не съществуват. Изрично е казано обаче, че освен че трябва номинално да покриеш маастрихтските критерии, трябва да има и изисквания за устойчивост на тези показатели", разказва пред euinside бившият заместник министър на финансите от квотата на НДСВ Любомир Дацов. С него обсъждаме както ситуацията с Гърция, така и желанието на България колкото се може по-бързо да влезе в ERMII.

Според него, много трудно европейските чиновници може да бъдат излъгани за финансите на която и да било държава. Още по-малко България може да бъде заподозряна във фалшификация на данни, по простата причина, обяснява г-н Дацов, че досега бюджетите на страната са били винаги с излишък и не е нужно да се прикрива дефицит. Същевременно обаче, той е на мнение, че увеличение на правомощията на Евростат (те да могат да одитират данните на страните-членки) е много добра идея, защото води до още по-задълбочена европейска интеграция. повече на euinside.eu

Броени дни, след като бяха подготвени и най-малките подробности по отпускането на спасителен заем за Гърция - комбинация от усилията на 15-те й партньори от еврозоната и МВФ - Атина поиска помощта. Това сложи край на месеци спекулации за това иска ли Гърция помощ или не. Последният слух беше в края на миналата седмица, когато беше съобщено, че Гърция е написала писмо на Международния валутен фонд, но впоследствие се оказа, че писмото е чисто процедурно. Съдбата също се намеси в забавянето на заема, след като заради исландския вулкан и затварянето на голяма част от летищата в Европа, първоначално планираната среща на Фонда с властите в Атина се провали.

Сега обаче, пътят е окончателно разчистен. Искането за активирането на механизма за спасение на Гърция беше отправено лично от министър-председателя Георгиос Папандреу, според когото натискът на пазара е застрашил гръцката икономика от дерайлиране. повече на euinside.eu

Ситуацията в еврозоната е на път да излезе извън контрол, след като през последните дни станаха ясни няколко неща: първо, че кредитният статус на Гърция достигна абсолютното дъно и второ, че и рейтингът на Португалия беше понижен, с което е на път да се отприщи повторение на гръцкия сценарий. Има и трето и то е, че все още не е ясно доколко постигнатото съгласие за отпускане на помощ на Гърция все още е единодушно.

В момента текат преговори по уреждането на спасителния заем за Гърция, като се очаква лидерите на еврозоната да се съберат на 10 май, за да гласуват пакета. Дотогава гръцкият парламент трябва да е гласувал активирането му. повече на euinside.eu

Гръцкият финансов вирус се разпространява мълниеносно в еврозоната. След като във вторник взе първата си жертва след Гърция - Португалия, вчера покоси и четвъртата по големина икономика в еврозоната, страната -председател на Европейския съюз - Испания. Рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс намали кредитния рейтинг на Испания от АА+ на АА с мотива, че страната ще отчете по-нисък растеж от очаквания. Отгоре на всичко, перспективата е негативна, което значи, че може да последва ново понижение. В резултат 10-годишните държавни облигации поскъпнаха до 4.127%, а акциите на фондовия пазар в Мадрид паднаха драстично до 3 %. Еврото удари едногодишно дъно.

Според директора на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Анхел Гуриа, вече не става дума за опасност от заразяване - епидемията е факт: повече на euinside.eu

Още преди 2 години старши икономистът на Центъра за европейска реформа в Лондон, Саймън Тилфърд, предупреди, че икономическите дисбаланси между страните-членки на еврозоната може да се окажат опасни. Тогава основното му предупреждение беше за опасността от огромните дефицити по текущата сметка на страните-прасета: Португалия, Ирландия, Гърция и Испания (от англ. Portugal, Ireland, Greece and Spain - PIGS). Сега, когато вече е ясно, че предупрежденията не са взети предвид, Саймън Тилфърд отново анализира ситуацията.

Основният проблем, според него е, че много правителства от еврозоната изглежда не са успели да разберат какви последствия има членството им във валутния съюз. Когато са подписали договора за присъединяване, те са се ангажирали да провеждат либерална икономическа политика. Няма правителство от еврозоната, което да прехвърля пари от по-силните към по-слабите членки. Затова, ако една страна изгуби конкурентоспособност, пише още г-н Тилфърд, тя няма друг избор освен да намали разходите си така, че да балансира с останалите от блока. Най-добрият начин това да стане е чрез повишаване на производителността - иначе казано да се произвеждат по-качествени стоки с по-ниска себестойност, а оттам и цена. повече на euinside.eu

Има ли справедливост в солидарността: този, на пръв поглед философски въпрос, беше болезнено остро поставен от финансовата криза. Както показаха протестите в Гърция и референдумът в Исландия, две от държавите, които най-тежко постраха от кризата, хората никак не са склонни да плащат частни дългове с обществени средства. От друга страна, по-силните държави не са особено петимни да помогнат на по-слабите, въпреки че осъзнават възможността провалът им да ги засегне пряко. Типичен пример за това е Гърция, чийто фалит би застрашил директно съществуването на еврозоната.

 Има ли начин солидарността в тези й два аспекта да бъде отново легитимирана? Според икономистите Даниел Грос и Томас Майер от Центъра за изследване на европейските политики, начинът е да се създаде Европейски валутен фонд. повече на euinside.eu

Лидерите на страните-членки на ЕС започнаха да се събират в библиотеката Солвей, която се намира в парка Леополд в Брюксел, за първия неформален съвет под председателството на новия президент на ЕС - Ерман ван Ромпой. Преди да отидат в библиотеката обаче, всички лидери се събраха в сградата на Европейския съвет, която се намира на по-малко от километър разстояние оттам.

Съвсем очаквано, най-голямо внимание предизвика присъствието на гръцкият премиер Георгиус Папандреу, както и председателят на Европейската централна банка. Двамата бяха обградени от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, от шефа на Еврогрупата (страните-членки на Еврозоната) Жан-Клод Юнкер, който е премиер на Люксембург и от испанския министър-председател Хосе Луис Сапатеро. Последния освен, че пое ротационното председателство на съюза до юни, но е и лидер на страна със сериозни финансови проблеми. повече на euinside.eu

Ситуацията в Гърция, в еврозоната, но и в ЕС като цяло ще обсъдят днес и утре министрите на финансите на съюза (ЕКОФИН) в Брюксел. Очаква се на Гърция да бъде поставен конкретен срок за коригиране на бюджетния й дефицит. Самото правителство в Атина пое ангажимент за свали дефицита, надхвърлящ 12% от БВП, с най-малко 4 на сто през 2010. Отделно от това, ЕКОФИН ще отправи и препоръки към Гърция как да спре излизането от финансовите рамки на съюза. Това трябваше да направят лидерите на съюза на неформалната им среща в Брюксел миналата седмица, но решиха да оставят проблема на министрите си.

Гърция е в процедура по свръх-излишък от април 2009 г. Освен дефицит с размер 12.75 на сто от БВП, гръцката страна е и с огромен дълг от 113% от БВП към края на 2009 г. Тези данни разклатиха сериозно доверието във възможността на еврозоната да се справя без наличието на политически съюз. повече на euinside.eu

Лоши хигиенни условия и претъпкани помещения, липса на достатъчно тоалетни и дори на място за спане. Това е част от картината в гръцките центрове за задържане на нелегални имигранти, описана в доклад на правозащитната организация Хюман Райтс Уоч от декември.

През последните месеци Гърция е подложена на сериозни критики заради политиката си към нелегалните имигранти и бавните процедури по разглеждане на молбите за убежище. Това може да се промени със замислените реформи в областта на имиграцията.

Промените предвиждат създаването на нова служба, която да се занимава с бежанците и въвежда процедура за обжалване на отхвърлени молби. повече на euinside.eu

Проблемът с дълга - както частния, така и публичния, е в основата на световната криза и на неустойчивото икономическо възстановяване. Това е един от изводите в анализа на доктор Константин Вайенас, ръководител на отдела за изследване на нововъзникващите пазари в Обединената швейцарска банка (UBS), който беше в София по покана на Атлантическия клуб в България. Любопитна подробност, предвид това, което ще прочетете по-долу, е, че доктор Вайенас е грък. Отделно от проблема, довел до кризата е и начинът, по който правителствата по света се опитват да го решат.

Кризата на имотния пазар

За да обясни по-добре тезата си, доктор Вайенас започна отдалече, като припомни източника на кризата - имотният пазар в Съединените щати. След като разгледа модела на икономическото им развитие, той заключи, че нещо в този модел се е пречупило. И това е, че американските банки отпускаха прекалено много кредити на хора, които не предлагат друго обезпечение, освен имота, който закупуват. повече на euinside.eu

Историята с финансовото състояние на Гърция, освен че предизвика сериозни икономически и политически сътресения в цялата еврозона, даде поле за дискусии за това как и дали на Гърция да се помогне, за да се увеличи натиска върху останалите страни с евро. По този повод в блога за икономика, старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов посочва, че Гърция не трябва да бъде спасявана и, ако не може да се оправи сама, да сключи споразумение с МВФ, защото това би насърчило гърците, а и други финансово недисциплинирани държави да продължат да трупат дългове. 

Нещо, от което председателят на еврогрупата, премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, бяга като дявол от тамян, защото това би подкопало доверието във възможностите на еврозоната да се справи сама без наличието на политически съюз. На въпроса на euinside дали наистина евентуална помощ от МВФ ще доведе до още по-голямо отдръпване на доверието в еврозоната, Георги Ангелов изпрати следния отговор:  повече на euinside.eu

С усещане за странно бързане се проведе в неделя среща-телевръзка на лидерите на страните от Еврогрупата, по време на която беше договорено Гърция да получи заем от страните от еврозоната на стойност 30 млрд. евро през първата година от евентуален 3-годишен спасителен план. Още по-озадачаващо беше това на фона на категоричните заявления, че Гърция все още не е поискала финансова помощ, а също и в изключително тежка за Полша ситуация.

Според лидера на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по валутните въпроси Оли Рен, целта на телевръзката е била да се изработят подробностите по механизма, договорен от лидерите на Европейския съюз на пролетния им съвет в Брюксел в края на март. Сега вече, казаха те на пресконференция в неделя следобед, в случай на нужда, парите може да бъдат отпуснати много бързо. повече на euinside.eu

Европейският съюз е нещо много голямо във всяко едно отношение - като пазар, като население, като географско определение дори. Само че, не е единен - състои се от множество големи, средни и малки държави, обединени в едно. Това е и причината гражданите на тези държави, които хем са национални граждани, хем европейски, трудно да успяват да се извисят над ежедневните си проблеми и да погледнат отвисоко какво става с ЕС, а още по-малко да проумеят, че имат пръст в това, което става.

Това извисяване и поглед отвисоко дава възможност да се чуят гледните точки от всички краища на Съюза - от Великобритания до България и от Гърция до Швеция.

Какво се чува? повече на euinside.eu

Първата новина, след като министрите на финансите от ЕС подкрепиха по-големите правомощия на европейската статистическа служба Евростат, беше, че ще бъде изпратена мисия в България. Защото Европейската комисия има съмнения за качеството на българските статистическите данни.

Досега, независимо от сериозните бюджетни проблеми в някои страни-членки, Гърция беше единствената държава с компрометирана статистика. Днес, обаче, еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен каза:

„Имаме опасения за статичстическото представяне на България и обмисляме изпращането на мисия скоро.” повече на euinside.eu

Гърците стачкуват. Протестират срещу спасителните мерки, които правителството ще трябва да предприеме, за да спаси страната от фалит. Всъщност, поведението на недоволните гърци пряко кореспондира с това на кабинета на Папандреу, ако и протестите да са срещу него. Както знаете, в момента бюджетният дефицит на Гърция е над 12%, а дългът й надмина БВП - 113%. В Гърция вероятно също знаят тези цифри, макар доскоро да не си признаваха.  Същевременно,  Евростат проверява сделките с гръцкия държавен дълг, извършени през 2001 г. с инвестиционната банка Голдман Сакс. 

Въпреки това, правителството с нежелание прие мерките, „предложени” му от ЕС и даде да се разбере, че очаква по-съществена помощ от европейските си партньори, а не просто морална подкрепа и засилен контрол.  повече на euinside.eu

На 12 май Европейската комисия ще излезе с конкретни предложения за засилване на европейския контрол над националните бюджети, за засилена икономическа интеграция, както и за подсилване на Пакта за стабилност и растеж, който освен за бюджетния дефицит е възможно да започне да се грижи и за публичния дълг. Това стана ясно от пресконференцията на Еврогрупата след неформалната им среща в Мадрид.

Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен увери, че на днешната дискусия, на която почти всички финансови министри са успели да отидат, въпреки затворените летища в почти цяла Европа заради вулканична дейност в Исландия, идеите за предложение са били одобрени като цяло. Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер уточни, че не става дума за отнемане на национални права по отношение на националните бюджети, а за събиране на повече и по-точна информация. повече на euinside.eu 

Възможно ли е Гордиевият възел между Гърция и Македония да бъде развързан? Този въпрос периодично се появява в пространството, навлиза при разгорещяване на спора между двете страни и в дневния ред на Европейския съюз или на съседните държави, но след това отново потъва в очакване на появата на онази магическа сила, която ще остави всички страни удовлетворени.

Конфликтът

Проблемът между двете балкански държави възникна с отделянето на република Македония от Югославия и претенциите на страната да носи името Македония. Нещо, с което съседна Гърция не е съгласна, тъй като има цяла област, носеща същото име. повече на euinside.eu

Странни неща се случват напоследък около единната европейска валута - еврото. Под тътена и пръските, предизвикани от финансовата буря в Гърция, се оказа, че плуват доста по-опасни неща, които показват, че вече никой на този свят не зависи сам от себе си, че икономиката е достигнала предела на взаимообвързаността си и вече не е изключена имплозия. До степен, че все по-трудно ще се намери глобален компромис за водещите световни валути. Впрочем, това е спор, който започна още преди няколко години, но досега имаше относително примирие, тъй като нещата вървяха сравнително добре.

Като поотминаха най-тежките симптоми на финансовата и икономическата криза обаче, се очаква да избухне друга, може би още по-жестока - валутната криза. Възможно е всичко това да е просто преувеличен страх, но ето няколко факта, които говорят сами за себе си. повече на euinside.eu

В Деня на Европа - 9 май, министрите на финансите от ЕС ще се съберат на извънредна среща, за да обсъдят предложението на Европейската Комисия за европейски стабилизационен механизъм. Решението за спешния ЕКОФИН беше взето на срещата на страните от еврозоната късно вечерта в петък, 7 май.

Въпреки, че официално не се съобщават подробности за предложението, очакванията са да бъде създаден специацен Фонд за страните от еврозоната, който да разполага с бюджет от около 70 милиарда евро. Целта е страните от Икономическия и валутен съюз да бъдат предпазени от спекулативни атаки на финансовите пазари, става ясно от изявленията на някои от лидерите на 16-те. повече на euinside.eu

Очаква се на мартенския си съвет лидерите на страните от еврозоната да излязат с конкретни предложения за справянето с дълговата криза – за промените в спасителния фонд за еврозоната (EFSF), за вида и функциите на бъдещия постоянен фонд - Европейския механизъм за стабилност, за Пакта за конкурентоспособност, предложен от Франция и Германия. На 11 март еврозоната ще проведе за първи път своя отделна среща на върха, преди Европейския съвет на 24 и 25 март.

За да даде изчерпателен и всеобхватен отговор на дълговата криза, Европейският съюз трябва да отчете два основни факта. Първият е, че страните от периферията на еврозоната - Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, трябва да излязат от порочния кръг на висока задлъжнялост, от една страна и нисък растеж, от друга. повече на euinside.eu

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще разполага с 500 милиарда евро, които ще може да заема на затруднени страни-членки от еворозоната в пълния им размер. Това стана ясно след снощното разширено заседание на Еврогрупата с финансовите министри на страните извън еврозоната.

„Заемният капацитет на Европейския механизъм за стабилност трябва да бъде ефективен капацитет”, коментира председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Настоящият фонд, т.нар. EFSF, разполага с 440 милиарда евро заемен капацитет, от които обаче може да използва ефективно около 250 милиарда евро, заради нуждата от резерви, с които да поддържа кредитния си рейнинг три пъти А. Отделно от това, в рамките на механизма за финансова стабилност, страните-членки могат да получат още 60 милиарда евро от Европейската комисия. Така че, макар общата сума да е колкото настоящите възможности, на практика ефективният капацитет на постоянния фонд ще бъде двойно по-голям. повече на euinside.eu

Финансовите министри на Европейския съюз се събират в Брюксел във вторник, за да оценят ограничителните мерки, предприети от Гърция и да решат ще получили Атина спасителна помощ от съюза. Очаква се споразуменито да бъде одобрено на срещата на Еврогрупата в понеделник вечерта. Зсега властите в Берлин и Атина отричат да се потготвя спасителен план съобщава ВВС.

В събота медиата цитира свои високопоставени източници, според които Европейският съюз е близо до споразумение в подкрепа на Гърция в размер на 25 милиарда евро. повече на euinside.eu