Под натиска на финансовите пазари и на бюджетните проблеми на някои страни в еврозоната, късно снощи лидерите на 16-те страни от Еврогрупата одобриха и обявиха подробностите от спасителния механизъм, договорен на 10 май.

Тогава стана ясно, че сложната схема се състои от два компонента. Първият е фонд от 60 милиарда евро на разположение на Европейската комисия за спешни нужди. Вторият е т.нар. Средство със специална цел (Special Purpose Vehicle, SPV), базирано на междуправителствени споразумения между страните от еврозоната. Чрез него на затруднените правителства могат да бъдат отпускани заеми до 440 милиарда евро, гарантирани от държавите-членки. До снощи, обаче, не беше ясно как точно ще функционира този механизъм и това създаваше несигурност на пазарите. повече на euinside.eu

Много са темите, които Европейският съюз иска да повдигне на срещата на върха ЕС-САЩ, която ще се състои на 20 ноември в Лисабон, в рамките на срещата на върха на НАТО. По-интересното е, че от дебата в Европейския парламент по приоритетите на Европейския съюз за срещата, продължил над два часа, трудно може да се открои основният.

Евросъюзът ще бъде представен в Лисабон, както обикновено, от президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой и от председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. Двамата обаче не присъстваха на дебатите в парламента. Вместо тях, там бяха заместник председателят на Еврокомисията и еврокомисар на правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг и от еврокомисаря на търговията Карел де Хухт, който отново беше в двойнствената роля на заместник и на върховния комисар за външните отношения баронеса Аштън (както се случи по време на дебата преди срещата на върха ЕС-Китай). повече на euinside.eu

2018-та, когато се навършват 100 години от края на Първата световна война, може да се превърне в символична година за Западните Балкани и тяхната европейска интеграция.

Гърция ще работи за осигуряването на подкрепа сред европейските партньори за тази целева дата за пълноправно членство на страните от Западните Балкани, каза въшният министър на страната Димитрис Друцас на семинар, организиран от Центъра за европейска политика на 22 ноември. Идеята е през 2014 година, когато Атина ще председателства ЕС, да се свика среща на върха - Солун 2, на която да бъде приета политическа декларация с реалистична целева дата за членство и насоки на страните-кандидатки какви стъпки трябва да предприемат, за да отбележат напредък. Може дори да бъдат определени "страни-ментори", които да подпомагат кандидатите при изпълняването на критериите. повече на euinside.eu

Събитията в Близкия Изток и Северна Африка често са сравнявани с падането на комунизма в Централна и Източна Европа през 1989-1991-а година. Мнозина анализатори и политици смятат, че страни като Тунис и Египет, както и всички останали в района, които се стремят към демократични промени, има какво да научат от опита на бившите социалистически държави. Безспорно. Със същата сила, обаче, важи и обратното - гледайки на югоизток, ние можем да разберем по-ясно грешките, допуснати в „прехода”. И дори да се опитаме да ги поправим, защото никога не е късно да направиш правилния избор.

На тези мисли ме наведе един анализ на Центъра за европейски политически изследвания, озаглавен „Достойнство, демокрации и династии - в началото на бунта на арабската улица”. Авторът Майкъл Емерсън се спира основно на политическите сценарии за бъдещето на Египет, но прави любопитни сравнения с подобни събития в други части на света и по друго време, за да опише рисковете пред страната. повече на euinside.eu

Този въпрос изникна в първия ден от 11-дневната среща на върха в Копенхаген за промените в климата, организирана от ООН. Конференцията беше открита от датския премиер Ларс Локе Расмусен, от кмета на Копенхаген и от председателя на Междуправителствения панел за промените в климата д-р Раджендра Пачаури. Основен домакин на срещата обаче е министърът на околната среда и промените в климата на Дания г-жа Кони Хедегард, номинирана за новия еврокомисар по промените в климата.

По време на откриването в залата до президиума присъства група младежи от цял свят, носеща кубчета с цифри и плакати, казващи на присъстващите журналисти и участници, че 10 млн. души искат амбициозна сделка. След официалното откриване, една от участничките от района на Тихия океан направи прочувствено обръщание към присъстващите като през сълзи обясни, че страните от тихоокеанското крайбрежие ще бъдат най-засегнати от промените в климата, независимо, че нямат никакъв принос към тях. Възможно е дори, много от тези държави да изчезнат, ако не бъдат взети адекватни мерки. повече на euinside.eu

Антиправителствена демонстрация. Искане за оставка. Куршуми и сълзотворен газ. Трима убити и десетки ранени. Не, това не е сцена от вълненията в Тунис, а картина от Тирана.

Опозицията, водена от Социалистическата партия на кмета на столицата Еди Рама, организира на 21 януари мащабен протест с искане за оставката на кабинета на Сали Бериша по обвинения в корупция.

Непосредственият повод за протеста беше разкритието, че един от близките сътрудници на Бериша - вицепремиерът и министър на икономиката Илир Мета, е замесен в корупционен скандал. повече на euinside.eu

Изследване, направено от ЕкоФис по поръчка на групата на зелените в Европейския парламент, показва, че ангажиментите, които обявиха много от развитите и развиващите се държави по света просто не са достатъчни за постигане на основната цел - ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. Причината за това е, че много от държавите използват различни методи за измерване на приноса си към глобалните въглеродни емисии.

Развитите държави мерят своя принос към парниковите емисии на базата на цялостен БВП, докато развиващите се и нововъзникващите пазари предпочитат да мерят на база БВП на глава от населението, тъй като така резултатите им са по-ниски. Документът прави и разбор на причините, довели до намаляването на въглеродните емисии до момента, специално за ЕС-27. повече на euinside.eu

Ако досега само сме се базирали на разкази на "очевидци" за това къде съдебната система как функционира и, ако нашата присъстваше из българските, но и чуждите медии в конкретен контекст, сега вече всички близо 500 милиона граждани на Европейския съюз ще могат да видят "с очите си" как могат да разчитат на съдебната система във всяка от 27-те страни-членки. Това стана възможно, след като на 16 юли онлайн се появи новият портал - E-Justice. Информацията в него е на 22-та официални езика на Европейския съюз, включително и български, но не цялата е налична на всички езици.

И така, ако италианец пътува в Германия и се нуждае от адвокат или френски предприемач иска да разгледа унгарския регистър за земя, а пък естонски съдия има запитване за испанската съдебна система повече на euinside.eu

„Ако някой мисли, че ще спре спазването на закона и провеждането на реформите като ме премахне, жестоко се лъже, защото аз не съм системата“. Думите са на първия демократично избран премиер на Сърбия, който, уви не доживя да види сбъдването на най-голямата си мечта – реформирана, европейска Сърбия, от която бъдещите поколения няма да бягат, а в която ще намират своето бъдеще. Toчно по обяд, на 12 март 2003 година, Зоран Джиндич беше прострелян от снайперист пред сградата на сръбското правителство в центъра на Белград.

Малко по-късно същия ден той умира от раните си в болницата. Убийството му шокира не само Сърбия, в която властите още същия ден обявяват извънредно положение и организират мащабна полицейска операция под името „Сабя,“ но и целия свят. Само три години преди това, след протестите от 5 октомври 2000, Сърбия е успяла да свали режима на Слободан Милошевич, а след падането му от власт правителството на Джинджич започва безкомпромисни реформи, които убийците му очевидно искат да спрат. повече на euinside.eu

Докато се засилват тенденциите за излизане от кризата в страни като САЩ, Япония, Китай и нововъзникващите пазари, четвъртото тримесечие показва слаби данни за Европа, посочват икономистите от фондацията за международен мир Карнеги. Според тях оповестяването на спасителен план за Гърция е дал на пазарите така желаната доза сигурност.

За съжаление обаче, отбелязват от Карнеги, гръцката криза е все още в зародиш - години ще са нужни на страната да се върне на пътя на устойчивия бюджет и да възстанови част от изгубената си конкурентоспособност чрез контрол върху заплатите и структурни мерки. Макар и не толкова остро, по подобен начин стоят нещата и с Италия, Испания, Португалия и Ирландия, както и няколко по-малки страни, които наскоро се присъединиха към ЕС и са вързали валутите си за еврото. повече на euinside.eu

Ситуацията в Ирландия е била сред основните теми, обсъждани в първия ден от неформалното заседание на европейските финансови министри в Брюксел, стана ясно на късния брифинг снощи. Последните числа, изнесени от местните власти, показват, че цената на банковото преструктуриране в страната ще достигне 50 милиарда евро, което ще доведе до космическия бюджетен дефицит от 32 % от БВП. Това е най-големият дефицит в страна от еврозоната от създаването на общата валута през 1999 година. Две трети от сумата се дължи именно на държавната помощ за банките, която досега е над 32 и половина милиарда евро.

Новите данни показват, че правителството ще трябва да задели още 6,4 млрд. евро (и може би още 5 в случай на неочаквани загуби) за Anglo Irish Bank. Allied Irish Banks (AIB) се нуждае от 3 милиарда евро, а Irish Nationwide Building Society ще получи 2,7 милиарда, пише „Файненшъл Таймс”. повече на euinside.eu

Хуморът във висшата дипломация не е смешен. Той обикновено е начин да се каже нещо важно, без да се поставя акцент върху него. Използва се наистина между другото там, където знаеш, че ще бъде оценен подобаващо. Такъв, например, беше случаят със съвместната пресконференция на американския държавен секретар Хилари Клинтън и Върховния представител на Европейския съюз за външната политика баронеса Катрин Аштън във Вашингтон на 29 септември. Тогава г-жа Клинтън заяви, малко преди да даде думата на Катрин Аштън, че Съединените щати очакват с нетърпение срещата на върха САЩ-ЕС, "както я наричаме ние, тя [Катрин Аштън] я нарича среща на върха ЕС-САЩ".

Действаме поединично, но координирано

Тази реплика, предизвикала усмивки и смях в залата, показва нещо много важно. В момент, когато текат бързи и непредсказуеми процеси на глобално политическо и икономическо разместване, ЕС и САЩ имат нужда един от друг повече от всякога. повече на euinside.eu

За първи път ми се случва отразяването на Европейски съвет да ме накара да почувствам съществуването на паралелни светове. Защото, докато лидерите на ЕС с усмивка на лицето обясняваха как европейският дух тържествува, пред очите ми Съюзът се раздели на две. Европа на еврозоната и на останалите. Европа на страните-членки и на институциите.

Както знаете, още преди Съвета доминиращата тема беше френско-германското предложение за т.нар. Пакт за конкурентоспособност, който да бъде сключен между страните от еврозоната. Очакваше се този въпрос да измести до голяма степен вниманието от официално обявените теми на Съвета - енергетика и иновации.

В отговор на тези очаквания, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози дадоха брифинг, на който обясниха на медиите какво точно ще представят пред колегите си по време на официалния обяд. А именно: Пакт за конкурентоспособност, който да бъде задължителен за страните от еврозоната, но същевременно отворен за останалите страни, които биха желали да се присъединят към него. повече на euinside.eu

Европейската служба за външна дейност ще може да изпълнява и ограничен брой консулски дейности, са се договорили министрите на външните работи на държавите-членки на Европейския съюз на заседанието им в Люксембург в понеделник. Те са постигнали още компромис и за това  шефове на задгранични мисии на съюза да бъдат и представители на страните-членки.

С постигнатото политическо съгласие в Люксембург, бъдещето на новата дипломатическа служба, чието създаване е предвидено в Лисабонския договор (влязъл в сила на 1 декември миналата година), остава в ръцете на Европейския парламент.  повече на euinside.eu

ЕС трябваше да се фокусира върху развитието на частния сектор и да спре да затваря пазарите си за земеделски продукти от Северна Африка. Това са двете основни грешки на Съюза, които посочва Синан Юлген, външен сътрудник (в Брюксел) на влиятелния мозъчен тръст Карнеги. Независимо, че Съюзът изсипва значително количество пари, той постоянно разчиташе на държавите да ги разпределят подобаващо, вместо да ги насочи директно. Според автора, въстанието в Тунис, както и развитието на събитията в Египет привличат вниманието върху въпроси като социалното включване и икономическото развитие на района, подтискано от десетилетия автократично управление. повече на euinside.eu

Настроенията на срещите на лидерите на Европейския съюз стават все по-напрегнати и се увеличава възможността някои от тях да изпуснат нервите си. Това става на фона на все по-отдалечаващата се светлина в тунела за държавите от еврозоната, подложени на натиск от финансовите пазари. В тази атмосфера, надали на 27-те, особено на 16-те от еврозоната (които ще станат 17 от януари, когато и Естония приеме еврото) им е твърде празнично, но със сигурност някои от тях биха помислили да пишат на дядо Коледа и да си пожелаят нещо.

Какво би си пожелала Германия?

Ако бях на мястото на германския канцлер Ангела Меркел със сигурност бих писала на дядо Коледа да ми донесе повече разбиране от страна на партньорите в ЕС за това, че не може само и единствено Германия да спасява всички, които са харчили на воля, на кредит и без мисъл за утрешния ден и то в момент, когато германците в продължение на 20 години трябваше да живеят със силно пристегнат колан, за да помогнат на източната си половина да настигне западната след обединението. повече на euinside.eu

Стажантът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Александър Ивелинов подлага на остри критики десетте най-важни постижения, с които Европейският съюз се хвали за 2009 г.: прокарване на пътя към икономическо възстановяване; по-евтини мобилни телефонни комуникации; привличане на ресурси за борба с деменцията; нова светлина върху климатичните промени; борба с глада в най-бедните страни; защита на животните в океаните и на сушата; грижи за околната среда: от пестицидите до бензина; гарантиране на безпроблемно онлайн пазаруване; възстановяване на Европа след бедствия.

Според Александър Ивелинов, ефективността на някои от постиженията може да бъдат поставени под съмнение, а други са незначителни. повече на euinside.eu

След близо десет години усилия Европейският съюз да заприлича на единица, която да има водеща роля в света, се стигна до влизането в сила на Лисабонския договор, чиято амбиция е да направи така, че да улесни общуването с 27-те страни-членки. Или, казано по-популярно - да създаде един телефонен номер, на който всеки да може да се обади и да потърси Европейския съюз. Дали изтощени от чакането или неудовлетворени от резултата, Съединените щати не откликнаха така, както навремето бившия американски държавен секретар Хенри Кисинджър очакваше - да знае на кого да се обади в Европейския съюз.

Всичко започна още от ноември миналата година, когато, съгласно трансатлантическия дневен ред, се състоя срещата на върха ЕС-САЩ във Вашингтон. Събитието премина вяло, с повече ентусиазъм откъм Европа и повече, сякаш, безраличие откъм САЩ. повече на euinside.eu

Преди повече от 20 г. бившият американски държавен секретар Хенри Кисинджър беше казал, че за него ЕС не съществува, докато няма един телефонен номер, на който САЩ да търсят Европа. Макар че предстои Лисабонският договор да влезе в сила всеки момент, надеждите за един телефонен номер са нищожни. Защото промените, които носи Лисабонският договор, са козметични. Наистина, ЕС вече ще има президент, който ще бъде лицето на съюза, но ще има само координиращи функции. Което означава, че отново няма да може да отговори кратко и ясно на какъвто и да е въпрос.

И диалогът а ла Кисинджър би изглеждал, горе-долу, така: повече на euinside.eu

България се е въздържала да одобри проект на решение на Европейската комисия за пускане за продажба на европейския пазар на продукти, съдържащи генномодифицирана царевица. Това съобщи заместник министърът на външните работи Красимир Костов след редовното заседание на Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет, на който тази позиция е била договорена.

Причината за решението е, че част от научните изследвания, представени от вносителя на Европейската агенция за безопасност на храните, не дават повече подробности на euinside.eu

Европейският съюз не се отказва от идеята да има водеща роля в постигането на правно-обвързващо споразумение за климатичните промени, независимо от провала си да се докаже като лидер в усилията за преминаване към зелено бъдеще на климатичната конференция на ООН в Копенхаген през декември.  Европейската комисия удържа на обещанието си и започна активна дейност за постигането на тази цел, ако не на конференцията в Канкун, Мексико през декември, то поне догодина.

През седмицата еврокомисарят по Действията в областта на климата Кони Хедегор представи новата стратегия на Еврокомисията, в която се намеква, че Съюзът ще склони да намали въглеродните си емисии с 30% до 2020 г., а не с 20 на сто, какъвто беше първоначалният ангажимент на съюза, останал непроменен и в Копенхаген. За 30 процента намаление настояваха развиващите се страни, както и някои от най-бедните, защото, според тях, 20% не са достатъчни за постигане на договорената цел за овладяване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. повече на euinside.eu

На финалната права преди да стане ясно дали ЕС ще започне да работи на базата на нов институционален договор - Лисабонския, Съюзът демонстрира готовност да спре да се занимава със себе си. Доказателство за това е решението да се създаде цялостна стратегия за Афганистан и Пакистан, съпроводена с План за действие. Стратегията беше обсъдена от външните министри на Съюза на Съвета по общи въпроси и външни отношения, която приключи днес в Люксембуртг.

В заключенията си министрите посочват, че международната общност е поела огромен ангажимент в Афганистан и започва все повече да насочва усилия към Пакистан. Целта на новата стратегия е ЕС да си гарантира сигурност, стабилност и просперитет в район, който е отвъд пределите на непосредствените съседи, но за сметка на това европейските политици са осъзнали, че най-сериозните глобални заплахи като наркотрафика, презграничната престъпност и оръжията за масово поразяване, имат директни последици в Европа. повече на euinside.eu

Ако някой си мисли, че европейската интеграция (поне за малко) е приключила с петото разширяване на ЕС и с влизането на Лисабонския договор в сила, много се е объркал. Интеграционните процеси тепърва предстоят, както стана ясно от кризата с еврото, отприщена от Гърция. Независимо от това обаче, геополитическите процеси налагат Съюзът да започне да мисли за следващия етап от разширяването си. И тук няма да стане дума за "сигурните" бъдещи членове като Хърватия и Исландия, а за Западните Балкани.

През последните месеци се забелязва сериозно активизиране на международните усилия именно в тази посока. Първо беше знаковият избор на новия Върховен представител на ЕС за външните отношения баронеса Катрин Аштън да направи едно от първите си посещения в чужбина именно на Балканите. Активизиране има очевидно и от страна на САЩ и на България. повече на euinside.eu

Би трябвало да си спомняме, въпреки че у нас никога не са влизали танкове и никога не са ни били по улиците, за да продължаваме да търпим дългогодишен лидер. Но унгарците със сигурност помнят, както и чехите. Сега, във второто десетилетие на 21-ви век, сме свидетели на ужасяващи репресии в Северна Африка. Либийският лидер Муамар Кадафи се опитва със сила да запази 40-годишната си власт. Е, може да не помним Пражката пролет или влизането на танковете в Будапеща, но как действа полковник Кадафи помним и то добре. Още по-страшното е, че за разлика от другите северноафрикански и близкоизточни държави, където в момента има бунтове, в Либия достъпът на журналисти на практика е напълно ограничен. Никой не знае със сигурност колко точно са убитите и какво точно става там.

Либия

Помня, че по време на кризата с българските медици в Либия синът на полковник Кадафи, Сейф ал-Ислам, се явяваше като човека- символ на новото диктаторско поколение - добре образован, може да се говори с него, млад и по-отворен към сделки. След неделя обаче, съм сериозно уплашена. повече на euinside.eu

Лидерите на ЕС подкрепиха предложената от Европейската комисия стратегия „Европа 2020” за икономическото възстановяване на съюза през следващите 10 години, но не съвсем. Като цяло и 5-те основни цели на стратегията (по отношение на заетостта, научно изследователската и развойна дейност, зелената енергия, образованието и борбата с бедността) получиха одобрението на 27-те страни членки. В записаните в заключенията на Европейския съвет конкретни параметри и формулировки, обаче, има промени, в сравнение с предложението на Комисията.

Непроменена е останала целта за 75 % заетост на мъжете и жените между 20 и 64 години. Амбицията е да се насърчи заетостта на най-младите и най-възрастните работници, както и на по-ниско образованите, а така също и да се постигне по-добра интеграция на легалните имигранти. повече на euinside.eu

Това е въпросът, който човек неизбежно започва да си задава с разгорещяването на споровете за реформирането на Общата селскостопанска политика (СОП). Това е една от първите общоевропейски политики, създадена след Втората световна война, с цел да подпомогне изхранването на населението в опустошената от двете световни войни Европа. Това е и една от малкото политики, която е "закована" в Общностните договори.

Оттогава досега политиката, която "яде" близо половината от общия европейски бюджет (53 млрд. евро годишно, което е около 40 на сто от общия бюджет), постоянно е обект на спорове и разделение в Съюза, защото тези пари се разпределят между 12 милиона регистрирани фермери във всичките 27 страни-членки на ЕС. Само за сравнение,  до 1984-та година бюджетът за ОСП е бил 71% от финансите на ЕС. повече на euinside.eu