Още преди 2 години старши икономистът на Центъра за европейска реформа в Лондон, Саймън Тилфърд, предупреди, че икономическите дисбаланси между страните-членки на еврозоната може да се окажат опасни. Тогава основното му предупреждение беше за опасността от огромните дефицити по текущата сметка на страните-прасета: Португалия, Ирландия, Гърция и Испания (от англ. Portugal, Ireland, Greece and Spain - PIGS). Сега, когато вече е ясно, че предупрежденията не са взети предвид, Саймън Тилфърд отново анализира ситуацията.

Основният проблем, според него е, че много правителства от еврозоната изглежда не са успели да разберат какви последствия има членството им във валутния съюз. Когато са подписали договора за присъединяване, те са се ангажирали да провеждат либерална икономическа политика. Няма правителство от еврозоната, което да прехвърля пари от по-силните към по-слабите членки. Затова, ако една страна изгуби конкурентоспособност, пише още г-н Тилфърд, тя няма друг избор освен да намали разходите си така, че да балансира с останалите от блока. Най-добрият начин това да стане е чрез повишаване на производителността - иначе казано да се произвеждат по-качествени стоки с по-ниска себестойност, а оттам и цена. повече на euinside.eu

На 18 май министрите на финансите на Европейския съюз ще се съберат отново, този път за редовното им заседание (ЕКОФИН)  и за да обсъдят ситуацията с Испания и Португалия. Двете страни също са в тежка икономическа и бюджетна криза, въпречи че не в катастрофалните размери на Гърция. И макар покрай търсенето на спасение за Гърция, а всъщност и на цялата еврозона, Испания и Португалия да участваха активно, предприемайки множество мерки за овладяване на бюджетния дефицит и увеличаване на икономическата активност, опасността за тяхното състояние не е отминала.

Покрай новините от решенията на Европейския съюз и на Еврогрупата, трудно се намира време за малко по-сериозен анализ на истинското положение. По-рано ви представихме мнението на Саймън Тилфорд за проблемите в еврозоната по принцип и защо тя няма бъдеще, ако тези проблеми не бъдат решени. Сега ви представяме мнението на икономистите от Международната фондация за мир Карнеги Ури Дадуш и Вера Айделман. повече на euinside.eu

Сериозна битка се очертава около реформата на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, като, за разлика от предишни дискусии, този път има промяна и в основните играчи. Големите "врагове" за новите страни-членки вече са Испания и Португалия, разказа в интервю за euinside българският евродепутат Мария Неделчева, член на комисията по земеделие в Европейския парламент. Тя съобщи още, че скоро ще започне работата по изработването на цялостна стратегия за българското селско стопанство. Срещнах се с Мария Неделчева в София, след първия отчет на българските евродепутати по повод 1 година от мандата им.

euinside: Вече започна дебатът, наскоро приключи и онлайн дискусията по реформата на Общата селскостопанска политика, има ли вече яснота за насоките, по които тя може да тръгне? повече на euinside.eu

Работата по договарянето на бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС за следващия програмен период 2007-2013 г. се води интензивно на европейско партийно ниво. Тази тенденция потвърди и българският министър на земеделието и храните г-н Мирослав Найденов в разговор с euinside. Според него, фактът, че Испания и Португалия са сред най-големите противници за изравняване на субсидиите между новите и старите страни-членки на ЕС не е чак толкова голям проблем, защото решенията се взимат колективно. И още - България засега няма нужда от цялостна стратегия в земеделието, но ще търси своята ниша в следващия програмен период:

euinside: Сега на 19-ти започва конференция по дебата за реформата на ОСП, Вие ще присъствате ли на тази конференция и запознат ли сте как върви диалогът? повече на euinside.eu

Спасителният фонд за еврозоната (Европейският инструмент за финансова стабилност, EFSF) дебютира силно на финансовите пазари. Първата му емисия ценни книжа пожъна бурен инвеститорски интерес, става ясно от данните, изнесени от Financial Times. На фона на планираната емисия на стойност 5 милиарда евро, поръчките за участие в аукциона са достигнали 40 милиарда евро. Участници в търга коментираха пред изданието, че толкова голямо търсене не е регистрирано никога досега за нито една облигационна емисия, било то правителствена или корпоративна. Акциите на фонда имат кредитен рейтинг ААА и са гарантирани от страните от еврозоната, което ги прави доходна и сигурна инвестиция.

Това е мощен сигнал за доверие в еврозоната от страна на инвеститорите, в момент, когато тя е далеч от съвършеното равновесие заради проблемите на някои страни-членки. Но макар доверието в Гърция и Ирландия да е силно разклатено, очевидно това не се отразява на емисиите на спасителния фонд, гарантирани от страните от еврозоната и най-вече от Германия, която продължава да е единица мярка за стабилност. повече на euinside.eu

Пореден труден уикенд преживяха европейските финансови министри, в опит да произведат успокоителни новини за пазарите в неделя вечер. Резултатът от интензивната работа през двата почивни дни е солиден: одобрена е програмата за ирландския заем на стойност 85 милиарда евро, както и основните рамки на бъдещия механизъм за решаване на кризи, наречен Европейски механизъм за стабилност (European Stability Mechanism -ESM). За да обясним защо изясняването на детайлите около този бъдещ спасителен фонд за еврозоната е толкова важно, е нужна малко преидстория.

Имало едно време ... безрискови инвестиции

Кризата разруши много бюджети (лични, корпоративни и национални) и една голяма илюзия - че инвестициите в държавен дълг са напълно безрискови.  повече на euinside.eu

В навечерието на срещата на върха на лидерите на еврозоната на 11 март, Испания получи тежък удар по и без това застрашения си имидж - рейтинговата агенция Мoody`s намали кредитния рейтинг на страната от Аа1 на Аа2 с негативна перспектива. Причината е, че според агенцията цената на банковото преструктуриране значително надхвърля оценките на правителството. Според The Financial Times, вместо прогнозираните от властите 20 милиарда евро, страната ще се нуждае от допълнителни 40-50 милиарда евро, за да преструктурира банковия си сектор, а в “стресова” ситуация цената на спасяването на банките може да достигне стряскащите 120 милиарда евро. "Уязвимостта на Испания от пазарен срив остава висока заради високите нужди от финансиране, както на националното правителство, така и на местните власти и банките", аргументира се агенцията.

Новината е студен душ за Мадрид който само преди броени дни гордо обави, че е изпълнил целта за бюджетния си дефицит за 2010 година от 9.3% и даже я е преизпълнил с 0.1%. Правителството изрази увереност че ще постигне и целта за тази година, която е дефицит от 6% (на фона на 11,1% през 2009-а). повече на euinside.eu

Лятна петък привечер в края на юли. Европа дреме, изтощена от жегата. Хората се приготвят за първото си вечерно питие.

В същото време в Лондон, мъже в костюми, с авторитетен вид и смесица от загриженост и облекчение, изписана по лицата им, чакат да приключи обратното броене. И в 19 часа българско време съобщават, че банковата система в ЕС е издържала стрес- теста. Само 7 банки са останали под капиталовата бариера от 6 процента, но при условие, че тя е показател от теста, а не законово изискване (което е 4%). повече на euinside.eu

Представяте ли си за какво харчене на пари става дума в Гърция, след като тепърва се обсъжда орязване на пенсиите на разведени дъщери на държавни служители?! Вероятно подобни „широки пръсти” са вилнеели и в други европейски страни, например Испания и Португалия, които също бяха принудени да наложат строги ограничителни мерки, включително намаляване с 5 (само) процента на заплатите в публичния сектор и замразяването им, заедно с това на пенсиите. Премахва се и помощта от 2,500 евро за раждане на дете, както и други социални привилегии.

Икономиите обаче са само едната страна на медала. Ключовата дума е работа. За да се живее добре, трябва да се работи, при това дълго и с висока производителност. Тази така непопулярна и у нас максима беше заявена на испанците в прав текст в последния доклад на МВФ от 24 май. повече на euinside.eu

Испанският посланик у нас Негово превъзходителство Хорхе Фуентес каза днес нещо, което много ме впечатли, докато представяше приоритетите на започналото на 1 януари испанско председателство на ЕС. Той каза по повод убийството на Боби Цанков, че в България сигурността е разделена на 2 части: сигурност на обикновените граждани, която е на много високо ниво и сигурност на онези субекти, които се окачествяват като мафия и тя е на много лошо ниво. Така Н.Пр. Фуентес вижда нещата у нас от позицията на човек, живеещ в България само от няколко години.

Аз обаче ги виждам по точно обратния начин повече на euinside.eu

Имате приятелско семейство, в което жената е с намалена работоспособност поради заболяване, а мъжът е с незавършено висше и страда от хазартния синдром. Това семейство има две деца и хроничен недостиг на пари. Правили са опити да ипотекират апартамента, но близките на семейството спасяват положението, защото то не може да живее на улицата. Постоянно търсят заеми - години наред. Съпругът не прави нищо, за да увеличи приходите на семейството, а съпругата въпреки желанието си да работи не може да го прави.

След много години вече никой не иска да дава на това семейство заеми, защото хората знаят, че няма да си видят парите обратно - ще бъдат похарчени или в поредната бинго зала или пък ще бъдат "изядени". Какво прави това семейство? повече на euinside.eu

Не знам дали е мода или атавистичен рефлекс, но напоследък все по-често срещам коментари, посветени на Европейския съюз, в които силно се критикуват деспотичния Брюксел и жадната за власт Германия, но за сметка на това се вменява съчувствено отношение към жертвите на дълговата криза в еврозоната. Горките гърци, ирландци, може би скоро и португалците, които видите ли, изнесли на гърба си германския възход след въвеждането на еврото, а сега били поставени на колене от еврократите. И били унизени от егоистичната Германия, която не искала да плаща за спасяването им или поне го прави с неудоволствие. В това отношение гърците и испанците май са най-гласовити.

Към общия хор се включи и д-р Василис Маргарас, сътрудник на Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. В статията си „Политическият банкрут на Европа”, публикувана в блога му в EUobserver, Василис Маргарас пространно критикува Брюксел и Германия: „Ангела Меркел се държи повече като кмет на малък град, чиято ограниченост не може да излезе от границите на собствения избирателен окръг, отколкото като лидер на обединена Европа”. повече на euinside.eu