Би трябвало да си спомняме, въпреки че у нас никога не са влизали танкове и никога не са ни били по улиците, за да продължаваме да търпим дългогодишен лидер. Но унгарците със сигурност помнят, както и чехите. Сега, във второто десетилетие на 21-ви век, сме свидетели на ужасяващи репресии в Северна Африка. Либийският лидер Муамар Кадафи се опитва със сила да запази 40-годишната си власт. Е, може да не помним Пражката пролет или влизането на танковете в Будапеща, но как действа полковник Кадафи помним и то добре. Още по-страшното е, че за разлика от другите северноафрикански и близкоизточни държави, където в момента има бунтове, в Либия достъпът на журналисти на практика е напълно ограничен. Никой не знае със сигурност колко точно са убитите и какво точно става там.

Либия

Помня, че по време на кризата с българските медици в Либия синът на полковник Кадафи, Сейф ал-Ислам, се явяваше като човека- символ на новото диктаторско поколение - добре образован, може да се говори с него, млад и по-отворен към сделки. След неделя обаче, съм сериозно уплашена. повече на euinside.eu

Не за първи път открито ще се възхитим от британския премер Дейвид Камерън. Не защото сме чуждопоклонници и сме изкушени от лустросаното политическо говорене. А защото Дейвид Камерън е на път да проведе исторически реформи във Великобритания, при това - с ясна визия за целта и средствата, със завидна последователност и убедителна политическа риторика, която да привлече подкрепата на гражданите. Реформи, от които България отчаяно се нуждае, но които управляващите не успяват нито да формулират, нито да проведат с необходимата дълбочина и последователност.

Речта на Камерън за модернизацията на публичните услруги си струва да бъде прочетена не само заради съдържанието си, а и заради формата. Не знам дали и колко души подготвят речите на Камерън, но всеки път се възхищавам на умението му да редува фактите с емоцията, да държи вниманието на слушателя до край, да обяснява и най-сложните проблеми просто (не опростенчески, нито просташки) и разбираемо. повече на euinside.eu

Сложих това заглавие специално заради българските читатели. Не за друго, а защото в България общуването с правителството, най-вече с министър-председателя, е изключително трудно. Това може да изглежда странно на фона на постоянното му присъствие в медиите, но колегите, които са участвали в пресконференции знаят, че той е готов да отговаря на всякакви въпроси, но както той прецени. Обикновено отговорът почти няма нищо общо с конкретния въпрос. А, често, без предварително обявени правила, той просто става и си тръгва.

Затова и реших да представя на Вашето внимание една инициатива на новия британски министър-председател Дейвид Камерън. повече на euinside.eu

Лидерите на 27-те страни-членки на Европейския съюз се събраха днес в Брюксел на извънредно свикан Европейски съвет за ситуацията в Северна Африка и по-специално в Либия. Няма единодушие, обаче, сред 27-те държавни и правителствени ръководители относно подхода към Джамахирията. Още преди началото на съвета, британският премиер Дейвид Камерън и френският президент Никола Саркози излязоха с общо становище, копие от което са изпратили на колегите си в съвета. В седем точки двамата лидери предлагат какви да бъдат следващите стъпки на Европейския съюз спрямо Северна Африка:

"1. Прекратяване на страданието на либийския народ, а Муамар Кадафи и кликата му да напуснат;

2. Да подкрепим усилията на преходния либийски Национален съвет за подготовката на представително и отчитащо се пред хората правителство. Трябва да изпратим ясен политически сигнал, че смятаме Съвета за действителен политически посредник и важен глас за либийския народ на този етап; повече на euinside.eu

Какво да прави Европа със себе си и със света около себе си? Европейските лидери са изправени пред тежка битка с дълговете и дефицитите си, а същевременно ЕС губи конкурентоспособността и влиянието си навън. Растежът е по-бавен от очакваното - за 2011-а прогнозният икономически ръст на еврозоната е 2% под средното за света. На този фон, беше любопитно да се види проблема през очите на трима евмропейски лидери, които участваха в годишната среща на Световния икономически форум в Давос.

Дейвид Камерън - оптимистът, може би защото е премиер на страна, която не просто не е член на еврозоната, но и не иска да бъде. Според британския министър-председател, песимистите за бъдещето на Европа казват: 

Ние сме неспособни да решим проблемите си с дълга и дефицита.

Неспособни сме да се конкурираме с динамичните икономики, защото винаги ще сме претрупани с регулация и бюрокрация. повече на euinside.eu

Великобритания се вписа с 50 години закъснение в отдавна използвания в САЩ модел на предизборни телевизионни дебати. На 15 април в телевизионното студио на ITV 1 се събраха лидерите на трите най-големи партии във Великобритания - на Лейбъристката партия, която управлява вече 13 години, Гордън Браун; на Консервативната партия Дейвид Камерън и голямата изненада в тази предизборна кампания - Ник Клег, който преди телевизионния дебат се оформи като задължителен съюзник на някоя от двете най-стари британски партии, тъй като всички социологически проучвания сочеха коалиционен кабинет.

Промени ли нещо дебатът? Да, много. Но нека видим първо как премина той. повече на euinside.eu

Европейският съвет този юни ще бъде горещ - във всяко едно отношение. Почти цяла Европа е обхваната от големи жеги - преносно и буквално - а на всичкото отгоре се провежда и световното по футбол. И, докато икономиките в еврозоната се опитват да намерят най-точния подход не просто за излизане от националните бюджетни кризи, но и да спасят единната си валута (еврото), лидерите на Европейския съюз ще се опитат да намерят новия баланс между национално и общоевропейско. Защото именно в това се състои основният проблем. И, ако кризата е основната причина за търсенето на този нов баланс, то именно кризата е причината и за горещината, която лъха от Брюксел в навечерието на Съвета.

И все пак, ситуацията може би не изглежда толкова тежка. Възможно е все пак да нахлуе малко хлад и да се положат основите за решение, което да отиде отвъд настоящия момент. Макар това да изглежда твърде оптимистично, поне за тазгодишния юнски съвет, все пак има видими знаци и те идват от ... Великобритания. повече на euinside.eu

В шахмата има едно игрово положение, наречено пат, при което никой от играчите нито губи, нито печели. Точно такова положение достигна и Европейският съюз след десетилетия на институционално, икономическо и валутно изграждане. И колкото и да изглеждаше от националния брифинг на британския премиер Дейвид Камерън след Европейския съвет на 17 юни, че Великобритания е единственият печеливш, истината е, че Великобритания е също част от този пат.

В какво се състои патът?

Всички играят по сравнително общи правила, с доста изключения и с често неприлагане на санкции. Всички са наясно, че това е краткосрочно, но пък от гледна точка на "националния интерес" (разбирай следващите избори), подобен стил на игра е напълно задоволителен. повече на euinside.eu

Не съм убедена, че си даваме сметка какво става в Европейския съюз, а още по-малко в еврозоната. Всъщност откакто ЕС започна да се разширява, реално никой не си даваше сметка какво става в него, независимо, че той започна да се институционализира по-тясно, да се интегрира повече на фона на ускорени национални политики и отстояване на национални интереси. Това, което остана незабелязано обаче е, че националните интереси на някои страни-членки всъщност или са европейски, или се припокриват с общоевропейските. А другото, което беше забелязано, но не му се обърна достатъчно внимание е, че разширяването се осъществи без необходимата подготовка и без формулирането на по-ясни критерии от чисто техническите - обща ценностна система.

Един най-обикновен бюджет

Поредната порция от този вътрешнопаралелен и незабележим процес започна още в края на октомври, когато британският премиер се появи на Европейския съвет в Брюксел за втори път, откакто беше избран. повече на euinside.eu

Имате ли представа кое е второто най-голямо перо в бюджета на Великобритания? А първото? А знаете ли кои са първите две в българския бюджет? В сряда, докато слушах прегледа на разходите на британския министър на финансите Джордж Осбърн пред британския парламент изпаднах в изумление. Не защото той обяви най-драстичното рязане на публични разходи за последните близо 100 години, а заради причините, поради които коалиционното правителство на Дейвид Камерън е решило да предприеме този (по презумпция политически самоубийствен) ход. А още по-шокиращото за мен беше да чуя и видя приоритетните области, които ще останат почти незасегнати от съкращенията.

И победителят е .... повече на euinside.eu

Темата за бюджета на ЕС тотално е доминирала началото на Европейския съвет, стана ясно от брифинга на председателя на Европейския парламент Йежи Бузек. Както се закани, британският премиер Дейвид Камерън е повдигнал въпроса за увеличения с 6% проект за бюджет на ЕС за 2011 година, което според него е неприемливо в момент, когато страните-членки правят драстични бюджетни съкращения.

Председателят на ЕП обясни, че е защитил позицията на Парламента да подкрепи това увеличение, което се налага заради промяната на приоритетите и нуждата от пренасочване на разходите към области като енергията, околната среда, научноизследователската дейност, квалификацията и образованието. „Страните-членки държат хазните си заключени и в същото време отказват на ЕС правото да събере собствени ресурси”, е заявил Бузек пред лидерите. повече на euinside.eu

За чуждестранния наблюдател, особено за идващите от страни с неизвоювана, а подарена демокрация, предаването на властта във Великобритания се оказва изключително впечатляващо събитие. Не само защото човек вижда истинска илюстрация на прословутите британски традиции, но и защото разбира какво влияние имат те върху обществото. Не е за пропускане да се отбележи и ролята на медиите на Острова, които направиха съпричастен всеки зрител на планетата към смяната на домакините на Даунинг стрийт номер 10, макар и да се оплакваха, че за последните 100 години промяна или нещо "скандално" не се е случило, което прави и тази церемония скучна.

След парламентарните избори на 6 май (работен ден), които завършиха с неубедителен резултат за партията, получила най-много гласове - Консерваторите, започнаха трескави, почти денонощни преговори с третата класирала се партия в Камарата на представителите - Либералдемократите на Ник Клег. повече на euinside.eu

Сигурно политически не е лесно, когато си се замесил неприятно с един диктатор, бързо да реагираш и да му кажеш, че е лошо момче. Може и да не е лесно, но значително се улеснява, когато цената на петрола започне да скача главоломно, бежанските потоци станат бежански наводнения и хаос заплашва да срути и без друго крехкия мир в югоизточното Средиземноморие. Вероятно обмислянето на всички тези фактори са причината голяма част от световния политически елит да си мълчи, докато полковник Муамар Кадафи пролива кръвта на собствения си народ. Или ако не да си мълчи, то с половин уста да осъжда ставащото в богатата на петрол държава.

Всъщност бързо и недвусмислено реагира единствено Европейският съюз, но там нещата са обясними, тъй като на практика реагираха по-скоро институциите, а не толкова страните-членки. От тях сред първите, които реагираха и дори направиха обиколка на региона, беше британският премиер Дейвид Камерън. Българският външен министър също осъждаше периодично ставащото в Либия. Големите сили обаче, мълчаха дълго. повече на euinside.eu

„Бюджетна касапница”- така списание "The Economist" нарече мерките за съкращаване на разходите във Великобритания. Целта на "касапницата" е да намали огромния публичен дълг на страната, натрупан през 13-те години управление на лейбъристите. Като цяло съкращенията бяха приети с разбиране от обществото, макар и да остават съмнения дали не се избърза малко с тях. Основните опасения идват от това, че в рамките на следващите 5 години, колкото е мандатът на настоящия парламент, ще бъдат съкратени близо половин милион служители от публичната сфера.

Правителството, обаче, си е поставило за цел да стимулира икономическия растеж и частния бизнес, който, на свой ред, трябва да се ангажира в общото усилие като създава заетост. На 10 януари британският министър-председател Дейвид Камерън се срещна с водещи имена в частния бизнес, за да обсъди с тях перспективите за създаване на нови работни места. Идеята на срещата беше, да се разбере какво точно  британското правителство може да направи, за да поощри частните компании да наемат повече персонал. повече на euinside.eu