transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view
Tutmanik

New? Join now!

дълг

ЕС вярва, че Ирландия ще се издърпа сама от блатото

Ситуацията в Ирландия е била сред основните теми, обсъждани в първия ден от неформалното заседание на европейските финансови министри в Брюксел, стана ясно на късния брифинг снощи. Последните числа, изнесени от местните власти, показват, че цената на банковото преструктуриране в страната ще достигне 50 милиарда евро, което ще доведе до космическия бюджетен дефицит от 32 % от БВП. Това е най-големият дефицит в страна от еврозоната от създаването на общата валута през 1999 година. Две трети от сумата се дължи именно на държавната помощ за банките, която досега е над 32 и половина милиарда евро.

Новите данни показват, че правителството ще трябва да задели още 6,4 млрд. евро (и може би още 5 в случай на неочаквани загуби) за Anglo Irish Bank. Allied Irish Banks (AIB) се нуждае от 3 милиарда евро, а Irish Nationwide Building Society ще получи 2,7 милиарда, пише „Файненшъл Таймс”. повече на euinside.eu

Гръцката зараза се разраства, но лечението още не е сигурно

Ситуацията в еврозоната е на път да излезе извън контрол, след като през последните дни станаха ясни няколко неща: първо, че кредитният статус на Гърция достигна абсолютното дъно и второ, че и рейтингът на Португалия беше понижен, с което е на път да се отприщи повторение на гръцкия сценарий. Има и трето и то е, че все още не е ясно доколко постигнатото съгласие за отпускане на помощ на Гърция все още е единодушно.

В момента текат преговори по уреждането на спасителния заем за Гърция, като се очаква лидерите на еврозоната да се съберат на 10 май, за да гласуват пакета. Дотогава гръцкият парламент трябва да е гласувал активирането му. повече на euinside.eu

Вече са на мода страните с малко дълг

Проблемът с дълга - както частния, така и публичния, е в основата на световната криза и на неустойчивото икономическо възстановяване. Това е един от изводите в анализа на доктор Константин Вайенас, ръководител на отдела за изследване на нововъзникващите пазари в Обединената швейцарска банка (UBS), който беше в София по покана на Атлантическия клуб в България. Любопитна подробност, предвид това, което ще прочетете по-долу, е, че доктор Вайенас е грък. Отделно от проблема, довел до кризата е и начинът, по който правителствата по света се опитват да го решат.

Кризата на имотния пазар

За да обясни по-добре тезата си, доктор Вайенас започна отдалече, като припомни източника на кризата - имотният пазар в Съединените щати. След като разгледа модела на икономическото им развитие, той заключи, че нещо в този модел се е пречупило. И това е, че американските банки отпускаха прекалено много кредити на хора, които не предлагат друго обезпечение, освен имота, който закупуват. повече на euinside.eu

Впечатляващ пазарен дебют на спасителния фонд за еврозоната

Спасителният фонд за еврозоната (Европейският инструмент за финансова стабилност, EFSF) дебютира силно на финансовите пазари. Първата му емисия ценни книжа пожъна бурен инвеститорски интерес, става ясно от данните, изнесени от Financial Times. На фона на планираната емисия на стойност 5 милиарда евро, поръчките за участие в аукциона са достигнали 40 милиарда евро. Участници в търга коментираха пред изданието, че толкова голямо търсене не е регистрирано никога досега за нито една облигационна емисия, било то правителствена или корпоративна. Акциите на фонда имат кредитен рейтинг ААА и са гарантирани от страните от еврозоната, което ги прави доходна и сигурна инвестиция.

Това е мощен сигнал за доверие в еврозоната от страна на инвеститорите, в момент, когато тя е далеч от съвършеното равновесие заради проблемите на някои страни-членки. Но макар доверието в Гърция и Ирландия да е силно разклатено, очевидно това не се отразява на емисиите на спасителния фонд, гарантирани от страните от еврозоната и най-вече от Германия, която продължава да е единица мярка за стабилност. повече на euinside.eu

Проверката висша форма на доверие

На 12 май Европейската комисия ще излезе с конкретни предложения за засилване на европейския контрол над националните бюджети, за засилена икономическа интеграция, както и за подсилване на Пакта за стабилност и растеж, който освен за бюджетния дефицит е възможно да започне да се грижи и за публичния дълг. Това стана ясно от пресконференцията на Еврогрупата след неформалната им среща в Мадрид.

Еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен увери, че на днешната дискусия, на която почти всички финансови министри са успели да отидат, въпреки затворените летища в почти цяла Европа заради вулканична дейност в Исландия, идеите за предложение са били одобрени като цяло. Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер уточни, че не става дума за отнемане на национални права по отношение на националните бюджети, а за събиране на повече и по-точна информация. повече на euinside.eu 

Счетоводен лифтинг срещу пенсионни реформи

Колко „струва” пенсионната реформа и може ли тази цена да се „приспадне” от бюджетния дефицит и държавния дълг. Този въпрос следва от писмото на 9 предимно източно европейски страни-членки на ЕС, сред които и България (Латвия, Литва, Бъгария, Швеция, Словакия, Унгария, Румъния, Полша и Чехия).

Писмото, инициирано от Полша, е предложение до работната група, оглавена от президента на ЕС Херман ван Ромпой, която трябва да изработи новите правила на европейското икономическо управление. Очаква се финалният доклад на работната група да бъде обсъден (и най-вероятно приет) на Европейския съвет през откомври. повече на euinside.eu

Тоягата и морковът на Брюксел

От Европейския съвет насам (17 юни) не спирам да се чудя как на практика ще изглеждат засиленият бюджетен контрол и макроикономическото наблюдение, договорени на Съвета. Ще се случи ли и как първото (бюджетният контрол), след като имаме изричния отказ на Великобритания да покаже бюджета си първо в Брюксел, а и в заключенията на Съвета за годишен бюджет изобщо не се говори, само за средносрочни програми. А по практическата реализация на второто (макроикономическото наблюдение), ще се познае отделя ли се еврозоната в самостоятелно икономическо управление.

Отговорът и на двата въпроса е Да

Като се отзовава на искането на Съвета, Европейската комисия представи предложение за инструментариума, с помощта на който идеите за засиленото икономическо управление на съюза да се приложат на практика. повече на euinside.eu