Помните ли в началото на кризата колко много се изписа и изговори за това как Великобритания най-сетне ще клекне и ще поиска да се присъедини към еврозоната? Между другото, Исландия кандидатства за членство в ЕС именно с този мотив - да се спаси от кризата на завет в еврозоната. Сега обаче ситуацията изглежда обърната на 180 градуса - Великобритания се чувства щастлива, че не е взела съдбоносното катастрофално решение преди две години и сега смело раздава акъл на европейските си партньори. И не само това, ами и се застрахова срещу изпадането в глупост и в бъдеще.

В самото начало на годината, във вестник "Файненшъл таймс", финансовият министър на Великобритания г-н Джордж Осбърн написа много интересен текст, който може да се възприеме двояко. От една страна това е текст, изцяло в защита на ЕС и дори звучи като оказване на подкрепа, което би било парадокс за консерваторите, които са анти-ЕС по принцип. От друга, обаче, това е една лекция, която г-н Осбърн изнася на своите европейски партньори с единствената цел да си "сложат къщата в ред", тъй като еврозоната е важна. повече на euinside.eu

Можете ли да си представите - естонците си преизбраха десноцентристкото правителство, което им затегна коланите преди 2-3 години само и само да вкара страната в еврозоната (от първи януари 2011), да свали бюджетния дефицит под 3% от БВП и да намали дълговете! Естония и Швеция са двете страни в момента в Европейския съюз, които не са в процедура по свръхдефицит. Партията на премиера Андрус Ансип (Партия на реформите!) е спечелила 33 места в парламента, докато младшите партньори в досега управлявалата коалиция, Про Патрия и Съюз Рес Република са спечелили общо 23 места.

Така досегашните управляващи имат общо 56 места в 101-местния парламент на Естония. Забележете - с шест повече от представянето на същите партии на предишните избори! повече на euinside.eu

„Трябва да наточим зъбите си. Трябва да намерим начин да се справим с рецидивистите, които системно нарушават правилата. Наказанията са възможни и според сегашния Договор, но не винаги се използват ефективно.”

Ако сте се съмнявали, че ще чуете еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен да говори толкова откровено и остро, това изказване напълно ви опровергава. В навечерието на неформалния съвет на финансовите министри на ЕС, комисарят сложи картите на масата. Той съобщи, че Комисията е обсъдила, както й е било възложено от Европейския съвет, предложения за засилване на координацията на икономическите политиките на държавите членки, в контекста на прилагането на новия член 136 от Лисабонския договор. Той дава повече възможности за действие в еврозоната чрез по-добро и пълно използване на съществуващите инструменти на икономическата политика, обясни Оли Рен. И не изключи ревизия на второстепенно законодателство или създаването на ново, където е необходимо. При това, подчерта комисарят, това ще бъде направено с усещането за спешност. повече на euinside.eu

Членството на Гърция в еврозоната е било политическо решение, защото всички са били наясно с икономическите проблеми на Гърция. "Дори публичните показатели тогава говореха, че с Гърция е направен абсолютен компромис - те нито покриваха дълга, бяха на над нивото на публичните задължения към БВП, не покриваха и показателите за устойчивост, макар че такива критерии де факто не съществуват. Изрично е казано обаче, че освен че трябва номинално да покриеш маастрихтските критерии, трябва да има и изисквания за устойчивост на тези показатели", разказва пред euinside бившият заместник министър на финансите от квотата на НДСВ Любомир Дацов. С него обсъждаме както ситуацията с Гърция, така и желанието на България колкото се може по-бързо да влезе в ERMII.

Според него, много трудно европейските чиновници може да бъдат излъгани за финансите на която и да било държава. Още по-малко България може да бъде заподозряна във фалшификация на данни, по простата причина, обяснява г-н Дацов, че досега бюджетите на страната са били винаги с излишък и не е нужно да се прикрива дефицит. Същевременно обаче, той е на мнение, че увеличение на правомощията на Евростат (те да могат да одитират данните на страните-членки) е много добра идея, защото води до още по-задълбочена европейска интеграция. повече на euinside.eu

Броени дни, след като бяха подготвени и най-малките подробности по отпускането на спасителен заем за Гърция - комбинация от усилията на 15-те й партньори от еврозоната и МВФ - Атина поиска помощта. Това сложи край на месеци спекулации за това иска ли Гърция помощ или не. Последният слух беше в края на миналата седмица, когато беше съобщено, че Гърция е написала писмо на Международния валутен фонд, но впоследствие се оказа, че писмото е чисто процедурно. Съдбата също се намеси в забавянето на заема, след като заради исландския вулкан и затварянето на голяма част от летищата в Европа, първоначално планираната среща на Фонда с властите в Атина се провали.

Сега обаче, пътят е окончателно разчистен. Искането за активирането на механизма за спасение на Гърция беше отправено лично от министър-председателя Георгиос Папандреу, според когото натискът на пазара е застрашил гръцката икономика от дерайлиране. повече на euinside.eu

За първи път ми се случва отразяването на Европейски съвет да ме накара да почувствам съществуването на паралелни светове. Защото, докато лидерите на ЕС с усмивка на лицето обясняваха как европейският дух тържествува, пред очите ми Съюзът се раздели на две. Европа на еврозоната и на останалите. Европа на страните-членки и на институциите.

Както знаете, още преди Съвета доминиращата тема беше френско-германското предложение за т.нар. Пакт за конкурентоспособност, който да бъде сключен между страните от еврозоната. Очакваше се този въпрос да измести до голяма степен вниманието от официално обявените теми на Съвета - енергетика и иновации.

В отговор на тези очаквания, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози дадоха брифинг, на който обясниха на медиите какво точно ще представят пред колегите си по време на официалния обяд. А именно: Пакт за конкурентоспособност, който да бъде задължителен за страните от еврозоната, но същевременно отворен за останалите страни, които биха желали да се присъединят към него. повече на euinside.eu

По-европейска Германия или по-германска Европа - с този хамлетовски въпрос може да се обобщят настроенията преди Европейския съвет днес и утре в Брюксел.

Основната тема, както става ясно от поканата на президента на Европейския Съвет Херман ван Ромпой до лидерите, ще бъдат ограничените промени в Договора с цел създаването на постоянен механизъм за запазването на финансовата стабилност на еврозоната. От писмото се разбира, че Ван Ромпой е провел консултации с всички страни-членки, въз основа на които е бил изготвен проект на заключения. Те са били изпратени предварително на всички страни-членки, за да се запознаят с тях преди Съвета.

„Трябва да постигнем споразумение за проект на решение на нашата среща, за да може процедурите да бъдат стартирани възможно най-бързо както на европейско, така и на национално ниво, за да може решението да влезе в сила на 1 януари 2013 година”, заявява Ван Ромпой. повече на euinside.eu

Ситуацията в еврозоната е на път да излезе извън контрол, след като през последните дни станаха ясни няколко неща: първо, че кредитният статус на Гърция достигна абсолютното дъно и второ, че и рейтингът на Португалия беше понижен, с което е на път да се отприщи повторение на гръцкия сценарий. Има и трето и то е, че все още не е ясно доколко постигнатото съгласие за отпускане на помощ на Гърция все още е единодушно.

В момента текат преговори по уреждането на спасителния заем за Гърция, като се очаква лидерите на еврозоната да се съберат на 10 май, за да гласуват пакета. Дотогава гръцкият парламент трябва да е гласувал активирането му. повече на euinside.eu

Гръцкият финансов вирус се разпространява мълниеносно в еврозоната. След като във вторник взе първата си жертва след Гърция - Португалия, вчера покоси и четвъртата по големина икономика в еврозоната, страната -председател на Европейския съюз - Испания. Рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс намали кредитния рейтинг на Испания от АА+ на АА с мотива, че страната ще отчете по-нисък растеж от очаквания. Отгоре на всичко, перспективата е негативна, което значи, че може да последва ново понижение. В резултат 10-годишните държавни облигации поскъпнаха до 4.127%, а акциите на фондовия пазар в Мадрид паднаха драстично до 3 %. Еврото удари едногодишно дъно.

Според директора на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие Анхел Гуриа, вече не става дума за опасност от заразяване - епидемията е факт: повече на euinside.eu

Още преди 2 години старши икономистът на Центъра за европейска реформа в Лондон, Саймън Тилфърд, предупреди, че икономическите дисбаланси между страните-членки на еврозоната може да се окажат опасни. Тогава основното му предупреждение беше за опасността от огромните дефицити по текущата сметка на страните-прасета: Португалия, Ирландия, Гърция и Испания (от англ. Portugal, Ireland, Greece and Spain - PIGS). Сега, когато вече е ясно, че предупрежденията не са взети предвид, Саймън Тилфърд отново анализира ситуацията.

Основният проблем, според него е, че много правителства от еврозоната изглежда не са успели да разберат какви последствия има членството им във валутния съюз. Когато са подписали договора за присъединяване, те са се ангажирали да провеждат либерална икономическа политика. Няма правителство от еврозоната, което да прехвърля пари от по-силните към по-слабите членки. Затова, ако една страна изгуби конкурентоспособност, пише още г-н Тилфърд, тя няма друг избор освен да намали разходите си така, че да балансира с останалите от блока. Най-добрият начин това да стане е чрез повишаване на производителността - иначе казано да се произвеждат по-качествени стоки с по-ниска себестойност, а оттам и цена. повече на euinside.eu

Има ли справедливост в солидарността: този, на пръв поглед философски въпрос, беше болезнено остро поставен от финансовата криза. Както показаха протестите в Гърция и референдумът в Исландия, две от държавите, които най-тежко постраха от кризата, хората никак не са склонни да плащат частни дългове с обществени средства. От друга страна, по-силните държави не са особено петимни да помогнат на по-слабите, въпреки че осъзнават възможността провалът им да ги засегне пряко. Типичен пример за това е Гърция, чийто фалит би застрашил директно съществуването на еврозоната.

 Има ли начин солидарността в тези й два аспекта да бъде отново легитимирана? Според икономистите Даниел Грос и Томас Майер от Центъра за изследване на европейските политики, начинът е да се създаде Европейски валутен фонд. повече на euinside.eu

На 18 май министрите на финансите на Европейския съюз ще се съберат отново, този път за редовното им заседание (ЕКОФИН)  и за да обсъдят ситуацията с Испания и Португалия. Двете страни също са в тежка икономическа и бюджетна криза, въпречи че не в катастрофалните размери на Гърция. И макар покрай търсенето на спасение за Гърция, а всъщност и на цялата еврозона, Испания и Португалия да участваха активно, предприемайки множество мерки за овладяване на бюджетния дефицит и увеличаване на икономическата активност, опасността за тяхното състояние не е отминала.

Покрай новините от решенията на Европейския съюз и на Еврогрупата, трудно се намира време за малко по-сериозен анализ на истинското положение. По-рано ви представихме мнението на Саймън Тилфорд за проблемите в еврозоната по принцип и защо тя няма бъдеще, ако тези проблеми не бъдат решени. Сега ви представяме мнението на икономистите от Международната фондация за мир Карнеги Ури Дадуш и Вера Айделман. повече на euinside.eu

Лидерите на страните-членки на ЕС започнаха да се събират в библиотеката Солвей, която се намира в парка Леополд в Брюксел, за първия неформален съвет под председателството на новия президент на ЕС - Ерман ван Ромпой. Преди да отидат в библиотеката обаче, всички лидери се събраха в сградата на Европейския съвет, която се намира на по-малко от километър разстояние оттам.

Съвсем очаквано, най-голямо внимание предизвика присъствието на гръцкият премиер Георгиус Папандреу, както и председателят на Европейската централна банка. Двамата бяха обградени от председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, от шефа на Еврогрупата (страните-членки на Еврозоната) Жан-Клод Юнкер, който е премиер на Люксембург и от испанския министър-председател Хосе Луис Сапатеро. Последния освен, че пое ротационното председателство на съюза до юни, но е и лидер на страна със сериозни финансови проблеми. повече на euinside.eu

Европейската комисия иска увиличаване на ефективния финансов капацитет на Европейския инструмент за финансова стабилност (спасителния фонд за еврозоната) и разширяване на обхвата на дейността му. Това става ясно от Годишното изследване на растежа, представено в Брюксел. Според Комисията, това ще допринесе за по-всеобхватен отговор на дълговата криза в еврозоната.

Новината беше съобщена от председателя на Комисията Жозе Мануел Барозу на специален брифинг, посветен на представянето на Годишното изследване на растежа, което дава старт и на т.нар. европейски семестър. Очаквано, увеличаването на спасителния фонд привлече вниманието на медиите, които почти напълно пренебрегнаха изследването и заляха председателя Барозу и еврокомисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен с въпроси относно спасителния фонд. повече на euinside.eu

Ситуацията в Гърция, в еврозоната, но и в ЕС като цяло ще обсъдят днес и утре министрите на финансите на съюза (ЕКОФИН) в Брюксел. Очаква се на Гърция да бъде поставен конкретен срок за коригиране на бюджетния й дефицит. Самото правителство в Атина пое ангажимент за свали дефицита, надхвърлящ 12% от БВП, с най-малко 4 на сто през 2010. Отделно от това, ЕКОФИН ще отправи и препоръки към Гърция как да спре излизането от финансовите рамки на съюза. Това трябваше да направят лидерите на съюза на неформалната им среща в Брюксел миналата седмица, но решиха да оставят проблема на министрите си.

Гърция е в процедура по свръх-излишък от април 2009 г. Освен дефицит с размер 12.75 на сто от БВП, гръцката страна е и с огромен дълг от 113% от БВП към края на 2009 г. Тези данни разклатиха сериозно доверието във възможността на еврозоната да се справя без наличието на политически съюз. повече на euinside.eu

Очаквано Фина Гейл спечели изборите в Ирландия, но не успя да постигне пълно мнозинство в парламента. На този етап от преброяването на гласовете, Фина Гейл получава 70 места (с 19 повече спрямо предишния парламент), лейбъристите 36 (16 места повече), управлявалата досега Фиана Фейл - 18 (губи 59 места), Шин Фейн - 13 (с 9 повече), а Обединеният ляв алианс влиза за първи път в парламента с 5 места. Зелената партия остана извън парламента, въпреки че напусна коалицията с Фиана Фейл в знак на протест срещу политиката на управляващата партия. Избирателната активност е малко над 70 процента и е най-високата от 1987 година насам.

Още в понеделник се очаква лидерът на Фина Гейл и най-вероятен премиер на страната Енда Кени да започне преговори с лейбъристите за съставяне на правителство. Според анализатори, обаче, са възможни и комбинации с някои от независимите представители. повече на euinside.eu

Част от българските представители в Европейския парламент дойдоха в София, за да участват в дискусия по повод края на първата година от мандата им. Всеки от депутатите представи накратко дейността, в която най-активно работи и отговори на въпроси на участниците. euinside избра да обърне внимание на две от най-важните теми за Европейския съюз в момента- опитите за синхронизиране на икономическата и бюджетната политика на страните-членки и реформата на Общата селскостопанска политика.

Интервюто на Аделина Марини с г-жа Мария Неделчева(ЕНП, ГЕРБ) за бъдещата ОСП вижте тук. Аз разговарях с г-н Ивайло Калфин (Прогресивен алианс на социалистите и демократите, Коалиция за България) за икономическите и финансови предизвикателства пред съюза. повече на euinside.eu

По принцип правилото е, че най-важна е онази новина, която или засяга много хора, или има дългосрочни последици, или и двете. Оттам нататък е въпрос на преценка на всяка медиа коя би могла да бъде най-важната новина. Когато една новина е в първата категория - засяга много хора и има дългосрочни последици, много е важно как и от кого ще бъде съобщена. Не за друго, а за да е сигурно, че е разбрана правилно, че е ясно какъв е проблемът и че вече се работи по решаването му.

Това обаче се отнася за държавите, които знаят за какво служат медиите и където медиите служат на когото трябва (за да няма объркване - основната функция на медиите е да служи на гражданите, да ги информира и да търси отговорност и информация от институциите от тяхно име). повече на euinside.eu

Първото за годината заседание на финансовите министри от ЕС и първото под председателството на Унгария приключи без фундаментални новини, но с доста показателни насоки за бъдещите намерения. Два са били основните обсъждани въпроси - провеждането на нови банкови стрес-тестове и увеличаването на спасителния фонд за еврозоната.

По отношение на стрес-тестовете, макар и конкретните неща да са малко, съгласието е налице. Според еврокомисарите Оли Рен (по икономическите и валутните въпроси) и Мишел Барние (по вътрешния пазар и услугите), сред финансовите министри има съгласие по основните положения. А те са: стрес-тестовете да обхванат същите (91) банки, както и миналата година; да бъдат по-строги и по-добре организирани; да стигнат по-далеч от миналогодишните по отношение на суверенния риск и ликвидността и този път да има „тотална прозрачност”, по думите на комисаря Барние. повече на euinside.eu

Историята с финансовото състояние на Гърция, освен че предизвика сериозни икономически и политически сътресения в цялата еврозона, даде поле за дискусии за това как и дали на Гърция да се помогне, за да се увеличи натиска върху останалите страни с евро. По този повод в блога за икономика, старши икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов посочва, че Гърция не трябва да бъде спасявана и, ако не може да се оправи сама, да сключи споразумение с МВФ, защото това би насърчило гърците, а и други финансово недисциплинирани държави да продължат да трупат дългове. 

Нещо, от което председателят на еврогрупата, премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер, бяга като дявол от тамян, защото това би подкопало доверието във възможностите на еврозоната да се справи сама без наличието на политически съюз. На въпроса на euinside дали наистина евентуална помощ от МВФ ще доведе до още по-голямо отдръпване на доверието в еврозоната, Георги Ангелов изпрати следния отговор:  повече на euinside.eu

С усещане за странно бързане се проведе в неделя среща-телевръзка на лидерите на страните от Еврогрупата, по време на която беше договорено Гърция да получи заем от страните от еврозоната на стойност 30 млрд. евро през първата година от евентуален 3-годишен спасителен план. Още по-озадачаващо беше това на фона на категоричните заявления, че Гърция все още не е поискала финансова помощ, а също и в изключително тежка за Полша ситуация.

Според лидера на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по валутните въпроси Оли Рен, целта на телевръзката е била да се изработят подробностите по механизма, договорен от лидерите на Европейския съюз на пролетния им съвет в Брюксел в края на март. Сега вече, казаха те на пресконференция в неделя следобед, в случай на нужда, парите може да бъдат отпуснати много бързо. повече на euinside.eu

Спасителният фонд за еврозоната (Европейският инструмент за финансова стабилност, EFSF) дебютира силно на финансовите пазари. Първата му емисия ценни книжа пожъна бурен инвеститорски интерес, става ясно от данните, изнесени от Financial Times. На фона на планираната емисия на стойност 5 милиарда евро, поръчките за участие в аукциона са достигнали 40 милиарда евро. Участници в търга коментираха пред изданието, че толкова голямо търсене не е регистрирано никога досега за нито една облигационна емисия, било то правителствена или корпоративна. Акциите на фонда имат кредитен рейтинг ААА и са гарантирани от страните от еврозоната, което ги прави доходна и сигурна инвестиция.

Това е мощен сигнал за доверие в еврозоната от страна на инвеститорите, в момент, когато тя е далеч от съвършеното равновесие заради проблемите на някои страни-членки. Но макар доверието в Гърция и Ирландия да е силно разклатено, очевидно това не се отразява на емисиите на спасителния фонд, гарантирани от страните от еврозоната и най-вече от Германия, която продължава да е единица мярка за стабилност. повече на euinside.eu

През следващите 4 години Ирландия трябва да коригира бюджета си с 15 милиарда евро - толкова е разликата между приходите и разходите, която принуждава страната непрекъснато да набира външно финансиране при нарастващи лихви. Допълнителна трудност е финансирането на банките, пострадали тежко от финансовата криза, което заплашваше да доведе страната до рекорден дефицит.

В крайна сметка, ирландското правителство реши да вземе заем от ЕС и МВФ, като параметрите по споразумението все още се договарят. Едно от условията обаче беше ЕС да одобри 4-годишната правителствена стратегия, в която са подробно описани мерките за стабилизиране на публичните финанси и постигане на икономически растеж. повече на euinside.eu

Пореден труден уикенд преживяха европейските финансови министри, в опит да произведат успокоителни новини за пазарите в неделя вечер. Резултатът от интензивната работа през двата почивни дни е солиден: одобрена е програмата за ирландския заем на стойност 85 милиарда евро, както и основните рамки на бъдещия механизъм за решаване на кризи, наречен Европейски механизъм за стабилност (European Stability Mechanism -ESM). За да обясним защо изясняването на детайлите около този бъдещ спасителен фонд за еврозоната е толкова важно, е нужна малко преидстория.

Имало едно време ... безрискови инвестиции

Кризата разруши много бюджети (лични, корпоративни и национални) и една голяма илюзия - че инвестициите в държавен дълг са напълно безрискови.  повече на euinside.eu

Европейският съюз е нещо много голямо във всяко едно отношение - като пазар, като население, като географско определение дори. Само че, не е единен - състои се от множество големи, средни и малки държави, обединени в едно. Това е и причината гражданите на тези държави, които хем са национални граждани, хем европейски, трудно да успяват да се извисят над ежедневните си проблеми и да погледнат отвисоко какво става с ЕС, а още по-малко да проумеят, че имат пръст в това, което става.

Това извисяване и поглед отвисоко дава възможност да се чуят гледните точки от всички краища на Съюза - от Великобритания до България и от Гърция до Швеция.

Какво се чува? повече на euinside.eu

В навечерието на срещата на върха на лидерите на еврозоната на 11 март, Испания получи тежък удар по и без това застрашения си имидж - рейтинговата агенция Мoody`s намали кредитния рейтинг на страната от Аа1 на Аа2 с негативна перспектива. Причината е, че според агенцията цената на банковото преструктуриране значително надхвърля оценките на правителството. Според The Financial Times, вместо прогнозираните от властите 20 милиарда евро, страната ще се нуждае от допълнителни 40-50 милиарда евро, за да преструктурира банковия си сектор, а в “стресова” ситуация цената на спасяването на банките може да достигне стряскащите 120 милиарда евро. "Уязвимостта на Испания от пазарен срив остава висока заради високите нужди от финансиране, както на националното правителство, така и на местните власти и банките", аргументира се агенцията.

Новината е студен душ за Мадрид който само преди броени дни гордо обави, че е изпълнил целта за бюджетния си дефицит за 2010 година от 9.3% и даже я е преизпълнил с 0.1%. Правителството изрази увереност че ще постигне и целта за тази година, която е дефицит от 6% (на фона на 11,1% през 2009-а). повече на euinside.eu

Гърците стачкуват. Протестират срещу спасителните мерки, които правителството ще трябва да предприеме, за да спаси страната от фалит. Всъщност, поведението на недоволните гърци пряко кореспондира с това на кабинета на Папандреу, ако и протестите да са срещу него. Както знаете, в момента бюджетният дефицит на Гърция е над 12%, а дългът й надмина БВП - 113%. В Гърция вероятно също знаят тези цифри, макар доскоро да не си признаваха.  Същевременно,  Евростат проверява сделките с гръцкия държавен дълг, извършени през 2001 г. с инвестиционната банка Голдман Сакс. 

Въпреки това, правителството с нежелание прие мерките, „предложени” му от ЕС и даде да се разбере, че очаква по-съществена помощ от европейските си партньори, а не просто морална подкрепа и засилен контрол.  повече на euinside.eu

Лидерите на еврозоната постигнаха важен компромис по отношение на спасителния фонд за еврозоната, който вече ще отпуска заеми на по-ниска цена и ще може да изкупува правителствени облигации на първичните пазари. Лидерите подкрепиха и Пакт за еврото, макар и доста по-смекчен от първоначалната идея на Франция и Германия, който поставя основата на по-силен политически и партньорски контрол в еврозоната.

Очакванията за резултатите от срещата не бяха високи, затова решенията предивзикват изненада. Не може да се игнорира контекста, в който бяха взети - извънредният Европейски съвет за Либия и разрушителното земетресение в Япония, както и силният пзарен натиск върху периферните икономики, провокиран от новината за понижаването на испанския кредитен рейтинг. Не знам дали лидерите на еврозоната са заседавали с усещането за разпадащ се свят, което витаеше в глобалната „инфосфера” през целия ден, но определено голямата им грижа беше да излъчат послание за стабилност. повече на euinside.eu