За първи път в историята си Европейският съюз започва процедура по общо икономическо и бюджетно планиране. Така нареченият "европейски семестър" (първото полугодие на годината) цели страните-членки да синхронизират националните си политики с европейските приоритети, така че да няма неприятни изненади впоследствие, когато бюджетите бъдат одобрени от националните парламенти. Процедурата стартира с първото по рода си Годишно изследване на растежа, съпроводено с три доклада: макроикономически, за заетостта и за напредъка по изпълнението на стратегията Европа 2020.

„С Годишното изследване на растежа започва нов етап от европейската интеграция. Поставили сме си за цел да изследваме нови възможности и значително да подобрим начина, по който управляваме и координираме взаимозависимите ни икономики в Европейския съюз. Това е моделът на ЕС. Това е нашето икономическо управление в действие“, каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, при представянето на документа. повече на euinside.eu

Когато Ерман ван Ромпой беше избран за европейски президент, първите коментари бяха, че ерудираният хайку-поет няма никакъв шанс да измести от светлините на прожекторите авторитети като овладяната Ангела Меркел, напористия Никола Саркози или човека-еврокомисия Жозе Мануел Барозу. Както се казва обаче, който не е критикувал тогава, сега следва да замъчи. Въпреки някои междуинституционални неловкости, следствие от Лисабонския договор, Eрман ван Ромпой определено изглежда като човек, който има какво да каже и чиято дума започва да се чува.

След като изпрати гостите си от пролетния Европейски съвет с компромис за Гърция, Ван Ромпой участва в Брюкселския форум на German Marshall Fund, посветен на трансатлантическите отношения. повече на euinside.eu

Лидерите на страните-членки на ЕС започнаха да се събират в библиотеката Солвей, която се намира в парка Леополд в Брюксел, за първия неформален съвет под председателството на новия президент на ЕС - Ерман ван Ромпой. Преди да отидат в библиотеката обаче, всички лидери се събраха в сградата на Европейския съвет, която се намира на по-малко от километър разстояние оттам.

Съвсем очаквано, най-голямо внимание предизвика присъствието на гръцкият премиер Георгиус Папандреу, както и председателят на Европейската централна банка. Двамата бяха обградени от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, от шефа на Еврогрупата (страните-членки на Еврозоната) Жан-Клод Юнкер, който е премиер на Люксембург и от испанския министър-председател Хосе Луис Сапатеро. Последния освен, че пое ротационното председателство на съюза до юни, но е и лидер на страна със сериозни финансови проблеми. повече на euinside.eu

Свободата на словото и медийната свобода може и да изглеждат едно и също, но това не е точно така. Медийната свобода освен всичко останало означава и отговорност по отношение на последиците, които дадена публикация би имала в обществото. Именно затова медиите са обект и на регулация, за да се спазват определени норми и ценности. Както всяко нещо, което хем трябва да се регулира, хем трябва да се избегне свръхрегулация и запушване, дори и най-добрите примери в развитите държави по света демонстрират слабост, когато самото общество не диктува условията.

Медийната свобода и демокрацията вървят ръка за ръка - едното не може без другото и обратното. Затова е странно, когато зрял човек и опитен политик заяви, че трябва да се отнасяме със същото уважение към 20-годишна демокрация, така както и към демокрация на 200 години. повече на euinside.eu

Данъкоплатците спасиха банките, сега банките трябва да дадат своя принос за общото благо.

Ако не бях чула с ушите си председателя на Европейската комисия да казва това, щях да помисля, че са думи на Уго Чавес. Или поне на Никола Саркози. Но тезата, която Барозу определи като лична, очевидно се споделя и от мнозинството депутати в Европарламента, както и отвъд океана, в САЩ. 

Няма спор за необходимостта от реформи във финансовия сектор, както и за създаването на механизми за решаване на бъдещи кризи от самите финансови институции, за да не се налага да се спасяват банки с публични средства. повече на euinside.eu

Европейската комисия иска увиличаване на ефективния финансов капацитет на Европейския инструмент за финансова стабилност (спасителния фонд за еврозоната) и разширяване на обхвата на дейността му. Това става ясно от Годишното изследване на растежа, представено в Брюксел. Според Комисията, това ще допринесе за по-всеобхватен отговор на дълговата криза в еврозоната.

Новината беше съобщена от председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу на специален брифинг, посветен на представянето на Годишното изследване на растежа, което дава старт и на т.нар. европейски семестър. Очаквано, увеличаването на спасителния фонд привлече вниманието на медиите, които почти напълно пренебрегнаха изследването и заляха председателя Барозу и еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен с въпроси относно спасителния фонд. повече на euinside.eu

„Огромен пробив“ - с тези думи председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу определи подписаното в четвъртък в Баку споразумение между Азербайджан и Европейския съюз за доставки на каспийски газ за Южния газов коридор в Европа. Барозу и азербайджанският президент Илхам Алиев положиха подписите си върху стратегическа декларация, в която се посочва, че „общата цел и на двете страни е развитието на Южния коридор“ и че Азербайджан ще има основен принос за това развитие, осигурявайки ресурси от находището Шах Дениз 2, както и от други находища в страната.

При посещението си в Азербайджан Барозу заяви, че ще работи за реализацията на Южния газов коридор, за да може каспийският газ да потече директно към европейските потребители и да бъде осигурена сигурността на доставките на газ за Европа. повече на euinside.eu

Енергийната сигурност и солидарност са били сред основните въпроси, обсъдени на срещата между президентите на България Георги Първанов и на Европейската комисия Жозе Барозу.

„Солидарността е изключително важна, на фона на последната газова криза между Русия и Украйна. В момента на ниво Европейски съюз работим в посока енергийна сигурност и енергийна диверсификация, знам колко е важна за България тази тема.”

„В следващите седмици ЕК ще подкрепи 44 големи енергийни инфраструктурни проекти от втората група на Европейския план за икономическо възстановяване. 2.3 милиарда евро ще бъдат отпуснати за финансирането на 32 газови и 12 електрически проекта в ЕС през следващите 12 месеца. България също ще получи част от тези средства за проекта Набуко и за изграждане на реверсивни връзки.” повече на euinside.eu

Ако искаш да отправиш послание към САЩ, къде другаде можеш да го направиш, ако не в Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от най-престижните американски университети - първото висше учебно заведение в града и петото най-старо в Съединените Щати. Там всяка година се провежда Форумът на световните лидери, чиято цел е провеждането на отворен диалог по наболелите и належащи въпроси на нашето време. От трибуната на учебното заведение послание са отправяли световни лидери като Бил Клинтън, Никола Саркози, Владимир Путин, далай Лама.

А, ако искаш посланието ти да бъде чуто не само от бъдещите поколения политици и експерти, но и от настоящите стратези, то тогава надали има по-подходящо място от Съвета за външни отношения също в Ню Йорк. повече на euinside.eu

Европейската комисия прие законодателен пакет за засилване на икономическото управление на съюза. Това са най-мащабните промени от създаването на Икономическия и валутен съюз насам. Целта е да се направи по-ефективно наблюдението на бюджетните и макроикономическите политики, както и на структурните реформи, а страните-членки да бъдат принудени да изпълняват заложените цели.

„За първи път засилваме решително превантивните средства на Пакта за стабилност и растеж; за първи път предлагаме санкциите да се прилагат на много по-ранен етап; за първи път предлагаме структурирана система за справяне с макроикономическите дисбаланси”, обобщи новите моменти председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу. повече на euinside.eu

Първият Европейски съвет за тази година ще се проведе "под прикритие". Официално темите на Съвета са енергетиката и иновациите, но всъщност гвоздеят в програмата вероятно ще бъде поредният френско-германски план, този път с гръмкото име „Пакт за конкурентоспособност”. Разбира се както самият план, така и предстоящото му обсъждане от лидерите са строго пазена тайна и официално такава точка в дневния ред няма. Според неофициални информации обаче, лидерите на Германия и Франция Ангела Меркел и Никола Саркози смятат да представят пакта по време на обяда.

В традиционното си обръщение към лидерите, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой отбелязва само, че по време на следобедната сесия на Съвета вниманието ще се съсредочи върху финансовите проблеми на еврозоната. „До март трябва да вземем решение за редица реформи, за да консолидираме финансите си и да защитим страните-членки от бъдещи кризи. В петък ще поставим задачите на европейските институтици, които ще поемат отговорността за подготовката на всеки елемент от пакета с реформи.”

В навечерието на представянето на приоритетите на Европейската комисия в новата стратегия Европа 2020, се множат както догадките, така и алтернативите. Изданието EurActiv публикува чернова, според която стратегията включва план за трансформиране на Европа в „Съюз на иновациите” до 2020 година. В документа научните изследвания, образованието, финансирането и интелектуалната собственост са обвързани в един по-цялостен подход, който вероятно ще бъде приложен в новата стратегия. 

Някои от предложените реформи са дългосрочни цели на Съюза, но според високопоставени източници на EurActiv, сега има безпрецендентен  политически тласък за решаване на старите проблеми. Една от водещите инициативи  в стратегията, „Планът за иновации”, предвижда Брюксел да стимулира инвестициите в научни изследвания и да направи Европа привлекателно място за развитие на нови продукти. повече на euinside.eu

Договорил ли се е премиерът Борисов с шефа на ЕК Жозе Барозу и срещу какво?

Обикновено премиерът Бойко Борисов чува добре. Когато хората започнат да роптаят, той си има своя единица за измерване на недоволството и реагира моментално при превишаване на допустимите стойности.  Защо обаче така упорства при темата за генно-модифицираните организми (ГМО)? Прави се на ни чул, ни видял. Почти 3 седмици отказва да приеме протестиращите, които искат да го погледнат в очите и да поговорят откровено с него. В същото време светкавично назначи среща с майките на изчезналите младежи от Добрич, които се усъмниха, че децата им могат да са жертва на дългите ръце на Наглите.

Борисов упорства за закона за ГМО, но по всичко личи, че не е много наясно точно какво защитава. Даже не му знаеше името - нарече го "за генно-модифицираните същества".  повече на euinside.eu

Моментът на истината за Европа настъпи, каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу в първото си изявление „За състоянието на Съюза” пред Европейския парламент. Барозу изглеждаше напрегнат, въпреки че преди началото на парламентарната сесия демонстрира приятелски отношения с евродепутатите, разговаряйки с тях непринудено и с усмивка. Може би заради очакваните критики от Парламента, може би заради недоволството на депутатите, че бяха задължени от лидерите на групи да присъстват на сесията под заплахата от сериозни глоби.

Какво имаше предвид Барозу под "моментът на истината"? Както се очакваше, той отправи силно послание към страните-членки, че не мислят достатъчно европейски: повече на euinside.eu

Посещението на руския премиер Владимир Путин в Брюксел на 24 февруари не остави никакво съмнение, че Русия няма да спре пред нищо, за да защити интересите си на европейския газов пазар. На съвместната пресконференция с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, Путин отново яростно атакува т.нар. Трети енергиен пакет - енергийното законодателство на ЕС.

Нашият газ по нашите тръби!

Проблемът на Путин е изискването собствениците на тръбата да не получават автоматично 100 процента собственост върху капацитета й, а да са длъжни да запазят само част от обема за себе си като оставят правото и на трети страни да използват тръбата. Заради това изискване трябва да бъде променено и българо-руското междуправителствено споразумение за „Южен поток”. Заедно с Германия, Русия изгражда газопровода „Северен поток” и Путин даде именно този пример:

„Казват ни „Който притежава газа, не трябва да притежава транспорта”. Ето „Газпром” заедно с европейски партньори (германци, холандци) построи тръба по дъното на Балтийско море. Но ни казват: пуснете трети участник. Къде да го пуснем? повече на euinside.eu

Европейската комисия трябва да е „силната ръка” в икономическото управление на Съюза. Тази позиция изразиха мнозинството евродепутати в разговор с председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу в Страсбург. Той представи пред Парламента основните акценти в най-новото предложение на Комисията за конкретните инструменти на икономическото управление.

„Имаме нужда от прецизиран инструментариум от стимули и санкции. Без това, няма да можем да подсилим ефективно икономическото управление. А санкциите трябва да бъдат квази-автоматични”.

Евродепутатите нескрито упрекнаха страните-членки, че не са достатъчно активни по отношение на икономическото управление. повече на euinside.eu