Хуморът във висшата дипломация не е смешен. Той обикновено е начин да се каже нещо важно, без да се поставя акцент върху него. Използва се наистина между другото там, където знаеш, че ще бъде оценен подобаващо. Такъв, например, беше случаят със съвместната пресконференция на американския държавен секретар Хилари Клинтън и Върховния представител на Европейския съюз за външната политика баронеса Катрин Аштън във Вашингтон на 29 септември. Тогава г-жа Клинтън заяви, малко преди да даде думата на Катрин Аштън, че Съединените щати очакват с нетърпение срещата на върха САЩ-ЕС, "както я наричаме ние, тя [Катрин Аштън] я нарича среща на върха ЕС-САЩ".

Действаме поединично, но координирано

Тази реплика, предизвикала усмивки и смях в залата, показва нещо много важно. В момент, когато текат бързи и непредсказуеми процеси на глобално политическо и икономическо разместване, ЕС и САЩ имат нужда един от друг повече от всякога. повече на euinside.eu

Европейският първи дипломат Катрин Аштън е направила промени в предложението си за структурата на новата Служба за външни отношения. Очаква се новата структура да бъде обсъдена от външните министри от 27-те страни членки на заседанието им на 26 април в Люксембург. Още от сега е ясно, обаче, че планът на Аштън ще бъде подкрепен с „изненадващо широк консенсус”, макар и с много „едно наум”, във връзка с националните кандидатури за ключови позиции, коментира дипломат от голяма европейска държава, цитиран от EurActiv.

Първоначално предложеният да оглави Службата Генерален секретар, в новото предложение е заменен от „колегиално лидерство” ("collegial leadership") от трима души. Един от тях (на принципа "първи сред равни") ще ръководи службата в отсъствието на Аштън и ще се нарича изпълнителен генерален секретар. повече на euinside.eu

Европейската служба за външна дейност ще може да изпълнява и ограничен брой консулски дейности, са се договорили министрите на външните работи на държавите-членки на Европейския съюз на заседанието им в Люксембург в понеделник. Те са постигнали още компромис и за това  шефове на задгранични мисии на съюза да бъдат и представители на страните-членки.

С постигнатото политическо съгласие в Люксембург, бъдещето на новата дипломатическа служба, чието създаване е предвидено в Лисабонския договор (влязъл в сила на 1 декември миналата година), остава в ръцете на Европейския парламент.  повече на euinside.eu

Не очаквах точно това да се случи късно вечерта на 10-ти февруари след цял ден на покачващо се напрежение и спекулации. Отвсякъде валяха съобщения за предстояща оставка на 82-годишния египетски президент Хосни Мубарак. Дори от собствената му партия го призоваваха по един или друг начин да се оттегли, да даде път на по-свежи сили, за да се успокои обстановката в страната и по улиците на 20-милионната столица Кайро. Цял свят гледаше снощи в напрежение до късно как на площад Тахрир се събират още протестиращи в очакване на речта на Мубарак.

Скандираше се "Мубарак върви си", а Съединените щати и Европейския съюз трескаво призоваваха за плавен преход. Дори и армията се включи в покачването на напрежението като след заседание на върховния армейски съвет направи многозначно изявление, предавано на живо по египетската национална телевизия, в което заяви, че армията подкрепя законните искания на протестиращите. повече на euinside.eu

Когато Ерман ван Ромпой беше избран за европейски президент, първите коментари бяха, че ерудираният хайку-поет няма никакъв шанс да измести от светлините на прожекторите авторитети като овладяната Ангела Меркел, напористия Никола Саркози или човека-еврокомисия Жозе Мануел Барозу. Както се казва обаче, който не е критикувал тогава, сега следва да замъчи. Въпреки някои междуинституционални неловкости, следствие от Лисабонския договор, Eрман ван Ромпой определено изглежда като човек, който има какво да каже и чиято дума започва да се чува.

След като изпрати гостите си от пролетния Европейски съвет с компромис за Гърция, Ван Ромпой участва в Брюкселския форум на German Marshall Fund, посветен на трансатлантическите отношения. повече на euinside.eu

Израел призова Европейския съюз да съдейства за падане на блокадата в Газа с военни сили. Изявлението на външния министър Авигдор Либерман дойде след срещата му с Върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън и гласи буквално: "Ако искате да се стигне до вдигане на блокадата на ивицата Газа, трябва да поемете отговорност и да създадете силни, истински и ефективни сили за предотвратяване на контрабандата ... Мога да ви обещая, че щом контрабандата на оръжие в Газа спре, блокадата ще бъде вдигната.”

В изявление на самата Аштън след двудневната й визита в Израел и палестинските територии, обаче, се казва, че европейската подкрепа включва подобрения в инфраструктурата около и на границите, екипировка и подготовка на палестинските гранични власти и служителите на контролно-пропускателните пунктове. повече на euinside.eu

Испанското председателство на ЕС приключи с много нерешени въпроси, но с един голям пробив - Мадридският компромис за Европейската служба за външни действия (ЕСВД). Създаването на Службата - една от най-съществените последици от влизането в сила на Лисабонския договор, беше белязано от продължителни спорове и обвинения в опити за постигане на по-голямо влияние в Службата между различните европейски институции, от една страна, между институциите и страните членки, от друга и между самите членки - от трета.

Историята

Когато през март тази година новият европейски върховен представител за външната политика и сигурността Катрин Аштън представи първото си предложение за новата структура, евродепутатите го определиха като "неприемливо".  повече на euinside.eu

От 17 февруари 2008 г. след много преговори, напрежение, заплахи и в крайна сметка - разделение, бившата автономна област Косово обяви независимост. Оттогава досега, републиката не е получила мащабно световно признание, каквито бяха очакванията, а най-лошото е, че все още не всички страни-членки на ЕС са направили това. Единственият успех, който можем да изтъкнем на този етап е, че засега никой не обръща внимание на Косово, защото там проблеми няма, а Сърбия, която заплашваше, че ще влоши обстановката в региона, вече има сключено споразумение за асоцииране и работи усърдно по плановете си за присъединяване към Европейския съюз.

Силен знак е обаче, че за рождения си ден новата балканска държава ще получи като подарък високо европейско посещение. От днес до 19 февруари новият върховен представител за външната политика и сигурността на ЕС баронеса Катрин Аштън започва обиколка на все още проблемните балкански райони - Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово. повече на euinside.eu

Представители на опозицията в Беларус посетиха Европейския парламент, в търсене на подкрепа срещу насилието упражнявано от властите в Минск. В рамките на визитата в Брюксел те се срещнаха и с Върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Катрин Аштън. Беларуската делегация включваше Ева Никoлаева - дъщеря на арестувания кандидат за президент Владимир Никoлаев, както и Ирина Богданова – сестра на друг от кандидатите - Андрей Санников. На срещата Катрин Аштън отново подчерта солидарността и подкрепата на ЕС към всички задържани по политически причини след изборите на 19 декември миналата година.

След срещата с делегацията, Катрин Аштън разговаря и с беларуския външен министър Сергей Мартянов. Върховният представител отново укори беларуските власти за насилствените мерки, взети срещу демонстрантите по време на протестите след изборите. Тя настоя за незабавното освобождаване на всички задържани по политически причини, както и за край на преследването на опозиционери и обикновени граждани. повече на euinside.eu

Международните, а и вътрешноевропейските реакции след избора на Ерман ван Ромпой за първия президент на ЕС и на Катрин Аштън за първия външен министър на съюза продължават да са отрицателни и да съдържат в себе си думата "разочарование". Повечето експерти, анализатори и политици коментират, че изборът на непознати и дори некомпетентни, е направило ЕС по-слаб на международната сцена. В интервю за euinside Весела Чернева от софийския офис на Европейския съвет за външна политика споделя, че изборът на Ван Ромпой и Катрин Аштън не е добър за страни като България, тъй като те имат нужда от силно европейско водачество. Все пак тя препоръчва да изчакаме, за да видим като какви ще се докажат новите върховни представители на ЕС:

euinside: Какви хора, всъщност, бяха избрани за двата нови поста, предвидени в Лисабонския договор - президент и външен министър?

ВЕСЕЛА ЧЕРНЕВА: Избраха двама души, които не са много известни на европейската сцена, въпреки че г-жа Аштън е известна в международните среди заради последните месеци като комисар по търговията и, в някакъв смисъл, нейното име е познато в средите, които се занимават с ЕС по търговски въпроси. Но, в края на краищата, ЕС се спря на двама души, които нямат много опит в това, с което трябва да се занимават оттук-нататък. цялото интервю може да прочетете на euinside.eu

Изключително силно послание отправи върховният представител на ЕС за външните отношения и заместник председател на Европейската комисия Катрин Аштън от столицата на Босна и Херцеговина - Сараево. Тя обяви, че ЕС няма да изостави Западните Балкани и ще бъде плътно със страните от региона, докато те се присъединят към Съюза. Нещо повече, тя обясни и защо това е толкова важно за ЕС.

Още в самото начало на своята реч в Сараево, откъдето започна обиколката й в района, включваща още Сърбия и Косово, баронеса Аштън очерта промените в света след падането на Берлинската стена. Най-големите предизвикателства в глобален план са бурното развитие на китайската икономика, следвана плътно от Индия, Бразилия и дори Русия. На второ място тя посочи резкия скок в комуникациите, а именно развитието на Интернет и достъпът до мобилни телефони. Като трето, Катрин Аштън посочи топенето на полярните шапки и финансовата и икономическа криза. повече на euinside.eu

Хаити има нужда от дългосрочна стратегия за развитие и това ще бъде акцентът, който си поставя върховният представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън. Тя обяви това след края на заседанието на Съвета по външни отношения в Брюксел. Идеята си за изготвянето на нещо като план "Маршал", баронесата ще предложи и на специалната конференция за Хаити, която ще се проведе в Ню Йорк следващата седмица. След заседанието на външните министри на ЕС, баронеса Аштън отново похвали бързите и координирани действия на Съюза по организирането на хуманитарните доставки за бедстващите. Именно във връзка с Хаити, на заседанието присъства и еврокомисар Кристалина Георгиева, която отговаря за хуманитарната помощ и международното сътрудничество.

Друга много обсъждана тема между 27-те първи дипломати на Съюза е била Иран. Катрин Аштън демонстрира изключителна лаконичност на прес-конференцията след заседанието като посочи, че продължава загубата на доверие у Иран и неговите намерения, но подчерта, че най-доброто място за обсъждане на въпроса е в Съвета за сигурност на ООН. повече на euinside.eu

Европейската комисия излезе с предложение за съвместно съобщение (между Комисията, Парламента, Съвета, Икономическия и социален съвет и Комитета на регионите) за ново "Партньорство за демокрация и споделен просперитет с Южното Средиземноморие". Документът е опит за промяна в отношенията на Европейския съюз с онези партньори от Северна Африка, които се ангажират с конкретни измерими реформи. Нещо повече, той предлага цялостна смяна на подхода - простото изливане на пари във всяка държава да се замени с отпускане пари на базата на поощрението и на диференциацията: онези, които продължават и се движат бързо с реформите ще могат да разчитат на по-голяма помощ от ЕС.

И явно натрупала опит в общуването си с държави, които постоянно обещават да се реформират, но предимно усвояват пари, без да се виждат конкретни резултати, Комисията предлага по-тясното сътрудничество да бъде базирано на комплект от минимални изисквания (познати у нас като бенчмаркове), съпроводено с оценка на свършената работа. повече на euinside.eu

Комисията по външните работи в Европейския парламент покани на събеседване бъдещите посланици на ЕС в Китай, Грузия, Япония, Ливан и Пакистан, както и избраният по-рано кандидат за Судан. Интервютата с ръководителите на европейските делегации в стратегически региони беше едно от условията, поставено от евродепутатите, за да подкрепят създаването на Европейската служба за външни отношения.

Българският избраник на Катрин Аштън, Филип Димитров, коментира за euinside, че очаква събеседването с Европейския парламент, след което номинациите ще бъдат окончателно утвърдени. Това е и причината г-н Димитров да бъде лаконичен по отношение на бъдещата си работа в Грузия. повече на euinside.eu

И Сърбия, и Косово искат членство в Европейския съюз. Тогава какъв е проблемът се питам? Да влезеш с начертани с кръв граници в съюз без граници е малко странно в началото на 21-ви век. Факт е обаче, че ЕС желае неговите членове да решат своите исторически трупани проблеми преди да се присъединят, което, всъщност, само затваря кръга. Дали този път ще има изход е въпрос, на който никой политик засега не отговаря еднозначно, още по-малко фактите.

На 23 юли Международният съд в Хага излезе с правно становище, че на базата на всички налични документи, решението на Косово да обяви независимостта си на 17 февруари 2008 година не нарушава международното право. повече на euinside.eu

Много се изписа и изговори за това дали и първият кандидат за новия европейски пост на върховен комисар за външните отношения и политиката на сигурност Катрин Аштън се е представила добре на изслушванията в Европейския парламент миналата седмица. Когато се прави такава оценка обаче, е хубаво да се има предвид, че много очаквания бяха вложени в този пост още при обсъждането на Лисабонския договор, но много малко от тях на практика останаха в последния вариант на споразумението, влязло в сила на 1 декември 2009 г.

Независимо от горната уговорка, изслушването на лейди Аштън в комисията по външни отношения в ЕП миналия понеделник беше натоварено с изключително много очаквания. Всъщност очакванията бяха като за европейски външен министър, какъвто повечето медии наистина започнаха да наричат върховния представител, но по-скоро за краткост, отколкото за достоверност. повече на euinside.eu

Европейският парламент успя да спечели ценни точки в битката за бъдещата Европейска служба за външни действия. Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън на свой ред спечели трудната битка с евродепутатите, които я приеха скептично и критикуваха безмилостно проекта й за Дипломатическата служба. Този първи опит на Съюза за обща, в буквалния смисъл, външна политика, показа всички подводни камъни на интеграцията - междуособните битки между страните- членки и европейските институции от една страна, борбата за влияние между самите страни-членки - от друга и конкуренцията между институциите, форсирана от Лисабонския договор, от трета.

Засега не са ясни точните параметри на споразумението, постигнато в понеделник, 21 юни, между Парламента, Съвета и Комисията. Според официалното изявление страните са постигнали "политическо споразумение по предложението за решение на Съвета за създаването, организацията и функционирането на Европейската служба за нъшни действия. повече на euinside.eu 

Независимо от многото критики, има един плюс, който трябва да признаем на новия върховен представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън - подредбата на посещенията й след встъпването й в длъжност преди повече от месец. Първо тя посети Западните Балкани, с което даде ясно да се разбере, че това вече не е просто зона, създаваща само проблеми на Европа, а е район - част от Европа, с който ЕС осъзнава, че иска и трябва да се справи.

Вторият силен сигнал, който отправя баронеса Аштън е обиколката й в Близкия изток, започнала на 14-ти март - досега изцяло приоритетна зона на Съединените щати. Може правомощията на върховния представител да не са достатъчни, за да може тя да се изправи рамо до рамо с Хилари Клинтън и да заяви европейските интереси твърдо и непоколебимо, но фактът, че тя избра "сега" за обиколката си в Близкия изток, който е в непосредствена близост до външните граници на съюза, е повече от показателен. повече на euinside.eu

Европейският комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, Кристалина Георгиева, се противопостави яростно на идеите ресорът й да мине под командването на Европейската служба за външни действия (ЕСВД). Според Георгиева, това ще политизира хуманитарната помощ и ще й навреди, съобщава EUobserver. 

„Има гласове, които казват „да съберем накуп всички инструменти, насочени към другите: сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ, търговията, финансирането на сигурността, и да ги сложим под една шапка”, обясни Георгиева пред възпитаниците на Лондонското училище за икономика. Според нея обаче това би било толяма грешка за Европа и можело да стане „само през трупа” й. повече на euinside.eu

По-малко от година, след като президентът Барак Обама държа реч в древния университет Ал-Азар в Кайро (на 4ти юни 2009), в египетската столица реч държа и първият върховен представител на ЕС за външната политика, приравняван с ранга на външен министър - баронеса Катрин Аштън. Тя обаче избра за мястото на своята реч не университета, а седалището на Арабската лига.

Не само изборът на мястото за отправяне на послания е различен между двамата транс-атлантически партньори, но и съдържанието им. Така например, президентът Обама отдели много внимание в 54-минутното си обръщение на Исляма и приемането на неговото съществуване. След това степенува американските интереси в следния ред: Афганистан, Ирак, конфликтът между израелци и палестинци, Иран, религиозната свобода, правата на жените, икономическото развитие. повече на euinside.eu

Първият европейски дипломат Катрин Аштън успя да натрие носовете на критиците си, като си извоюва правото да се разпорежда с най-големия бюджет за развитие в света. Според проекта на баронесата за новата Европейска служба за външни действия, тя получава ключови правомощия по отношение на някои инструменти на политиките за развитие и за добросъседство. Службата ще подготвя решенията на Европейската комисия по стратегическите дългосрочни стъпки в програмирането, свързани с националните и регионалните индикативни програми и стратегически документи.

Все пак, правомощията на Дипломатическата служба, са ограничени, доколкото са пряко свързани с тези на комисарите по развитието и добросъседството и Европейската комисия си запазва последната дума. повече на euinside.eu

Отдавна беше ясно, че в Либия бунтовете ще ударят на камък, защото това е страната на Кадафи - държавата Кадафия. Страна, управлявана напълно еднолично, без правителство, с правила, написани от самия Кадафи в прословутата му Зелена книга. И това продължава вече 40 години. При всичките му "ексцентричности" (да ги наречем така, за да е политически и етически коректно) също беше ясно, че полковникът няма да се предаде без да остави след себе си огнен ад.

Макар да имаше известни колебания в началото на седмицата (21 февруари), когато либийският лидер за първи път демонстрира известна слабост, денонощие по-късно той показа точно обратното. В реч, доста по-кратка от обичайното (около час и 40 минути), либийският лидер говори без предварително написани записки на сюрреалистичния декор на изоставените казарми в покрайнините на Триполи Баб ал-Азизия. Мизансценът определено не беше избран случайно и значението му може да се тълкува много, но във всички случаи изглеждаше нелепо на фона на протестите и насилието крещу протестиращите. Отгоре на всичко, либийската национална телевизия показваше постоянно, освен Кадафи, паметника пред казармите, изобразяващ голяма златиста ръка, стиснала здраво американски изтребител. повече на euinside.eu

Сигурно политически не е лесно, когато си се замесил неприятно с един диктатор, бързо да реагираш и да му кажеш, че е лошо момче. Може и да не е лесно, но значително се улеснява, когато цената на петрола започне да скача главоломно, бежанските потоци станат бежански наводнения и хаос заплашва да срути и без друго крехкия мир в югоизточното Средиземноморие. Вероятно обмислянето на всички тези фактори са причината голяма част от световния политически елит да си мълчи, докато полковник Муамар Кадафи пролива кръвта на собствения си народ. Или ако не да си мълчи, то с половин уста да осъжда ставащото в богатата на петрол държава.

Всъщност бързо и недвусмислено реагира единствено Европейският съюз, но там нещата са обясними, тъй като на практика реагираха по-скоро институциите, а не толкова страните-членки. От тях сред първите, които реагираха и дори направиха обиколка на региона, беше британският премиер Дейвид Камерън. Българският външен министър също осъждаше периодично ставащото в Либия. Големите сили обаче, мълчаха дълго. повече на euinside.eu