transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view
Tutmanik

New? Join now!

български народни песни

Песнопойка

От доста време се каня да започна тази песнопойка. Събираме се на купони, става весело, има кой да свири, подкарваме някоя песен и ... докарваме го до първия или втория куплет.

Аз знам малко повече от 200 песни на изуст, но немога да пея. То всичките хубости на едно няма. Като стане купона се опитвам да помагам като ручилото на гайдата, ама не е каквото може да бъде. За това ще ги публикувам тук песните дето знам, та дано да помогне.

Всеки друг е добре дошъл, ако иска да добави нова песен в тази песнопойка. (Щракнете с мишката на Make a new post и подкарвайте песента)

Петко льо, Капитанине

Петко льо капитанине,
Петко льо командирине,
Петко льо командирине.

Яла сай Петко остави
от това пусто хайдутство,
от това пусто хайдутство.

От това пусто хайдутство,
на майка ти сай додяло,
на майка ти сай додяло.

На майка ти сай додяло,
по деня хляба месенье,
по деня хляба месенье.

По нощам ризи перанье,
юнашки глави скиванье,
юнашки глави скриванье.

Петко льо капитанине,
Петко льо командирине,
Петко льо командирине.

Лудо младо

Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.

А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.

Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.

Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.

Лудо младо проговорило:
как да стана, малай моме?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?

Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?

Овчарче

Когато бях овчарче
и овците пасях,
бях много благодарен,
макар и сиромах.

Щом пукнеше зората,
изкарвах ги навън
и свирех из гората,
подпрян на някой пън.

И времето бе кратко
със шарен ми кавал
и никога тъй сладко
не съм ни ял, ни спал.

И днес, когато виждам
овчарче малко аз,
не знам защо завиждам
и охкам си без глас.

Навали се Шар планина

Навали се, навали се Шар планина,
па затури, па затури три овчара.

Първи овчар, първи овчар и се моли:
- Пусти мене, пусти мене, Шар планино,
айде, пусти мене, пусти мене, Шар планино,
имам жена, имам жена ке ме жали.

Втори овчар, втори овчар й се моли:
- Пусти мене, пусти мене, Шар планино,
айде, пусти мене, пусти мене, Шар планино,
имам сестра, имам сестра ке ме жали.

Трети овчар, трети овчар й се моли:
- Пусти мене, пусти мене, Шар планино,
айде, пусти мене, пусти мене, Шар планино,
имам майка, имам майка ке ме жали.

Проговара, проговара Шар планина:
- Жена жали, жена жали дор до пладне,
айде, сестра жали, сестра жали до година,
Майка жали, майка жали чак до гроба.

Ако зажалиш някой ден...

Ако зажалиш някой ден
За драмска ракия,
Прескочи вечер с коня шарколия.
Там моя татко ще ти налее
И хайдушки песни ще ти попее.

Ако зажалиш някой ден
За одринско вино,
Прескочи вечер с коня шарколия.
Моята стара майка ще ти налее
И любовни песни ще ти попее.

Ако зажалиш някой ден
За момини устни,
Прескочи вечер с коня шарколия.
Кат руйно вино и драмска ракия
моите устни ще те опият.

Белокаменна чешма

Край гората път извива,
а край пътя сам - сама
сребърни струи разлива
белокаменна чешма.

На чешмата надпис скромен,
с длето тънко издълбан,
пази вековечен спомен
за нечуваната бран.

В тия златокласи ниви,
гдето слънцето мълви,
свойте приказки щастливи
на безгрижните треви.

Твойте братя там се били,
в победен кървав бой.
Отдъхни край мене, мили,
пий забрава и покой.

Мятало Ленче ябълка

Мятало Ленче ябълка,
Мятало и наричало,
На кому падне ябълка,
За него ша са оженя.

Ябълка падна на старец.
Старец са много зарадва,
Засука мустак нагоре,
Заглади брада надолу.

Викнало е Ленче да плаче,
Олеле мамо, мамичко,
Олеле мамо, мамичко,
какво ща правя тоз старец?

Майка на Ленче думаше
Я мълчи Ленче, не плачи.
Дървари в гора ша идат
и ние си старец ша пратим.

Дървари в гора ша идат
и ние старец ще пратим,
Дано го дърво убие,
Дано го мечки изядат.

Дървари се от гора завръщат,
Нашия старец най-напред,
На рамо дърва носеше,
Мечка за ухо водеше.

Ела се вие, превива...

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, роде голема,
и ти, рождена майчице,
че аз ще ида далеко,
през девет реки дълбоки,
през девет поля широки,
през девет гори големи,
през девет села в десето.


Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице.
Халал ми прави, майчице,
дето си мене носила
девет месеца на сърце
и три години на ръки.

На тебе, майко, оставям,
в градинка ранен босилек:
недей го, майчо, оставя,
ами го често поливай –
с росица сутрин и вечер,
с дребни сълзици по обед.

Ела се вие, превива,
мома се с рода прощава:
– Прощавай, родо голяма,
и ти, рождена майчице,
дету си мене носила
девет месеца на сърце
и три години на ръце!

– Дощерю моя майчина,
ти ми са збираш, торнуваш,
ам мене кому оставаш
утрин ранку да стане,
водица да ми донесе,
огънче да ми накладе,
дворче да ми размете...

– Мале ле, стара мале ле,
оставам си та, мале ле,
на мойта сестра по-малка:
тя ще ти вода дониса,
тя ще ти огън наклада,
тя ще ти двори размита.

Хубава си моя горо

Хубава си моя горо
миришеш на младост.
Хубава си моя горо
миришеш на младост.

Който веднъж те погледне
той вечно жалее
че не може под твоите
сенки да изтлее.

А комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може дорде е жив
да те забрави.

На Драгиева чешма

Налегне ли тъга на морна ти душа,
В балкана ти иди - там дето славей сладко пей.
На Драгиева чешма мъката си разпилей.

Ела да видиш ти тоз природен край,
Водата как тече, кебап се как пече,
червено вино как се лей

От високите скали, простора погледни,
Винцето пийни, либето си прегърни,
Либето си прегърни, Драгия спомени.

Де гиди, луди-млади години

Де гиди, луди-млади години,
Литнахте като сиви гълъби.
 
Кацнахте у момини дворове,
Скокнахте на момини скутове.
 
Барем се ерген, мамо, находих
Хубави моми, мамо, налюбих.
 
Ергенлък, мила мамо - пашалък,
Моминство, мила мамо - везирство

 

Де са е чуло и видело

Де са е чуло и видело
син баща вързан да кара,
да кара да го продава.

Вървели колко вървели
стигнали гора зелена,
нашли вода студена,
нашли сенка дебела.

Баща си на сина думаше:
Отпусни, синко, синджира
водица да съ напия
по-множко килца да стана.

По-множко килца да стана,
по-скъпо да ма продадеш.
По-множко пари да земеш,
децата да си изгледаш.

Децата да си изгледаш,
и тебе вързан да карат.
И тебе вързан да карат,
да карат да та продават

 

Цар Симеон

Край Босфора шум се вдига,
лъскат саби, щитове.
Ето, Симеон пристига,
воеводи си зове:

"Съберете се, войводи,
храбри орляци безброй!
Много войски и народи,
покори ги мечът мой."

В цариградските палати
разтрепера се Роман.
Прати дарове богати
в Симеоновия стан.

"Не ща дарове, ни злато -
гордо викна Симеон. -
Мойто царство е богато,
златен е и моят трон!

Сам Роман да се представи,
нека той да проси мир!
Нека поклон ми направи,
па ще видим по-подир!"

Мъчно, срамно за Романа,
но какво да чини той.
Веч войска му не остана,
нито сърце зарад бой.

Той падна пред Симеона,
унизено проси мир:
"Остави ми само трона,
давам всичко в тоя мир."