В първите дни от началото на дебата по реформирането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, чието начало беше дадено в понеделник от еврокомисаря на земеделието Дачан Чолош, се забелязва пълно единодушие по отношение на нуждата от ОСП. Повечето коментари на специалния уебсайт за дебата посочват, че ОСП е необходима и трябва да остане, защото тази политика е свързана с прехраната, а от нея няма как да спрем да се нуждаем. Някои мнения дори окачествяват земеделската политика като отбранителна заради нейната роля за премахване на глада в Европа след Втората световна война.

Основните аргументи в подкрепа на ОСП са това, че цената й е пренебрежимо малка на фона на общия бюджет на ЕС и тази цена е нищожна в сравнение с ползите от нея. повече на euinside.eu

Това е въпросът, който човек неизбежно започва да си задава с разгорещяването на споровете за реформирането на Общата селскостопанска политика (СОП). Това е една от първите общоевропейски политики, създадена след Втората световна война, с цел да подпомогне изхранването на населението в опустошената от двете световни войни Европа. Това е и една от малкото политики, която е "закована" в Общностните договори.

Оттогава досега политиката, която "яде" близо половината от общия европейски бюджет (53 млрд. евро годишно, което е около 40 на сто от общия бюджет), постоянно е обект на спорове и разделение в Съюза, защото тези пари се разпределят между 12 милиона регистрирани фермери във всичките 27 страни-членки на ЕС. Само за сравнение,  до 1984-та година бюджетът за ОСП е бил 71% от финансите на ЕС. повече на euinside.eu

Общата селскостопанска политика не е достатъчно застъпена в предложението на Европейската комисия за нова икономическа стратегия на съюза "Европа 2020". До това мнение са достигнали европейските министри на земеделието, които проведоха заседание в понеделник в Брюксел. Те са приветствали заключенията на лидерите на ЕС от срещата им миналата седмица, според които устойчивото, продуктивно и конкурентно земеделие може да допринесе изключително много за увеличаване на заетостта и за икономическия растеж като част от "Европа 2020".

Според селскостопанските министри на ЕС, земеделието може много добре да се впише в трите основни приоритета на икономическата стратегия, а именно да постигне "интелигентен растеж" (например чрез иновации за оптимизиране използването на природните ресурси), устойчив растеж (може да се постигне чрез биоенергия) и заетост (чрез запазване на работните места и на хората в селските райони). повече на euinside.eu

Сериозна битка се очертава около реформата на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, като, за разлика от предишни дискусии, този път има промяна и в основните играчи. Големите "врагове" за новите страни-членки вече са Испания и Португалия, разказа в интервю за euinside българският евродепутат Мария Неделчева, член на комисията по земеделие в Европейския парламент. Тя съобщи още, че скоро ще започне работата по изработването на цялостна стратегия за българското селско стопанство. Срещнах се с Мария Неделчева в София, след първия отчет на българските евродепутати по повод 1 година от мандата им.

euinside: Вече започна дебатът, наскоро приключи и онлайн дискусията по реформата на Общата селскостопанска политика, има ли вече яснота за насоките, по които тя може да тръгне? повече на euinside.eu

На 18 ноември Европейската комисия официално представи съобщението си за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), окончателният му вариант се различава от изтеклия месец по-рано проект по това, че сериозен акцент се поставя върху опазването на околната среда, промените в климата и, за първи път, се включват и териториите от екологичната мрежа Натура 2000. Има и още една разлика с проекта на съобщението и тя е, че в документа се споменава изрично нуждата ОСП да работи в контекста на стабилни икономически политики и устойчиви публични финанси.

Във връзка с мерките на повечето страни-членки на Европейския съюз по орязване на публичните разходи и по поддържането на стабилни държавни финанси, в официално представения вариант на съобщението се посочва изрично, че бъдещата ОСП трябва да гарантира по-строг контрол по изпълнението на мерките в нея, като същевременно се работи и по опростяване на процедурите. повече на euinside.eu

Младите трябва да бъдат основният приоритет на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2013 година, тъй като статистическите данни показват тревожни тенденции. Това беше едно от основните послания на започналата днес в Брюксел конференция за бъдещето на ОСП след 2013 година, организирана от Европейската комисия. В събитието участват представители на гражданското общество, на различни земеделски организации, световни форуми и на научните кръгове. Домакин е еврокомисарят на земеделието Дачан Чолош.

До десет години се очаква 4.5 млн. фермери да излязат в пенсия, което изисква незабавни действия, призова Йорис Беке, млад фермер от югозападна Холандия, който е и председател на холандската Организация на младите фермери. повече на euinside.eu

Група от 22 държави-членки на ЕС призоваха за нова "амбициозна" земеделска политика на ЕС, която да отговори на нарастващите глобални предизвикателства пред изхранването и климата. Това съобщи електронното издание EurActiv като се позова на официално изявление на Групата. Срещата на 22-те страни е по инициатива на Франция, която получава най-големия дял земеделски субсидии по Общата селскостопанска политика (ОСП) - над 40%. Засега обаче, бюджетни въпроси, свързани с промяната в ОСП не са били обсъждани.

Съвсем очаквано, в срещата не са участвали страни като Великобритания, която по време на своето председателство в края на 2005 г. договори с много усилия промяна на ОСП в посока нейното намаление в полза на иновациите и научната дейност след 2013 г., когато приключва 7-годишния бюджет на Общността. Франция прие условията и това подпечата сделката за финансовите перспективи на Съюза за периода 2007-2013 г. Същността на споразумението беше след 2013 г. земеделските субсидии постепенно да започнат да намаляват, като за сметка на това се увеличи финансирането за научна и развойна дейност и за иновации. повече на euinside.eu

За България най-изгоден би бил вторият вариант от предложенията за реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС, изложени в съобщението на Европейската комисия от 18-ти ноември. Това каза в интервю за euinside евродепутатът от групата на Европейската народна партия (ГЕРБ) и член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони Мария Неделчева. С нея разговаряхме и по още една тема - референдумът за или против разделянето на Судан на две държави, тъй като г-жа Неделчева ръководи наблюдателната мисия на Европарламента в Судан. към видео-интервюто на euinside.eu

Няма нищо лошо в отстояването на национални интереси, освен ако те не са ясно формулирани. Такъв именно е случаят с българската позиция по отношение на реформата в Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, изразена от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов в петък след среща с еврокомисаря на земеделието Дачиан Чолош. Според г-н Найденов "не трябва да има много голяма реформа, защото и България, и Румъния направиха много, за да покрият европейските критерии". Макар по директните плащания за земеделските субсидии и Програмата за развитие на селските райони (двата основни стълба на ОСП) България да е усвоила най-много средства, все пак формулирането на интересите в тази сфера все още е твърде общо.

В какво се изразява българската позиция?

Според България финансовият обем на ОСП в общия европейски бюджет трябва да бъде запазен, за да може страната максимално да се възползва от политиката, за да достигне поне средното равнище на страните от ЕС. повече на euinside.eu

Може би ще прозвучи познато, но на Европейския съвет на 17 юни в Брюксел новината за започването на преговори за членство с Исландия се изгуби сред купищата други доста "по-важни" теми от дневния ред. Това се случваше често и на България, която очакваше подобни новини с нетърпение и с усещането, че всички живо се вълнуват от това. Новината дотолкова се изгуби сред останалите въпроси, че се наложи президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпой в края на пресконференцията след края на Съвета изрично да поиска да даде възможност за 1 въпрос на исландските медии, за да може все пак тази новина да бъде отбелязана, ако не другаде, то поне в Исландия.

В заключенията от срещата на лидерите на ЕС се посочва, че Съветът приветства становището на Европейската комисия по молбата за членство на Исландия в ЕС и одобрява препоръката за започване на преговори. повече на euinside.eu

Съвсем в духа на представянето си пред Европарламента в началото на годината, еврокомисарят на земеделието Дачан Чолош успява да демонстрира силно желание да балансира несъвместими неща - реформи и статукво. Това ясно личи от проекта на съобщението за плановете за реформиране на Общата селскостопанска политика (ОСП), който изтече неофициално преди няколко дни. Както обеща г-н Чолош, официалният документ трябва да бъде публикуван тази есен. Документът, който се появи сега, обаче, не е нищо повече от кръпки върху стари идеи, съшити с нови конци.

Според него се запазват двата основни стълба на ОСП - директните плащания и развитието на селските райони. Направен е опит да се изчистят взаимно припокриващите се мерки. Въпреки че не са посочени конкретни числа или проценти, набива се на очи концентрацията на вниманието върху преките плащания като основен стимул на доходите на земеделските производители. повече на euinside.eu

Един от най-тежките ресори в новата Европейска комисия беше даден на румънския кандидат за еврокомисар Дачан Чолош - земеделие и развитие на селските райони. Очевидно доверието към Румъния се е завишило чувствително като имаме предвид, че първият представител на страната след присъединяването й към ЕС беше натоварен да отговаря за многоезичието в съюза. Изслушването на Чолош в Европейския парламент беше очаквано с огромен интерес заради кризата с българския кандидат - Румяна Желева, която постави под съмнение способността на новите страни-членки да изпращат адекватни кадри в европейските институции.

Ресорът е тежък, защото се занимава изцяло с Общата селскостопанска политика (ОСП), която е плод на спорове при всяко ново договаряне на бюджета на ЕС. Депутатите от Комисията по земеделие и регионално развитие изрази задоволство след препитването, продължило малко повече от 3 часа. Още в самото начало на изслушването обаче, то беше предпоставено от председателя на Комисията - италианския социалист Паоло де Кастро повечe на euinside.eu

През последните 6 години земеделските производители в България са ползвали данъчни облекчения в размер на 779 млн. лв. в следния вид: не се облагат с подоходен данък доходите им, данък печалба се преотстъпва 60% и се възстановява платеният акциз върху закупените горива. Същевременно, въпреки огромните помощи болшинството от земеделците декларират изключително ниски доходи - за 2007 г. над 67% от земеделците декларират до 60 лв. месечен доход, а едва 2% (или 651) от тях декларират доходи над 500 лв. на месец. Това показват данните от изследване на Института за пазарна икономика. Авторите на изследването смятат, че субсидиите в земеделието на практика го ощетяват.повече на euinside.eu

Задължителни местни референдуми по важни за общините въпроси, въвеждане на пряката демокрация, която да упражнява контрол върху съдебните назначения, решенията на властта и изобщо - връщане на държавата на гражданите. Това е залегнало в основата на предизборната програма на Зелените - малката партия, създадена от еколози и природозащитници, която успя без пари за реклама да вземе 0.74% от гласовете на изборите за ЕП. Амбицията им обаче е, ако не успеят да влязат в следващия парламент, някоя от настоящите големи партии да припознае част от идеите им, залегнали в програмата. повече на euinside.eu