По данни от инвентаризация, направена през 2007 г., България има приблизително по 50 млн. тона въглеродни излишъци, спрямо заложените в протокола от Киото цели за страната ни. Целта за България е да намали емисиите си с 8% спрямо 1988 г., което означава около 128 млн. тона годишно за периода 2008-2012 г. Тенденцията е покачване с около 1 млн. тона годишно. Това означава, че все още е трудно да се направи ясна прогноза какви ще бъдат излишъците на страната ни за в бъдеще.
Сега, броени седмици преди глобалната среща на върха в Копенхаген, когато трябва да се договори ново споразумение за климатичните промени, което да замени протокола от Киото, страната ни има твърда позиция повече на euinside.eu
Европейският съюз не се отказва от идеята да има водеща роля в постигането на правно-обвързващо споразумение за климатичните промени, независимо от провала си да се докаже като лидер в усилията за преминаване към зелено бъдеще на климатичната конференция на ООН в Копенхаген през декември. Европейската комисия удържа на обещанието си и започна активна дейност за постигането на тази цел, ако не на конференцията в Канкун, Мексико през декември, то поне догодина.
През седмицата еврокомисарят по Действията в областта на климата Кони Хедегор представи новата стратегия на Еврокомисията, в която се намеква, че Съюзът ще склони да намали въглеродните си емисии с 30% до 2020 г., а не с 20 на сто, какъвто беше първоначалният ангажимент на съюза, останал непроменен и в Копенхаген. За 30 процента намаление настояваха развиващите се страни, както и някои от най-бедните, защото, според тях, 20% не са достатъчни за постигане на договорената цел за овладяване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. повече на euinside.eu
Затова са се договорили министрите на околната среда на ЕС на редовната им среща в Брюксел в понеделник. Тогава те за първи път обсъдиха новата стратегия на Европейската комисия за бъдещите действия на Съюза след Копенхаген. Повечето министри са настояли, за да може ЕС да поеме ангажимент за намаляване на въглеродните си емисии с 30 на сто до 2020 г., да се направи сравнителна оценка с ангажиментите, поети от трети страни, както и за последиците от евентуално преминаване към 30 процента.
Това е анализ, който Еврокомисията обеща още миналата седмица да изготви до Европейския съвет през юни. Еврокомисарят по действията за климата Кони Хедегор призна, че екоминистрите на Съюза са поискали да се поставят условия в международните преговори по бъдещо споразумение. Въпросът не е само в това европейските страни да си запазят лост за упражняване на натиск, а и в създаването на механизми за инвестиции, които да помогнат на ЕС да създава растеж без да пострада от екологичните си ангажименти. повече на euinside.eu
Макар да нямат още приет закон за промените в климата, САЩ все пак отиват в Копенхаген с конкретно предложение. След като вчера стана ясно, че президентът Барак Обама ще присъства на климатичната конференция в датската столица, Белият дом уточни, че Обама ще обяви първоначална цел за намаляване на емисиите от 17% от нивата през 2005 г. Това обещание представлява грубо намаление от 4% на нивата от 1990 г. Ангажиментът е доста по-малко амбициозен в сравнение със средносрочните цели на други развити държави. За сравнение, ЕС предлага 20% съкращение на нивата от 1990 г. до 2020 г. и 30% намаление за същия период, ако и други държави поемат адекватни ангажименти. повече на euinside.eu