Първото за годината заседание на финансовите министри от ЕС и първото под председателството на Унгария приключи без фундаментални новини, но с доста показателни насоки за бъдещите намерения. Два са били основните обсъждани въпроси - провеждането на нови банкови стрес-тестове и увеличаването на спасителния фонд за еврозоната.

По отношение на стрес-тестовете, макар и конкретните неща да са малко, съгласието е налице. Според еврокомисарите Оли Рен (по икономическите и валутните въпроси) и Мишел Барние (по вътрешния пазар и услугите), сред финансовите министри има съгласие по основните положения. А те са: стрес-тестовете да обхванат същите (91) банки, както и миналата година; да бъдат по-строги и по-добре организирани; да стигнат по-далеч от миналогодишните по отношение на суверенния риск и ликвидността и този път да има „тотална прозрачност”, по думите на комисаря Барние. повече на euinside.eu

Кризата в еврозоната, банковите стрес- тестове и финансовата регулация, пенсионната реформа и рестартирането на единния пазар - с тези въпроси се обърнахме към европейския комисар за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние по време на неколкочасовото му посещение в София. В рамките на кратката си и натоварена визита, г-н Барние отдели половин час, за да разговаря с euinside.

Най-интересната тема за нас, разбира се, беше положението в еврозоната. Много анализатори смятат, че проблемите в банковия сектор на Ирландия и Испания в момента са доказали тезата за недостатъчната строгост на стрес-тестовете, проведени през лятото. Тогава европейските институции бяха силно критикувани, че стрес-тестовете са били умишлено „леки”, а резултатите - представени така, че да се демонстрират общата стабилност на европейската банкова система. Според еврокомисаря Барние, тестовете са показали устойчивост на банковата система по отношение на суверенния дълг: повече на euinside.eu

Финансовите министри на страните от Г20 обсъдиха, но не приеха предложението на МВФ за въвеждане на глобални банкови такси. Ябълката на раздора е тезата, че финансовите институции са виновни за кризата и трябва да върнат „жеста” на данъкоплатците, които поеха тежестта на спасителните мерки. Затова МВФ предлага банките (и не само) да бъдат обложени с такса, която да послужи за подкрепа на закъсали финансови институции и да не допусне нови кризи в мащаба на сегашната. Както и втора такса, въз основа на банковите печалби.

В заключителното комюнике от срещата, която се проведе през уикенда във Вашингтон се казва, че министрите очакват да получат окончателния доклад на МВФ за мерките, които различните страни са предприели или обмислят повече на euinside.eu

След горещото лято тази година, есента в Европейския съюз започва с не по-малко жега. Началото на есенния сезон беше дадено с няколко ключови събития. Едно от най-важните е, че след близо година лутане, занимание с непредвидени проблеми, спорове и преговори, най-сетне европейските финансови институции ще се сдобият с паневропейски финансов надзор. Това стана възможно, след като беше постигната сделка между Еврокомисията, Парламента и Съвета. Другото ключово събитие беше първото по рода си обръщение на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, същото като заглавие, но различно като институционалност от това на американския президент, за "състоянието на съюза".

Финансовият надзор повече на euinside.eu

Европейската комисия трябва да е „силната ръка” в икономическото управление на Съюза. Тази позиция изразиха мнозинството евродепутати в разговор с председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу в Страсбург. Той представи пред Парламента основните акценти в най-новото предложение на Комисията за конкретните инструменти на икономическото управление.

„Имаме нужда от прецизиран инструментариум от стимули и санкции. Без това, няма да можем да подсилим ефективно икономическото управление. А санкциите трябва да бъдат квази-автоматични”.

Евродепутатите нескрито упрекнаха страните-членки, че не са достатъчно активни по отношение на икономическото управление. повече на euinside.eu