Поредната дипломатическа совалка, която трябваше да убеди босненските лидери, че е крайно време да се разберат за разпределението на властта, не даде особен резултат. Външните министри на България и Словения, Николай Младенов и Самуел Жбогар, се срещнаха с местни официални представители в Сараево на 7 март, за да потвърдят ангажираността на ЕС към страната и същевременно да изразят загрижеността си от продължаващата вече пет месеца политическа безизходица. Австрийският външен министър Михаел Шпинделегер отложи пътуването си до Босна заради заболяване.

Двамата първи дипломати изтъкнаха необходимостта от изработването на общ план за действие между ЕС и Босна, който да определи приоритетите и общата визия за европейското бъдеще на страната. повече на euinside.eu

Премиерът Бойко Борисов ще предложи следващата седмица на Народното събрание да одобри Николай Младенов за външен министър на страната, след като прие оставката на Румяна Желева под натиска, според Борисов, на демократичната партия ГЕРБ. На днешното заседание на правителството е било решено сегашният военен министър да заеме мястото на Желева като първи дипломат. Ще бъде предложена и нова структурна промяна в правителството, но подробности за нея все още няма.

Министър-председателят обясни решението си с това, че независимо от съпротивата му да приеме оставката на г-жа Желева, той се е съобразил с позицията на партията късно снощи, тъй като това е демократична политическа сила. повече на euinside.eu

Независимо, че вчера нямаше нито дума по повод 2-рата годишнина от независимостта на Косово, новият външен министър на България Николай Младенов оповести днес, че регионът на Западните Балкани и Черноморието ще бъде основен приоритет на българската външна политика. Той каза това при представянето на новия си екип. На въпроса на euinside защо, ако това е приоритет, вчера не беше отбелязана по никакъв начин независимостта на Косово и дали политиката в региона ще се определя отново от ЕС, Николай Младенов отговори:

"Българската политика към региона винаги трябва да бъде в контекста на общите европейски приоритети, но това не означава ние да не формулираме наши собствени приоритети, които да реализираме - дали двустранно или да ги реализираме чрез инструментите на европейската политика. Вече е въпрос на преценка кое е по-ефективно. Целта ни оттук нататък ще бъде, първо да започнем с един много внимателен и много подробен преглед на отношенията между България и страните от Западните Балкани, също и с останалите страни от региона и на базата на този преглед да потърсим решаването на конкретни проблеми, които са задължителни, за да можем да реализираме нашите приоритети". повече на euinside.eu

Хаити има нужда от дългосрочна стратегия за развитие и това ще бъде акцентът, който си поставя върховният представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън. Тя обяви това след края на заседанието на Съвета по външни отношения в Брюксел. Идеята си за изготвянето на нещо като план "Маршал", баронесата ще предложи и на специалната конференция за Хаити, която ще се проведе в Ню Йорк следващата седмица. След заседанието на външните министри на ЕС, баронеса Аштън отново похвали бързите и координирани действия на Съюза по организирането на хуманитарните доставки за бедстващите. Именно във връзка с Хаити, на заседанието присъства и еврокомисар Кристалина Георгиева, която отговаря за хуманитарната помощ и международното сътрудничество.

Друга много обсъждана тема между 27-те първи дипломати на Съюза е била Иран. Катрин Аштън демонстрира изключителна лаконичност на прес-конференцията след заседанието като посочи, че продължава загубата на доверие у Иран и неговите намерения, но подчерта, че най-доброто място за обсъждане на въпроса е в Съвета за сигурност на ООН. повече на euinside.eu

Отношенията между страните на Балканите често са пропити от десетилетни и дори столетни вражди, конфликти и спомени. Не случайно на района му се носи славата на "барутен погреб", защото историята досега е показвала, че ако не може да се намери решение, направо се вадят пушкалата. Дали обаче е дошло времето за промяна? Силен сигнал за това даде българският външен министър Николай Младенов по време на представянето в София на 25 ноември на докладите за напредъка на Европейската комисия за страните от Западните Балкани. Г-н Младенов умело използва случая, за да очертае основните акценти от българската външна политика към балканските съседи. 

Европейският съюз и трите основни стълба

Едно от важните неща, които министър Младенов направи по време на близо 40-минутното си изказване, беше да признае основните грешки, които България допусна в процеса на присъединяването си към Европейския съюз, както и да сподели проблемите, до които тези грешки са довели сега. повече на euinside.eu

Докато гледах в събота (10 декември) министрите на външните работи на България, Гърция и Сърбия си мислех, че не е невъзможно излизането на Балканите от черната дупка, в която се намират вече векове наред. Трима млади, добре образовани и перфектно говорещи английски език външни министри изглеждаха така, сякаш са приятели от училище - непринудени, смеейки се, необременени от идеологиите на миналото. Николай Младенов, Димитрис Друцас и Вук Йеремич се срещнаха в София, за да поставят началото на нов формат на сътрудничество, чиято основна цел е подкрепа за евроинтеграцията на страните от Западните Балкани.

Гърция и България като членове на Европейския съюз искат да помогнат на Сърбия да изпълни отлично критериите за членство, споделяйки и добрите, и лошите страни от своето участие в европейската общност. Българският дипломат номер едно за втори път в рамките на месец определи трите основни критерия за членството на страните от Западните Балкани в ЕС - изпълняване на условията на европейското законодателство, регионално сътрудничество и добросъседски отношения.  повече на euinside.eu

Следим от самото начало събитията в Тунис и Египет и се опитваме да вникнем в случващото се.

Не е толкова лесно, особено когато идваш от държава, която само преди 20 години е преминала през подобни катаклизми, за да тръгне да гради демокрация и, смея да твърдя, още е далече от западните представи за демокрация. От множеството позиции, официални и неофициални, коментари, анализи, става ясно, че ние в euinside не сме единствените, които се опитваме да разберем какво става, нито пък сме сами в мнението, че този път трябва много по-внимателно да се стимулират гражданските и демократични процеси.

Но въпросът, който най-много напираше в нас беше можеха ли тези събития да се предвидят и международната общност (най-вече ЕС) да бъде по-подготвена в реакцията си. Именно с този въпрос започна и нашето интервю с министъра на външните работи Николай Младенов. повече и видео на euinside.eu

За по-малко от година България смени двама министри на външните работи. Новият дипломат номер 1 Николай Младенов, който наследи на поста провалилата се като кандидат за еврокомисар, а и като външен министър Румяна Желева, беше одобрен днес от Народното събрание и трябваше да представи пред силното медийно присъствие в сградата на МВнР вижданията си за външната политика. За съжаление обаче, той трябваше да направи това в рамките на 10 минути, тъй като трябваше да отлети спешно за започващата утре в Лондон международна среща за Афганистан.

От малкото му думи обаче стана ясно, че резки движения във външната ни политика няма да има. Вместо това, новият министър ще заложи на повече междуведомствено сътрудничество, особено що се отнася до министерствата на отбраната и на икономиката и енергетиката.

Много силни първи думи на новия министър, които показват трудната задача, пред която е изправен той в ситуацията, в която се намира България в момента: повече на euinside.eu

Много административно говорене и прекалено фокусиране върху доклади и изисквания. Така определи процеса на присъединяване на България към ЕС министърът на отбраната Николай Младенов на дискусия по повод 10-тата годишнина от началото на преговорите за присъединяване към ЕС. Николай Младенов, извън настоящото му качество, беше евродепутат, а преди това е бил и член на Конвента, натоварен със задачата да изработи Конституционния договор, провален на референдуми във Франция и Холандия и прераснал в Лисабонския договор, който влиза в сила от утре.

За френския посланик Етиен дьо Понсен пък, процесът на присъединяване е теоретичен, бюрократичен и скучен и ЕС не е успял да се справи с някои български реалности. Г-н Младенов го допълни като отправи две критики по повод присъединяването на страната ни към Евросъюза:  повече на euinside.eu