Ако някой си мисли, че европейската интеграция (поне за малко) е приключила с петото разширяване на ЕС и с влизането на Лисабонския договор в сила, много се е объркал. Интеграционните процеси тепърва предстоят, както стана ясно от кризата с еврото, отприщена от Гърция. Независимо от това обаче, геополитическите процеси налагат Съюзът да започне да мисли за следващия етап от разширяването си. И тук няма да стане дума за "сигурните" бъдещи членове като Хърватия и Исландия, а за Западните Балкани.

През последните месеци се забелязва сериозно активизиране на международните усилия именно в тази посока. Първо беше знаковият избор на новия Върховен представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън да направи едно от първите си посещения в чужбина именно на Балканите. Активизиране има очевидно и от страна на САЩ и на България. повече на euinside.eu

Европейският парламент успя да спечели ценни точки в битката за бъдещата Европейска служба за външни действия. Върховният представител по външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън на свой ред спечели трудната битка с евродепутатите, които я приеха скептично и критикуваха безмилостно проекта й за Дипломатическата служба. Този първи опит на Съюза за обща, в буквалния смисъл, външна политика, показа всички подводни камъни на интеграцията - междуособните битки между страните- членки и европейските институции от една страна, борбата за влияние между самите страни-членки - от друга и конкуренцията между институциите, форсирана от Лисабонския договор, от трета.

Засега не са ясни точните параметри на споразумението, постигнато в понеделник, 21 юни, между Парламента, Съвета и Комисията. Според официалното изявление страните са постигнали "политическо споразумение по предложението за решение на Съвета за създаването, организацията и функционирането на Европейската служба за нъшни действия. повече на euinside.eu 

Започва една важна за Европейския съюз и България година, защото предстои да се вземат ключови решения по едни от най-важните проблеми в Съюза и да се приложат на практика други, трудно взети през миналата година.  

Може би най-голямата промяна е в областта на икономическото и финансово управление на ЕС: за първи път в историята на Общността ще се приложат общи действия в области, досега изцяло прерогатив на националните власти.

През първата половина на годината ще се проведе т.нар. Европейски семестър. Семестърът представлява наблюдение на икономическите и бюджетните политики на страните-членки, което цели синхронизирането им преди приемането на националните бюджети през втората половина на годината. повече на euinside.eu