Броени дни, след като бяха подготвени и най-малките подробности по отпускането на спасителен заем за Гърция - комбинация от усилията на 15-те й партньори от еврозоната и МВФ - Атина поиска помощта. Това сложи край на месеци спекулации за това иска ли Гърция помощ или не. Последният слух беше в края на миналата седмица, когато беше съобщено, че Гърция е написала писмо на Международния валутен фонд, но впоследствие се оказа, че писмото е чисто процедурно. Съдбата също се намеси в забавянето на заема, след като заради исландския вулкан и затварянето на голяма част от летищата в Европа, първоначално планираната среща на Фонда с властите в Атина се провали.

Сега обаче, пътят е окончателно разчистен. Искането за активирането на механизма за спасение на Гърция беше отправено лично от министър-председателя Георгиос Папандреу, според когото натискът на пазара е застрашил гръцката икономика от дерайлиране. повече на euinside.eu

Данъкоплатците спасиха банките, сега банките трябва да дадат своя принос за общото благо.

Ако не бях чула с ушите си председателя на Европейската комисия да казва това, щях да помисля, че са думи на Уго Чавес. Или поне на Никола Саркози. Но тезата, която Барозу определи като лична, очевидно се споделя и от мнозинството депутати в Европарламента, както и отвъд океана, в САЩ. 

Няма спор за необходимостта от реформи във финансовия сектор, както и за създаването на механизми за решаване на бъдещи кризи от самите финансови институции, за да не се налага да се спасяват банки с публични средства. повече на euinside.eu

Само няколко месеца след Сеул състоянието на глобалната икономика показва, че фокусът се измества все повече върху проблема с дисбалансите. Това става ясно и от констатацията на министрите на финансите и гуверньорите на централните банки на страните от Г20. По време на срещата им в Париж на 19 февруари те са стигнали до извода, че глобалното възстановяване върви добре, но е неравномерно и все още съществуват много рискове. Именно дисбалансите са в основата на рисковете, за които лидерите на Групата на двайсетте най-развити и нововъзникващи икономики се разбраха в края на миналата година да намерят решение.

Тогава лидерите възложиха на министрите си и на МВФ да разработят насоки и индикатори, които ще позволят по-лесно да бъдат установявани значителните дисбаланси. В духа на възложената им задача, в Париж министрите и гуверньорите записаха в заключенията си следните основни насоки, за които предупреждават обаче, че са само насоки, а не цели: да се следят изкъсо публичният дълг и фискалните дефицити, както и нивото на частните спестявания и частния дълг; да се наблюдават и външните дисбаланси, съставени от търговския баланс и потоците от нетни инвестиции и трансфери, като се взимат предвид обменните курсове, фискалните, монетарните и други политики. повече на euinside.eu

Мисия на ЕС и МВФ започва „технически разговори” с ирландските власти, за да ускори подготовката на програмата, по която страната да получи евентуална помощ от спасителния фонд за еврозоната (European financial stability facility, EFSF). Всъщност, тази подготовка набира скорост още от уикенда, призна еврокомисарят по финансовите и валутните въпроси Оли Рен.

След заседанието на ЕКОФИН в Брюксел той беше подложен на истински кръстосан обстрел от медиите, които го засипаха с въпроси за ситуацията в Ирландия. В типичния си стил, обаче, комисарят успя да не отговори конкретно на нито един въпрос и с леден тон повтори неколкократно, че първо трябва да се анализира ситуацията, а после да се вземат необходимте решения. „Доброто планиране е половината от успеха”, синтезира Рен. повече на euinside.eu

Историята с финансовото състояние на Гърция, освен че предизвика сериозни икономически и политически сътресения в цялата еврозона, даде поле за дискусии за това как и дали на Гърция да се помогне, за да се увеличи натиска върху останалите страни с евро. По този повод в блога за икономика, старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов посочва, че Гърция не трябва да бъде спасявана и, ако не може да се оправи сама, да сключи споразумение с МВФ, защото това би насърчило гърците, а и други финансово недисциплинирани държави да продължат да трупат дългове. 

Нещо, от което председателят на еврогрупата, премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, бяга като дявол от тамян, защото това би подкопало доверието във възможностите на еврозоната да се справи сама без наличието на политически съюз. На въпроса на euinside дали наистина евентуална помощ от МВФ ще доведе до още по-голямо отдръпване на доверието в еврозоната, Георги Ангелов изпрати следния отговор:  повече на euinside.eu

С усещане за странно бързане се проведе в неделя среща-телевръзка на лидерите на страните от Еврогрупата, по време на която беше договорено Гърция да получи заем от страните от еврозоната на стойност 30 млрд. евро през първата година от евентуален 3-годишен спасителен план. Още по-озадачаващо беше това на фона на категоричните заявления, че Гърция все още не е поискала финансова помощ, а също и в изключително тежка за Полша ситуация.

Според лидера на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по валутните въпроси Оли Рен, целта на телевръзката е била да се изработят подробностите по механизма, договорен от лидерите на Европейския съюз на пролетния им съвет в Брюксел в края на март. Сега вече, казаха те на пресконференция в неделя следобед, в случай на нужда, парите може да бъдат отпуснати много бързо. повече на euinside.eu

Представяте ли си за какво харчене на пари става дума в Гърция, след като тепърва се обсъжда орязване на пенсиите на разведени дъщери на държавни служители?! Вероятно подобни „широки пръсти” са вилнеели и в други европейски страни, например Испания и Португалия, които също бяха принудени да наложат строги ограничителни мерки, включително намаляване с 5 (само) процента на заплатите в публичния сектор и замразяването им, заедно с това на пенсиите. Премахва се и помощта от 2,500 евро за раждане на дете, както и други социални привилегии.

Икономиите обаче са само едната страна на медала. Ключовата дума е работа. За да се живее добре, трябва да се работи, при това дълго и с висока производителност. Тази така непопулярна и у нас максима беше заявена на испанците в прав текст в последния доклад на МВФ от 24 май. повече на euinside.eu

Десноцентристкото правителство на Латвия най-вероятно ще получи трети мандат, ако се потвърдят прогнозните резултати от изборите. Още повече, управляващата коалиция има всички шансове да спечели мнозинство в Сейма. Къде е новината ли?

По време на това управление страната изпадна в тежка рецесия, една от най-тежките в ЕС, наложи се да подшише споразумение за заем от 7 и половина милиарда евро с МВФ и ЕС и да намали заплатите с 30 процента при 20 процента безработица. В бюджета за 2010 година беше заложено увеличение на данъците и същевременно орязване на разходите на стойност 700 милиона евро.

Как стана така, че гражданите въпреки това подкрепиха правителството и отново му гласуваха доверие? повече на euinside.eu

Облагането с такси и данъци на финансовия сектор е била една от основните теми на неформалното заседание на финансовите министри от ЕС в края на миналата седмица. И докато по въпроса за банковата такса като цяло има съгласие, нещата изобщо не изглеждат така по отношение на евентуален данък върху финансовата система.

Кратка предистория:

През пролетта по молба на Г20 МВФ изготви доклад, в който предлага облагането на банките с две такси: стабилизационна такса с фиксиран размер, която може да се събира в специален фонд за подкрепа на проблемни институции или да влиза директно в бюджета, и данък върху финансовите дейности, който ще се начислява въз основа на печалбата и заплатите във финансовите институции и ще влиза директно в бюджета. повече на euinside.eu

Финансовите министри на страните от Г20 обсъдиха, но не приеха предложението на МВФ за въвеждане на глобални банкови такси. Ябълката на раздора е тезата, че финансовите институции са виновни за кризата и трябва да върнат „жеста” на данъкоплатците, които поеха тежестта на спасителните мерки. Затова МВФ предлага банките (и не само) да бъдат обложени с такса, която да послужи за подкрепа на закъсали финансови институции и да не допусне нови кризи в мащаба на сегашната. Както и втора такса, въз основа на банковите печалби.

В заключителното комюнике от срещата, която се проведе през уикенда във Вашингтон се казва, че министрите очакват да получат окончателния доклад на МВФ за мерките, които различните страни са предприели или обмислят повече на euinside.eu

Бюджетният дефицит вероятно ще достигне 1.9% за 2009-та година заради натрупаните и просрочени задължения на държавата към края на миналата година, прогнозира Международният валутен фонд по време на редовната си мисия в България. Фондът отчита, че рязкото съкращаване на разходите през втората половина на 2009 г., както и реформите в данъчната администрация и митниците са довели до касов дефицит от само 0.8% от БВП. Мисията на МВФ прогнозира и препоръча 1.8% касов дефицит за 2010 г., ако разбира се, правителството се придържа към предвидените в бюджета ограничения на разходите и към фискалната дисциплина. повече на euinside.eu

Срещам Радован Йелашич на конференцията „Душа за Европа” („A soul for Erope”) в Истанбул. Изненадана съм да видя бившия управител на централната банка на Сърбия да участва в дискусии за културната политика. Оказва се дори, че това не е първата му изява на този форум. Може би защото Йелашич има доста провокативна теза: да „изключим” политиците и да дадем по-голяма роля на културната близост между държавите и народите. На Балканите ядем едни и същи ястия и пеем едни и същи песни, това е по-добра база за сътрудничество, отколкото политическите отношения, смята той. Не само тезите, но и излъчването на г-н Йелашич не са на типичен банкер (той управлява сръбската централна банка от 2004 до юли тази година, преди това е работил дълги години в Германия). На въпроса ми с какво се занимава сега, той отговори с усмивка, че релаксира активно, защото са нужни поне шест месеца, за да се възстанови след управлението на сръбската централна банка.

euinside: Защо твърдите, че трябва за малко да „изключим” политиците и да дадем по-голяма роля на културните прилики? повече на euinside.eu

Вдигането на данъците в момент на криза би било голяма грешка, заявиха водещите български икономисти на среща с медиите по повод 12-тата годишнина от въвеждането на валутния борд. "Ако се вдигнат данъците при положение, че и без това пазарът на труда и корпоративният сектор е много натоварен, това би увеличило още повече тежестта върху икономиката и, всъщност, държавата вместо да си поеме своята тежест и да си балансира бюджета, тя ще прехвърли още повече тежест върху частния сектор и пазара на труда, което означава много по-голяма безработица, по-малко икономическа активност и, оттам, обратната връзка - още по-големи бюджетни проблеми", уточни старши икономистът на институт "Отворено общество" Георги Ангелов. повече на euinside.eu

Политическа декларация с политическо послание за политическо решение на политически проблем. В този дух звучат обясненията около декларацията на страните-членки на еврозоната, приета късно снощи от 16-те й лидери, която обявява създаването най-после на механизъм за финансова помощ на Гърция. Същността на механизма е, че Гърция може да поиска финансова помощ само, ако пазарното финансиране се окаже недостатъчно. Ако това се случи, тогава на помощ ще се притекат страните-членки на еврозоната и Международният валутен фонд.

Както обясни президентът на Европейския съвет Ерман ван Ромпой обаче, преимуществен дял ще имат двустранните заеми на страните от валутния съюз, а МВФ ще е с по-малка финансова роля. Освен това, за да се стигне изобщо до отпускането на помощ, Гърция първо ще трябва да подаде заявка, че иска пари. После тази заявка ще бъде оценена доколко е необходимо да се отпуска помощ и едва тогава страните-членки ще вземат единодушно решение да се отпуснат двустранни заеми и помощ от Фонда. Тези заеми обаче няма да са на преференциални лихви, се казва изрично в документа. повече на euinside.eu

На странно събитие присъствахме днес журналистите в Министерството на финансите (МФ). В ултра тясната заличка, наречена "Колегиум" в сградата, огромно количество журналисти, телевизионни камери, фотографи и всякакви други хора се опитваха да се доберат до свободно място, за да чуят какви обяснения ще даде бившият министър на финансите Пламен Орешарски за дефицита, който остави на новото правителство в размер на 372 млн. лв. към края на юли.

Макар да се знаеше, че на срещата ще дойде и премиерът Бойко Борисов, както и че покана е отправена към бившия премиер Сергей Станишев, появата на г-н Борисов силно напомни влизането на холивудска звезда. повече на euinside.eu

Синята коалиция започва реална оценка на състоянието на икономиката и на пазара на труда, тъй като смята, че правителството укрива реалните данни за безработицата и мащабите на кризата. Това съобщиха лидерите на партиите, съставляващи коалицията - Мартин Димитров, Иван Костов и Анастасия Мозер на специална ... повече