Събитията в Близкия Изток и Северна Африка често са сравнявани с падането на комунизма в Централна и Източна Европа през 1989-1991-а година. Мнозина анализатори и политици смятат, че страни като Тунис и Египет, както и всички останали в района, които се стремят към демократични промени, има какво да научат от опита на бившите социалистически държави. Безспорно. Със същата сила, обаче, важи и обратното - гледайки на югоизток, ние можем да разберем по-ясно грешките, допуснати в „прехода”. И дори да се опитаме да ги поправим, защото никога не е късно да направиш правилния избор.

На тези мисли ме наведе един анализ на Центъра за европейски политически изследвания, озаглавен „Достойнство, демокрации и династии - в началото на бунта на арабската улица”. Авторът Майкъл Емерсън се спира основно на политическите сценарии за бъдещето на Египет, но прави любопитни сравнения с подобни събития в други части на света и по друго време, за да опише рисковете пред страната. повече на euinside.eu

Свободата на словото и медийната свобода може и да изглеждат едно и също, но това не е точно така. Медийната свобода освен всичко останало означава и отговорност по отношение на последиците, които дадена публикация би имала в обществото. Именно затова медиите са обект и на регулация, за да се спазват определени норми и ценности. Както всяко нещо, което хем трябва да се регулира, хем трябва да се избегне свръхрегулация и запушване, дори и най-добрите примери в развитите държави по света демонстрират слабост, когато самото общество не диктува условията.

Медийната свобода и демокрацията вървят ръка за ръка - едното не може без другото и обратното. Затова е странно, когато зрял човек и опитен политик заяви, че трябва да се отнасяме със същото уважение към 20-годишна демокрация, така както и към демокрация на 200 години. повече на euinside.eu

Унгарският министър-председател Виктор Орбан имаше трудна първа среща с евродепутатите. Те масово критикуваха унгарския медиен закон, който, наред с други спорни законодателни промени, предизвика световните медии да говорят за „путинизация” на Унгария. Най-колоритни бяха представителите на Зелените/ЕСА, които протестираха с лепенки на устата и плакати с надпис „Цензурирано”.

Виктор Орбан, който представи приоритетите на унгарското председателство на ЕС, започна речта си припомнянето, че именно унгарците за първи път са пропукали комунистическия режим и са застанали с оръжие срещу съветските окупатори: „Избихме първия камък от стената на комунизма и тя се срина”, каза Орбан и подчерта, че с борбата си срещу комунизма унгарците са направили много за обединението на Европа. В този смисъл Орбан обеща унгарското председателство да работи в духа на 1956-а година. повече на euinside.eu

Македония навлезе в парламентарна криза, след като депутатите от почти всички опозиционни партии напуснаха Събранието. Главната опозиционна сила СДСМ, подкрепена от три други партии, заяви на 28 януари, че няма да участва в работата на законодателния орган.

Непосредственият повод за това действие беше решението на прокуратурата да блокира сметките на македонската частна телевизия А1, известна с критиките си към правителството, както и на вестниците "Време", "Шпиц" и "Коха е Ре". Те са сред 11 компании, чиито управители са разследвани за укривание на данъци.

Цялата сага около А1 започна на 25 ноември. Тогава частната медия беше блокирана от данъчни инспектори и полицейски служители, които според официалното съобщение разследваха фирми, регистрирани на същия адрес, по подозрение в данъчни измами. Тогава прокуратурата заяви, че телевизията не е обект на разследването. повече на euinside.eu

На 14 юни ще започне сериозното обсъждане на поредното нововъведение на Лисабонския договор - европейската гражданска инициатива. Това става ясно от заключенията от Съвета на външните министри на Европейския съвет в Люксембург от понеделник. Дотогава, работата по проекта на регулация ще продължи на експертно ниво в комитета на постоянните представители на Съюза (посланиците на страните-членки).

Гражданската инициатива дава възможност на гражданите да приканят Европейската комисия да придвижи законодателни предложения по конкретна тема, ако зад подобна молба застанат най-малко един милион европейски граждани, които да представляват значителен брой страни-членки. повече на euinside.eu

Следим от самото начало събитията в Тунис и Египет и се опитваме да вникнем в случващото се.

Не е толкова лесно, особено когато идваш от държава, която само преди 20 години е преминала през подобни катаклизми, за да тръгне да гради демокрация и, смея да твърдя, още е далече от западните представи за демокрация. От множеството позиции, официални и неофициални, коментари, анализи, става ясно, че ние в euinside не сме единствените, които се опитваме да разберем какво става, нито пък сме сами в мнението, че този път трябва много по-внимателно да се стимулират гражданските и демократични процеси.

Но въпросът, който най-много напираше в нас беше можеха ли тези събития да се предвидят и международната общност (най-вече ЕС) да бъде по-подготвена в реакцията си. Именно с този въпрос започна и нашето интервю с министъра на външните работи Николай Младенов. повече и видео на euinside.eu

Съвсем скоро наближава кръгла годишнина, която обърна изцяло нова страница в историята на Европа, колкото и апломбатично да звучи това. Въпросите, на които е хубаво да си отговорим 20 години по-късно, всъщност не са много, въпреки че изглеждат доста повече:
- Има ли демокрация в България?
- Помирихме ли се с историята си?
- Поучихме ли се от грешките?
- Как оценява Европа демокрацията в така наречените страни в преход, нови членки на ЕС, посткомунистически държави, бивши съветски сателити и т.н.?
- Как Европа участва в демократичните процеси извън пределите си?

На този етап нямам амбицията да давам отговори, защото те не са по силите на 1 човек. Тук мисля само да споделя няколко факта, които показват, че дори не се опитваме да си задаваме тези въпроси, камо ли да им търсим отговорите. целия коментар на euinside

Някои неща са неизбежни. Заради сблъсъка между краткосрочното и дъгосрочното. И заради настъпилото междувременно развитие. Такъв именно е случаят със ставащото в Близкия изток и Северна Африка. Район, чието бъдеще и настояще беше определяно от краткосрочните политически и икономически интереси. Дългосрочните винаги оставаха за някой друг. И днес бунтовете в региона продължават като дори стигнаха и до Либия. Кой можеше да си помисли, че и там може да избухнат народни недоволства.

Разбира се, причините навсякъде са различни, но е факт, че неизбежното дойде - промяната в тези консервативни общества, в които религията все още не е изцяло отделена от държавата. И точно защото неизбежното дойде, развитият свят засега предпочита да стои и да гледа, вместо да предприеме каквото и да било от страх да не сбърка, защото грешки в момент като този точно в Близкия изток може да имат ужасяващи последици. повече на euinside.eu

Специфична черта на личността е да се срамува повече, когато отвън разберат проблемите, които си има вътре и мълчаливо преглъща всеки ден, без да направи нищо, за да ги реши. Точно такъв срам изпитах, когато прочетох най-новата публикация на Центъра за изследване на европейската политика (CEPS) - влиятелен think-tank, базиран в Брюксел. Първото смущение предизвика заглавието на публикацията - "Състоянието на демокрацията в съседните на Европа страни: неуверени преходи и процъфтяващи династии". Истинският шок обаче настъпи, когато прочетох, че освен страните, покривани от т.нар. Европейска политика на съседство (съседните на ЕС държави), България и Румъния също са включени в изследването.

Главата за България е озаглавена: "Търси се върховенство на закона". Авторът е дългогодишният изследовател към CEPS Гергана Нучева - българка. Мотото под статията е цитат на депутата от ДСБ Атанас Атанасов от негово интервю за вестник "Ню Йорк Таймс" от 15 октомври 2008 г.: "Другите страни си имат мафия ... В България, мафията си има държава". повече на euinside.eu

Задължителни местни референдуми по важни за общините въпроси, въвеждане на пряката демокрация, която да упражнява контрол върху съдебните назначения, решенията на властта и изобщо - връщане на държавата на гражданите. Това е залегнало в основата на предизборната програма на Зелените - малката партия, създадена от еколози и природозащитници, която успя без пари за реклама да вземе 0.74% от гласовете на изборите за ЕП. Амбицията им обаче е, ако не успеят да влязат в следващия парламент, някоя от настоящите големи партии да припознае част от идеите им, залегнали в програмата. повече на euinside.eu