Добри са мерките, насочени към намаление на разходите, финансова дисциплина, спиране на източването, приватизация, реформи и подобрение на публичните услуги. Увеличаването на капитала на Българската банка за развитие е безсмислена и вредна мярка*. Това коментира старши икономистът на институт "Отворено общество" Георги Ангелов по темата за антикризисните мерки на правителството. Ето пълните отговори на Георги Ангелов на въпросите на euinside:

1. Какво се разбира под: „Набавяне на допълнителен вътрешен и външен финансов ресурс с цел укрепване на фискалния резерв.” - как и откъде? повече на euinside.eu

Забелязала съм, че в нашата страна голяма част от хората разбират държавата като нещо отделно от тях; нещо, което има собствени пари; нещо, върху което те не могат да въздействат; и нещо, което трябва непременно да се грижи за тях. Вероятно това схващане се дължи на лошото образование, което децата на поколения наред получават в училище и което не успява да ги научи, че държавата това сме ние; че всяко наше действие или бездействие по един или друг начин рефлектира върху тези след нас; че парите на държавата са всъщност нашите пари под формата на данъци, такси, извършен или неизвършен труд и така нататък. Тоест, когато очакваме нещо от държавата е хубаво да се замислим чии пари искаме да вземем и достатъчно основателни ли са нашите искания.

Учудващото е, че това схващане се споделя както от доста необразовани хора, така и от много учили, заемащи отговорни позиции, от чиито решения зависят много неща или хора. Впрочем, реакциите по идеята на Министерството на финансите да въведе Пакт за финансова стабилност са абсолютното доказателство на моите впечатления.

Добрата новина повече на euinside.eu

Това е въпросът, който euinside постави на двама икономисти в България, където, за съжаление, тази дискусия липсва. Темата повдигна Европейската комисия тази седмица, след като публикува съобщение за намерението си да разшири индикатора БВП, включвайки в него и други измерители, като качество на живота, чиста околна среда, социално равенство.

БВП е разработен през 1930 г.  и е стандартният показател за сравнение, използван от инициаторите на политики по целия свят и често посочван в публичните дебати. В БВП се кумулира добавената стойност от всички стопански дейности, които имат парично изражение. Но, той не измерва екологичната устойчивост или социалната интеграция, както се посочва в Съобщението на ЕК. повече на euinside.eu

Около това мнение се обединиха независими икономисти и членовете на икономическия екип на НДСВ на дискусия днес. Според бившия заместник министър на финансите Любомир Дацов миналия месец бюджетът е приключил счетоводно на 26-то число, което означава, че са спестени разходи за 4 дни, за да се докаже, че са намалени силно разходите. Да се разчита, че тези разходи ще бъдат компенсирани догодина с неочаквано увеличение на приходите, е нелогично, смята още той. Неговото мнение за счетоводното приключване на бюджета беше подкрепено и от икономиста от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, който заяви, че е крайно време да се мине и на начислена база на бюджета, а не само касово.

Той дори предложи това да стане още догодина. "Честно казано, ако се направи това, пак можете да излезете вие виновни (бившите управляващи, б.р.). Според мен ще имат стимул политически, ако започне да ги напъва бюджетът догодина , да го направят, да го публикуват и да излезете пак вие виновни, с което вие ще си виновни, но, може би, в дългосрочен план ще е хубаво все пак да се публикува", добави още Георги Ганев. повече на euinside.eu

Историята с финансовото състояние на Гърция, освен че предизвика сериозни икономически и политически сътресения в цялата еврозона, даде поле за дискусии за това как и дали на Гърция да се помогне, за да се увеличи натиска върху останалите страни с евро. По този повод в блога за икономика, старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов посочва, че Гърция не трябва да бъде спасявана и, ако не може да се оправи сама, да сключи споразумение с МВФ, защото това би насърчило гърците, а и други финансово недисциплинирани държави да продължат да трупат дългове. 

Нещо, от което председателят на еврогрупата, премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, бяга като дявол от тамян, защото това би подкопало доверието във възможностите на еврозоната да се справи сама без наличието на политически съюз. На въпроса на euinside дали наистина евентуална помощ от МВФ ще доведе до още по-голямо отдръпване на доверието в еврозоната, Георги Ангелов изпрати следния отговор:  повече на euinside.eu

Миналата седмица вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков участва в летния Давос в китайския град Тянжън. Въпреки известната доза конспиративност от страна на финансовото министерство, благодарение на новите технологии можахме да видим и чуем какво каза Дянков като участник в панела "Правенето на бизнес на следващата граница". Той на моменти видимо се раздвояваше между ролите на финансов министър и икономически експерт, но лансира интересна теза - за предимствата на така наречените гранични пазари.

Без да го казва изрично, от обясненията и примерите му стана ясно, че и България може да се определи като граничен пазар, в смисъл на пазар, потенциално интересен за инвеститорите. повече на euinside.eu

ЕК представи тази седмица своето предложение за разширяване обхвата на БВП като измерител на икономиката. euinside помества мнението на старши икономиста от институт "Отворено общество" за тази идея:

euinside: Как приемате идеята на ЕК да се разшири обхватът на БВП.

ГЕОРГИ АНГЕЛОВ:  Всъщност има много такива идеи, включитено френското правителство е възложило на една работна група да представи доклад за бъдещето на измерването на икономическите показатели. Въпросът не може да се реши толкова лесно с едни подписи или една промяна, защото това е, както в едно семейство, няма един показател, който да измерва благосъстоянието на това семейство. И доходът е важен, богаството, задълженията и средата, в която живее, т.е. дали живее в центъра на София, дали живее на мръсен въздух или в планината. Т.е. има много показатели, които показват различни неща и няма как да бъдат заменени с един-единствен, който да показва всичко. повече на euinside.eu

"Всякакво поставяне, от страна на България, на дати е буквално обида към Еврозоната. За никакви дати не можем да говорим, ние имаме достатъчно работа, която трябва да си свършим ние тук в България и чак, след като я свършим, имаме очи да гледаме някъде към Франкфурт". Това каза в отговор на въпрос на euinside програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Според него, едно от не малкото неща, които България трябва да направи, за да се подготви за приемане на единната европейска валута, е институционални промени вътре в страната. Освен това, говоренето, че поради кризата България по-лесно ще изпълни критериите за членство в Еврозоната, като например намаляваща инфлация, Георги Ганев нарече несериозни и даде пример, че България вече е извън критерия за дългосрочните лихвени проценти. повече на euinside.eu

"Влизането във валутния механизъм, на практика, е политически въпрос", смята старши икономистът в институт "Отворено общество" Георги Ангелов, помолен от euinside да коментира доклада на гръцката Евробанк за стабилността на валутния борд в България. Той обясни още, че чисто технически, страната трябва да подаде молба, да се съберат останалите страни-членки и ЕЦБ (Европейската централна банка) и да го гласуват единодушно, което е било проблем и при предишния опит на страната ни да влезе във валутния механизъм. Тогава ЕЦБ е гласувала против. "Така че, това е по-скоро политически въпрос да се създаде необходимото доверие към страната, че тя ако влезе няма да бъде фактор за нестабилност, а ще бъде фактор за стабилност. Това означава, на практика, че няма да е много лесно, чисто политически и дипломатически. Просто много е трудно да си помислим, че страната, която всички дават за пример за най-корумпирана, ще влезе по-бързо от Полша във валутния механизъм". повече на euinside.eu

В случай, че тенденциите за излизане от кризата на големите европейски държави като Германия и Франция се окажат устойчиви, тогава България може да започне да излиза от рецесията 1-2 месеца по-късно. Такава е прогнозата на старши икономиста на институт "Отворено общество" Георги Ангелов, който коментира за euinside, новината от тази седмица, че и Япония е показала признаци на излизане от рецесията.

"България, общо взето, се движи с около 1-2 месеца след Германия и след големите европейски страни, така че, ако при тях сега се усети съживяването, следващото тримесечие и при нас ще се усети. То вече и тук се чувства някакъв полъх, въпросът е дали са устойчиви или просто еднократни тези сигнали. още от мнението на Г. Ангелов на euinside.eu

В случай, че тенденциите за излизане от кризата на големите европейски държави като Германия и Франция се окажат устойчиви, тогава България може да започне да излиза от рецесията 1-2 месеца по-късно. Такава е прогнозата на старши икономиста на институт "Отворено общество" Георги Ангелов, който коментира за euinside, новината от тази седмица, че и Япония е показала признаци на излизане от рецесията.

"България, общо взето, се движи с около 1-2 месеца след Германия и след големите европейски страни, така че, ако при тях сега се усети съживяването, следващото тримесечие и при нас ще се усети. То вече и тук се чувства някакъв полъх, въпросът е дали са устойчиви или просто еднократни тези сигнали. още от мнението на Г. Ангелов на euinside.eu

Интересна дискусия за корените на кризите се зароди днес по време на академична среща на тема “Кризите и България - поглед от миналото”. В нея участваха министърът на финансите Пламен Орешарски, финансистът Емил Хърсев и много представители на академичните среди. Получи се известно разделение ... повече