transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view
Tutmanik

New? Join now!

Правоговор

About Езикова култура
В изпълнение на мисията си, заложена в устава й, неправителствената организация Общност на българите в Невада (Bulgarian Society of Nevada) отделя специално внимание на разширяването и задълбочаването на връзките между българите, на ограмотяването на децата, раснещи извън пределите на България, на повишаването на интереса и обогатяване на познанията за българската култура, бит, история, постижения. Основната комуникационна среда на тази организация е tutmanik.com, а българският език е главното езиково средство за осъществяване на комуникациите. Качеството на тези комуникации и културата на общуване са изключително важен фактор за постигане на целите на Общността. Именно затова се създава и “Езикова култура" в tutmanik. Това е пространство в комуникационната среда на Общността, в което да се отдели внимание на по-масово допусканите правописни, правоговорни и стилови грешки при използването на български език. Тази инициатива има образователен характер, но не е езиково обучение. Целта е прагматична и некомерсиална – да привлече вниманието към по-често и по-масово допусканите грешки при писане и при говорене на български език и в лесен за възприемане вид да даде информация как те да бъдат избягвани.

Въпросът какви грешки се допускат масово, защо се допускат, доколко са значими, какви познания трябва да има човек и от какви правила да се ръководи, ако иска да не ги допуска, е много сложен, той непрекъснато е във вниманието на езиковедите. В tutmanik ще бъдат ползвани техни публикации, наблюдения, заключения и препоръки, ще се ползват и официални български издания, третиращи тази тема.  Но! -  правилата за правилно писане и говорене на български език са сложни и дори да са прецизно изложени, тяхното възприемане е трудно, защото изисква задълбочено познаване на българската граматика. За хора, с години откъснати от среда, в която се говори и пише правилно на български език (а има ли такава среда в България извън броящите се на пръстите на едната ръка институции, които се занимават с наблюдение на състоянието на българския език  и неговото развитие?!), хора, чието ежедневие преминава в говорене, писане, а и мислене на друг език, такова прецизно изложение ще остане неразбрано. Нещо повече - няма да бъде дочетено докрай! Затова в tutmanik информацията за масово допусканите грешки и препоръките как  те да се избягват се поднася прагматично - съкратено, с преразказване, евентуално с допълнителни примери, дори и предлаганите правила за самоконтрол да не са общовалидни, важно е в преобладаващите случаи те да вършат работа, като заедно с това те са и  лесно разбираеми, за да бъдат прилагани.  А когато се натрупа опит в такъв самоконтрол за масовите случаи, естествено ще възникне и усет за изключенията от предложените "лесни" правила. Основната цел на "Езикова култура" в tutmanik е, образно казано, да предостави едно стъпало по-нагоре в областта на българската езикова култура. За всекиго, който чувства, че има нужда от това. И иска да стъпи на него, разбира се,

Ето каква е структурата на “Езикова култура" в tutmanik. Всяка тема е отделна страница (Page) със свое заглавие (Title). Такава тема (Page), може да създава само модератор - това са точно определени лица, не може всеки да отваря нова тема в тази група. Съдържанието на тази тема остава водещ елемент в страницата и винаги е на първо място, когато човек отвори тази страница (т.е. тази тема). Това е всъщност основната информация за въпросната езикова грешка и препоръките как тя да бъде избягвана. Всеки посетител на страницата може да публикува свое изявление - коментар или допълнение към темата, да постави въпрос или да направи реплика.

Какви са правилата в “Езикова култура" в tutmanik? Много просто – няма правила. Има само три препоръки. Първата е настоятелна – да опитваме да се изразяваме културно, с уважение един към друг и с уважение към езика ни. Втората препоръка - ако можем, да пишем на български език, даже и да е с грешки, те са поправими, нали затова се създава групата “Езиковата култура" в tutmanik. И накрая третата препоръка – когато е възможно, да използваме българската азбука. Трудно е, когато на клавиатурата няма изобразена кирилица, но и това е преодолимо, примерно с надписани етикетчета от самозалепваща хартия, въпрос на желание и лична преценка доколко това е важно.

А ето и източниците, от които “Езикова култура" в tutmanik ползва информация (този списък е динамичен и ще се допълва при ползване на нов източник):

Пълният член –ЪТ/-ЯТ

Същност на правописната норма

  • Когато подлогът в изречението е от мъжки род единствено число и завършва на съгласна буква, той се членува с пълен определителен член –ЪТ или –ЯТ:

Магазинът е в ревизия
Автомобилът потегли рязко
Върхът се вижда отдалече
Вятърът счупи клона

Забележка: В тази публикация с подчертаване е показано мястото на подлога в изречението.

  • Ако към подлога има прилагателно, пълният член се прехвърля от подлога към това прилагателно:

Денонощният магазин е в ревизия
Червеният автомобил потегли рязко
Заснеженият връх се вижда отдалече
Силният вятър счупи клона

  • Пълен член се употребява тогава, когато подлогът изразява идентифициран, конкретен обект (предмет, лице, животно, растение, явление), за него вече е ставало дума или пък е ясен от контекста, т.е когато е определен. А ако този обект не е определен, а е някой, неопределено кой точно измежду други като него, подлогът не се членува:

Черен облак затули слънцето (облак, който е черен, но точно кой облак не е ясно, пък и не е важно).

Отдалече си вижда заснежен връх (важно е, че се вижда именно връх, който е заснежен, а не нещо друго; точно за този връх досега нищо не е споменавано).

Силен вятър счупи клона, също: Клона счупи силен вятър (очевидно вече е ясно за кой клон става дума, той вече е определен, но за вятър едва сега се споменава; във второто изречение обратният словоред акцентира върху неопределения досега извършител  - това е някакъв силен вятър, а не някой пакостник).

  • Пълен член може да има само подлог. Ако съществителното е друга част на изречението, членуването му с -ЪТ/-ЯТ е груба правописна грешка:

Ти си добре дошъл в домът ми.
Подлог е "ти" (кой?), затова "дом" (къде?) не може да има пълен член, правилно е Ти си добре дошъл в дома ми.

Романа "Под игото" е написан от писателят Иван Вазов.
Две правописни грешки: "роман" е подлог (кой?) и е определен, затова трябва да има пълен член, "писател" не е подлог (от кого?) и не може да се членува с пълен член; правилно е Романът "Под игото" е написан от писателя Иван Вазов.

В българския книжовен език е допустимо в устната реч вместо пълен определителен член -ЪТ/-ЯТ да се изговаря непълен -А/-Я. Не е грешка да произнесем

  Магазина е затворен;
  Вълка изяде козела.

Но ако напишем изреченията в този вид, това вече ще бъде правописна грешка, защото подлозите и в двата примера трябва да бъдат членувани с пълен член – магазинът, вълкът.
Въпреки че не е грешно, произнасянето на пълен член -ЪТ/-ЯТ при говор обикновено звучи претенциозно, изкуствено.

Дискусията “за” и “против”

От много години научните среди водят полемика дали да не отпадне изискването за пълен член -ЪТ/-ЯТ. Всяка от двете страни има основателни аргументи.

Основните доводи за отпадане на тази правописна норма са два:
1. При съществителните от женски и среден род пълният определителен член съвпада с непълния. Същото е положението и когато съществителното е в множествено число, независимо от кой род е – мъжки, женски или среден. Езикът ще се опрости, ако се премахне различието в членуването и вместо пълен член -ЪТ/-ЯТ за мъжки род единствено число се употребява непълен -А/-Я.
2. В говоримия книжовен език правописната норма за -ЪТ/-ЯТ не е задължителна и в говорната практика тя практически не се спазва. За да се определи кога трябва да се употреби пълен член -ЪТ/-ЯТ при писане, е нужно замисляне върху граматическата структура на изгражданото изречение. Това създава затруднения и затова нормата масово се пренебрегва в писмената практика. Следователно тази норма трябва да отпадне.

Съображенията за запазване на съществуващото правило са много. Едни от най-съществените от тях са насочени в подкрепа на тезата, че премахването на нормата ще доведе до обедняване на езика. С отпадането на падежните форми в българския език точно пълният член дава възможност да се определи на кой обект е приписано действието, изразено чрез сказуемото. Ако изречението е построено с обратен словоред и подлогът е членуван с непълен член, може да възникне неяснота кой е подлогът, или образно казано – “кой - кого?”. Ето пример. Изговаряме

Инструмента прави майстора.

Ако действието “правя” се приписва на “инструмент”, е ясно: ако имаш подходящи инструменти, може да станеш майстор. И обратно – нямаш ли инструменти, не можеш да си майстор. При изговаряне на изречението акцентът пада върху съществителното “инструмент” и това подсказва, че действието “правя” е приписано точно на него, а не на съществителното "майстор". В този вид изречението е с прав словоред – подлогът е преди сказуемото.

Обаче ако произнесем същото изречение с акцент върху думата “майстора”, смисълът коренно се променя. Изречението вече съобщава, че инструмента, за който вече е споменавано, го изработва не друг, а точно този майстор, за когото също вече е ставало дума. Изречението е с обратен словоред и подлог в него е съществителното “майстор”, на него се приписва “правенето”.

При говор няма неяснота – интонацията подсказва смисъла, който вложен. Но ако е написано без пълен член на подлога, става неясно кой кого прави. Тази неяснота изчезва, ако напишем

Инструментът прави майстора (за първия случай);
Инструмента прави майсторът (за втория случай).

Този пример показва, че ако правописната норма за пълния член отпадне, при писане вероятно ще бъде избягвана употребата на обратен словоред. А това е крачка към обедняване на използваните езикови средства.

Ето още един пример, в него дори интонацията не помага уверено да се определи кой кого е разпознал:

Убиеца разпозна по-възрастния свидетел.

Ако искаме да кажем, че въпросният убиец е разпознат от по-възрастния свидетел (а не от по-младия), трябва да напишем Убиеца разпозна по-възрастният свидетел. Но ако желанието ни е да съобщим, че въпросният убиец е разпознал еди-кой си свидетел на убийството (а това му дава възможност да го премахне), тогава трябва да напишем Убиецът разпозна по-възрастния свидетел.

В тази публикация няма да се задълбочаваме в спора “за или против” и да вземаме страна. В момента дискусионната правописна норма съществува и ако искаме да имаме добър правопис, просто трябва да се съобразяваме с нея. Целта на публикацията е да насочи вниманието към проблема и да посочи лесен начин за неговото практическо разрешаване.

Проблемът

Много често можем да прочетем изречения, в които вместо с пълен определителен член -ЪТ/-ЯТ подлогът е членуван с непълен член -А/-Я, като например  Магазина е затворен (вместо правилното Магазинът е затворен).  Основните причини за тази масова правописна грешка са две.

Едната причина е омаловажаване на значимостта на правописната норма, повърхностно приемане, че щом при говор се изразяваме ясно, значи може да пишем както говорим. А това съвсем не е така.

Втората причина е трудното разпознаване на подлога. В съзнанието на много хора се е загнездило правилото “подлогът извършва действието”, недалновидно поднесено някога от някой учител. Това е вярно, но далеч не във всички случаи. При възвратна глаголна форма извършителят на действието и подлогът обикновено не съвпадат, например: Припевът се пее от целия хор. Пеенето се извършва от целия хор, но при възвратната форма пеенето е приписано на припева. Подлог е съществителното “припев”, а не “хор” и затова правилно е "припев" да се изпише с пълен член.

Решението

На тези, които считат, че е нормално да се пише така, както се говори, може тази публикация да им се види безсмислен брътвеж. Към тях може само да се отправи гореща препоръка да почнат да отделят по малко време, за да четат художествена литература - романи, разкази, фейлетони, каквато и да е проза.

А за тези, които биха искали да пишат правилно, но се затрудняват как да определят подлога в изречението, за да го членуват с –ЪТ или –ЯТ, ето решението:

Да се определи кое е сказуемото не е трудно, то изразява действието. И понеже сказуемото задължително се съгласува с подлога по число, определянето на подлога става лесно. Променяме сказуемото в множествено число. Тази промяна веднага повлича необходимост някое съществително да се промени от единствено в множествено число. Именно то е подлог.

Ето примери:

Магазина е затворен
Така го изговаряме, а как да го напишем правилно?
Сказуемото е “е”. Променяме го на “са” и веднага е усещаме, че трябва да кажем “магазините”. Значи подлог в първоначалното изречение е “магазин” и правилното изписване е Магазинът е затворен.

Заснежения връх се вижда отдалече
Изразяваме множествено число – “се виждат”. Тази промяна вече изисква не само един връх, те трябва да станат няколко или много – “заснежените върхове”. Подлог е съществителното “връх”, но понеже към него има прилагателно, пълният член се записва към него – Заснеженият връх се вижда отдалече.

Вълка изяде козела
Промяната “изядоха” изисква още една промяна – “вълците”, следователно подлог е “вълк” и правилното изписване е Вълкът изяде козела.

Козела изяде вълка.
И тук множественото число на сказуемото “изядоха” води до необходимост вместо “вълк” да кажем “вълците”, т.е. първоначалното изречение е Козела изяде вълкът.

Убиеца разпозна по-възрастния свидетел
Тук вече нещата са по-сложни. “Разпознаха” внася несъгласуваност, която може да се отстрани по два начина – като кажем в прав словоред Убийците разпознаха по-възрастния свидетел или като използваме обратен словоред: Убиеца разпознаха по-възрастните свидетели. Това са две различни изречения, те съобщават различни неща и затова в първото от тези две изречения подлог е  “убийците”, а във второто – “по-възрастните свидетели”. В зависимост от това какво съдържание искаме да вложим в първоначалното изречение, то трябва да бъде записано или Убиецът разпозна по-възрастния свидетел, или Убиеца разпозна по-възрастният свидетел.

Мекането

Седим и мислим. По едно време гледам – само седим.

Смешно е, като е на шопски, пък и поучително - навежда на размисъл.
Ама ако опитаме да кажем същото, но не само за себе си, а за цялата ни компания? Ще излезне, че седиме. И мислиме. Или пък не мислиме.

Въпросът е за „мекането”. Как е правилно да кажем за нас – “седиме” или “седим”, “мислиме” или “мислим”? Почти целият парламент „мека”, „мекат” почти всички министри, сума ти юристи. Замекаха и журналисти, че дори и учители. Този изговор навлезе в речта на всякакви слоеве и всякакви възрасти. А от изговор почна да става и писмена практика. Грешката стана масова.

Изговорът биеме, вървиме, вършиме, говориме, желаеме, знаеме, лъжеме, мислиме, можеме, пишеме, правиме, спориме, трепериме, ходиме, четеме е характерен за шопския диалект. При него в единствено число “аз ходим”, “я ти говорим”, че и “яз можем”. В софийския жаргон глаголите се изговарят по същия начин. Не от всички, но когато някой “по-така” говори по този начин, колко му е това стане криворазбран образец?! Да си “мекаме”, като “говориме”, да си “мекаме” и като “пишеме”. “Мекането” неусетно започна да се възприема едва ли не като престижно, защото по този начин говорят много политици, а и много от журналистите, заставащи пред микрофон.

Дали ние да “мислиме” или да “мислим”? Отговорът е лесен.

Ако аз извършвам това действие с “м” накрая, тогава ние заедно го извършваме:

аз гледам – ние гледаме;
аз обичам – ние обичаме.

Но ако аз върша действието без това “м”, като ходя, мисля, чета, говоря, пиша, ние заедно го вършим. Тогава "ме"-то за първо лице множествено число е грешно:

аз ходя – ние ходим, не “ходиме”;
аз мисля – ние мислим;
аз зная – ние знаем.

Същото е и при бъдещите времена:

аз ще направя – ние ще направим, а не “ще направиме, ще дойдеме, ще учиме”;
аз щях да кажа – ние щяхме да кажем.

Това лесно правило върши добра работа, но не е общовалидно. Например

аз ям – ние ядем (а не “ядеме”)

е изключение, което трябва да се помни.

Discussing "Езикова култура"...

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

  1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
  2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.

Тъмно изговаряне на "а" и "я"

Тази кратка публикация е по повод въпрос, зададен извън "Езикова култура", но понеже се отнася до правоговор, помествам отговора тук.

Въпросът е: "Как е правилно да изговаряме глагола "чета" и защо?".

Почти всички глаголи от І спрежение (това са глаголите, които в 3 л.ед.ч. сегашно време завършват на -E: чете, пише, живее) и от ІІ спрежение (завършващи на -И в 3 л.ед.ч. сегашно време: ходи, говори, мисли), в сегашно време за първо лице единствено число и за трето лице множествено число имат в окончанието си  буква "а" или "я".

Например:
аз чета - те четат;
пиша - пишат;
живея - живеят;
ходя - ходят;
говоря - говорят;
мисля - мислят. 

Тези глаголи, употребени в първо лице ед.ч. и трето лице мн.ч. сегашно време, се пишат с буквите "а" и "я", както са написани по-горе. Това е правописната норма.

За говорната реч книжовната норма определя потъмнено изговаряне на звуците "а" и "я" в окончанията на тези глаголи за първо лице ед.ч. и трето лице мн.ч. сегашно време. Това потъмнено изговаряне означава произнасяне на звук, клонящ към "ъ". Звученето е между "а" и "ъ", но по-близко до "ъ", прилича на леко отворено "ъ".

Накратко:
пише се "аз чета", "те четат", но се изговаря "аз четъ", "те четът";
пише се "аз ходя", "те ходят", а се изговаря "аз ходйъ, "те ходйът".

Отвореното изговаряне на "а" и "я" на споменатите глаголи е характерно за някои диалекти, например "аз спа" (вместо правилното произнасяне на "аз спйъ") или "аз работа" (вместо "аз работйъ").

Накрая да отбележа, че има глагол, който в трето лице единствено число сегашно време завършва на -Е, но за него правилото не се отнася - това е глаголът "ям".