Интересни времена ни очакват, тъй като една от най-големите икономики в света, със сигурност най-бързо развиващата се - Китай - ще се опита да докаже възможността за съществуването на Третия път. Основна цел на китайското общество продължава да бъде изграждането на социалистическа демокрация. Само че как тази цел ще се впише в общуването с капиталистически и несоциалистически демократично (чрез преки избори) устроения свят, не става много ясно. Във всички случаи, обаче, Китай е твърдо решен да продължи държавната политика на отваряне, става ясно от интервю, което китайският президент Ху Дзинтао даде за вестниците The Wahsington Post и The Wall Street Journal в навечерието на посещението си във Вашингтон, което започна на 18 януари и ще продължи 4 дни.
Всички чуждестранни фирми в Китай са китайски
Един от основните въпроси, които двата вестника са изпратили съвместно в Пекин, вълнува голяма част от Западния свят, а именно, че въпреки продължаващия ръст на чуждестранните инвестиции в Китай, някои американски компании (не са само американски) се оплакват от бизнес-климата в страната. повече на euinside.eu
Според вас как се говори с дракон? Докато чакам да дадете идеите си, ще ви споделя как Съединените щати се опитваха да говорят с китайския дракон. Първоначално се опитваха да кажат, че такова животно отдавна няма, след това обаче се наложи да приемат факта, че дракони все пак има - нали говорят с него - затова започнаха да му обясняват, че той е едно мило и добро драконче, стига да се държи прилично и да не иска много. Когато обаче драконът продължи да се развива, както обикновено драконите правят, се наложи (честта се падна на Барак Обама) САЩ да приемат действителността и да започнат да говорят с дракона подобаващо - като малък към голям или като по-слаб към по-силен, или както там прецените.
Това си мислех докато гледах пресконференцията в Белия дом, която дадоха заедно президентите Ху Дзинтао и Барак Обама. Събитието закъсня с близо 40 минути от планираното време, а събралите се в залата журналисти имаха право на общо 4 въпроса - по два за китайските и за американските колеги. Възникна обаче проблем с превода, което сериозно обтегна атмосферата, но пък американският държавен глава положи усилия да разчупи леда като се шегуваше с някои реалности, но в замяна Ху Дзинтао не се усмихна нито веднъж. повече на euinside.eu
Колкото повече човек се задълбава в генезиса на глобалния валутен конфликт, толкова повече става ясно, че основният виновник за него е САЩ, придружаван от Великобритания. До този извод са достигнали независимо един от друг главният икономист на про-европейския мозъчен тръст Център за европейска реформа (базиран в Лондон) и либералния американски институт Карнеги. Макар Саймън Тилфорд от Центъра за европейска реформа да се концентрира предимно върху еврозоната, той също е на мнение, че причините за настоящия конфликт са именно в монетарната политика, която водят Федералния резерв и Банк ъв Ингланд.
Според Ури Дадуш и Вера Айделман от Карнеги, Съединените щати винаги са стъпвали върху подвижни пясъци, когато са отстоявали ребалансирането на световната икономика. повече на euinside.eu
Няколко фронта се отварят в навечерието на срещата на върха на двайсетте водещи икономики в света (Г20) в Сеул. Първият фронт е между развитите държави и нововъзникващите икономики. Основният спор между тях е нещото, което все повече икономисти наричат "валутни войни" - изкуственото поддържане на националните валути, което практикуват някои държави с особено бърз и бурен икономически растеж. Това изкуствено потискане на валутните курсове, според повечето развити държави, които настояват пазарът да определя стойността на валутите, води до търговски изкривявания, а оттам и до търговски войни.
Вътре в тази група се отваря и вторият фронт - между страните с търговски излишъци и тези с дефицити по текущата сметка. повече на euinside.eu
Лидерите на страните от Г20 успяха да договорят компромис по време на срещата си в Сеул, който се опитва да задоволи интересите на всички. А дали ще успее, зависи от изпълнението на поетите ангажименти, записани в 18 страници. Известно успокоение, че обещанията ще бъдат изпълнени, дава точката, която предвижда контрол и наблюдение на поетите ангажименти. От тях не следват санкции, както сме свикнали да виждаме в Европейския съюз, но все пак са опит в правилната посока.
И, тъй като много се говореше преди, а и по време на срещата за предстоящи валутни войни, компромисът по отношение на обменните курсове звучи така: "Ние препотвърждаваме важността на ангажимента на централните банки към стабилността на цените, които така допринасят за възстановяването и устойчивия растеж. Ние ще преминем към по-пазарно определяни обменни курсове и ще засилим гъвкавостта на обменните курсове, така че да отразяват основните икономически фундаменти и ще се въздържаме от конкурентна обезценка на валутите си", повече на euinside.eu