Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек беше първият политик, който се срещна с медиите в рамките на Европейския съвет. Бузек определи Съвета като фундаментален, защото от решенията му ще зависи животът на бъдещите поколения. Председателят не скри недоволството на Европейския парламент, което е изразил и пред лидерите, че Съветът и Комисията не се консултират с институцията по някои важни въпроси. Очевидно това е бил и поводът за участието на председателя на ЕП в Съвета, както вероятно и за забавянето с час и половина на неговия брифинг.

Европейският парламент не беше консултиран и дори не беше информиран при създаването на спасителния фонд за еврозоната (т.нар. Special Purpose Vehicle), каза Бузек. "Разбирам, че беше спешна ситуация и че беше взето правилно решение, но всеки път трябва да се консултират с нас, защото това е в основата на Лисабонския договор", подчерта председателят на Европейския парламент. повече на euinside.eu

Откакто Европейският съюз за първи път лансира Лисабонската стратегия за растеж и заетост през 2000 година, целяща да направи от европейската икономика най-конкурентоспособната в света до 2010, Центърът за европейска реформа всяка година прави анализ на изпълнението на мерките в нея. Тази година не прави изключение, но има още по-голямо значение, тъй като именно върху изпълнението на Лисабонската стратегия от отделните страни-членки ще зависи и върху какво ще стъпи новата Европа 2020, която е естествено продължение на заложените още през 2000 г. цели.

Основните стълбове на Лисабонската стратегия са иновации, либерализация, предприемчивост, заетост и социално включване, устойчиво развитие и околна среда. Както се вижда, разликите с амбициите на Европа 2020 не са много, защото новият стратегически документ залага на следните приоритети: растеж на знанието, устойчив растеж, приобщаване (социално включване), съюз на иновациите, мобилна младеж, дигитално общество, индустриална политика за зелен растеж, европейска платформа срещу бедността. повече на euinside.eu

Общата селскостопанска политика не е достатъчно застъпена в предложението на Европейската комисия за нова икономическа стратегия на съюза "Европа 2020". До това мнение са достигнали европейските министри на земеделието, които проведоха заседание в понеделник в Брюксел. Те са приветствали заключенията на лидерите на ЕС от срещата им миналата седмица, според които устойчивото, продуктивно и конкурентно земеделие може да допринесе изключително много за увеличаване на заетостта и за икономическия растеж като част от "Европа 2020".

Според селскостопанските министри на ЕС, земеделието може много добре да се впише в трите основни приоритета на икономическата стратегия, а именно да постигне "интелигентен растеж" (например чрез иновации за оптимизиране използването на природните ресурси), устойчив растеж (може да се постигне чрез биоенергия) и заетост (чрез запазване на работните места и на хората в селските райони). повече на euinside.eu

За първи път в последните 3 години и за втори път, откакто България е член на ЕС, президентът Георги Първанов ще посети Брюксел. В понеделник започват работните му визити в Кралство Белгия и във Великото херцогство Люксембург, които ще продължат до 24 февруари.

В Брюксел държавният глава ще има разговори с президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой, с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, с председателя на Европейския парламент Йежи Бузек. В Европейския парламент президентът ще се срещне с председателите на групите на Европейската народна партия Жозеф Доул, на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Мартин Шулц и на Алианса на либералите и демократите за Европа Ги Верхофстат. В натоварената програма на Първанов са включени и срещи с комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер, с комисаря по действията в областта на климата Кони Хедегор, както и с българския член на ЕК Кристалина Георгиева.  повече на euinside.eu

Има две тези по въпроса защо този Европейски Съвет е различен - само един ден, въпреки че има толкова труден дневен ред. Едната е, че предварително е договорен компромис по важните въпроси и сега той просто ще бъде заявен официално. Другата е, че трудните решения ще бъдат отложени. Отговорът, вероятно, е някъде по средата. Със сигурност, обаче, важни решения ще бъдат взети, защото някои просто не търпят отлагане.

Лидерите на Европейския съюз трябва да одобрят новата 10-годишна стратегия на съюза Европа 2020 и да финализират параметрите на 5-те основни цели, заложени в нея. Целите са по отношение за заетостта, климатичните промени, образованието и инвестициите в наука и бедността. повечe на euinside.eu

Европейският съвет този юни ще бъде горещ - във всяко едно отношение. Почти цяла Европа е обхваната от големи жеги - преносно и буквално - а на всичкото отгоре се провежда и световното по футбол. И, докато икономиките в еврозоната се опитват да намерят най-точния подход не просто за излизане от националните бюджетни кризи, но и да спасят единната си валута (еврото), лидерите на Европейския съюз ще се опитат да намерят новия баланс между национално и общоевропейско. Защото именно в това се състои основният проблем. И, ако кризата е основната причина за търсенето на този нов баланс, то именно кризата е причината и за горещината, която лъха от Брюксел в навечерието на Съвета.

И все пак, ситуацията може би не изглежда толкова тежка. Възможно е все пак да нахлуе малко хлад и да се положат основите за решение, което да отиде отвъд настоящия момент. Макар това да изглежда твърде оптимистично, поне за тазгодишния юнски съвет, все пак има видими знаци и те идват от ... Великобритания. повече на euinside.eu

Въпреки че наскоро направи първата си визита в Брюксел (след 3 години членство на България в ЕС), президентът Георги Първанов реши да се обяви за „патрон” на дискусията по стратегията "Европа 2020". На 12 март Първанов свика пресконференция с претенцията да фокусира общественото внимание върху документа. Изборът на датата е странен, с оглед на това, че стратегията беше представена преди цели 9 дни (на 3-ти март). И обясним, с вихрещия се скандал между Първанов и вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков.

Истинската цел на медийната изява на президента лъсва още в третото изречение на встъпителното му слово - да порицае публично финансовия министър: "Да припомня, че тогава инициирахме дебат по необходимите антикризистни мерки с доклад на експерти, характеризиран, впрочем, доста цветисто тогава от финансовия министър, който дори не го беше чел". повече на euinside.eu

Докато тук уж върви битка с нео-феодализма в БАН и точно разграфяване на присъствието на ДС в нея, ЕС е на път да спусне нова неизпълнима задача. Вярно е, че 52-ят български университет в град Перник може да даде някакъв принос, но представената от Европейската комисия нова стратегия за икономическо развитие „ЕС 2020” се очертава като поредният повод, по който страната ни основно ще „маркира” (по езика на президента Първанов) присъствие.

Сегашната е наследник на друга, неуспешна евростратегия, която беше приета през вече далечната 2000 година и трябваше да направи Европа „най-конкурентната икономика” в света. Новият документ е пълен с изисквания и индикатори, които са трудно изпълними и имат смисъл само, ако зад цифрите има реална промяна. Например, от всяка страна се изисква да инвестира 3% от своя БВП в изследвания и иновации, да намали с 20% вредните емисии, да не отпадат от училищата повече от 10% от децата, 40% от младите да завършват университет и т.н. повече на euinside.eu

Белгия поема ротационното 6-месечно председателство на Европейския съюз в момент на разклатена политическа система в страната, на поредна порция неяснота за бъдещото правителство и на сериозни политико-икономически турбуленции в самия Европейски съюз. Именно затова, на Белгия ще се наложи да вложи малко сюрреализъм по време на шестте месеца, през които ще председателства Съюза. Или, както внушава прословутата картина на Рене Магрит, на която е изобразена лула, но под нея е записано категорично "Това не е лула". В този смисъл звучи и европейският консенсус - ще правим европейско икономическо управление, но то няма да е управление.

А, иначе, приоритетите на белгийското председателство, по които в следващата половин година ще разберем дали са лула или не, са именно въвеждане на нова регулаторна и надзорна структура във финансовия сектор. повече на euinside.eu

Дискусията около новата икономическа стратегия на ЕС за следващите 10 години, наричана работно "Европа 2020", бавно набира скорост. Основна причина за това, обаче, не е тоталната липса на заинтересуваност на страните-членки към нея, а по-скоро многото по-непосредствени проблеми като кризата в Гърция. Впрочем, именно случаят с Гърция, а също и проблемите на други страни-членки като Португалия, Италия, Испания и Ирландия се дължи до голяма степен на неизпълнението на предишните икономически стратегии, а също и на сравнително хлабавия европейски институционален контрол.

По всичко личи, че тези проблеми ще се запазят, въпреки че има ясни сигнали за промяна. От къде съдим за това, че страните-членки не се отнасят формално към новата икономическа стратегия? От техните собствени позиции, които е трябвало да предоставят до 15 януари на Европейската комисия. Между другото, начинът, по който тези становища са написани, представени и подписани, говори много за отношението, което имат страните към стратегията. повече на euinside.eu