История

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. В основата му е раждането на спасителя Христос. За това радостно събитие четем в Евангелието на Лука, глава 2:

"А в ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия. И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовня град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.”

Езическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първобитните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда. Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето - съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията - пролетни (21 тревен/март) и есенни (23 коловоз/септември), и слънцестоянията - летни (22 липен/юни) и зимни (22 студен/декември). Във връзка с тези четири основни слънчеви фази сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения. Самото слънце - това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 студен/декември - зимно слънцестоене) той се ражда и го наричат Коледа – слънцето младенец, новороденото слънце; от тогава той започва да расте, т.е. денят се удължава. На 21 тревен (март) - пролетното равноденствие - детето-слънце Коледа става млад мъж и го наричат Ярило; тогава денят е равен на нощта. До празника Къпало (22 липен/юни – лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се  смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс - слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене – 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.

Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календе в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология, свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе.

Кой е дядо Коледа?

Първообраза на добрия старец можем да търсим още в древните богове - северния Один, гръцкия Посейдон, римския Нептун... В славянската традиция това е богът на слънцето - Даждбог.
Но най-близка до нас остава легендата за Свети Никола. Той е роден през 280-та година Патара - Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Едва 30-годишен става епископ на град Мира (днес гр.Демре, Турция). Легендата разказва, че той е бил благороден човек, който е бил много мил с децата и е използвал наследеното си богатство за да помага на бедните. Има една забележителна история как свети Никола помага на 3 жени с пари за зестра и така ги предпазва от проституция. В почит на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци на 6-ти декември - деня на светеца.
В началото на XVII век холандски преселници в Северна Америка основават колония - Ню Амстердам (днес Ню Йорк). Те привнасят холандската традиция при честването на празника и така от англоезичното Сайнт Николас и холандското Синтер Клаас се получава днешното Санта Клаус - Дядо Коледа в англоезичния свят.

Съвременният Дядо Коледа

Модерният Дядо Коледа е роден от въображението на Клемент Кларк Мур през 1822 година. Той бил силно образован човек и поет от Трой, Ню Йорк. Мур пише поемата "Гостуването на St. Nicholas" , коледна приказка, подарък за неговите деца.
В поемата той изобразява един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, който идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. На лунна светлина в дните преди Коледа  той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.
Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември.  Неговото описание на дядо Коледа е взето назаем от тевтонските и норвежките легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи, които имали езически произход.

Въпреки че Мур написал разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва кой е авторът и оттогава многократно е излизал със заглавие “Нощта преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

Митът за дядо Коледа не стига дотук. През 1939 кратка история, написана от Робърт Мейс, разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Десет години по-късно този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, прави в един местен вестник смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал кои деца са били послушни през годината и кои – не!

This is a well known stuff... :) ...but here again is the source (found via Marlene on Aidpage):

"Eight-year-old Virginia O'Hanlon wrote a letter to the editor of New York's Sun, and the quick response was printed as an unsigned editorial Sept. 21, 1897. The work of veteran newsman Francis Pharcellus Church has since become history's most reprinted newspaper editorial, appearing in part or whole in dozens of languages in books, movies, and other editorials, and on posters and stamps..."

Here are the letters...