С този извод може да остане всеки, прочел деветте страници на междинния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия, публикуван във вторник. В оценката на Комисията се посочва, че все още остават малобройни резултатите, постигнати от съдебната власт по дела, свързани с корупция на високо равнище и организирана престъпност, а през януари 2010 г. имаше нов случай на улично убийство.

В документа е направена и много интересна констатация, а именно, че "все още е необходимо цялостно разследване на твърденията за сериозна корупция, свързани с назначения на високи постове в съдебната система и засягащи членове на ВСС". Европейската комисия вероятно визира скандала с Красьо Черничкия, за когото се твърдеше, че лобира за назначения в съдебната система. Имена в документа, обаче, не се споменават. повече на euinside.eu

Докладът на Европейската комисия за България в рамките на мониторинговия механизъм в областта правосъдие и вътрешни работи няма да бъде одобрен от Комисията на 22 юли, защото още не е написан - така говорителят на комисията Марк Грей побърза да успокои нетърпеливите въпроси на българските журналисти, с които се срещна в Брюксел. „Българските медии са просто обсебени от два въпроса - кога ще излезе докладът и добър ли е или лош (и по-добре ли сме от Румъния)", пошегува се (или не съвсем) Грей.

Макар да не пожела да коментира в подробности „парче хартия, което още го няма”, говорителят направи много интересни груби щрихи на основните насоки на доклада. Първата промяна е желанието за сътрудничество от страна на българските власти, което, припомни Грей, не винаги е било така. повече на euinside.eu

Европейският съюз преживява тежки времена, които за пореден път поставят въпроса - ще устои ли този тип организация на глобалния натиск? Въпросът е изключително важен не само за самите страни-членки на съюза, но в не по-малка степен и за тези, които са някъде по пътя към присъединяването си към него. Отговорът на този въпрос е важен за тях, тъй като ЕС, ако не друго, е начин те да решат основните си проблеми. Ако за страните от югоизточна Европа съюзът е силен стимул за реформи и за достигане на устойчивост на държавността, то за утвърдени демокрации и икономики, като Исландия, съюзът е застраховка срещу бедствия. Именно за Исландия обаче, въпросът дали наистина ЕС и еврозоната, в частност, са застраховка срещу бедствия започва да се повдига все по-често.

Малката островна държава се реши, след дълги години опити да бъде независима, да пристъпи към ефективно членство в ЕС след краха на банковата й система съвсем в началото на глобалната финансова и икономическа криза. повече на euinside.eu

Четейки годишния доклад на ЕК за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, непрекъснато се опитвахме да прочетем онова, което не е написано. И което, по думите на говорителя на Комисията Марк Грей, често е най-интересното. С риск да изтълкуваме превратно думите му, може би тази липсваща част от текста, е прочитът. Защото това, което прочитаме в един текст често не е точно това, което е написано. Зависи най-вече от четящия. И от имплантираните от пишещия послания - къде по-видими, къде подлежащи на широка интерпретация.

Затова започваме от четенето. Първото условие да се прочете Доклада, е да се чете в оригинал (в случая на английски език), при това задължително с приложението към него. повече на euinside.eu

Европейската комисия ще изготви доклад за факторите, довели до превишението на бюджетния дефицит на България с над 3% от БВП. Това е първата стъпка от процедурата за свръхдефицит, която се задейства автоматично след оповестяването на данните на Евростат за дефицита в страните от Европейския съюз. Според тях българският дефицит е 3.9% или с 0.2 процентни пункта повече от изчисленията на българското правителство. На 9 април правителството съобщи, че на начислена база, по предварителни оценки, бюджетната дупка за 2009 г. скача от 1.9% на 3.7% . Докладът на Комисията, освен задължителен елемент от процедурата, би бил най-смисленият и завършен анализ на близкото ни икономическо минало, какъвто досега (за 10 месеца) правителството не направи.  

Според пролетните данни на Евростат, само 5 от 27-те страни, членуващи в ЕС са с по-нисък бюджетен дефицит от 3-процентната бариера, заложена в Пакта за стабилност и растеж. повече на euinside.eu

Лошо усвояване на средствата от ЕС, както и липсата на достатъчна прозрачност за правителствените разходи, са част една от причините бюджетният излишък да е бил 1.5% от БВП през 2008, вместо планираните 3%. Това се посочва в годишния доклад на ЕК за публичните финанси в ЕС. За намаляването на излишъка е допринесло и допълнителното решение за изхарчването на още около 1.8% от БВП за социални разходи и поддръжка на инфраструктурата. Пенсиите са били увеличени с повече от предвиденото, както и бюджетните заплати. Държавният дълг е намалял до 14.1% от БВП. За сметка на това обаче, експертите на ЕК прогнозират, че дългът ще се увеличи тази година до 16%, а за 2010 - до 17%, независимо от прогнозите на правителството за 17% тази година и 15% догодина. повече на euinside.eu

"В заключение само искам да ви припомня тази хубава българска поговорка, че в ада на казана на българите няма охрана, ние сме досатъчно способни сами да си омаскариме държавата. Правите го прекрасно, но аз ви гарантирам, че това, което сме направили и по механизма за присъединяване, и по Шенген, ше бъдеме приети и ше удовлетвориме критериите. Така предайте на тези, които са ви казали да зададете тези въпроси"*. 

С тези думи, произнесени с небрежно саркастичен тон, за всеобща изненада премиерът Бойко Борисов закри пресконференцията си с еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом. На въпрос на колегата Сашо Диков дали Борисов има предвид, че някой е омаскарил тази пресконференция, премиерът отговори едносрично с "Да" и отказа да коментира повече. повече на euinside.eu

Устремът за реформи вече е просто и ясно ангажимент - тази промяна в стилистиката ясно показва посланието на междиния доклад на ЕК по мониторинговия механизъм. Макар докладът да е „технически”, т.е. в него липсват политически оценки, отношението на Комисията по ключови въпроси е недвусмислено ясно: като страна-член на ЕС България има ясни ангажименти, а само политическата воля не е достатъчна за изпълнението им.

А какво се е случило с устрема за реформи? „За да запази реформаторския устрем, България следва да продължи да съсредоточава усилията си върху националната стратегия за съдебна реформа и да осъществява задълбочена реформа в съдебната система и в полицията.”

Това изречение е директен отговор на опитите на правителството да прочете годишния доклад от юли 2010 изцяло в своя полза и като критика само към съдебната власт. Деликатните намеци за полицейска реформа досега (миналата година пишеше „да продължи реформата на полицията”) очевидно не са били приети достатъчно сериозно, затова се налага да се каже ясно – реформата в съдебната система трябва да върви ръка за ръка със „задълбочена” реформа в полицията. повече на euinside.eu

Колкото и да звучи невероятно, тоягата на Европейската комисия (ЕК) все пак свърши работа и за първи път от много години насам, можем да говорим за конкретен и разбираем доклад, както и за смяна на тона от страна на Брюксел. Това обаче не бива да се тълкува като добър или лош доклад, а само като една голяма победа за експертите в ЕК, които успяха най-сетне да намерят верния подход към България. Този подход се състои, най-общо, в изпращането до българските институции на конкретни въпросници, на които освен конкретни отговори, други не могат да бъдат дадени.Именно в това се състои и усещането, че тонът на Комисията е по-благ.

В текста на документа, който е сравнително кратък (9 страници), това постижение е формулирано така: "Докладът по механизма за наблюдение и верификация от юли 2008 г., както и докладът за управлението на средствата на Европейската общност в България, доведе до промяна в отношението и в по-открит и честен диалог на всички нива с българските власти. Широко разпространеното съществуване на организирана престъпност и корупция, вече не се отричат и се полагат известни усилия от прокуратурата и съдебната система за борба с тях". повече на euinside.eu

"Никоя страна няма да се присъедини към ЕС преди да е 100% готова за това. Същевременно, трябва да сме сигурни, че ЕС е 100% готов да приеме нови страни, преди да се разшири.”

Тези думи на европейския комисар по разширяването Стефан Фюле показват, че ЕС си е взел необходимите поуки от предишните разширявания. Представяйки доклада на Европейската комисия (ЕК) за Хърватия (част от пакета за разширяването на ЕС), Фюле увери, че няма да се повтори случаят с България и Румъния (без, разбира се, да ги споменава изрично). Както знаете, заради продължаващите съществени слабости в областта на правосъдието и вътрешния ред, на двете страни беше наложен мониторингов механизъм.

„Комисията смята, че преговорите трябва да бъдат завършени, когато Хърватия покрие всички критерии, особено в областта на правосъдието и основните права, включително борбата с корупцията, така че да няма нужда от прилагането на механизъм за сътрудничество и проверка след присъединяването”. повече на euinside.eu

"За две години и половина членство в ЕС, организираната престъпност и корупцията все още представляват сериозни проблеми за България. Те оказват осезателно влияние върху вътрешната политическа динамика и фундаменталните права на гражданите, законния бизнес и финансите". Това са заключенията ... повече