"Eвропейската комисия няма информация защо България ревизира плана си за Бюджет 2010 от балансиран на бюджет с дефицит, който по оценка на българските власти ще бъде около 3.8 процента."

Това обяснение даде говорителят на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, запитан защо комисарят изненадващо изрази съмнения в българските статистически данни. Според Комисията е обезпокоително, че промяната идва само няколко седмици след ревизията на Бюджет 2009 и „признаването” на дефицит от 3.9 процента. И е трудно обяснима значителната корекция на дефицита нагоре при положение, че макроикономическият сценарий е непроменен, че дори и подобрен -съмнения, които euinside, колеги-журналисти и икономисти изразиха неведнъж и които, очевидно, се споделят и от европейските институции. повече на euinside.eu

Европейската комисия не е преразглеждала оценката си за конвергентната програма, подготвена от българското правителство, каза в Брюксел Амадеу Алтафаж, говорител на еврокомисаря по икономически и валутни въпроси Оли Рен, цитиран от вестник „Дневник”. Изказването предизвика недоумение на фона на хвалбите на финансовия министър Симеон Дянков от Мадрид миналия петък (16 април).

Тогава пресслужбата на Министерството на финансите изпрати мейл озаглавен: „МФ-Дянков-Мадрид-Конвергентна програма-одобрена!”, в който се казва: „Европейската комисия счита за адекватна Конвергентната програма на България, съобщи вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков днес след първата сесия на неформалната среща на финансовите министри от ЕС в испанската столица Мадрид.” повече на euinside.eu

Ако има данък върху финансовите транзакции, той трябва да е глобален, в противен случай ще донесе повече вреда, отколкото полза, смята Европейската комисия. От съобщението за облагането на финансовия сектор, представено от комисаря по данъчната политика Алгирдас Шемета на 7 октомври, става ясно, че на европейско ниво Комисията по-скоро е склонна да проучи варианта за облагане с данък върху печалбата и заплатите във финансовите институции.

Позицията на Комисията е, че по отношение на данъка върху финансовите транзакции (ДФТ) съществуват съществени забележки и неясноти. Като цяло, приходите от него силно зависят от обхвата (кои точно транзакции ще се облагат) и нивото на прилагане (световно, европейско или национално), затова изчисляването на потенциалните приходи е трудно и неточно. повече на euinside.eu

Близо половината (45%) от европейските граждани искат сами да си бъдат началници, ако можеха. Броят им продължава да е по-нисък от Съединените щати, където 55 на сто от населението предпочитат самонаетостта. Това показва проучване на Европейската комисия. Изследването отчита обаче, че броят на американците, които искат сами да са си шефове е спаднал с 6 пункта от 2007 година насам. Обяснението на тези данни е, че 73% от американските граждани (срещу 49% в ЕС) са заявили, че имат добро мнение за предприемачите.

Целта на изследването е била Европейската комисия да получи по-ясна картина за предприемачеството, да идентифицира причините, които карат хората да започнат собствен бизнес, както и да открият какви са пречките пред подобно решение. повече на euinside.eu 

Ден след като България и Русия се споразумяха за създаването на съвместната проектна компания "Южен поток – България” се оказа, че европейското значение на проекта, така упорито лансирано от Путин и Борисов, е меко казано илюзорно, дори един вид иронично. Защото „Южен поток” не просто не влиза в приоритетите на ЕС, той дори противоречи на европейското законодателство. При това не просто в детайлите, а във фундаменталния си замисъл - Русия да построи тръба (с участието на държавите, през които минава), по която да пуска собствения си газ.

По време на брифинга в събота премиерите Борисов и Путин упорито представяха проекта като европейски, убеждаваха ни, че еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер едва ли не го е благословил, така че изпратихме писмо до Комисаря, с молба да ни разясни позицията си. повече на euinside.eu

Надеждите, че новината за ирландския заем от европейския спасителен фонд и обявеният от Дъблин 4-годишен план за фискална консолидация ще успокоят пазарите, се оказаха напразни. Заемната цена на Ирландия, Португалия и Испания удари нов рекорд, пише "Файненшъл таймс". Според изданието, доходността по дълга на трите страни в момента е най-високата от създаването на еврото досега. Анализатори предупреждават, че скоро кризата може да стигне до Франция и Холандия.

Междувременно германският централен банкер и член на управителния съвет на Европейската централна банка Алекс Вебер коментира, че може да се наложи спасителният фонд да бъде увеличен с още 140 милиарда евро, при най-лошия сценарий. Според информация в медиите, Европейската комисия обсъжда с германското правителство евентуално удвояване на размера на спасителния фонд, за да се осигури финансиране в случай, че Испания или Португалия го поискат. повече на euinside.eu

„ЕК предлага да бъде прекратена наказателната процедура срещу България за прекомерен бюджетен дефицит, съобщиха от Еврокомисията в Брюксел.” Тази „радостна за България” новина, която циркулираше вчера из медиите по анонимни източници от Брюксел беше потвърдена в официално съобщение на партия ГЕРБ в късния следобед. В коментар на „радостната новина, българският евродепутат Илиана Иванова (ЕНП) коментира, че прекратяването на наказателната процедура е доказателство за правилния път, по който е поела нашата страна.”

Правителствената пресслужба пък съобщи, че премиерът Бойко Борисов е изказал „своята благодарност към председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и членовете на неговия екип за решението Комисията да прекрати процедурата срещу България за прекомерен дефицит.” повече на euinside.eu

Пълна и всеобща изненада предизвика новината, че България иска вноските за изграждане на газопровода „Набуко”, дължими от страните от ЕС, участнички в проекта, да бъдат признати от Съюза като целеви разходи и да не се включват в дефицита на националните бюджети. Както euinside писа, за подобна българска позиция разбрахме от официално съобщение на правителствената пресслужба. Още по-изненадващ беше фактът, че тя е била изразена от премиера Бойко Борисов не в Брюксел или София, а във Вашингтон, по време на среща с посланика на правителството на САЩ по въпросите на енергетиката за Евразия Ричард Морнингстар.

еuinside веднага отправи запитване към Европейската комисия, откъдето сдържано отговориха, че нямат информация от България да е постъпвало официално искане вноските за изграждане на газопровода „Набуко” да бъдат признати от Съюза като целеви разходи и следователно не могат да коментират. повече на euinside.eu

Сърбия обеща и го направи. Само за 45 дни страната успя да отговори на 2 483 въпроса, поставени й от Европейската комисия в края на ноември миналата година, а в понеделник сръбският премиер Мирко Цветкович предаде на еврокомисаря Щефан Фюле 37 тома отговори, тежащи общо десет килограма. Сега по думите Цветкович, който иначе сравнително рядко прави изказвания по темата, страната трябва да реши проблемите, посочени от Евросъюза, ако иска да края на годината да получи статут на страна-кандидатка за членство в ЕС.

Според Цветкович, сега пред Сърбия стоят два важни процеса: пълното завършване на отговорите от въпросника и продължаване на реформите спрямо плана за действие, изготвен от правителството. По думите на Цветкович това означава преди всичко финализиране на правосъдната реформа, приемането на нов изборен закон, както и на нов закон за собствеността. повече на euinside.eu

Европейската комисия прие законодателен пакет за засилване на икономическото управление на съюза. Това са най-мащабните промени от създаването на Икономическия и валутен съюз насам. Целта е да се направи по-ефективно наблюдението на бюджетните и макроикономическите политики, както и на структурните реформи, а страните-членки да бъдат принудени да изпълняват заложените цели.

„За първи път засилваме решително превантивните средства на Пакта за стабилност и растеж; за първи път предлагаме санкциите да се прилагат на много по-ранен етап; за първи път предлагаме структурирана система за справяне с макроикономическите дисбаланси”, обобщи новите моменти председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. повече на euinside.eu

Световната глобална и икономическа криза извади на показ проблеми, впрочем отдавна познати - надуването и спукването на балони. Какво всъщност е балонът? Това е една идея, представена по възможно най-привлекателния за инвеститорите начин, в която всички, убедени че ще спечелят много пари, започват да инвестират. Това води до изкривявания и впоследствие до спукване. Такъв беше случаят със строителния балон, който вкара икономиките на Испания, Ирландия, а също и на България в сериозна криза. И е показател за още нещо - извън строителството, очевидно не са много нещата, които тези страни могат да предложат, за да привлекат инвестиции.

Разбира се, последното твърдение търпи много уговорки, най-вече по отношение на Ирландия, която има сериозно развит сектор на информационните и зелени технологии, които биха могли да извадят страната от кризата, независимо от текущите й проблеми. Испания, въпреки че съсипа крайбрежието си (също като нас), продължава да е привлекателна туристическа дестинация. повече на euinside.eu

Най- голямото предизвикателство пред България в момента е едновременно да работи за по-добро усвояване на европейските фондове в рамките на настоящия програмен период и да планира стратегическите си приоритети за следващия. Това послание отправиха европейски експерти по време на медиен семинар за структурните фондове на Европейския съюз за България, организиран съвместно от Генерална дирекция "Регионална политика" и представителството на Европейската комисия в България.

На европейско ниво дебатите за бъдещето на Регионалната политика вече започнаха. По отношение на средствата, има ясна тенденция на увеличаването на средствата, за сметка на намаляването на тези по селскостопанската политика. повече на euinside.eu

Говорителят на Европейската комисия Марк Грей обича да се шегува с българските журналисти, че винаги, когато наближи поредният мониторингов доклад на Комисията, "са просто обсебени от два въпроса - кога ще излезе докладът и добър ли е или лош (и по-добре ли сме от Румъния)". А всъщност нито конкретната дата е толкова важна, нито може да се постави формална оценка на доклада - важното е какво наистина пише в него. И разбира се, кой как го чете.

Посрещането на докладите на Брюксел отдавна не е съпродовено с някаква тръпка, а отразяването им в медиите се свежда до правителствените реакции - преди протоколни, сега – натрапчиво благодарствени. Всъщност правилният въпрос за доклада, ако изобщо е само един, никога не се задава - какво е новото този път. Защото Комисията, макар упорито да повтаря едни и същи критики - очевидно за да покаже, че съответните проблеми не са решени -винаги добавя и нови елементи (например в доклада от юли 2010 сериозен акцент бяха обществените поръчки). Именно проследяването на тези нови теми показва как се развиват наблюдаваните събития – в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. повече на euinside.eu

На 14 юни ще започне сериозното обсъждане на поредното нововъведение на Лисабонския договор - европейската гражданска инициатива. Това става ясно от заключенията от Съвета на външните министри на Европейския съвет в Люксембург от понеделник. Дотогава, работата по проекта на регулация ще продължи на експертно ниво в комитета на постоянните представители на Съюза (посланиците на страните-членки).

Гражданската инициатива дава възможност на гражданите да приканят Европейската комисия да придвижи законодателни предложения по конкретна тема, ако зад подобна молба застанат най-малко един милион европейски граждани, които да представляват значителен брой страни-членки. повече на euinside.eu

Реформите трябва да продължат, а поетите политически ангажименти - да се спазват. Това е посланието на Европейската комисия от приключилата двудневна мисия у нас. Целта й беше да проучи изготвянето на Националната програма за реформи на България в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Това е първата подобна мисия след като комисията обяви плановете си за засилване на икономическото управление на Съюза. Тя съвпадна с неочакваното решение на премиера Бойко Борисов за увеличаване на пенсионните осигуровки с три процентни пункта и отлагане на реформите в системата.

Затова не е чудно, че основното послание на Комисията е именно в тази посока. „Ключовите реформи за постигане на фискална консолидация следва да са в сферата на здравеопазването, пенсионната система и администрацията”, пише в съобщение на финансовото министерство за резултатите от мисията. повече на euinside.eu

Устремът за реформи вече е просто и ясно ангажимент - тази промяна в стилистиката ясно показва посланието на междиния доклад на ЕК по мониторинговия механизъм. Макар докладът да е „технически”, т.е. в него липсват политически оценки, отношението на Комисията по ключови въпроси е недвусмислено ясно: като страна-член на ЕС България има ясни ангажименти, а само политическата воля не е достатъчна за изпълнението им.

А какво се е случило с устрема за реформи? „За да запази реформаторския устрем, България следва да продължи да съсредоточава усилията си върху националната стратегия за съдебна реформа и да осъществява задълбочена реформа в съдебната система и в полицията.”

Това изречение е директен отговор на опитите на правителството да прочете годишния доклад от юли 2010 изцяло в своя полза и като критика само към съдебната власт. Деликатните намеци за полицейска реформа досега (миналата година пишеше „да продължи реформата на полицията”) очевидно не са били приети достатъчно сериозно, затова се налага да се каже ясно – реформата в съдебната система трябва да върви ръка за ръка със „задълбочена” реформа в полицията. повече на euinside.eu

На 9 февруари Европейският парламент гласува с голямо мнозинство втората Комисия на Жозе Мануел Дурао Барозу. И, ако за ЕС смяната на състава на ЕК отдавна е отработен процес, то за България това беше изпитание, за съжаление преминало не без горчив опит. Страната ни за втори път има свой представител в изпълнителния орган на Евросъюза и това е Кристалина Георгиева, която отговаря за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи. Още по време на изслушванията на членовете на ЕК в Европейския парламент през януари, euinside изпрати писмени въпроси до първия български комисар г-жа Меглена Кунева.

Отговорите й, които успяхме да получим, въпреки натоварения й график, пристигнаха тъкмо навреме - в деня на одобряването на следващата комисия и си заслужава да бъдат прочетени, защото са част от опита, който България ще продължи да трупа по време на не особено лекото си членство.  цялото интервю на euinside.eu

Европейската комисия обяви, че за 2009 г. България е имала свръхдефицит и задвижи следващата фаза от процедурата по свръхдефицит. Оценката се базира на данните, предоставени от българските власти през април 2010 и удостоверени по-късно от Евростат. Според нея, общият правителствен дефицит възлиза на 3.9% от БВП за миналата година, което не е близо до референтната стойност от 3 на сто, спрямо Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Затова Комисията призовава Европейския съвет да вземе решение в същия дух и да отправи препоръки към България за корекция на бюджетния дефицит.

Препоръката на Комисията към българските власти е да свалят общия правителствен дефицит до под 3 на сто от брутния вътрешен продукт по достоверен и устойчив начин до 2011 най-късно. повече на euinside.eu

Изключително трудно е след 104 страници да се прецени дали докладът на Европейската комисия за напредъка на Турция към членство в Европейския съюз е добър за страната или лош. Причината е, че независимо от изводите в него, не следва нищо - нито отваряне на замразените 18 (от общо 33) глави, нито пък загатване на евентуална дата за присъединяване. Не че някой е очаквал от този доклад именно подобни изводи, но това е начинът, по който да се премери дали един доклад е добър или не.

Сложният казус Турция

Всъщност, ситуацията с Турция е много по-различна от всяка друга страна, тръгнала по дългия път на присъединяването към Европейския съюз, защото самият Съюз не е твърдо убеден в необходимостта голяма мюсюлманска държава да стане негов член. И въпросът не е само във факта, че страната е мюсюлманска, а че Турция е имала своя път на развитие, съвсем различен от този на повечето страни-членки. Оттам идва и разликата в ценностите и целите. повече на euinside.eu

"Никоя страна няма да се присъедини към ЕС преди да е 100% готова за това. Същевременно, трябва да сме сигурни, че ЕС е 100% готов да приеме нови страни, преди да се разшири.”

Тези думи на европейския комисар по разширяването Стефан Фюле показват, че ЕС си е взел необходимите поуки от предишните разширявания. Представяйки доклада на Европейската комисия (ЕК) за Хърватия (част от пакета за разширяването на ЕС), Фюле увери, че няма да се повтори случаят с България и Румъния (без, разбира се, да ги споменава изрично). Както знаете, заради продължаващите съществени слабости в областта на правосъдието и вътрешния ред, на двете страни беше наложен мониторингов механизъм.

„Комисията смята, че преговорите трябва да бъдат завършени, когато Хърватия покрие всички критерии, особено в областта на правосъдието и основните права, включително борбата с корупцията, така че да няма нужда от прилагането на механизъм за сътрудничество и проверка след присъединяването”. повече на euinside.eu