В учудващо ведра атмосфера протече прес-конференцията след края на 24-тата поред среща на върха ЕС-Русия в Стокхолм. Причина за много усмивки и чувство за хумор, проявени пред журналистите, бяха няколко договорености, които дават надежда, че може би наближава моментът, когато ЕС и Русия наистина ще се превърнат в партньори и ще се слушат едни други. Доказателство за тази надежда е изненадващото решение на Москва да увеличи целта си за намаляване на въглеродните емисии до 2020 г., вместо с 10-15%, какъвто беше предишният й ангажимент, с 25%.
Това определено впечатли европейските лидери, за които промените в климата и стабилно споразумение в Копенхаген през декември са основен приоритет. Не случайно шведският премиер Фредрик Райнфелд и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу започнаха своите изявления на прес-конференцията именно с тази тема. Според Райнфелд, чиято страна председателства ЕС до края на годината, Русия е много важна за сключването на сделка в Копенхаген, тъй като е един от големите производители на СО2 в света. повече на euinside.eu
Когато преди година американският президент Барак Обама обеща в Прага нов Договор за съкращаване на стратегическите оръжия с руснаците, едва ли някой си е представял, че наистина, само година по-късно, той ще застане до руския си колега Дмитрий Медведев, ще го нарече„приятел и партньор”, а Медведев ще признае за „междуличностната химия” помежду им и двамата ше подпишат т.нар. „нов СТАРТ”, обсъждайки бъдещи общи разговори за глобална противоракетна отбрана. повече на euinside.eu
Суперлативите като „нов старт”, „повратна точка” и „изключителен успех” бяха най-използваните изрази след съвместното заседание на Съвета НАТО-Русия, който се проведе в рамките на срещата на върха на НАТО в Лисабон. Дори и сдържаният обикновено руски президент Дмитрий Медведев призна, че след форума в Лисабон е повече оптимист от преди. Той сподели пред медиите емоционални детайли „от кухнята” на разговорите:
„Ние се придвижихме напред, говорим за партньорство. Днес в изявленията на колегите ми прозвучаха различни оценки, но като цяло всички говореха за това, че е нужно да се развиват партньорските отношения, да се развива алианс, даже се използваше думата „съюз”. Това са емоциални неща, те не влизат в никакви документи, но отразяват хода на дискусията, без значение какви трудности и противоречия съществуват”. повече на euinside.eu
Независимо, че много водещи международни медии критикуват годишната среща на Световния икономически форум (СИФ) в Давос (Швейцария) заради липсата на смисъл от него, заради лицемерието и скъпотията, къде другаде ако не на такъв форум може да се чуят показателни послания на водещи политически фигури, икономисти и бизнес лидери? И тази година не е изключение. Много силен старт на срещата даде руският президент Дмитрий Медведев, на когото беше предоставена честта да открие форума. Въпреки терористичния акт на московското летище Домодедово само два дни по-рано, г-н Медведев все пак уважи събитието и веднага след речта си и последвалата дискусия си замина обратно.
Съвсем естествено темата за тероризма зае сериозна част от неговата реч, която обаче беше многопластова и съдържаше няколко ключови послания към света.
Сигурно политически не е лесно, когато си се замесил неприятно с един диктатор, бързо да реагираш и да му кажеш, че е лошо момче. Може и да не е лесно, но значително се улеснява, когато цената на петрола започне да скача главоломно, бежанските потоци станат бежански наводнения и хаос заплашва да срути и без друго крехкия мир в югоизточното Средиземноморие. Вероятно обмислянето на всички тези фактори са причината голяма част от световния политически елит да си мълчи, докато полковник Муамар Кадафи пролива кръвта на собствения си народ. Или ако не да си мълчи, то с половин уста да осъжда ставащото в богатата на петрол държава.
Всъщност бързо и недвусмислено реагира единствено Европейският съюз, но там нещата са обясними, тъй като на практика реагираха по-скоро институциите, а не толкова страните-членки. От тях сред първите, които реагираха и дори направиха обиколка на региона, беше британският премиер Дейвид Камерън. Българският външен министър също осъждаше периодично ставащото в Либия. Големите сили обаче, мълчаха дълго. повече на euinside.eu