Министрите на финансите от Г20 предупредиха за нуждата от спешни мерки за намаляване на големите бюджетни дефицити, което според тях в момента е първа точка от глобалния финансов дневен ред. За сметка на това, спорното решение за налагане на такси върху банките, ще бъде оставено на националните правителства.

В заключителното комюнике от срещата на министрите и гуверньорите на централните банки в Бусан, Южна Корея, акцентът решително е поставен върху големите бюджетни дефицити като една от сериозните заплахи пред икономическото възстановяване. „Файненшъл таймс” цитира френския финансов министър Кристин Лагард да казва, че „има голямо мнозинство, според което справянето с проблемите на публичните финанси е приоритет номер едно”. повече на euinside.eu

И вторият ден от неофициалната среща на министрите на финансите на ЕС премина в обсъждане на новите мерки, които европейските институции искат да предприемат, за да гарантират, че вбъдеще криза като тази с Гърция няма да се повтори. Основният проблем обаче е правната рамка, която ще даде на Европейската комисия правото да проверява националните бюджети на страните от еврозоната преди те да са влезли за одобрение в националните парламенти.

Идеята е всички бюджети на еврочленките да бъдат преглеждани предварително от Комисията, а също и от Еврогрупата, за да може, ако някоя страна предвижда бюджетни мерки, които биха застрашили партньорите й от еврозоната, те да бъдат коригирани навреме. повече на euinside.eu

Хуморът във висшата дипломация не е смешен. Той обикновено е начин да се каже нещо важно, без да се поставя акцент върху него. Използва се наистина между другото там, където знаеш, че ще бъде оценен подобаващо. Такъв, например, беше случаят със съвместната пресконференция на американския държавен секретар Хилари Клинтън и Върховния представител на Европейския съюз за външната политика баронеса Катрин Аштън във Вашингтон на 29 септември. Тогава г-жа Клинтън заяви, малко преди да даде думата на Катрин Аштън, че Съединените щати очакват с нетърпение срещата на върха САЩ-ЕС, "както я наричаме ние, тя [Катрин Аштън] я нарича среща на върха ЕС-САЩ".

Действаме поединично, но координирано

Тази реплика, предизвикала усмивки и смях в залата, показва нещо много важно. В момент, когато текат бързи и непредсказуеми процеси на глобално политическо и икономическо разместване, ЕС и САЩ имат нужда един от друг повече от всякога. повече на euinside.eu

Само няколко месеца след Сеул състоянието на глобалната икономика показва, че фокусът се измества все повече върху проблема с дисбалансите. Това става ясно и от констатацията на министрите на финансите и гуверньорите на централните банки на страните от Г20. По време на срещата им в Париж на 19 февруари те са стигнали до извода, че глобалното възстановяване върви добре, но е неравномерно и все още съществуват много рискове. Именно дисбалансите са в основата на рисковете, за които лидерите на Групата на двайсетте най-развити и нововъзникващи икономики се разбраха в края на миналата година да намерят решение.

Тогава лидерите възложиха на министрите си и на МВФ да разработят насоки и индикатори, които ще позволят по-лесно да бъдат установявани значителните дисбаланси. В духа на възложената им задача, в Париж министрите и гуверньорите записаха в заключенията си следните основни насоки, за които предупреждават обаче, че са само насоки, а не цели: да се следят изкъсо публичният дълг и фискалните дефицити, както и нивото на частните спестявания и частния дълг; да се наблюдават и външните дисбаланси, съставени от търговския баланс и потоците от нетни инвестиции и трансфери, като се взимат предвид обменните курсове, фискалните, монетарните и други политики. повече на euinside.eu

Така дългоочакваната среща на високо равнище между Европейския съюз и Съединените щати приключи със съвместна декларация и след това с изявление на тримата участници, без възможност за въпроси от страна на множеството журналисти, събрали се в залата. Нещо повече, в тази съвместна декларация бяха изложени допирните точки между ЕС и САЩ, по които обаче работата тепърва предстои. Нищо договорено, нищо, с което лидерите на двете страни да се похвалят у дома.

Обяснението на този резултат е в един-единствен факт и той е, че, независимо от Лисабонския договор, който влезе сила преди година, ЕС продължава да е съюз от 27 суверенни държави, за разлика от САЩ. Неслучайно срещата, отложена веднъж пролетта, се състоя в рамките на срещата на върха на НАТО в Лисабон и отне по-малко от два часа, въпреки дългия дневен ред, който ЕС искаше да обсъди. Този факт е в основата на, да ги наречем, "протоколните" изявления след срещата. повече на euinside.eu

Само 3 дни остават до срещата на върха на Г20 в Питсбърг, САЩ, но дали очакванията за намиране на решение на 2 от най-наболелите глобални проблеми ще се оправдаят? Причината да няма яснота по въпроса е, че тези 2 най-наболели проблеми са толкова комплексни, че нуждата от тяхното спешно решаване, ги прави още по-трудно решими. Става дума за мерките за предотвратяване повторенията на световната финансова и икономическа криза и сключването на ново споразумение за озаптяване на промените в климата, наследник на неуспешния Протокол от Киото. И по двата, разминаванията са сериозни.

Един от ключовете за постигане на единна глобална позиция за предпазване от повтаряне на кризата, е затягане на глобалната финансова регулация, както и налагане на ограничения върху възнагражденията и бонусите на висшия мениджърски персонал на банковите институции. повече на euinside.eu

Облагането с такси и данъци на финансовия сектор е била една от основните теми на неформалното заседание на финансовите министри от ЕС в края на миналата седмица. И докато по въпроса за банковата такса като цяло има съгласие, нещата изобщо не изглеждат така по отношение на евентуален данък върху финансовата система.

Кратка предистория:

През пролетта по молба на Г20 МВФ изготви доклад, в който предлага облагането на банките с две такси: стабилизационна такса с фиксиран размер, която може да се събира в специален фонд за подкрепа на проблемни институции или да влиза директно в бюджета, и данък върху финансовите дейности, който ще се начислява въз основа на печалбата и заплатите във финансовите институции и ще влиза директно в бюджета. повече на euinside.eu

Финансовите министри на страните от Г20 обсъдиха, но не приеха предложението на МВФ за въвеждане на глобални банкови такси. Ябълката на раздора е тезата, че финансовите институции са виновни за кризата и трябва да върнат „жеста” на данъкоплатците, които поеха тежестта на спасителните мерки. Затова МВФ предлага банките (и не само) да бъдат обложени с такса, която да послужи за подкрепа на закъсали финансови институции и да не допусне нови кризи в мащаба на сегашната. Както и втора такса, въз основа на банковите печалби.

В заключителното комюнике от срещата, която се проведе през уикенда във Вашингтон се казва, че министрите очакват да получат окончателния доклад на МВФ за мерките, които различните страни са предприели или обмислят повече на euinside.eu

„Върнахме световната икономика от ръба на пропастта” - с тези думи на президента Барак Обама „Файненшъл Таймс” илюстрира резултатите от срещата на Г20 в Питсбърг. Подобно на повечето западни вестници, и FT, в духа на заключителната декларация от срещата, акцентира върху по-строгата финансова регулация, одобрена от лидерите.

„Световните лидери обещаха нова ера на икономическо сътрудничество, като одобриха нови правила за бонусите на банковите служители, изработиха план за регулаторни реформи и нова рамка за балансиран растеж”, съобщава вестникът без излишен патос. И цитира френския президент Никола Саркози, който с типичния си апломб обяви: „Вече няма англосаксонски свят и европейски свят”. В същия стил е и реакцията на агенция „Франс прес”: „Последните два дни в Питсбърг маркират колосална промяна в глобалната икономическа дипломация”. повече на euinside.eu

Възстановяване на икономиката и на баланса на публичните финанси; реформа на глобалната финансова система; подсилване на международните финансови институции; изграждане на бъдещето чрез либерализация на търговията и инвестициите. Това са приоритетите на започващата днес в Торонто среща на върха на Групата на 20-те най-развити икономики в света (Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Мексико, Южна Корея, Русия, Саудитска Арабия, Южна Африка, Турция, Великобритания, САЩ и Европейския съюз).

По първия приоритет основният проблем, който 20-те трябва да решат е как да се намери точният баланс между консолидацията на публичните финанси и запазването на възможностите за икономически растеж. повече на euinside.eu

Различността на икономиките в държавите, членуващи в Г20 е в основата на различията в позициите им. Така например, Европейският съюз извоюва единна позиция за срещата на върха в Торонто, въпреки че различията вътре в ЕС, а още по-силно това се усеща в еврозоната, подсказват трудно прилагане на евентуални решения. На срещата си на 17 юни в Брюксел европейските лидери се договориха, че е нужен глобален подход при въвеждането на системи от банкови такси върху финансовите институции. Основен елемент от това ще бъде въвеждането на глобална такса върху финансовите транзакции.

ЕС ще отстоява също позицията, че основният риск за икономическия растеж е късното прекратяване на държавните стимули, тъй като това ще влоши допълнително устойчивостта на публичните финанси. Затова е необходимо, се посочва още в позицията на Съюза, Г20 да договори координирана, но диференцирана стратегия за прекратяване на икономическите стимули, за да се гарантира стабилността на държавните финанси. повече на euinside.eu

Срещата на Г20 в Торонто започва с футболни страсти- епичният мач между Англия и Германия на Световното първенство в Южна Африка. Лидерите на двете страни - Дейвид Камерън и Ангела Меркел дори обмислят да гледат срещата заедно. Камерън коментира пред журналисти, че ще се опита да не тръшне колегата си на земята по време на дузпите, но нищо не се знае.

И Камерън, и Меркел са заклети футболни фенове. На клубно ниво Камерън е привърженик на „Астън Вила”. Отборът е любим на доста звезди, сред които Том Ханкс, Найджъл Кенеди и принц Уилям. Ангела Меркел е известна с футболните си пристрастия, камерите често я улавят по трибуните да подкрепя емоционално националния отбор. Иначе е почетен член на "Енерги Котбус". повече на euinside.eu

Противно на очакванията, че емоциите от футболната среща между Англия и Германия може да раздвижат замръзналите в мъртва точка спорове в Г20, това не се случи. Лидерите на 20-те най-развити икономики приключиха срещата си в Торонто с компромисна декларация, която по-скоро затвърждава статуквото, отколкото взима решения за промени.

В декларацията е отделено доста място на проблема с ограничаването на бюджетните дефицити и на съчетаването му с мерки, които да не попречат на икономическото възстановяване и растежа (“growth friendly” fiscal consolidation plans). Финалният текст е компромис между европейското настояване за строга бюджетна дисциплина и американското опасение, че ограничителните мерки в някои от големите европейски икономики (специално Германия) може да се отразят неблагоприятно на растежа. повече на euinside.eu

Няколко фронта се отварят в навечерието на срещата на върха на двайсетте водещи икономики в света (Г20) в Сеул. Първият фронт е между развитите държави и нововъзникващите икономики. Основният спор между тях е нещото, което все повече икономисти наричат "валутни войни" - изкуственото поддържане на националните валути, което практикуват някои държави с особено бърз и бурен икономически растеж. Това изкуствено потискане на валутните курсове, според повечето развити държави, които настояват пазарът да определя стойността на валутите, води до търговски изкривявания, а оттам и до търговски войни.

Вътре в тази група се отваря и вторият фронт - между страните с търговски излишъци и тези с дефицити по текущата сметка. повече на euinside.eu

За нова монетарна система, която да наследи второто споразумение от Бретън Удс от 1971-ва година призова президентът на Световната банка Робърт Зелик в обширна статия за вестник "Файненшъл таймс", публикувана в навечерието на срещата на върха на двайсетте водещи индудстриализирани държави и нововъзникващи пазари в Сеул. Основният проблем в съвременната глобална икономика е изострянето на търговските дисбаланси - страни, които взимат много заеми, защото имат големи бюджетни дефицити (тоест харчат повече, отколкото изкарват) имат сериозни проблеми, за които обвиняват страните, които имат излишъци и заливат пазарите с продукция.

Конфликтът, за който euinside вече писа, е толкова сериозен, че изглежда все по-трудно да се намери разумно решение, което, от една страна, да възстанови икономическия растеж в дефицитните страни и, от друга, да създаве предпоставки за устойчив икономически растеж на цялата глобална икономика. повече на euinside.eu

Както euinside прогнозира преди дни, големият проблем на срещата на върха на Г20 в Сеул се оказа битката за влияние. Това стана особено ясно от изказването на американския президент Барак Обама, подложен на натиск от партньорите си в групата на двайсетте водещи индустриализирани държави и нововъзникващи пазари заради решението на Федералния резерв да отпечата още пари и да налее 600 млрд. долара в икономиката. Преди началото на официалната работна вечеря на двайсетте, г-н Обама заяви кратко и ясно:

"Най-важното нещо, което Съединените щати могат да направят за световната икономика е да растат, тъй като ние продължаваме да сме най-големият пазар и огромен двигател за останалите страни да също да растат- страни като Германия, които имат силен износ, печелят от нашите отворени пазари и има пазар за нашите стоки. повече на euinside.eu

Лидерите на страните от Г20 успяха да договорят компромис по време на срещата си в Сеул, който се опитва да задоволи интересите на всички. А дали ще успее, зависи от изпълнението на поетите ангажименти, записани в 18 страници. Известно успокоение, че обещанията ще бъдат изпълнени, дава точката, която предвижда контрол и наблюдение на поетите ангажименти. От тях не следват санкции, както сме свикнали да виждаме в Европейския съюз, но все пак са опит в правилната посока.

И, тъй като много се говореше преди, а и по време на срещата за предстоящи валутни войни, компромисът по отношение на обменните курсове звучи така: "Ние препотвърждаваме важността на ангажимента на централните банки към стабилността на цените, които така допринасят за възстановяването и устойчивия растеж. Ние ще преминем към по-пазарно определяни обменни курсове и ще засилим гъвкавостта на обменните курсове, така че да отразяват основните икономически фундаменти и ще се въздържаме от конкурентна обезценка на валутите си", повече на euinside.eu