ЕС трябваше да се фокусира върху развитието на частния сектор и да спре да затваря пазарите си за земеделски продукти от Северна Африка. Това са двете основни грешки на Съюза, които посочва Синан Юлген, външен сътрудник (в Брюксел) на влиятелния мозъчен тръст Карнеги. Независимо, че Съюзът изсипва значително количество пари, той постоянно разчиташе на държавите да ги разпределят подобаващо, вместо да ги насочи директно. Според автора, въстанието в Тунис, както и развитието на събитията в Египет привличат вниманието върху въпроси като социалното включване и икономическото развитие на района, подтискано от десетилетия автократично управление. повече на euinside.eu

Не очаквах точно това да се случи късно вечерта на 10-ти февруари след цял ден на покачващо се напрежение и спекулации. Отвсякъде валяха съобщения за предстояща оставка на 82-годишния египетски президент Хосни Мубарак. Дори от собствената му партия го призоваваха по един или друг начин да се оттегли, да даде път на по-свежи сили, за да се успокои обстановката в страната и по улиците на 20-милионната столица Кайро. Цял свят гледаше снощи в напрежение до късно как на площад Тахрир се събират още протестиращи в очакване на речта на Мубарак.

Скандираше се "Мубарак върви си", а Съединените щати и Европейския съюз трескаво призоваваха за плавен преход. Дори и армията се включи в покачването на напрежението като след заседание на върховния армейски съвет направи многозначно изявление, предавано на живо по египетската национална телевизия, в което заяви, че армията подкрепя законните искания на протестиращите. повече на euinside.eu

Все някога това щеше да се случи. Проблемът е, че "великите" сили не намериха време и енергия да се опитат поне да прогнозират кога и защо нещо такова може да се случи в консервативния мюсюлмански Близък изток. И щеше да се случи, защото светът е различен в 21-ви век - Интернет, достъпните пътувания, глобализацията - всичко това са фактори, които бавно и полека разчупват затворените по време на Студената война общества. Беше само въпрос на време, а грешката на големи сили като Европейския съюз и САЩ беше, че не се наеха да изчислят колко време.

Неведнъж сме си говорили тук в euinside, че ЕС символизира меката и бавна сила, която проправя пътя на демокрацията и благоденствието чрез дългосрочни методи като наливане на пари в образователни проекти, в малкия и средния бизнес, в изграждането на гражданско общество и така нататък. Факт е, че зад тези благородни идеи се крие и страхът от прилив на още бедни и необразовани имигранти. повече на euinside.eu

Следим от самото начало събитията в Тунис и Египет и се опитваме да вникнем в случващото се.

Не е толкова лесно, особено когато идваш от държава, която само преди 20 години е преминала през подобни катаклизми, за да тръгне да гради демокрация и, смея да твърдя, още е далече от западните представи за демокрация. От множеството позиции, официални и неофициални, коментари, анализи, става ясно, че ние в euinside не сме единствените, които се опитваме да разберем какво става, нито пък сме сами в мнението, че този път трябва много по-внимателно да се стимулират гражданските и демократични процеси.

Но въпросът, който най-много напираше в нас беше можеха ли тези събития да се предвидят и международната общност (най-вече ЕС) да бъде по-подготвена в реакцията си. Именно с този въпрос започна и нашето интервю с министъра на външните работи Николай Младенов. повече и видео на euinside.eu

Покрай протестите и промените в Египет, започна да придобива все по-ясни очертания една нова тенденция - който владее интернет, той ще владее света. Помните ли размириците в Молдова през април 2009-та година, които бяха наречени на Запад Twitter-революция? Тогава, пак според западни анализатори и медии, повечето протестиращи се бяха организирали в социалната мрежа Twitter, откъдето впрочем идваха и повечето новини за събитията в Кишинеу. Малко след това, същата година, ситуацията се повтори и в Иран след президентските избори, спечелени отново от Ахмадинеджад и предизвикали най-големите протести в страната на аятоласите от десетилетия.

Тогава пак на социалните мрежи беше приписана изключително голяма роля. Сега, отново, влиянието им е на дневен ред и в Тунис, и в Египет, а също и в останалите страни от Арабския свят. Доколко обаче социалните медии наистина имат роля в провокирането на бунтове или поне в подпомагането им? повече на euinside.eu

Някои неща са неизбежни. Заради сблъсъка между краткосрочното и дъгосрочното. И заради настъпилото междувременно развитие. Такъв именно е случаят със ставащото в Близкия изток и Северна Африка. Район, чието бъдеще и настояще беше определяно от краткосрочните политически и икономически интереси. Дългосрочните винаги оставаха за някой друг. И днес бунтовете в региона продължават като дори стигнаха и до Либия. Кой можеше да си помисли, че и там може да избухнат народни недоволства.

Разбира се, причините навсякъде са различни, но е факт, че неизбежното дойде - промяната в тези консервативни общества, в които религията все още не е изцяло отделена от държавата. И точно защото неизбежното дойде, развитият свят засега предпочита да стои и да гледа, вместо да предприеме каквото и да било от страх да не сбърка, защото грешки в момент като този точно в Близкия изток може да имат ужасяващи последици. повече на euinside.eu

Независимо от многото критики, има един плюс, който трябва да признаем на новия върховен представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън - подредбата на посещенията й след встъпването й в длъжност преди повече от месец. Първо тя посети Западните Балкани, с което даде ясно да се разбере, че това вече не е просто зона, създаваща само проблеми на Европа, а е район - част от Европа, с който ЕС осъзнава, че иска и трябва да се справи.

Вторият силен сигнал, който отправя баронеса Аштън е обиколката й в Близкия изток, започнала на 14-ти март - досега изцяло приоритетна зона на Съединените щати. Може правомощията на върховния представител да не са достатъчни, за да може тя да се изправи рамо до рамо с Хилари Клинтън и да заяви европейските интереси твърдо и непоколебимо, но фактът, че тя избра "сега" за обиколката си в Близкия изток, който е в непосредствена близост до външните граници на съюза, е повече от показателен. повече на euinside.eu

Алжир, Тунис, Йордания, Ливан, Йемен, Египет, Бахрейн, Либия. Какво провокира „зимата на недоволството” в Близкия Изток и Северна Африка? Какво искат протестиращите хора, колко далеч са готови да стигнат, колко дълбоки могат да бъдат промените и какво означават те както за целия регион, така и за света? Вирусът на протестите се разпространява толкова бързо, че докато изуменият Запад успее да оцени ситуацията в една страна, вниманието вече се е преместило другаде. Първите оценки са, че по мащаба си промяната, на която сме свидетели, може да се сравнява с падането на комунизма в Източна Европа преди повече от 20 години.

Вашингтон е очаквал бунтовете в Близкия Изток

Дали обаче всички са толкова изненадани колкото широката публика? Вестник New York Times съобщава, че миналия август президентът Барак Обама е възложил на съветниците си да изготвят секретен доклад за размириците в Арабския свят. Документът от 18 страници идентифицира потенциалните точки на напрежение и по-специално Египет и предлага как американската администрация да окаже натиск за политически промени в страните с автократично управление, които същевременно са ценни американски съюзници. повече на euinside.eu

По-малко от година, след като президентът Барак Обама държа реч в древния университет Ал-Азар в Кайро (на 4ти юни 2009), в египетската столица реч държа и първият върховен представител на ЕС за външната политика, приравняван с ранга на външен министър - баронеса Катрин Аштън. Тя обаче избра за мястото на своята реч не университета, а седалището на Арабската лига.

Не само изборът на мястото за отправяне на послания е различен между двамата транс-атлантически партньори, но и съдържанието им. Така например, президентът Обама отдели много внимание в 54-минутното си обръщение на Исляма и приемането на неговото съществуване. След това степенува американските интереси в следния ред: Афганистан, Ирак, конфликтът между израелци и палестинци, Иран, религиозната свобода, правата на жените, икономическото развитие. повече на euinside.eu

Първото нещо, което ми направи впечатление, когато пристигнах в Кайро, беше смогът. Въздухът е толкова мръсен, че чак ти е трудно да дишаш. А, понякога, когато не духа вятър, едва различаваш контурите на отсрещната сграда. Съвсем естествено, покрай постоянното говорене за новото споразумение за климата в Копенхаген, си помислих, че именно в страна като Египет човек може да разбере мащабите на глобалното затопляне, на мръсния въздух и да си го обясни - даже да го види, да го подуши, да го усети с белите си дробове.

Затова, когато египетският министър на международното развитие г-жа Фаиза Абу Нага ми каза, че Египет си е поставил същата цел като ЕС - до 2020 г. повече на euinside.eu

След като искрата на народното недоволство срещу управляващите режими пламна в южното Средиземноморие, шест държави-членки на Европейския съюз - Франция, Гърция, Испания, Кипър, Малта и Словения - призоваха за мерки, които да засвидетелстват европейската подкрепа за страните от региона, които са тръгнали по пътя на прехода и реформите. Не е случаен фактът, че именно тези държави са толкова инициативни, тъй като те (с изключение на Словения) са изправени пред проблема с наплива от нелегални имигранти след бунтовете в Северна Африка и Близкия Изток.

С оглед на събитията в тези страни, те призовават не само за засилване на сътрудничеството в политически и икономически план с тези държави, но и за по-голяма гъвкавост в разпределението на средствата в рамките на Eвропейската политика за добросъседство (ЕПС). повече на euinside.eu