|
|
See related:
промени в климата, САЩ, ес, Китай, България, Барак Обама, въглеродни емисии, промените в климата, среща на върха, развиващи се държави, преговори, предложения, Карнеги, климатични промни, сделка, Хилари Клинтън, Ахмадинеджад, Бразилия, провал, споразумение, въглероден данък, зелени технологии, Андреас Карлгрен, Дмитрий Медведев, Сингапур, Саркози, Русия, Медведев, Великобритания, Обама, Вашингтон пост, Индия, Найджъл Първис, търговия, Киото, търговия с емисии, въглеродна търговия, АСЕАН, Бьорн Ломборг
|
Този въпрос изникна в първия ден от 11-дневната среща на върха в Копенхаген за промените в климата, организирана от ООН. Конференцията беше открита от датския премиер Ларс Локе Расмусен, от кмета на Копенхаген и от председателя на Междуправителствения панел за промените в климата д-р Раджендра Пачаури. Основен домакин на срещата обаче е министърът на околната среда и промените в климата на Дания г-жа Кони Хедегард, номинирана за новия еврокомисар по промените в климата.
Изследване, направено от ЕкоФис по поръчка на групата на зелените в Европейския парламент, показва, че ангажиментите, които обявиха много от развитите и развиващите се държави по света просто не са достатъчни за постигане на основната цел - ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. Причината за това е, че много от държавите използват различни методи за измерване на приноса си към глобалните въглеродни емисии.
Отговор на този въпрос дават Ури Дадуш и Вера Айделман от Фондацията за международен мир Карнеги. Те правят сравнение между Копенхаген и уроците от глобалната реформа в търговията или, казано иначе - глобализацията. Според тях постигането на правно-обвързващо многостранно споразумение за въглеродните емисии не само няма да е възможно в Копенхаген, но е и малко вероятно в близко бъдеще.
По данни от инвентаризация, направена през 2007 г., България има приблизително по 50 млн. тона въглеродни излишъци, спрямо заложените в протокола от Киото цели за страната ни. Целта за България е да намали емисиите си с 8% спрямо 1988 г., което означава около 128 млн. тона годишно за периода 2008-2012 г. Тенденцията е покачване с около 1 млн. тона годишно. Това означава, че все още е трудно да се направи ясна прогноза какви ще бъдат излишъците на страната ни за в бъдеще.
Макар и да имаше страхове, че срещата на върха за промените в климата в Копенхаген е застрашена от провал, сега, само 20 дни преди началото й, провалът вече е сигурен. Това стана ясно след срещата на върха на лидерите от организацията Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АСЕАН), която приключи в неделя в Сингапур. Американският президент Барак Обама призна тогава, че срещата в Копенхаген няма да може да произведе юридически обвързващо споразумение за справяне с глобалното затопляне.
Ако САЩ не се присъединят към общите усилия на индустриализираните страни по света за ясни и измерими цели за намаляване на въглеродните емесии, това ще отключи ефекта на доминото и ще накара много страни да се отдръпнат. Това се казва в изявление на Шведското председателство на ЕС по повод приключилата в неделя среща на върха на азиатско-тихоокеанските страни, на която стана ясно, че САЩ и Китай са се договорили през декември в Копенхаген да не бъде сключвано юридически обвързващо споразумение, тъй като няма нужните условия за това.
В учудващо ведра атмосфера протече прес-конференцията след края на 24-тата поред среща на върха ЕС-Русия в Стокхолм. Причина за много усмивки и чувство за хумор, проявени пред журналистите, бяха няколко договорености, които дават надежда, че може би наближава моментът, когато ЕС и Русия наистина ще се превърнат в партньори и ще се слушат едни други. Доказателство за тази надежда е изненадващото решение на Москва да увеличи целта си за намаляване на въглеродните емисии до 2020 г., вместо с 10-15%, какъвто беше предишният й ангажимент, с 25%.
Американският президент Барак Обама ще пътува до Копенхаген за глобалната климатична конференция през декември, въпреки че на нея няма да бъде подписано юридически обвързващо споразумение за намаляване на парниковите емисии. Това е съобщил източник от администрацията на Обама, цитиран от вестник "
Макар да нямат още приет закон за промените в климата, САЩ все пак отиват в Копенхаген с конкретно предложение. След като вчера стана ясно, че президентът Барак Обама ще присъства на климатичната конференция в датската столица, Белият дом уточни, че Обама ще обяви първоначална цел за намаляване на емисиите от 17% от нивата през 2005 г. Това обещание представлява грубо намаление от 4% на нивата от 1990 г. Ангажиментът е доста по-малко амбициозен в сравнение със средносрочните цели на други развити държави. За сравнение, ЕС предлага 20% съкращение на нивата от 1990 г. до 2020 г. и 30% намаление за същия период, ако и други държави поемат адекватни ангажименти. 
Само 11 дни преди началото на климатичната конференция в Копенхаген и ден, след като президентът Обама обяви, че ще участва в нея, Китай представи плановете си за ограничаване на парниковите газове. Според формулировката, цитирана от ББС, Пекин ще се опита да намали своята "въглеродна интензивност" с 40-45% до 2020 от нивата през 2005 г. "Въглеродната интензивност", предпочитан термин от Китай, представлява количеството въглероден диоксид, изпуснат във въздуха на единица от БВП. Отделно от това, Пекин съобщи днес, че китайският премиер Вън Дзябао ще присъства на преговорите в Копенхаген. 
Преди повече от месец, група активисти за постигане на юридически обвързващо споразумение за промените в климата на започващата днес в датската столица Копенхаген конференция на ООН, се заиграха с името на столицата на Дания. Те създадоха сайт, който нарекоха Hopenhagen, илюстрирайки по този начин надеждата си, че в Копенхаген ще бъде постигнато сериозно споразумение (от англ. hope - надежда). Ако продължим играта на думи, можем да кажем, че оригиналното име Copenhagen носи и друг смисъл (от англ. cope - справям се). Така, основният въпрос на конференцията, която ще продължи до 18 декември и ще събере хиляди експерти, държавни и правителствени ръководители на 192 страни, много журналисти и активисти, е - ще се справят ли всички тези десетки хиляди хора със задачата да осигурят бъдеще на планетата ни или само ще създадат надежда, че това някога може да се случи? 
Днес следобед в Копенхаген започват да пристигат световните лидери за кулминацията на преговорите по нова сделка за климата. Протестите в датската столица също се очаква да се ожесточат. Все по-трудно става и прогнозирането на изхода от срещата на върха, започнала преди 10 дни. Преговорите между министрите на околната среда и високопоставените представители на 192 страни-участници продължиха няколко дни, но вместо възелът да започне да се развързва, той се заплита още повече.
Китай не вижда перспективи за постигането на незабавно, функциониращо споразумение заради развитието на преговорите по нова сделка за климата в Копенхаген. Това е съобщил официален представител на китайската делегация, цитиран от вестник "
Такова усещане оставят пленарните заседания в Копенхаген, по време на които изказвания правят един след друг държавни и правителствени ръководители на над сто държави по света. Изказванията варират от спокойни призиви за постигане на сделка до взаимни обвинения, търсене на виновника за настоящото състояние на климата и за отговорност за запазване на човечеството изобщо. И, докато бедните и развиващи се държави призоваваха развитите да направят повече, обратно - богатите и индустриализирани страни призоваваха за реципрочни действия от страна на всички, тъй като състоянието на климата засяга цялото човечество и, затова, изисква общи действия. 
Няма особени изгледи за сериозни отстъпки на продължаващите преговори в Копенхаген по новата сделка за климата. След като снощи безуспешно приключиха разговорите на неформална среща между лидерите на водещите световни икономики, тази сутрин датският премиер Ларс Локке Расмусен свика нова неформална среща, този път публична, с цел постигане на компромис. До момента има яснота единствено върху основните стълбове, на които трябва да легне новото споразумение - ясни ангажименти за намаляване на емисиите, механизъм за контрол и проверка, и финансиране на най-уязвимите страни. 
Все повече се засилва усещането за провал на климатичните преговори в Копенхаген, след като днес следобед в датската столица се е появил поредния проект на текст за споразумение, изключващ 2010 като краен срок за сключване на правно-обвързващо споразумение, съобщават световните агенции. Още преди началото на двуседмичната конференция на ООН стана ясно, че ако не бъде постигнато правно-обвързващо споразумение в Копенхаген, това трябва да стане до края на 2010 г. 
След тежки преговори и удължаване на времето лидерите на 193 държави-участнички в 15-тата Конференция на ООН по промените в климата в Копенхаген приключи с документ от 3 страници, наречен в самото му начало Споразумението от Копенхаген. Документът не е правно-обвързващ, но в текста е посочено, че влиза в сила незабавно. Независимо от разочарованията и недостигането на програма "максимум", той е еманация на компромиса - такъв, какъвто до момента не е постиган на фона на трудните международни отношения в глобален план.
Участниците в срещата на върха по промените в климата, която се проведе от ООН в Копенхаген през декември 2009 г. направиха на планетата услуга като отказаха да приемат правно-обвързващо споразумение за драстично намаляване на въглеродните емисии. Това е мнението на директора на Центъра за консенсус в Копенхаген Бьорн Ломборг, който е и автор на книгата "Успокойте се: упътване на скептичния природозащитник за глобалното затопляне". Според него, неспособността на световните лидери да постигнат напредък може да се окаже онзи импулс, от който международната общност се нуждае, за да се изправи пред истинската и неудобна истина - че след близо 2 десетилетия безплодни усилия, вече е време да се откажем от Рио-Киото-Копенхаген фантазията и да се захванем наистина с глобалното затопляне. 
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) вече е изпратило преработения 
Както вероятно сте забелязали, euinside отделя специално внимание на световните усилия за борба с климатичните промени. Затова ви предлагаме редакционния коментар на вестник "
Миналата седмица Великобритания оповести сериозната си загриженост от липсата на напредък по преговорите за ново споразумение за климатичните промени, наследник на Протокола от Киото. Основната загриженост на Великобритания идва от това, че тя е островна държава и би пострадала сериозно от топенето на ледниците, от което ще последва повишаване нивата на световния океан. Като част от усилията на британското правителство да провокира повече ангажираност в глобален план, беше и представянето на подробна карта, която представя как ще изглежда светът, ако температурата се повиши с 4 градуса. Подробности за картата и последиците от промените в климата можете да прочетете вдясно от тази статия. 
Една от добрите новини, която дойде днес от Копенхаген на фона на засилващия се песимизъм е, че САЩ са готови да поемат ангажимент да участват с финансова помощ в Глобалния фонд за подпомагане на бедните държави да посрещнат последиците от промените в климата. Това стана ясно от изказването на американския държавен секретар Хилари Клинтън пред участниците в климатичната конференция. Изявлението, че САЩ са готови да подпомогнат фонда от 100 млрд. долара годишно повдигна сериозно духа на срещата, след като много световни лидери вече я определиха като провал. 