От доста време се каня да започна тази песнопойка. Събираме се на купони, става весело, има кой да свири, подкарваме някоя песен и ... докарваме го до първия или втория куплет.
Аз знам малко повече от 200 песни на изуст, но немога да пея. То всичките хубости на едно няма. Като стане купона се опитвам да помагам като ручилото на гайдата, ама не е каквото може да бъде. За това ще ги публикувам тук песните дето знам, та дано да помогне.
Всеки друг е добре дошъл, ако иска да добави нова песен в тази песнопойка. (Щракнете с мишката на Make a new post и подкарвайте песента)
Руфинка болна легнала на високана планина, никой до нея немаше сал стара и майчица. Чешка и вода даваше и си Руфинки думаше: - Руфинко, моя дощеро, мила ли ти е рубана, рубана още либено? - Майчинко, мила и драга, не ми е мила рубана, ни ми е мило любено, ам ми е мила диньоса, че са е пролет пукнала, всичко от земя излиза, пък я ще в земя да влеза. Иди ми, майчо, порукай мижова Фатма да дойде, да си и придам, майчинко, моено либе да води, моена руба да носи.
Излел е Делю хайдутин, хайдутин янке седжия в Домбровци и Караджовци. Оттам си Делю зароча деридеремскем айяне, айяне, кабадаиене: - Две лели имам в селоно, да ми ги не потурчите, да ми ги не почьоните, че кога слезем в селоно, млого щат майки да плакнат, по-млого млади невести, дете ще в корем поплака. Гюлсюме Делю зароче: - Варди са, Делю, чувай са, че ти са канят, Делю лю, деридеренски айяне, айяне, кабадаиене: сребърен куршум ти льоят, та ще та, Делю, прибият. - Гюлсюме, любе Гюлсюме, не са е родил чилякън, дену ще Деля убие.
