Макар и да започват мирно, протестите винаги преминават в желание да убиваш и да бъдеш убит, каза преди време израелският министър на отбраната Ехуд Барак. Тогава той имаше предвид Египет, където в началото на протестите, преди още да се разгорят истински, те се оценяваха предимно от гледна точка на влиянието им върху близкоизточния мирен процес. Тогава Ехуд Барак не се оказа прав. За разлика от сега в Либия, обаче, където думите му се материализират под формата на гилзи. И вече залогът е друг - цените на петрола, цените на храните, хуманитарна криза, наплив от бежанци, рискове за търговските пътища в региона и чак тогава евентуално идват по-стари проблеми като близкоизточния мирен процес.

Хамлетовската дилема на международната общност

Да нападнем или да не нападнем Либия? Наистина това е въпросът, който в момента разделя не само Европейския съюз, но и Съединените щати във вътрешнополитически план. Без вътрешни дилеми са страни като Русия и Турция, които са твърдо против всякаква военна намеса в Джамахирията. повече на euinside.eu

Би трябвало да си спомняме, въпреки че у нас никога не са влизали танкове и никога не са ни били по улиците, за да продължаваме да търпим дългогодишен лидер. Но унгарците със сигурност помнят, както и чехите. Сега, във второто десетилетие на 21-ви век, сме свидетели на ужасяващи репресии в Северна Африка. Либийският лидер Муамар Кадафи се опитва със сила да запази 40-годишната си власт. Е, може да не помним Пражката пролет или влизането на танковете в Будапеща, но как действа полковник Кадафи помним и то добре. Още по-страшното е, че за разлика от другите северноафрикански и близкоизточни държави, където в момента има бунтове, в Либия достъпът на журналисти на практика е напълно ограничен. Никой не знае със сигурност колко точно са убитите и какво точно става там.

Либия

Помня, че по време на кризата с българските медици в Либия синът на полковник Кадафи, Сейф ал-Ислам, се явяваше като човека- символ на новото диктаторско поколение - добре образован, може да се говори с него, млад и по-отворен към сделки. След неделя обаче, съм сериозно уплашена. повече на euinside.eu

Само ден, след като президентът Барак Обама втвърди позицията си спрямо Либия и обяви, че налага санкции срещу режима на полковник Муамар Кадафи, Съветът за сигурност на ООН също пристъпи към приемането на резолюция със строги мерки срещу почти изцяло изолирания либийски лидер, твърдо отказващ да отстъпи. След седмици на мълчание, американският президент обяви, че закъснелите действия са били предизвикани от желанието на администрацията му първо да бъде завършена евакуацията на американските граждани от Либия и чак тогава да се премине към ефективни действия срещу режима на Кадафи. Това стана в петък.

В събота Съветът за сигурност прие резолюция, в която не просто осъжда ставащото в северноафриканската държава, но дори препоръчва Международният наказателен съд да започне разследване на ситуацията в Либийската арабска Джамахирия. повече на euinside.eu

"Времето е от съществено значение", заяви генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен след срещата на министрите на отбраната на Алианса в Брюксел. Именно заради това на срещата е било взето решение пактът да разшири наблюдението си в централната част на Средиземно море, като за целта са били преместени военноморски активи. Г-н Расмусен отказа да коментира подробности за вида на тези "активи" като каза, че не желае да разкрива детайли от операцията, но уточни, че целта е да се подобри информацията на НАТО за ситуацията в района, което би подпомогнало по-доброто планиране.

Освен това, засиленото наблюдение ще помогне и да се проследи спазването на оръжейното ембарго, наложено с резолюция 1970 на Съвета за сигурност на ООН. Андерс Фог Расмусен съобщи още, че министрите на отбраната на пакта са се договорили още и за възможностите за налагането на зона, забранена за полети в Либия, но подчерта, че това ще стане само и единствено след ясно решение на Съвета за сигурност на ООН. повече на euinside.eu

Лидерите на 27-те страни-членки на Европейския съюз се събраха днес в Брюксел на извънредно свикан Европейски съвет за ситуацията в Северна Африка и по-специално в Либия. Няма единодушие, обаче, сред 27-те държавни и правителствени ръководители относно подхода към Джамахирията. Още преди началото на съвета, британският премиер Дейвид Камерън и френският президент Никола Саркози излязоха с общо становище, копие от което са изпратили на колегите си в съвета. В седем точки двамата лидери предлагат какви да бъдат следващите стъпки на Европейския съюз спрямо Северна Африка:

"1. Прекратяване на страданието на либийския народ, а Муамар Кадафи и кликата му да напуснат;

2. Да подкрепим усилията на преходния либийски Национален съвет за подготовката на представително и отчитащо се пред хората правителство. Трябва да изпратим ясен политически сигнал, че смятаме Съвета за действителен политически посредник и важен глас за либийския народ на този етап; повече на euinside.eu

Отдавна беше ясно, че в Либия бунтовете ще ударят на камък, защото това е страната на Кадафи - държавата Кадафия. Страна, управлявана напълно еднолично, без правителство, с правила, написани от самия Кадафи в прословутата му Зелена книга. И това продължава вече 40 години. При всичките му "ексцентричности" (да ги наречем така, за да е политически и етически коректно) също беше ясно, че полковникът няма да се предаде без да остави след себе си огнен ад.

Макар да имаше известни колебания в началото на седмицата (21 февруари), когато либийският лидер за първи път демонстрира известна слабост, денонощие по-късно той показа точно обратното. В реч, доста по-кратка от обичайното (около час и 40 минути), либийският лидер говори без предварително написани записки на сюрреалистичния декор на изоставените казарми в покрайнините на Триполи Баб ал-Азизия. Мизансценът определено не беше избран случайно и значението му може да се тълкува много, но във всички случаи изглеждаше нелепо на фона на протестите и насилието крещу протестиращите. Отгоре на всичко, либийската национална телевизия показваше постоянно, освен Кадафи, паметника пред казармите, изобразяващ голяма златиста ръка, стиснала здраво американски изтребител. повече на euinside.eu

Сигурно политически не е лесно, когато си се замесил неприятно с един диктатор, бързо да реагираш и да му кажеш, че е лошо момче. Може и да не е лесно, но значително се улеснява, когато цената на петрола започне да скача главоломно, бежанските потоци станат бежански наводнения и хаос заплашва да срути и без друго крехкия мир в югоизточното Средиземноморие. Вероятно обмислянето на всички тези фактори са причината голяма част от световния политически елит да си мълчи, докато полковник Муамар Кадафи пролива кръвта на собствения си народ. Или ако не да си мълчи, то с половин уста да осъжда ставащото в богатата на петрол държава.

Всъщност бързо и недвусмислено реагира единствено Европейският съюз, но там нещата са обясними, тъй като на практика реагираха по-скоро институциите, а не толкова страните-членки. От тях сред първите, които реагираха и дори направиха обиколка на региона, беше британският премиер Дейвид Камерън. Българският външен министър също осъждаше периодично ставащото в Либия. Големите сили обаче, мълчаха дълго. повече на euinside.eu