Това, че големите партии не обръщат достатъчно внимание на външната политика, отбраната и националната сигурност, дори и в предизборните си платформи, както и липсата на смислена външна политика през годините, доведе до това, една малка партия като ДПС да си мисли, че тя е най-стабилната и сериозно ангажирана с управлението на страната партия. Това казаха експерти по национална сигурност и отбрана, помолени от euinside да коментират Стратегията за развитие на националната сигурност и отбрана за периода 2009-2013, която ДПС са поместили тихомълком на сайта си в петък.

Експертите, пожелали анонимност поради спецификата на ситуацията, уточниха още, че "на теория такъв тип малки партии са фрагментарни, обикновено се фокусират върху няколко области от техен непосредствен интерес и почти никога не се ангажират с външна политика и сигурност, тъй като това е, общо взето, бизнес за големите партии, които са в основата на съставяне на правителство и които дългосрочно са се нагърбили да носят цялостна отговорност за управлението на страната. Самият факт, че ДПС слага това на сайта си действително е израз, дори подсъзнателно, на едно самочувствие, че те са най-стабилната и сериозно ангажирана с управлението на страната партия. повече на euinside.eu

Трябва да призная, че снощи като разбрах кого са избрали европейските лидери за президент на ЕС се разочаровах. Очакванията ми бяха други - не само относно личността на първия европейски президент, но и от самия му избор. Бях се настроила за дълги и мъчителни преговори, които да продължат поне цялата нощ, както се е случвало при други дори не чак толкова значими събития в Европа. Така, както целият свят вперва очи в комините във Ватикана в очакване да види какъв цвят ще бъде пушекът на конклава, който избира папата, така и на мен ми се искаше да има повече тържественост, повече напрежение.

Още повече, че буквално целият свят беше вперил очи в сградата на Европейския съвет в Брюксел в очакване да чуе заветните имена. Защото проблеми като промените в климата, Ирак, Афганистан, Кавказ, отношенията с Русия, ядрената програма на Иран, конфликтът в Близкия изток са все глобални проблеми, които често изискват бърза реакция. Вместо това, често се получава, че бързата реакция е на отделни страни-членки на ЕС. Това прави Съюза интересен само като най-големия пазар в света. повече на euinside.eu

Отношенията между страните на Балканите често са пропити от десетилетни и дори столетни вражди, конфликти и спомени. Не случайно на района му се носи славата на "барутен погреб", защото историята досега е показвала, че ако не може да се намери решение, направо се вадят пушкалата. Дали обаче е дошло времето за промяна? Силен сигнал за това даде българският външен министър Николай Младенов по време на представянето в София на 25 ноември на докладите за напредъка на Европейската комисия за страните от Западните Балкани. Г-н Младенов умело използва случая, за да очертае основните акценти от българската външна политика към балканските съседи. 

Европейският съюз и трите основни стълба

Едно от важните неща, които министър Младенов направи по време на близо 40-минутното си изказване, беше да признае основните грешки, които България допусна в процеса на присъединяването си към Европейския съюз, както и да сподели проблемите, до които тези грешки са довели сега. повече на euinside.eu

Да се разведем ли с партньор, с когото вече не се обичаме, даже вече не гледаме в една посока, но пък се чувстваме сигурни или по-скоро осигурени? И дали това вече е начинът, по който трябва да разглеждаме транс-атлантическите отношения, а не както в 20-ти век беше все още модерно - Европа да бъде в ролята на родителя, а САЩ на детето, което вече е поело по своя път? Тези мисли нахлуха в главата ми, докато слушах дискусията по повод публикацията на Ник Уитни и Джереми Шапиро от Европейския съвет за външна политика, озаглавена "Към една постамериканска Европа: Одит на отношенията между ЕС и САЩ".

Впрочем, дискусията, колкото и да беше сериозна и много навременна, постоянно теглеше към брачни асоциации. Пръв такова сравнение направи Ник Уитни, като обясни, че един от основните проблеми между ЕС и САЩ е много подобен на семейните проблеми, когато партньорите охладняват помежду си. Според него, Европа сякаш не е разбрала, че с всяко свое действие или бездействие постоянно предизвиква американското разочарование, а Америка отдавна вече не иска да е патрон на Европа, а партньор, който "в добро и зло" да бъде винаги до нея. повече на euinside.eu

В момента в света има повече от 2000 тона плутоний и високообогатен уран, собственост на десетки държави, смятат американски експерти. В същото време има терористични и престъпни групи, които се стремят да се сдобият с ядрени оръжия и следователно търсят необходимите за целта материали и експерти. Документирани са 18 случя на кражби или загуба на плутоний и високо обогатен уран, а вероятно има и липси, които още не са открити.

На фона на тези факти, 49 от световните лидери се събраха във Вашингтон в търсене на ядрена сигурност. Безпрецедентният форум беше организиран от президента Барак Обама и е част от неговата „антиядрена офанзива” в последните седмици. повече на euinside.eu

Ако искаш да отправиш послание към САЩ, къде другаде можеш да го направиш, ако не в Колумбийския университет в Ню Йорк. Един от най-престижните американски университети - първото висше учебно заведение в града и петото най-старо в Съединените Щати. Там всяка година се провежда Форумът на световните лидери, чиято цел е провеждането на отворен диалог по наболелите и належащи въпроси на нашето време. От трибуната на учебното заведение послание са отправяли световни лидери като Бил Клинтън, Никола Саркози, Владимир Путин, далай Лама.

А, ако искаш посланието ти да бъде чуто не само от бъдещите поколения политици и експерти, но и от настоящите стратези, то тогава надали има по-подходящо място от Съвета за външни отношения също в Ню Йорк. повече на euinside.eu

Повечето международни, а и вътрешни прогнози се концентрират върху няколко теми, които бяха важни за прогнозиране и миналата година по това време. Много от тях обаче не отчитат 1 много значим фактор, който оказва влияние върху почти всички теми - Китай. Защо?

Защото през последните месеци, а може би дори и години, Китай спря да се нуждае от света, но светът все повече има нужда от Китай. Ще спомена само няколко факта, които ме накараха да определя 2010 като годината на Китай.

- Първият и много съществен факт е, че Китай пострада най-слабо от световната финансова и икономическа криза, като същевременно беше и сред първите държави, които показаха признаци на излизане от нея; повече на euinside.eu

Много се изписа и изговори за това дали и първият кандидат за новия европейски пост на върховен комисар за външните отношения и политиката на сигурност Катрин Аштън се е представила добре на изслушванията в Европейския парламент миналата седмица. Когато се прави такава оценка обаче, е хубаво да се има предвид, че много очаквания бяха вложени в този пост още при обсъждането на Лисабонския договор, но много малко от тях на практика останаха в последния вариант на споразумението, влязло в сила на 1 декември 2009 г.

Независимо от горната уговорка, изслушването на лейди Аштън в комисията по външни отношения в ЕП миналия понеделник беше натоварено с изключително много очаквания. Всъщност очакванията бяха като за европейски външен министър, какъвто повечето медии наистина започнаха да наричат върховния представител, но по-скоро за краткост, отколкото за достоверност. повече на euinside.eu

Европейският парламент успя да спечели ценни точки в битката за бъдещата Европейска служба за външни действия. Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън на свой ред спечели трудната битка с евродепутатите, които я приеха скептично и критикуваха безмилостно проекта й за Дипломатическата служба. Този първи опит на Съюза за обща, в буквалния смисъл, външна политика, показа всички подводни камъни на интеграцията - междуособните битки между страните- членки и европейските институции от една страна, борбата за влияние между самите страни-членки - от друга и конкуренцията между институциите, форсирана от Лисабонския договор, от трета.

Засега не са ясни точните параметри на споразумението, постигнато в понеделник, 21 юни, между Парламента, Съвета и Комисията. Според официалното изявление страните са постигнали "политическо споразумение по предложението за решение на Съвета за създаването, организацията и функционирането на Европейската служба за нъшни действия. повече на euinside.eu 

Няма срок за премахване на механизма за наблюдение и контрол, който беше наложен над България  и Румъния за сметка на присъединяването им на 1 януари 2007 г. Само срокът за налагане на предпазна клауза изтича в края на годината, обясни вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин, който отчете 4-те години от мандата си. Той определи мониторинга като много добър: "Този механизъм е разработен заедно с нашата страна. Този механизъм не е наложен от ЕС, за да размахва пръчки и тояги в България. Този механизъм е изработен заедно, с България и от ЕС така, че, действително, да имаме максимално информация и максимално сътрудничество в тази област".  повече на euinside.eu

След влизането в сила на Лисабонския договор, чието ратифициране е на път да приключи скоро, ЕС ще има нова Европейска служба за външна дейност. Все още обаче има неясноти около нейното сформиране, къде да се намира и кои досегашни функции на ЕК да изземе. По проект, ЕСВД ще се намира във вакуум, тъй като няма да е нито към Съвета, нито към Европейската комисия. Затова и Европейският парламент вчера подкрепи доклада на германския депутат Елмар Брок, ЕСВД да бъде в състава на ЕК, защото така ЕП ще може да упражнява контрол върху нея.

Докладът беше одобрен с 424 гласа, 94 гласуваха "против", а 30 са се въздържали. Против са гласували членовете на групата на Европа на свободата и демокрацията и на групата на Европейските консерватори и реформатори. Една от основните причини повече на euinside.eu

За по-малко от година България смени двама министри на външните работи. Новият дипломат номер 1 Николай Младенов, който наследи на поста провалилата се като кандидат за еврокомисар, а и като външен министър Румяна Желева, беше одобрен днес от Народното събрание и трябваше да представи пред силното медийно присъствие в сградата на МВнР вижданията си за външната политика. За съжаление обаче, той трябваше да направи това в рамките на 10 минути, тъй като трябваше да отлети спешно за започващата утре в Лондон международна среща за Афганистан.

От малкото му думи обаче стана ясно, че резки движения във външната ни политика няма да има. Вместо това, новият министър ще заложи на повече междуведомствено сътрудничество, особено що се отнася до министерствата на отбраната и на икономиката и енергетиката.

Много силни първи думи на новия министър, които показват трудната задача, пред която е изправен той в ситуацията, в която се намира България в момента: повече на euinside.eu

Независимо от многото критики, има един плюс, който трябва да признаем на новия върховен представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън - подредбата на посещенията й след встъпването й в длъжност преди повече от месец. Първо тя посети Западните Балкани, с което даде ясно да се разбере, че това вече не е просто зона, създаваща само проблеми на Европа, а е район - част от Европа, с който ЕС осъзнава, че иска и трябва да се справи.

Вторият силен сигнал, който отправя баронеса Аштън е обиколката й в Близкия изток, започнала на 14-ти март - досега изцяло приоритетна зона на Съединените щати. Може правомощията на върховния представител да не са достатъчни, за да може тя да се изправи рамо до рамо с Хилари Клинтън и да заяви европейските интереси твърдо и непоколебимо, но фактът, че тя избра "сега" за обиколката си в Близкия изток, който е в непосредствена близост до външните граници на съюза, е повече от показателен. повече на euinside.eu

Едно от нещата, които най-много ме вълнуваха около изборите като журналист, който от над 10 г. се занимава с външна политика, беше кой ще бъде новият министър на външните работи на България. Причината за това вълнение беше, че външната политика е един от фундаментите на държавите, тъй като проправя пътя към много други сфери, твърде необходими за нейното благоденствие - като търговия, снабдяване с жизненоважни ресурси, туризъм, съюзнически дейности, които биха донесли още куп други ползи. България, през по-голямата част от самостоятелното си съществуване, е имала предимно слаба външна политика. Последните 4 години бяха опит за проправяне на път в правилната посока. Разбира се, не бих искала да подценявам усилията на нито един предишен външен министър, но фактите са факти. Няма да се впускам в защита на твърденията си, тъй като у нас често всякакви аргументи се приемат повратно. целият коментар може да прочетете на euinside.eu