Под натиска на финансовите пазари и на бюджетните проблеми на някои страни в еврозоната, късно снощи лидерите на 16-те страни от Еврогрупата одобриха и обявиха подробностите от спасителния механизъм, договорен на 10 май.

Тогава стана ясно, че сложната схема се състои от два компонента. Първият е фонд от 60 милиарда евро на разположение на Европейската комисия за спешни нужди. Вторият е т.нар. Средство със специална цел (Special Purpose Vehicle, SPV), базирано на междуправителствени споразумения между страните от еврозоната. Чрез него на затруднените правителства могат да бъдат отпускани заеми до 440 милиарда евро, гарантирани от държавите-членки. До снощи, обаче, не беше ясно как точно ще функционира този механизъм и това създаваше несигурност на пазарите. повече на euinside.eu

За първи път в историята си Европейският съюз започва процедура по общо икономическо и бюджетно планиране. Така нареченият "европейски семестър" (първото полугодие на годината) цели страните-членки да синхронизират националните си политики с европейските приоритети, така че да няма неприятни изненади впоследствие, когато бюджетите бъдат одобрени от националните парламенти. Процедурата стартира с първото по рода си Годишно изследване на растежа, съпроводено с три доклада: макроикономически, за заетостта и за напредъка по изпълнението на стратегията Европа 2020.

„С Годишното изследване на растежа започва нов етап от европейската интеграция. Поставили сме си за цел да изследваме нови възможности и значително да подобрим начина, по който управляваме и координираме взаимозависимите ни икономики в Европейския съюз. Това е моделът на ЕС. Това е нашето икономическо управление в действие“, каза председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, при представянето на документа. повече на euinside.eu

"Eвропейската комисия няма информация защо България ревизира плана си за Бюджет 2010 от балансиран на бюджет с дефицит, който по оценка на българските власти ще бъде около 3.8 процента."

Това обяснение даде говорителят на еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен, запитан защо комисарят изненадващо изрази съмнения в българските статистически данни. Според Комисията е обезпокоително, че промяната идва само няколко седмици след ревизията на Бюджет 2009 и „признаването” на дефицит от 3.9 процента. И е трудно обяснима значителната корекция на дефицита нагоре при положение, че макроикономическият сценарий е непроменен, че дори и подобрен -съмнения, които euinside, колеги-журналисти и икономисти изразиха неведнъж и които, очевидно, се споделят и от европейските институции. повече на euinside.eu

Мисия на ЕС и МВФ започва „технически разговори” с ирландските власти, за да ускори подготовката на програмата, по която страната да получи евентуална помощ от спасителния фонд за еврозоната (European financial stability facility, EFSF). Всъщност, тази подготовка набира скорост още от уикенда, призна еврокомисарят по финансовите и валутните въпроси Оли Рен.

След заседанието на ЕКОФИН в Брюксел той беше подложен на истински кръстосан обстрел от медиите, които го засипаха с въпроси за ситуацията в Ирландия. В типичния си стил, обаче, комисарят успя да не отговори конкретно на нито един въпрос и с леден тон повтори неколкократно, че първо трябва да се анализира ситуацията, а после да се вземат необходимте решения. „Доброто планиране е половината от успеха”, синтезира Рен. повече на euinside.eu

Първото за годината заседание на финансовите министри от ЕС и първото под председателството на Унгария приключи без фундаментални новини, но с доста показателни насоки за бъдещите намерения. Два са били основните обсъждани въпроси - провеждането на нови банкови стрес-тестове и увеличаването на спасителния фонд за еврозоната.

По отношение на стрес-тестовете, макар и конкретните неща да са малко, съгласието е налице. Според еврокомисарите Оли Рен (по икономическите и валутните въпроси) и Мишел Барние (по вътрешния пазар и услугите), сред финансовите министри има съгласие по основните положения. А те са: стрес-тестовете да обхванат същите (91) банки, както и миналата година; да бъдат по-строги и по-добре организирани; да стигнат по-далеч от миналогодишните по отношение на суверенния риск и ликвидността и този път да има „тотална прозрачност”, по думите на комисаря Барние. повече на euinside.eu

Информация, повече информация, би възкликнал Гьоте, ако живееше в наши дни. Този възглас е особено актуален по темата за банковите стрес-тестове, които макар замислени като демонстрация на прозрачност, са обвити в гъста мъгла.

От една страна са пазарите и анализаторите, които настояват за подробна информациия за критериите, които ще трябва да издържат банките. И разбира се, за публикуването на резултатите на всяка банка в детайли. От друга са самите банки и финансовите власти в някои страни-членки, които не са съгласни да вадят всички „кирливи ризи” на показ. От трета страна са европейските институции, които настояха за провеждането и публикуването на резултатите от тестовете, но ратувайки за „прозрачност”, са принудени да внимават какво говорят. повече на euinside.eu

Първата новина, след като министрите на финансите от ЕС подкрепиха по-големите правомощия на европейската статистическа служба Евростат, беше, че ще бъде изпратена мисия в България. Защото Европейската комисия има съмнения за качеството на българските статистическите данни.

Досега, независимо от сериозните бюджетни проблеми в някои страни-членки, Гърция беше единствената държава с компрометирана статистика. Днес, обаче, еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен каза:

„Имаме опасения за статичстическото представяне на България и обмисляме изпращането на мисия скоро.” повече на euinside.eu

Близо сме до компромис - така еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен обобщи дискусиите в Съвета на финансовите министри на ЕС (ЕКОФИН) по повод искането на 9 страни (сред които и България) разходите за пенсионни реформи да бъдат извадени от бюджетния дефицит.

На последното заседание на финансовите министри (на 7 декември) е било обсъдено предложение на Комисията в тази посока, а белгийското председателство ще изготви специален доклад по въпроса за Европейския съвет на 16-ти декември. Според Оли Рен, компромисът ще бъде факт скоро. Може би още на срещата на лидерите другата седмица. През октомври те призоваха финансовите министри да ускорят работата си „относно начина, по който въздействието на пенсионната реформа се отчита при изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, и да докладва по този въпрос на Европейския съвет през декември. Като се има предвид значението на цялостните пенсионни реформи, следва да се осигурят равнопоставени условия в рамките на Пакта за стабилност и растеж". повече на euinside.eu

В навечерието на Европейския Съвет (28-29 октомври), Европейският парламент също даде своя принос към идеите за икономическото управление на Съюза. еuinside вече ви информира подробно за предложенията на Комисията и работната група на президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Всички те ще бъдат обсъдени от лидерите на ЕС следващата седмица.

Най-интересното предложение на евродепутатите е да бъде създаден специален пост, наречен "Господин или Госпожа Евро", който да отговаря за координиране на икономическите политики в Европейския съюз. повече на euinside.eu

Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще разполага с 500 милиарда евро, които ще може да заема на затруднени страни-членки от еворозоната в пълния им размер. Това стана ясно след снощното разширено заседание на Еврогрупата с финансовите министри на страните извън еврозоната.

„Заемният капацитет на Европейския механизъм за стабилност трябва да бъде ефективен капацитет”, коментира председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер. Настоящият фонд, т.нар. EFSF, разполага с 440 милиарда евро заемен капацитет, от които обаче може да използва ефективно около 250 милиарда евро, заради нуждата от резерви, с които да поддържа кредитния си рейнинг три пъти А. Отделно от това, в рамките на механизма за финансова стабилност, страните-членки могат да получат още 60 милиарда евро от Европейската комисия. Така че, макар общата сума да е колкото настоящите възможности, на практика ефективният капацитет на постоянния фонд ще бъде двойно по-голям. повече на euinside.eu

След горещото лято тази година, есента в Европейския съюз започва с не по-малко жега. Началото на есенния сезон беше дадено с няколко ключови събития. Едно от най-важните е, че след близо година лутане, занимание с непредвидени проблеми, спорове и преговори, най-сетне европейските финансови институции ще се сдобият с паневропейски финансов надзор. Това стана възможно, след като беше постигната сделка между Еврокомисията, Парламента и Съвета. Другото ключово събитие беше първото по рода си обръщение на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, същото като заглавие, но различно като институционалност от това на американския президент, за "състоянието на съюза".

Финансовият надзор повече на euinside.eu

Европейската комисия трябва да е „силната ръка” в икономическото управление на Съюза. Тази позиция изразиха мнозинството евродепутати в разговор с председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу в Страсбург. Той представи пред Парламента основните акценти в най-новото предложение на Комисията за конкретните инструменти на икономическото управление.

„Имаме нужда от прецизиран инструментариум от стимули и санкции. Без това, няма да можем да подсилим ефективно икономическото управление. А санкциите трябва да бъдат квази-автоматични”.

Евродепутатите нескрито упрекнаха страните-членки, че не са достатъчно активни по отношение на икономическото управление. повече на euinside.eu