transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view
Tutmanik

New? Join now!

правопис

Запетая - теория

Публикацията в тази страница представлява препечатка на статията "Запетая" от "Правописен речник на българския език" с автори Димитър Попов, Кирил Симов, Светломира Видинска и Петя Осенова, първо издание, издателство "Наука и изкуство", София, 2005 год. В текста има много термини, които е естествено да са позабравени от хората, изучавали граматика преди 5-10-15 години, а ежедневието им протича в несвързани с българската граматика занимания. Това прави изложените теоретични постановки трудни за непосредствено осмисляне и запомняне, но какво да се прави - езикът ни и граматиката му никак не са прости!
Настоящата публикация няма за цел да бъде лесно помагало за правилна употреба на този много важен препинателен знак, такова помагало просто няма! Целта на публикацията е друга - да предостави
достоверно  правилата за употреба на запетаята и да служи за справочник.

Запетая

Запетаята (,) е разделящ или ограждащ препинателен знак, който се употребява много по-често в сравнение с останалите препинателни знаци.

А. По-основните случаи, в които се употребява запетая, са следните:

1. В рамките на простото изречение употребата на запетая се подчинява на следните правила:

1.1. Със запетая се отделят безсъюзно свързаните еднородни части на изречението, например: 

  • Иван, Стоян и Петър отиват на екскурзия.
  • По-голямата част от децата изучават някой от следните чужди езици: руски, английски, френски или немски. 
  • Този човек е млад, здрав, умен и много приятен.

Забележка 1: Запетая се пише между повторени (вид еднородни) части на изречението - когато се повтаря една и съща дума без изменение или втората е близък синоним или семантико-словообразувателен вариант на първата, например:

  • Алчен човек е той - на него пари, пари му дай!
  • Ходили, ходили, па седнали да си починат.
  • Чакай, чакай да ти обясня!

Забележка 2: Когато повторено наречие се свързва без пауза в сложна дума, тя се оформя със съединителна чертица между съставящите я части, например:

  • Всички се изплашиха и бързо-бързо си отидоха.
  • На другия ден се събудих рано-рано.

1.2. Запетая се пише пред съюзите от типа на а, ами, ала, но, обаче, само (че), дори (и), с помощта на които се свързват еднородни части на изречението, например:

  • Той е умен, но мързелив ученик.
  • Ние се нуждаем от анализ, а не от саморазправа, от вярна оценка, а не от взаимни обвинения, от консолидация, а не от раздори. (Из печата)

1.3. Запетая се пише пред изяснителния съюз или – когато той се употребява в смисъл на "тоест, сиреч, с други думи, иначе казано" и поставя в синонимна връзка две названия на един и същ предмет или признак, при което втората от двете еднородни части е обособено приложение и се огражда със запетаи (или се поставя в скоби), например:

  • "Българският Великден, или страстите български." (Т. Жечев)
  • Първият език, който човек научава, е неговият майчин, или роден, език.
  • Изреченските структури, или структурите на изреченията, в българския език са изключително разнообразни.

1.4. Запетая се пише пред втората (и пред всяка следваща) част на съотносителните разделителни и съпоставителни съюзи и... и, или... или, ли... ли, ни... ни, нито... нито, ту... ту, хем... хем, я... я, било... било, дали... или, ли... или, както... така и, не само... но и и подобни, свързващи еднородни части на изречението, например:

  • Двадесет хиляди са и много, и малко. (А. Гуляшки)
  • Всяко съществително име е или от мъжки род, или от женски род, или от среден род. (Граматика за всички)

1.5. Със запетаи се отделят обособените части в простото изречение - определения, приложения, обстоятелствени пояснения, сказуемни определения и сравнения. В устната реч те се отделят с пауза и се изговарят с по-особена интонация. Например:

  • Госпожа Петрова, нашата нова учителка, е добър и сърдечен човек.
  • Уморен от дългия път, човекът легна да поспи.
  • Хората, потресени от станалото, не знаеха какво да правят.

Забележка 1: Обстоятелствените пояснения, изразени с деепричастие, имат характер на обособена част в изречението и винаги се отделят със запетая:

  • Влизайки в стаята, човекът се препъна на прага.
  • Повечето ученици, очаквайки да бъдат изпитани, се бяха подготвили добре.

Забележка 2: Не се разделят със запетая неударен едносричен съюз и следваща обособена част, започваща с причастие или с деепричастие, например:

  • В същата секунда левият кон се изправи на задните си крака и уплашен от машината, скочи върху другия. (Ем. Станев)
  • Ева скочи на крака и пламнала от щастие, се завъртя на всички страни. (Ив. Петров)
  • Той знаеше, че уплашен от звъна, крадецът навън щеше да хукне по стълбите. (П. Вежинов)
  • След половин час аз съм готов и гледайки в бележника си, аз си спомних, че днес съм щастлив. (Хр. Смирненски)

Забележка 3: Когато се обособяват, обстоятелствените пояснения и допълненията с предлог вместо, въпреки, за разлика от, освен, наред с, независимо от, с изключение на и подобни се ограждат със запетаи, скоби или се отделят с тирета, сравни:

  • Въпреки неуспеха аз съм доволен.
  • Аз съм доволен въпреки неуспеха.
  • Въпреки неуспеха, аз съм доволен.
  • Аз, въпреки неуспеха, съм доволен.

Забележка 4: Със запетая се отделя (или се огражда) втората част от дублиран подлог, когато има обособен характер, например:

  • Тя, случката, станала в село Могила. (Н. Вапцаров)
  • Бедната Лалка, тя трябва да е много нещастна. (Ив. Вазов)

Забележка 5: В зависимост от мястото на обособената част в изречението, запетая се поставя преди, след или от двете й страни. Една от най-често срещаните пунктуационни грешки е изпускането на втората, "затварящата" запетая.

1.6. Със запетая се отделят (ограждат) вметнати думи и изрази в простото изречение, както и вметнати изречения в състава на простото или сложното, например:

  • Вие всички, без съмнение, сте си научили урока.
  • Професорът, както ти е известно, не търпи такива неща.
  • Днес, струва ми се, времето ще бъде хубаво.

Забележка 1: Думи и изрази като вероятно, впрочем, всъщност, значи, изглежда, като че ли, може би, навярно, например, наистина, обаче, очевидно, по всяка вероятност, следователно, според мене, сякаш, които поради характера на значението си се употребяват преди всичко като вметнати, обикновено не се ограждат със запетаи, освен ако не е необходимо да се подчертае, да се изтъкне вметнатият им характер. Сравни:

  • Значи ти не искаш да ми помогнеш?
  • Ти, значи, не искаш да ми помогнеш?
  • Ти не искаш да ми помогнеш, значи?

Забележка 2: Наречия като наистина, действително и други за съчетанието по този (по такъв) начин и други: те могат да се употребяват както вметнато, така и като част на изречението, върху която пада логическото ударение. Сравни:

  • Математиката наистина ли е толкова труден предмет?
  • - Да, математиката наистина е много труден предмет, но без нея не може.
  • - Математиката, наистина, е много труден предмет, но и много интересен.
  • По този начин учениците няма да разберат нищо.
  • Учениците, по този начин, няма да разберат нищо.
  • Тя се държи естествено, без преструвки.
  • Тя се държи, естествено, без преструвки.
  • Тя, естествено, се държи без преструвки.

1.7. Задължително се отделят със запетая обръщенията, които са особен вид вметнати думи в изречението, например:

  • - Мамо, мамо, какво ти е?
  • - Тате, ела да обядваме.
  • - Как си, татко, добре ли си?
  • - Мълчи, сине, мълчи!
  • - Момчета, ставайте!
  • - Деца, свободни сте.
  • - Господин учителю, обръщам се към вас с молба за помощ.
  • - Уважаеми господин Директор, моля да ми бъде разрешено...

Забележка: Когато изпълняват функцията на подлог в изречението, а не на обръщение, личните местоимения не се отделят от сказуемото със запетая, например:

  • - Я кажете, вие господине!
  • - Ти кажи!

1.8. Пунктуационното оформяне на текста във връзка с употребените в него частици става по следния начин: със запетая се отбелязват паузите, с които са отделени частиците в устната реч. Сравни:

  • Ето, вашият приятел пристигна.
  • Ето какво направи вашият приятел.
  • Я виж кой е дошъл!
  • Няма да се караме, я!
  • Хе де чака каруцата. С нея ще я закарат. (Й. Йовков)
  • Горе, хе, под градището, (...) се бяха събрали тримата козари. (Чудомир)
  • Де, де хапни си! (Й. Йовков)
  • - Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир)
  • - Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало. (Г. Караславов)

Забележка: С оглед на употребата на запетая трябва да се държи сметка за разликата между частица и междуметие:

  • Я погледни тая книга!
  • Я, погледни каква книга!
  • Я виж кой е дошъл.
  • Я, виж кой е дошъл!
  • Ха да видим как ще се оправяте сега.
  • Ха, какво става тука?

1.8.1. Със запетая се отделят частиците ей, хей, бе, бре, ма, мари и подобни, когато се употребяват сами като обръщение, например:

  • Каква си, ма... бяла, бяла... каква си хубава... (Й. Йовков)
  • Ела, бре! Рожбата на сина си да видиш! - молела му се баба. (К. Георгиев)
  • - Къде зяпаш, че не гледаш в краката си, мари? - креснал дядо. (К. Георгиев)
  • - Какво искаш, мари? - попита дебелият по български. (Ив. Вазов)

1.8.2. Когато са употребени заедно с именно обръщение, тези частици (с изключение на частицата мари) се отделят от обръщението със запетая само ако стоят преди него. Сравни:

  • Кажи бе, Иване, какво правиш тука ?
  • Иване бе, какво правиш тука ?

1.8.3. Утвърдителната частица да и отрицателната частица не се отделят със запетая (или удивителна), когато функционират относително самостоятелно в рамките на израза, например:

  • - Да, знам, че всичко е наред.
  • - Ще дойдеш ли с нас?
  • - Не, искам да си ходя.
  • - Съжаляваш ли, че дойде?
  • - Не, съжалявам, че трябва да си тръгна.

Изпускането на запетаята променя смисъла на съобщението. Сравни следните редакции с горните примери:

  • Да знам, че всичко е наред.
  • Не искам да си ходя.
  • Не съжалявам, че трябва да си тръгна.

1.8.4. Частицата нали се отделя със запетая, когато е в края на изречението, сравни:

  • Нали урокът е лесен?
  • Урокът е лесен, нали? 
  • Нали ще ми помогнеш?
  • Ще ми помогнеш, нали?

1.9. Със запетая се отделят междуметията (възклицателни и подбудителни), които са или непосредствен израз на болка, уплаха, изненада, възмущение, възторг, възхищение и други (ах, е, ех, их, о, ох, ой, уф, фу, пфу, тюх, ха, ха-ха-ха, хей, хъм, я, боже и подобни), или са емоционална оценка на проява, действие, състояние
(браво!, глупости!), или изразяват заповед, подкана, предупреждение (ало, ей, хей, варда, марш, вън и подобни) и се употребяват като странични думи в изречението, а не функционират като самостойни, обособени изказвания, например:

  • -Ах, Станке, да видиш какво стана!... (Ел. Пелин)
  • „Браво, старче, ти удържа!... " (Д. Димов)
  • Их, каква си! (К. Петканов)
  • Ех, то не може на всички да се угоди (Т. Г. Влайков)
  • -Леле, колко си срамлив! (Ив. Петров)

1.10. Запетая се пише пред присъединена част в рамките на изречението. Например:

  • Той биде предаден, и от един поп. (Ив. Вазов)
  • Приеха я в Агрономическия факултет. Завърши го, и то с добър. (Ив. Петров)
  • - Право е, и аз така мислех - кимна Пешо. (П. Вежинов)
  • Имаше остро лице, красиво и остро. (Дж. Стайнбек, превод)

2. В рамките на сложното изречение запетаята служи за отделяне на съставящите го прости изречения. Употребата й се подчинява на следните правила:

2.1. Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложните съчинени, както и безсъюзно свързаните прости изречения със съчинително отношение помежду им в състава на сложното смесено изречение, се отделят със запетая. Например:

  • Коминът и месецът продължаваха да разговарят, сенките си стояха по местата, пързалката лъщеше като огледало, по заледената пъртина припкаха кучета от махалата. Къде ли ходят, защо ли скитат, какво ли търсят? (К. Калчев)
  • Слънцето напече, от горите идваше горещ полъх с мирис на завехнала шума, сянката от лявата страна на прохода пълзеше насреща. (Ем. Станев)

Забележка: Когато между простите изречения съществува пояснително, причинно-следствено или някакъв друг вид смислово отношение, неизразено със съюз, те се разделят с тире или с двоеточие вместо със запетая, например:

  • Още от заранта казармата се изпразни: ротите излязоха за учение на плаца до реката. (К. Константинов)
  • Щастието прилича на мъничка птичка - лесно може да се уплаши. (Ел. Пелин)
  • Отвънка иде миризма на дим - деца горят купчинките от шума. (В. Петров)

2.2. Съюзно свързаните прости изречения в състава на сложното се отделят със запетая (рядко с друг препинателен знак). Запетая се пише в следните случаи:

2.2.1. Пред съчинителните (съединителни, противопоставителни и пояснителни) съюзи а, ала, ама, ами, но, че, пък, обаче, па, та, само да, само че, камо ли, тоест, сиреч, а именно, например:

  • Те не знаеха какво бе станало, но страданието на дяда им бе ги поразило. (Ел. Пелин)
  • Пак го внесохме, ама не беше вече пиано като хората. (В. Петров)
  • Албена си беше същата Албена, само че не се смееше. (Й. Йовков)
  • Затова я остави, та се допиля чак тука!... (Ел. Пелин)

2.2.2. Пред второто и пред всяко следващо от две или повече прости изречения в състава на сложното, свързани с някой от съотносителните съчинителни съюзи с еднакви съставки, като: и... и, или... или, ни... ни, нито... нито, бе... бе, бре... бре, кое... кое, ха... ха, хем... хем, било (че)... било (че) и подобни, например:

  • Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им привлече вниманието, те отминаха бърже и препуснаха пак. (Ив. Вазов)
  • Хем него на ум ще науча, хем да ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път. (Ел. Пелин)

2.2.3. Пред второто от две прости изречения в състава на сложното, свързани със съотносителен съчинителен съюз с различни съставки, като: ли... или, дали... или, не само... но и, не че... а, например:

  • - Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир)
  • Зададе се облак темен
    откъм гора, от Балкана, 
    дали ще е дъждец дребен, 
    или ще е буря страшна?
    (Хр. Ботев)

2.2.4. Преди, след или от двете страни на подчиненото просто изречение (в състава на сложното съставно), въведено със съюзи и съюзни думи, като: ако, ако и да, без да, вместо да, въпреки че, да не би да, даже (и), дано, дето, докато, дори да, за да, защото, и да, като, като че (ли), ли, макар (и) да, макар че, освен да, освен че, откак, понеже, преди да, след като, сякаш, така че, тъй като, че, щом, щом като, в случай че, с цел да, поради това че, благодарение на това че, при положение че, при условие че и други, например:

  • Като чу стъпките й, Калмука поотвори очите си и веднага пак ги затвори. (Й. Йовков)
  • Ти сбърка, дето не послуша шефа. (Б. Райнов)
  • Без да им каже сбогом, без да ги погледне даже, тя ги остави и тръгна с посрещача. (Ел. Пелин)

Забележка: Когато простите изречения в състава на сложното се свързват чрез сложни съюзи, като а пък, но пък, ако и да, без да, за да, въпреки че, след като, само че, само и само да, така че, тъй като, тъй както, тъй че, дори и да, в случай че, с цел да, поради това че, благодарение на това че, при положение че, при условие че, при все че и подобни, запетая се пише само пред първата съставка на съответния съюз, например:

  • Напиха се, макар че никога през живота си не бяха пили вино. (Й. Йовков)
  • Селяните, въпреки че добре познават чокоина, (...) решават да го помолят. (Г. Белев)
  • Длъжен съм да узная какво точно е станало, да помогна на Тодоров, в случай че още е в състояние да приеме някаква помощ. (Б. Райнов)
  • Той ще успее, при условие че чете много. (Граматика за всички)
  • Записвай го просто и честно, тъй както го пее народът. (Н. Вапцаров)

2.2.5. Запетая се пише пред съюзната дума отколкото, която въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество и степен (често елиптични, съдържащи понякога само обекта на сравнението), например:

  • Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея. (Ел. Пелин)
  • Днес всичко ми изглежда по-трудно, отколкото вчера.
  • Учениците се интересуват повече от футбол, отколкото от уроците си.

2.2.6. Пред сложния съюз както и задължително се пише запетая. В зависимост от степента на "вметнатост, обособеност" на израза и от характера на връзката му (начина на съгласуване) със следващата част на изречението, след вметнатата част може да се пише или да не се пише запетая. Сравни:

  • Иван, както и Петър, е отличен ученик.
  • Иван, както и Петър са отлични ученици.

2.2.7. Преди, след или от двете страни на подчинените прости изречения, въведени с относителните местоимения и местоименни наречия който, какъвто, чийто, дето, що, щото, както, когато, където, накъдето, колкото, доколкото и други подобни, например:

  • Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. (Хр. Ботев)
  • Момата донесе виното, което бяхме поръчали. (Й. Йовков)
  • А дядо Йордан, когото подкрепяха няколко души селяни, се теглеше из ръцете им и викаше. (Ел. Пелин)
  • Където изкачвам се днеска,
    кварталът е някак си друг.
    (В. Петров)
  • Който пее, зло не мисли. (Пословица)
  • Който не работи, не трябва да яде. (Пословица)

Забележка: Когато подчиненото изречение започва не със съюзната връзка, а с друга дума от своя състав, запетаята се поставя в самото начало, преди тази дума (или думи), например:

  • Преминаваме към следващия урок, основната тема в който е въпросът за частите на изречението.

 

Б. Не се пише запетая в следните случаи:

1. Не се пише запетая пред подчинителната съюзна връзка (съюз, относително местоимение или относително наречие) тогава, когато по отношение на нея е употребено уточняващо наречие като даже, дори, едва, именно, още, почти, само, тъкмо, чак и подобни или отрицателната частица не, например:

  • Влязох в час тъкмо когато учителят започваше новия урок.
  • Там ми е добре дори когато времето е лошо.
  • Върнах се не защото тук ми е приятно, а защото така трябваше.

При смяна на мястото на отрицателната частица, но със запазване на общия смисъл на изречението, пред съюза пак не се пише запетая:

  • Не се върнах тук защото ми е приятно, а защото така трябваше.

Забележка 1: Не се пише запетая между уточняващото наречие и подчинителния съюз и тогава, когато те са в началото на самостоятелно изречение - реплика или присъединена конструкция, например:

  • - Но за какво тогава той е ходил и при зъболекаря? 
    - Навярно за да скрие следите си - отвърна замислено Пешо. (П. Вежинов)

Неправилна е употребата на запетая пред защото в следния пример:

  • Трябваше да отговори на въпросите, които го занимаваха. И сам, без колегите си. Не толкова, защото не биваше да посвещава Пухи в служебните им проблеми, а защото бе свикнал сам да носи отговорността. (Д. Пеев)

Забележка 2: Не се пише запетая между сложния съюз след като и предходен обстоятелствен израз, който показва какъв е интервалът между последователните действия, изразени в главното и подчиненото обстоятелствено изречение, например:

  • Два дена след като бе депозирал рецензията, Стоев ме срещна в коридора. (Б.
    Райнов)
  • Събранието започна броени минути след като хората се събраха.

Забележка 3: Когато дадено наречие, което може да участва в сложен съюз, е употребено като второстепенна част - обстоятелствено пояснение в главното изречение, между него и подчинителния съюз се пише запетая, например:

  • Боя се само, че то няма да бъде за дълго все така чисто. (Б. Райнов)
  • Сега ще отбележа само, че понякога тя изглеждаше решена да ми разкрие плановете. (Ив. Петров)
  • - Нищо не ми трябва... Само, ако е възможно, нека ми носят чая топличък. (К. Константинов)
  • Ходила съм при нея винаги, когато ми е било трудно или е трябвало да реша важен въпрос.

Сравни разликата в значението на следните два израза и връзката на това с мястото на запетаята:

  • Боя се само, че това няма да трае дълго.
  • Боя се, само че това няма да трае дълго.

Забележка 4: Запетая се пише пред подчинителния съюз за цел само и само да:

  • Децата се глезят, правят пакости, преструват се на болни, вършат какво ли не, само и само да ги забележат. (Из печата)

Забележка 5: Натрупването на уточняващи наречия и общата промяна на интонационния контур на сложното изречение може да обуслови необходимостта от отделяне на подчиненото изречение със запетая, например:

  • Отдавна е трябвало да помисля за това, дори само защото бяха прегазили дядо ми. (Бох. Храбал, превод)

Забележка 6: Когато в състава на главното изречение има обстоятелствено пояснение, изразено с наречие, пред уточняващото наречие в подчиненото изречение може да се пише запетая в зависимост от общия смисъл на сложното изречение, сравни:

  • Той пак влезе в стаята, тъкмо когато учителката се канеше да започне новия урок.
  • Той пак влезе в стаята тъкмо когато учителката се канеше да започне новия урок.

Забележка 7: Съчетанията от типа на особено ако, още повече ако, още повече че, още повече когато и подобни функционират в качеството на сложен съюз и между съставните им части запетая не се пише, например:

  • В този случай той беше подведен, още повече че гръцката страна не предявява претенции. (Из печата)
  • Утре ще прекараме чудесно, особено ако и времето е хубаво.

2. Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и, или (както в простото, така и в състава на сложното изречение), например:

  • В чантата му има учебници и тетрадки.
  • В момента той учи по история или пише домашната си работа по математика.

Забележка: Когато съюзът и е употребен повече от един път в дадено изречение (просто или сложно), но всяка от употребите му е несъотносителна с останалите, т. е. повтарящите се съюзи са неравнозначни, нееднородни, пред втория и следващите не се пише запетая, например:

  • Излязох на улицата и срещнах Иван и Петър и ги поздравих.
  • Той престана да говори и да си тананика и се размисли. (Ел. Пелин)
  • После той се опомни и мъчително раздвоение го хвърли в нова и непозната треска. (Г. Караславов)

3. Не се пише запетая пред втория от два употребени един до друг съчинителни съюза (а и, а пък, но и, но пък и други подобни), между съчинителен и подчинителен съюз (или относително местоимение или наречие), например и за да, но щом, но когато, и който, сякаш за да и други, както и между подчинителни съюзни връзки, първата от които е едносричен неударен съюз, например:

  • Дресиран и мирен бе нашият пес, но както четях си, ухапа ме днес. (В. Петров)
  • В очите й се показаха сълзи и за да не гледа как ще заплаче, Марев стана и отиде да се измие. (Ем. Станев)
  • Тъкмо това си мислеше почтената и макар да се разтапяше от любезност, лицето й приличаше на портокалова кора. (Ив. Петров)

Забележка: Не се пише запетая между съюзните думи както и когато, въвеждащи (подобно на сложен съюз) подчинено обстоятелствено изречение за сравнение, например:

  • Две големи лапи го опипаха грубо, но набързо, както когато се търси оръжие. (Б. Райнов)

4. Не се пише запетая непосредствено пред че, когато то е съставна част от сложни съюзи, като въпреки че, само че, така че, в случай че, поради това че, при все че, при условие че и подобни, например:

  • Ще му помогнем, въпреки че той не заслужава.
  • Така че всъщност аз работих за този шанс - да замина за Англия. (Из печата)
  • Какво невъзможно има за едно предварително уговаряне например еди-кой си да позвъни точно в еди-колко си часа? При условие че този "еди-кой си" е доверен човек. (А. Гуляшки)
  • Новобрачните си живееха спокойно и безсловесно, в смисъл че много рядко си разменяха по някоя дума или звук. (Ив. Петров)

5. Не се пише запетая пред да (съюз или частица), въвеждащо подчинено изречение, което се намира след главното, или когато е част от съставно глаголно сказуемо, например:

  • Това за мене означава да харча излишни пари. (Б. Райнов)
  • Но все пак ще чувствам приятния гъдел да гледам как горе небето синее. (Н. Вапцаров)
  • Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити. (Н. Вапцаров)
  • За днешния човек е полезно да се оглежда от време на време в огледалото. (Хипокрит) 
  • Хванаха го да краде ябълки в градината.
  • Част от публиката взе да напуска салона.

Забележка 1: Когато съюзът да въвежда подчинено изречение за условие или за отстъпка, разположено преди главното изречение, или е употребен в смисъл на за да (и въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел), след или преди него (подчиненото изречение) се пише запетая, например:

  • - Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога - рече полуподигравателно Благолажът. (Ел. Пелин)
  • Само това да беше, бе достатъчно, за да остане името му като на един от най-крупните духовни водачи в българската литература. (Св. Игов)
  • Старецът излезе предпазливо, да не го усетят кучетата. (Ем. Станев)
  • Аз нарочно му казах, да го изплаша. (К. Калчев)

Забележка 2: Отделя се със запетая подчиненото подложно изречение, което е пред главното и се въвежда със съюз да, например:

  • Да го подозираме в неумение и леност, едва ли е основателно. (Б. Райнов)
  • Да се връщаме в бара, нямаше как, та решихме да си допием у дома. (Ив. Петров)
  • Да чака тук, й се видя неудобно. (П.Вежинов)

Забележка 3: Със запетая се отделят съподчинените да-изречения, несвързани помежду си с друг съюз, например:

  • Длъжен съм да узная какво точно е станало, да помогна на Тодоров. (Б. Райнов)

Сравни обаче с привидно подобно изречение, в което съюзът свързва последователно подчинени изречения:

  • Длъжен съм да му помогна да разбере важността на задачата.

6. Не се пише запетая пред въпросително по форма подчинено допълнително изречение (косвен въпрос), когато то е след главното, например:

  • Той знае какво прави. (Граматика за всички)
  • Ясно е какво трябва да правим. (Граматика за всички)
  • Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? (Н. Вапцаров)
  • Важното е само да знаеш къде свършва ливадата и откъде почва тресавището. (Б. Райнов)
  • Чудно й беше защо Ганаила не се гордееше с хубостта си. (Й. Йовков)

7. Когато косвеният въпрос е пред главното изречение, след него (косвения въпрос) се пише запетая:

  • Какво правиш, ти не знаеш. (Граматика за всички)
  • Как ги правеше Сали Яшар, един господ знаеше. (Й. Йовков)
  • Къде им е гробът, днес никой не знай. (Пенчо Славейков)

8. Когато косвеният въпрос е подчинено определително изречение (т.е. когато пояснява съществително име или показателното местоимение това в състава на главното изречение), пред него се допуска (но не е задължително!) да се пише запетая. Например:

  • Петокласници споделят мисли за това, кое е най-голямото богатство. (Бълг. език за 5. клас)
  • В зависимост от това, как е оформена чуждата реч граматически и интонационно, различаваме пряка, непряка и полупряка реч. (П. Пашов)
  • Експедиторът стискаше телефона и по това колко беше пребледнял, се уверих, че идва нашият строго охраняван влак. (Бох. Храбал, превод)

9. Когато показателното местоимение е част от устойчиви (идиоматизирани) съчетания от рода на какво от това и подчиненото изречение не е определително, то не се отделя със запетая, например:

  • И какво от това дали съм ги постигнал, или не съм? (Б. Райнов)

10. Не се пише запетая пред съобщително подчинено допълнително изречение, когато то започва с относително местоимение или местоименно наречие и е устойчива цялост, например:

  • Прави каквото ти казвам.
  • На този въпрос човек може да даде какъвто си иска отговор.

11. Не се пише запетая между частите на някои устой

Запетая - функции

Запетаята палач

Иван откраднал кокошка да нахрани децата си, но го заловили и го изправили пред царя на съд. Първият царски съветник поискал смъртно наказание, за да не се осмели и друг да краде. Вторият съветник  призовал царя да бъде милостив, за да не умрат сирачетата на Иван от глад. Ядосан от кражбата, царят  отсякъл: "Да се обеси". Но в този миг в съзнанието му изплувала картина с боси дечица в снега, протегнали ръчички. Разколебан, той продължил и веднага уверено довършил: "Не, да се помилва".
Писарят добросъвестно записвал всяка дума, изречена от царя, за да бъде изпълнена неговата воля точно. И записал: "Да се обеси. Не да се помилва."
Присъдата на царя била изпълнена точно както била записана. Децата на Иван останали сираци – заради липсващата запетая.

Нищо и никаква завъртулка е тази запетая! Даже понякога я наричаме снизходително "запетайка". Прилича на цвъкнато върху хартията, а е най-често използваният препинателен знак!

Запетаята изпълнява важна роля в нашето писмено слово, нейното използване в  писания текст е необходимо. Без разделянето, което се осъществява със запетаи, написаното  би станало трудно за възприемане, а понякога даже и неразбираемо. Но освен като разделител в писменото слово, запетаята има и още една много важна функция. Когато говорим, изречените думи са съпроводени с интонация и паузи. С тях речта не само става по-ясна и по-разбираема, в много случаи те определят смисъла на казаното. И когато тази реч е представена в писмен вид, запетаята има отговорната задача да ни покаже как изречем написаното, така че точно да възпроизведем смисъла на казаното. С други думи – прочитайки текста, човек да възприеме това, което би възприел, ако същото му беше казано в разговор. Ето няколко примера:

  • Да разбирах въпросите, веднага щях да отговоря (това беше затруднението – не разбирах какво ме питат и затова не можах да отговоря; няма пауза след да, при изговора на "да разбирах" няма промяна на интонацията)
  • Да, разбирах въпросите, веднага щях да отговоря (разбирах какво ме питат и бях готов незабавно да отговоря, ако нещо друго не ми беше попречило; има малка пауза след да, има и промяна в интонацията)
  • Който иска, да изяде ябълката, да измие приборите и да сложи всичко на място (първо е изяждането на ябълката и след това са останалите действия)
  • Който иска да изяде ябълката, да измие приборите и да сложи всичко на място (редът е обратен – първо трябва да се измият приборите и да се разтреби и едва тогава може евентуално да се пристъпи към яденето на ябълката, ако няма и някакво друго условие)

Неправилната употреба на запетаите е често срещано явление – и поставени не на място, и изпуснати. Трудността идва от там, че правилата за употреба на този препинателен знак са много и никак не са лесни за възприемане и запомняне. Голяма част от грешките се дължат и на недобър подход за изучаване на правописните норми. Някои учители посочват лесното за възприемане правило "Пред че се пише запетая", а  макар че и така че ги определят като изключения. Услужливата ни памет е устроена така, че да запомняме важното, а да забравяме несъщественото. И след време се оказва, че "маловажните изключения" макар че и така че са се изпарили, запомнили сме само основното правило "Пред че се пише запетая". А фактически това са две отделни, с еднаква значимост правила, не едно правило и няколко изключения. Прилагайки "правилото", придаваме един смисъл на съобщението, поставяйки запетаята според "изключението", смисълът става друг:

  • Той караше колата така, че аз спокойно можех да спя (важен е начинът на каране; акцент върху "така")
  • Той караше колата, така че аз спокойно можех да спя (важно е кой е карал колата; акцент върху "той")

В страницата Запетая – теория е препечатана частта от правописния речник, която съдържа правописните норми кога трябва да се употребява запетая и кога запетая не трябва да се пише. Целта на тази препечатка е тя да може да се ползва като достоверен справочник. В настоящата публикация не разглеждаме тези правила. Само обръщаме внимание на няколко по-важни от практическа гледна точка особености.

Някои от правописните норми, третиращи употребата на запетая, са трудно разбираеми, защото се позовават на граматически понятия, които неспециалистът отдавна е забравил. Други пък не дават еднозначно указание трябва ли или не трябва да се напише запетая, зависи какво иска да каже авторът.  Изобщо, тези правила звучат сложно. Така е, българската граматика е сложна и трудна. Но това не трябва да ни обезкуражава в намерението ни да пооправим пунктуацията си. Важното е не да помним правилата, а да осмислим функцията на запетаята.

Затова основната препоръка как да определяме къде да поставим запетая и къде - не, е:  след като сме написали текста, да се опитаме да го прочетем. Има ли пауза при изговарянето (гласно или наум) или промяна на интонацията, там вероятно трябва да има запетая. И ако не сме сигурни, можем да направим справка в теоретичната страница. А ако изговорът върви гладко, без паузи и без промяна на интонацията, това показва, че запетая на това място би била неуместна. Обръщайки внимание на няколко такива случая, придобиваме по-голяма увереност. Постепенно се изработва усет и идва момент, когато преставаме да мислим какво беше правилото, просто почваме все по-често да поставяме запетаите на такива места, че написаното да изразява точно смисъла, който желаем да вложим. А че няма да станем абсолютно винаги безгрешни по отношение употребата на запетаите, с това трябва да сме наясно отнапред. Затова и втората препоръка: ако не се чувстваме уверени къде трябва да има запетаи в изречението, най-добре е да опитаме да сменим словореда, да го перифразираме или да го разделим на по-прости изречения, така че желаният смисъл да се постигне с езикови конструкции, които не ни затрудняват.

И една специална препоръка, когато въвеждаме текст в компютър. Ако някъде трябва да има запетая, тя трябва да се въведе непосредствено след предходната дума, "залепена" за нея, без интервал пред запетаята. Оставим ли интервал пред запетаята, текстовият редактор като нищо може да я постави в началота на следващия ред! По същия начин, със "залепване" за предната дума, трябва да се въвеждат точка, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая. А кавичките и скобите трябва да са "залепени" до първия и последния знак на текста, който ограждат. 

 

Присмехулното Й

Бой екстра качество

Стои на витрината на магазин за бояджийски материали – лист, откъснат от тетрадка и написани на ръка букви, разкривени, ама пък разноцветни.
Страховита реклама. Пердах, и то не какъв да е, висококачествен!

Мнозина се чудят дали трябва да използват "и" или "й", когато изписват дадена дума. И докато се чудят, и-краткото току се лепне някъде, където не му е мястото. Особено обича да цъфне в края на дума в множествено число, сякаш се плези от там. В интернетни форуми, в обяви, че даже и във вестници можем да се нагледаме на медий, телевизий, корекций, магий, калорий, трапезарий, федераций, фуний и какво ли още не с –ий накрая, когато думата е употребена в множествено число. За съжаление – грешно. И за още по-голямо съжаление – такива грешки никак не са рядкост.

Ето как можем да се предпазим от подобни грешки.
НЯМА думи в множествено число, които да завършват на "й". Щом съществителното е в множествено число, сигурно ще сбъркаме, ако завършим думата с “й”.

Думите, които в единствено число завършват на “-ия”, в множествено число завършват на “-ии”:

телевизия – много телевизии;
магия – черни магии;
калория – двеста калории;
федерация – федерации;
фуния – фунии;
трапезария – трапезарии;
компания – компании;
шия – шии;
кутия – кутии;
капия - капии.

Най-общо, ако в единствено число съществителното завършва с “я”, в множествено число заменяме “я” с “и”, не с “й”:

боя – бои (напишем ли “бой”, смисълът моментално се променя – вместо много видове или бройки от това, с което се боядисва, вече става дума за войнствено стълкновение, за боксиране или за пердах);
рея – реи;
струя – струи;
траншея – траншеи .

Съществителните, които в единствено число завършват на “я”, но пред тази буква има съгласна, не крият коварство. Едва ли някой ще сбърка множественото им число: “маруля – марули”, “леля – лели”.

Ако пък в единствено число думата завършва на "й" и се колебаем в множествено число как да я напишем, просто заменяме буквата “й” с "и". Пример: "полицай - полицаи", "трамвай - трамваи", “хербарий - хербарии”, “полилей – полилеи”, “завой – завои”, “случай – случаи”. Разбира се, става дума за многосрични съществителни, само при тях може да се появи такова колебание. При едносричните множественото число е ясно:  “бой – боеве”, строй – строеве”, “рой – роеве”, “чай – чайове”, “край – краища”.

Има лесен начин да разберем дали в средата на думата трябва да напишем гласната буква "и" или съгласната "й". Разделяме думата със съмнителния звук на срички: гласните звукове образуват сами сричка - следователно пишем "и", а съгласните не могат - тогава пишем "й", например:

ге-ро-И-чен подвиг;
ге-роЙ-ска постъпка;
про-боЙ-на на кораб;
шиЙ-ни прешлени;
маЙ-ски бръмбар;
ла-И-ци;
змиЙ-ска;
зме-И-ца;
леЙ-ка.

 

About Езикова култура
В изпълнение на мисията си, заложена в устава й, неправителствената организация Общност на българите в Невада (Bulgarian Society of Nevada) отделя специално внимание на разширяването и задълбочаването на връзките между българите, на ограмотяването на децата, раснещи извън пределите на България, на повишаването на интереса и обогатяване на познанията за българската култура, бит, история, постижения. Основната комуникационна среда на тази организация е tutmanik.com, а българският език е главното езиково средство за осъществяване на комуникациите. Качеството на тези комуникации и културата на общуване са изключително важен фактор за постигане на целите на Общността. Именно затова се създава и “Езикова култура" в tutmanik. Това е пространство в комуникационната среда на Общността, в което да се отдели внимание на по-масово допусканите правописни, правоговорни и стилови грешки при използването на български език. Тази инициатива има образователен характер, но не е езиково обучение. Целта е прагматична и некомерсиална – да привлече вниманието към по-често и по-масово допусканите грешки при писане и при говорене на български език и в лесен за възприемане вид да даде информация как те да бъдат избягвани.

Въпросът какви грешки се допускат масово, защо се допускат, доколко са значими, какви познания трябва да има човек и от какви правила да се ръководи, ако иска да не ги допуска, е много сложен, той непрекъснато е във вниманието на езиковедите. В tutmanik ще бъдат ползвани техни публикации, наблюдения, заключения и препоръки, ще се ползват и официални български издания, третиращи тази тема.  Но! -  правилата за правилно писане и говорене на български език са сложни и дори да са прецизно изложени, тяхното възприемане е трудно, защото изисква задълбочено познаване на българската граматика. За хора, с години откъснати от среда, в която се говори и пише правилно на български език (а има ли такава среда в България извън броящите се на пръстите на едната ръка институции, които се занимават с наблюдение на състоянието на българския език  и неговото развитие?!), хора, чието ежедневие преминава в говорене, писане, а и мислене на друг език, такова прецизно изложение ще остане неразбрано. Нещо повече - няма да бъде дочетено докрай! Затова в tutmanik информацията за масово допусканите грешки и препоръките как  те да се избягват се поднася прагматично - съкратено, с преразказване, евентуално с допълнителни примери, дори и предлаганите правила за самоконтрол да не са общовалидни, важно е в преобладаващите случаи те да вършат работа, като заедно с това те са и  лесно разбираеми, за да бъдат прилагани.  А когато се натрупа опит в такъв самоконтрол за масовите случаи, естествено ще възникне и усет за изключенията от предложените "лесни" правила. Основната цел на "Езикова култура" в tutmanik е, образно казано, да предостави едно стъпало по-нагоре в областта на българската езикова култура. За всекиго, който чувства, че има нужда от това. И иска да стъпи на него, разбира се,

Ето каква е структурата на “Езикова култура" в tutmanik. Всяка тема е отделна страница (Page) със свое заглавие (Title). Такава тема (Page), може да създава само модератор - това са точно определени лица, не може всеки да отваря нова тема в тази група. Съдържанието на тази тема остава водещ елемент в страницата и винаги е на първо място, когато човек отвори тази страница (т.е. тази тема). Това е всъщност основната информация за въпросната езикова грешка и препоръките как тя да бъде избягвана. Всеки посетител на страницата може да публикува свое изявление - коментар или допълнение към темата, да постави въпрос или да направи реплика.

Какви са правилата в “Езикова култура" в tutmanik? Много просто – няма правила. Има само три препоръки. Първата е настоятелна – да опитваме да се изразяваме културно, с уважение един към друг и с уважение към езика ни. Втората препоръка - ако можем, да пишем на български език, даже и да е с грешки, те са поправими, нали затова се създава групата “Езиковата култура" в tutmanik. И накрая третата препоръка – когато е възможно, да използваме българската азбука. Трудно е, когато на клавиатурата няма изобразена кирилица, но и това е преодолимо, примерно с надписани етикетчета от самозалепваща хартия, въпрос на желание и лична преценка доколко това е важно.

А ето и източниците, от които “Езикова култура" в tutmanik ползва информация (този списък е динамичен и ще се допълва при ползване на нов източник):

Отрицателната частица НЕ

Кога отрицателната частица НЕ се пише отделно от думата, за която се отнася и кога – слято?

Отделяме внимание на този уместен въпрос, защото погрешното слято изписване на НЕ е често явление. В пресата и другите информационни издания такава грешка рядко се допуска, но почти всеки интернетен форум изобилства с “незнам”, “немога”, “неразбирам”. Среща се и отделянето на НЕ, когато трябва да се изпише слято, но общо взето тази грешка се допуска доста по-рядко.

Дори да е изписана неправилно слято или пък разделено отрицателната частица НЕ, общият контекст обикновено подсказва смисъла, който е искал да вложи авторът на написаното. Затова такива грешки не са фатални, но е по-добре да не се допускат. Не само защото показват пропуски в езиковата култура на пишещия, а преди всичко защото изморяват читателя, който трябва да гадае какво е искал да каже авторът на текста.

Основните случаи на употреба на отрицателната частица НЕ са четири.

1. Ако с НЕ се образува нова дума, в която основната част не съществува като самостоятелна лексикална единица, тогава  НЕ се пише слято.

Казано по просто - ако махнем НЕ и остава безсмислица, НЕ се пише слято, например негодувам (няма годувам, затова думата се пише слято). Други такива думи са:
небивалица, небрежен, неведение, неведом, невежа, невеста, невзрачен, невинен, невръстен, невъзмутим, негативен, неглижирам, негодяй, недей, незабавно, неизбежен, нелепо, немарлив, немотия, ненавиждам, непоколебим, неутрален, нехаен, нехранимайко,

2. Ако отрицателната частица НЕ се отнася за дума със сказуемна функция, тя се пише отделно от думата. Към този случай се отнасят глаголите и деепричастията.

С други думи, ако с НЕ искаме да посочим отрицание на действие, частицата се пише отделно от това действие. Примери:

Не знам колко е часът.
Не мога да реша тази задача.
Имаше задръстване и не успях да пристигна навреме.
Не гледайки в краката си, детето се спъна и изтърва чантата.
Учениците
не разбрали урока и не написали домашните си работи.

3. Когато отрицателната частица НЕ се отнася до дума, която е съществително, прилагателно, наречие или определение, са възможни и двата случая – НЕ да се пише както слято, така и разделено. Зависи от смисъла, който искаме да вложим.

А) Ако искаме да изразим противоположното значение на думата, тогава НЕ се пише слято.

Б) Ако с НЕ искаме да посочим отрицание на смисъла на думата, но без да се позоваваме точно на нейното противоположно значение, тогава НЕ се пише отделно от думата.

Например:

Макар и некрасиво (А), лицето й е миловидно.
Не красива
(Б) жена търси, а умна.

Неведнъж (А) сме обсъждали този въпрос.
Този ден се срещнахме не веднъж
(Б), а три пъти.

Той е некадърен (А) да върши работата си.
Искат не кадърен
(Б) човек, а послушен.

Не пълнотата (Б) й е причина да не я одобрят, а неумението (А) да се облича подходящо.
Непълнотата
(А) на събраните доказателства ги прави неизползваеми (А) в съдебното производство.

Глобяват не явилите (Б) се навреме, а неявилите (А) се в определения час.

Учениците, неразбрали (А) урока, дошли с ненаписани (А) домашни работи.

Специално внимание трябва да се обърне на една група глаголи, които се образуват с представката НЕДО-, като недовиждам, недочувам, недоглеждам, недоспивам (си), недояждам (си), недоумявам. При тях представката НЕДО- е неделима, сричката НЕ е част от представката, а не е отрицателната частица НЕ. Образуваните по този начин думи имат самостоятелно значение.
Същевременно съществуват сходни по звучене и буквен състав съчетания, в които НЕ е отрицателна частица и при тях тя се пише отделно от основната дума, която започва с представката ДО-. Затова ако проблемната дума започва с НЕДО-, трябва внимателно да вникнем в смисъла, който желаем да вложим. Ето няколко примера:

Повторете, моля, че недочувам (слухът ми е слаб)
Не дочувам никакъв звук (слухът ми е нормален, но в момента не долавям нищо; основната дума е дочувам)

Разбира се, че ще го уволнят, щом системно недоглежда (работи немарливо, през куп за грош).
Бъди спокоен, не доглеждам филма, а си пиша домашното (не довършвам гледането, а правя друго нещо)

Пълният член –ЪТ/-ЯТ

Същност на правописната норма

  • Когато подлогът в изречението е от мъжки род единствено число и завършва на съгласна буква, той се членува с пълен определителен член –ЪТ или –ЯТ:

Магазинът е в ревизия
Автомобилът потегли рязко
Върхът се вижда отдалече
Вятърът счупи клона

Забележка: В тази публикация с подчертаване е показано мястото на подлога в изречението.

  • Ако към подлога има прилагателно, пълният член се прехвърля от подлога към това прилагателно:

Денонощният магазин е в ревизия
Червеният автомобил потегли рязко
Заснеженият връх се вижда отдалече
Силният вятър счупи клона

  • Пълен член се употребява тогава, когато подлогът изразява идентифициран, конкретен обект (предмет, лице, животно, растение, явление), за него вече е ставало дума или пък е ясен от контекста, т.е когато е определен. А ако този обект не е определен, а е някой, неопределено кой точно измежду други като него, подлогът не се членува:

Черен облак затули слънцето (облак, който е черен, но точно кой облак не е ясно, пък и не е важно).

Отдалече си вижда заснежен връх (важно е, че се вижда именно връх, който е заснежен, а не нещо друго; точно за този връх досега нищо не е споменавано).

Силен вятър счупи клона, също: Клона счупи силен вятър (очевидно вече е ясно за кой клон става дума, той вече е определен, но за вятър едва сега се споменава; във второто изречение обратният словоред акцентира върху неопределения досега извършител  - това е някакъв силен вятър, а не някой пакостник).

  • Пълен член може да има само подлог. Ако съществителното е друга част на изречението, членуването му с -ЪТ/-ЯТ е груба правописна грешка:

Ти си добре дошъл в домът ми.
Подлог е "ти" (кой?), затова "дом" (къде?) не може да има пълен член, правилно е Ти си добре дошъл в дома ми.

Романа "Под игото" е написан от писателят Иван Вазов.
Две правописни грешки: "роман" е подлог (кой?) и е определен, затова трябва да има пълен член, "писател" не е подлог (от кого?) и не може да се членува с пълен член; правилно е Романът "Под игото" е написан от писателя Иван Вазов.

В българския книжовен език е допустимо в устната реч вместо пълен определителен член -ЪТ/-ЯТ да се изговаря непълен -А/-Я. Не е грешка да произнесем

  Магазина е затворен;
  Вълка изяде козела.

Но ако напишем изреченията в този вид, това вече ще бъде правописна грешка, защото подлозите и в двата примера трябва да бъдат членувани с пълен член – магазинът, вълкът.
Въпреки че не е грешно, произнасянето на пълен член -ЪТ/-ЯТ при говор обикновено звучи претенциозно, изкуствено.

Дискусията “за” и “против”

От много години научните среди водят полемика дали да не отпадне изискването за пълен член -ЪТ/-ЯТ. Всяка от двете страни има основателни аргументи.

Основните доводи за отпадане на тази правописна норма са два:
1. При съществителните от женски и среден род пълният определителен член съвпада с непълния. Същото е положението и когато съществителното е в множествено число, независимо от кой род е – мъжки, женски или среден. Езикът ще се опрости, ако се премахне различието в членуването и вместо пълен член -ЪТ/-ЯТ за мъжки род единствено число се употребява непълен -А/-Я.
2. В говоримия книжовен език правописната норма за -ЪТ/-ЯТ не е задължителна и в говорната практика тя практически не се спазва. За да се определи кога трябва да се употреби пълен член -ЪТ/-ЯТ при писане, е нужно замисляне върху граматическата структура на изгражданото изречение. Това създава затруднения и затова нормата масово се пренебрегва в писмената практика. Следователно тази норма трябва да отпадне.

Съображенията за запазване на съществуващото правило са много. Едни от най-съществените от тях са насочени в подкрепа на тезата, че премахването на нормата ще доведе до обедняване на езика. С отпадането на падежните форми в българския език точно пълният член дава възможност да се определи на кой обект е приписано действието, изразено чрез сказуемото. Ако изречението е построено с обратен словоред и подлогът е членуван с непълен член, може да възникне неяснота кой е подлогът, или образно казано – “кой - кого?”. Ето пример. Изговаряме

Инструмента прави майстора.

Ако действието “правя” се приписва на “инструмент”, е ясно: ако имаш подходящи инструменти, може да станеш майстор. И обратно – нямаш ли инструменти, не можеш да си майстор. При изговаряне на изречението акцентът пада върху съществителното “инструмент” и това подсказва, че действието “правя” е приписано точно на него, а не на съществителното "майстор". В този вид изречението е с прав словоред – подлогът е преди сказуемото.

Обаче ако произнесем същото изречение с акцент върху думата “майстора”, смисълът коренно се променя. Изречението вече съобщава, че инструмента, за който вече е споменавано, го изработва не друг, а точно този майстор, за когото също вече е ставало дума. Изречението е с обратен словоред и подлог в него е съществителното “майстор”, на него се приписва “правенето”.

При говор няма неяснота – интонацията подсказва смисъла, който вложен. Но ако е написано без пълен член на подлога, става неясно кой кого прави. Тази неяснота изчезва, ако напишем

Инструментът прави майстора (за първия случай);
Инструмента прави майсторът (за втория случай).

Този пример показва, че ако правописната норма за пълния член отпадне, при писане вероятно ще бъде избягвана употребата на обратен словоред. А това е крачка към обедняване на използваните езикови средства.

Ето още един пример, в него дори интонацията не помага уверено да се определи кой кого е разпознал:

Убиеца разпозна по-възрастния свидетел.

Ако искаме да кажем, че въпросният убиец е разпознат от по-възрастния свидетел (а не от по-младия), трябва да напишем Убиеца разпозна по-възрастният свидетел. Но ако желанието ни е да съобщим, че въпросният убиец е разпознал еди-кой си свидетел на убийството (а това му дава възможност да го премахне), тогава трябва да напишем Убиецът разпозна по-възрастния свидетел.

В тази публикация няма да се задълбочаваме в спора “за или против” и да вземаме страна. В момента дискусионната правописна норма съществува и ако искаме да имаме добър правопис, просто трябва да се съобразяваме с нея. Целта на публикацията е да насочи вниманието към проблема и да посочи лесен начин за неговото практическо разрешаване.

Проблемът

Много често можем да прочетем изречения, в които вместо с пълен определителен член -ЪТ/-ЯТ подлогът е членуван с непълен член -А/-Я, като например  Магазина е затворен (вместо правилното Магазинът е затворен).  Основните причини за тази масова правописна грешка са две.

Едната причина е омаловажаване на значимостта на правописната норма, повърхностно приемане, че щом при говор се изразяваме ясно, значи може да пишем както говорим. А това съвсем не е така.

Втората причина е трудното разпознаване на подлога. В съзнанието на много хора се е загнездило правилото “подлогът извършва действието”, недалновидно поднесено някога от някой учител. Това е вярно, но далеч не във всички случаи. При възвратна глаголна форма извършителят на действието и подлогът обикновено не съвпадат, например: Припевът се пее от целия хор. Пеенето се извършва от целия хор, но при възвратната форма пеенето е приписано на припева. Подлог е съществителното “припев”, а не “хор” и затова правилно е "припев" да се изпише с пълен член.

Решението

На тези, които считат, че е нормално да се пише така, както се говори, може тази публикация да им се види безсмислен брътвеж. Към тях може само да се отправи гореща препоръка да почнат да отделят по малко време, за да четат художествена литература - романи, разкази, фейлетони, каквато и да е проза.

А за тези, които биха искали да пишат правилно, но се затрудняват как да определят подлога в изречението, за да го членуват с –ЪТ или –ЯТ, ето решението:

Да се определи кое е сказуемото не е трудно, то изразява действието. И понеже сказуемото задължително се съгласува с подлога по число, определянето на подлога става лесно. Променяме сказуемото в множествено число. Тази промяна веднага повлича необходимост някое съществително да се промени от единствено в множествено число. Именно то е подлог.

Ето примери:

Магазина е затворен
Така го изговаряме, а как да го напишем правилно?
Сказуемото е “е”. Променяме го на “са” и веднага е усещаме, че трябва да кажем “магазините”. Значи подлог в първоначалното изречение е “магазин” и правилното изписване е Магазинът е затворен.

Заснежения връх се вижда отдалече
Изразяваме множествено число – “се виждат”. Тази промяна вече изисква не само един връх, те трябва да станат няколко или много – “заснежените върхове”. Подлог е съществителното “връх”, но понеже към него има прилагателно, пълният член се записва към него – Заснеженият връх се вижда отдалече.

Вълка изяде козела
Промяната “изядоха” изисква още една промяна – “вълците”, следователно подлог е “вълк” и правилното изписване е Вълкът изяде козела.

Козела изяде вълка.
И тук множественото число на сказуемото “изядоха” води до необходимост вместо “вълк” да кажем “вълците”, т.е. първоначалното изречение е Козела изяде вълкът.

Убиеца разпозна по-възрастния свидетел
Тук вече нещата са по-сложни. “Разпознаха” внася несъгласуваност, която може да се отстрани по два начина – като кажем в прав словоред Убийците разпознаха по-възрастния свидетел или като използваме обратен словоред: Убиеца разпознаха по-възрастните свидетели. Това са две различни изречения, те съобщават различни неща и затова в първото от тези две изречения подлог е  “убийците”, а във второто – “по-възрастните свидетели”. В зависимост от това какво съдържание искаме да вложим в първоначалното изречение, то трябва да бъде записано или Убиецът разпозна по-възрастния свидетел, или Убиеца разпозна по-възрастният свидетел.

Мекането

Седим и мислим. По едно време гледам – само седим.

Смешно е, като е на шопски, пък и поучително - навежда на размисъл.
Ама ако опитаме да кажем същото, но не само за себе си, а за цялата ни компания? Ще излезне, че седиме. И мислиме. Или пък не мислиме.

Въпросът е за „мекането”. Как е правилно да кажем за нас – “седиме” или “седим”, “мислиме” или “мислим”? Почти целият парламент „мека”, „мекат” почти всички министри, сума ти юристи. Замекаха и журналисти, че дори и учители. Този изговор навлезе в речта на всякакви слоеве и всякакви възрасти. А от изговор почна да става и писмена практика. Грешката стана масова.

Изговорът биеме, вървиме, вършиме, говориме, желаеме, знаеме, лъжеме, мислиме, можеме, пишеме, правиме, спориме, трепериме, ходиме, четеме е характерен за шопския диалект. При него в единствено число “аз ходим”, “я ти говорим”, че и “яз можем”. В софийския жаргон глаголите се изговарят по същия начин. Не от всички, но когато някой “по-така” говори по този начин, колко му е това стане криворазбран образец?! Да си “мекаме”, като “говориме”, да си “мекаме” и като “пишеме”. “Мекането” неусетно започна да се възприема едва ли не като престижно, защото по този начин говорят много политици, а и много от журналистите, заставащи пред микрофон.

Дали ние да “мислиме” или да “мислим”? Отговорът е лесен.

Ако аз извършвам това действие с “м” накрая, тогава ние заедно го извършваме:

аз гледам – ние гледаме;
аз обичам – ние обичаме.

Но ако аз върша действието без това “м”, като ходя, мисля, чета, говоря, пиша, ние заедно го вършим. Тогава "ме"-то за първо лице множествено число е грешно:

аз ходя – ние ходим, не “ходиме”;
аз мисля – ние мислим;
аз зная – ние знаем.

Същото е и при бъдещите времена:

аз ще направя – ние ще направим, а не “ще направиме, ще дойдеме, ще учиме”;
аз щях да кажа – ние щяхме да кажем.

Това лесно правило върши добра работа, но не е общовалидно. Например

аз ям – ние ядем (а не “ядеме”)

е изключение, което трябва да се помни.

Частиците "бе", "де", "ма"

Тази публикация е в отговор на въпрос, свързан с употребата на запетая, но понеже се отнася до елементи на езика ни, които създават богатство на изразните средства, помествам отговора отделно. И нека още в началото отбележа - това е моят отговор! Той се основава на правописния речник и тълковния речник на българския език, но тъй като не съм езиковед, може и да греша в някои интерпретации на теорията.

Въпросът е:

Как стои въпросът с частицата "де"?
Кажи ми де...
Пише ли се запетая, като пред "бе" и "ма", или не?

Ето моето мнение по поставения въпрос. 

Няма изискване пред частиците “бе”, “ма” и “де” непременно да се пише запетая.
Пунктуационното оформяне на текста във връзка с употребените в него частици става по следния начин: със запетая се отбелязват паузите, с които са отделени частиците в устната реч

  • Ето, вашият приятел пристигна.
  • Ето какво направи вашият приятел.
  • Я виж кой е дошъл! 
  • Няма да се караме, я!
  • Хе де чака каруцата. С нея ще я закарат. (Й. Йовков) 
  • Горе, хе, под градището, (...) се бяха събрали тримата козари. (Чудомир)
  • Де, де хапни си! (Й. Йовков)
  • - Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир) 
  • - Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало. (Г. Караславов)

Текстът по-горе е удебелен, защото е цитат от правописния речник.

Ето малко повече информация за частиците, към които се отнася поставеният въпрос.

Бе е частица, чиято функция е подсилване – (1) на обръщение; (2) на фамилиарност или пренебрежение; (3) на съпричастност или пълно отрицание на съпричастност. Във всички случаи изразява елемент на фамилиарност:

- Иване бе, къде си?; Стига бе, дете, престани най-после! (1)
- Хайде бе, изпей нещо!; Стига бе, не може да бъде! (2)
- Да бе, така беше!  Не бе, не е така. (3)

В тези примери при изговаряне  няма нито пауза, нито смяна на интонацията пред частицата “бе”, затова запетая не трябва да се пише.

Ма също е частица. Изразява подсилване на обръщение към жена, подчертавайки близост, фамилиарност – “Мамо ма, къде си?”; “Хайде ма, Пенке, цяла вечност те чакаме!”.  В тези примери  “ма” се изговаря без пауза пред нея или промяна в интонацията и затова пред частицата не се пише запетая.

Де може да е наречие или съюз, може и да е частица.

Като наречие или съюз има смисъл на “къде” – “Видя ли де отиде?”; “Никне де не го сееш”. В този случаи  пред “де” не се пише запетая. В изречения като “Де го чукаш, де се пука”, “Де е расло, де е пасло” запетаята разделя две прости изречения, нейното присъствие не е обусловено от наличието на “де” в изречението.

Като частица “де” изразява:

(1) Подчертаване или отричане: “Аз де да знам, че ме търсиш!”; “Де да можех и аз да дойда!”. Но: “Ех, де да можех и аз да дойда!”. Тук запетаята се появява не поради “де”, а за да отдели частицата “ех”, изразяваща копнеж, желание; това ясно личи от интонацията при произнасяне.
(2) Подкана, подтикване, предизвикателство:
“Хайде де, отмести се де!”; “Ха де!”
(3) Поясняване, уточняване:
“Мария, сестра ми де, го е видяла.”
(4) Несъгласие, укор, недоволство:”Е, де!”. Тук запетаята се налага поради смяната на интонацията, свързана с подчертаването на междуметието “е”, което изразява възмущение, раздразнение, недоволство, досада.

Накратко: няма правило за писане на запетая пред частиците. Запетая се пише там, където пауза, акцент или смяна на интонацията отделя частицата в устната реч.

Discussing "Езикова култура"...

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

  1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
  2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.

А или Ъ

Ъ е е особен звук, многозначителен. Може да изрази колебание, може да изрази и отрицание. А когато е удължен, показва напрегната мисловна дейност:

- Топъл хляб ли е правилно или топал?
- Ъъъъ ..... Аз го обичам такъв, ъъъ..., хрупкъв.

Как да проверим дали в една дума се пише с Ъ или А? Камък ли е или камак, червеникав ли е или червеникъв?

Когато ударението пада върху съмнителния звук, няма колебание – акцентираният звук е достатъчно ясен: катЪр, пазАр, кавАл, акЪл, тавАн, чалЪм, катЪк, капАк, измЪчен, стЪпка, напЪпил, напЪтствие (тук и по-надолу, където това е важно,  ударението в думата е отбелязано с главна буква).
Колебание А ли трябва да се напише или Ъ може да възникне, ако проблемният звук не е акцентиран - къпИна ли е или капИна, плЯсък или плЯсак, пълномОщно или палномОщно, пО-Едър или пО-Едар.

Най-често затруднението се появява, когато съмнителният звук е в последната сричка, защото тогава А в края на думата звучи като Ъ: при изговаряне на гАбър и кАбар в края се чува се ЪР, но първата дума се пише с Ъ, а втората – с А. Тази особеност на изговора често поражда и двете грешки – вместо А да напишем Ъ, както и вместо Ъ да напишем А:

кАбър, дЕкър, кУфър, брЪмбър вместо правилните
кАбар, дЕкар, кУфар, брЪмбар, както и
блЯсак, кАмак, кОсам, вОсак вместо правилните
блЯсък, кАмък, кОсъм, вОсък.

Няма общо правило как да определим А ли трябва да се напише в думата или Ъ. Но в много случаи, когато съмнителният звук А/Ъ не е под ударение, можем да решим този въпрос.

Случай 1
Ако в думата ни звучи –изъм, тя се пише с буквата Ъ:

туризъм, меркантилизъм, академизъм, комунизъм, парламентаризъм.

Случай 2
В думата ни звучи –ъчен/–ачен. Тогава има значение къде е ударението в думата.

Ако ударението е извън –ъчен, също  спокойно може да запишем буквата Ъ:

командирОвъчен, маркирОвъчен, облицОвъчен, оцЕнъчен, застрахОвъчен, опакОвъчен, тренирОвъчен, нормирОвъчен, полирОвъчен, клЕтъчен, мОзъчен, дАнъчен.

Но ако ударението е върху звука Е, тогава проблемната буква е А:

означЕн, озадачЕн, откачЕн, преиначЕн, помрачЕн.

Случай 3
Думата е прилагателно или минало деятелно причастие и ни затруднява дали в края на думата се пише с А или Ъ. Терминът минало деятелно причастие може да стресне човек, който е учил граматика отдавна и е забравил какво е това – как да познае дали проблемната дума е точно такова причастие? Прилагателното показва свойство, някаква вътрешно присъща характеристика на съществителното - сладък, гъвкав, крехък. Миналото деятелно причастие е глаголно прилагателно, то също определя някаква харарактеристика, само че тя е “външна”, възникнала е в резултат на извършено от съществителното действие – казал, донесъл, пасъл.

Накратко: ако проблемният звук е в края на признак или характеристика на съществително, пробваме как ще звучи в женски род или множествено число. Ако звукът се запази, значи е А, а ако изчезне, тогава е Ъ. Ето примери:

1) Звукът изчезва, значи беглецът е Ъ:

а) прилагателно:
топъл <= топли (или топла);
кръгъл <=
кръгли;
крехък
<=
крехки;
сладък <= сладки;
близък <= близки;
б) минало деятелно причастие:
сякъл <= секли (секла);
рекъл <= рекли;
донесъл <= донесли;
дошъл <= дошли;
отишъл <= отишли;

2) обратното – звукът остава, значи буквата е А:

а) прилагателно:
хубав <= хубави (хубава);
сладникав <= сладникави;
шантав <= шантави;
скапан <= скапани;
гъвкав <= гъвкави;
б) минало деятелно причастие:
писал <= писали (писала);
казал <= казали;
рисувал <= рисували;
плакал <= плакали
.

Случай 4
Когато проблемната дума е съществително и ни съмнява дали в окончанието стои А или Ъ (кОсъм/кОсам,кОкал/кОкъл, вОсък/вОсак – колебанието възниква, защото съмнителният звук не е под ударение), също можем да пробваме множествено число.

Ако звукът изчезне, тогава буквата е Ъ:

косъм <= косми (звукът изчезна, значи буквата е Ъ);
вопъл <=
вопли;
метър
<=
метри;
цикъл
<=
цикли;
цокъл
<=
цокли;
мисъл
<=
мисли;
ансамбъл
<=
ансамбли;
ъгъл
<=
ъгли;
бинокъл
<= бинокли.

Важно е да образуваме множественото число за неопределена бройка, защото при конкретизирана бройка, както и ако правим сравнение с конкретен или приблизителен брой, множественото число се образува по друг начин: два косъма, пет цикъла, над сто спектакъла. Тогава този подход няма да ни свърши работа.

Ако в множествено число звукът остане, не можем да направим извод дали буквата е А или Ъ:

габър <= габъри;
кабар <= кабари;
пясък <= пясъци;
куфар <= куфари;
бръмбар <= бръмбари;
восък <= восъци.
 

Щом за думата, която ни затруднява, не можем успешно да приложим някоя от горните препоръки, добре е е да опитаме да направим прилагателно или да се сетим за дума със същия корен – такава, че да може да се приложи някоя от тези препоръки или пък в която ударението пада на съмнителния звук, например:

помр?чЕн => мрАчно => помрачЕн;
(с помръкнал няма колебание – ударението е върху Ъ);
Изк?з => изкАзан => Изказ;
хв?рчИло => хвърчИ => хвЪрка => хвърчИло;
ов?глЕн => вЪглен => овъглEн;
спИс?к => спИсъчен (случай 2) => спИсък.

Тези препоръки изглеждат много сложни, но с натрупването на опит не само се запомня правописът на отделни думи, формира се усет, човек започва по-бързо и по-успешно да се ориентира как да пише правилно, езиковата му култура се повишава. А е добре да опитваме да пишем на български правилно, защото немарливостта в правописа е неуважение и към адресата, и към езика ни.

Горните препоръки вършат добра работа в много случаи, но … не са панацея. Ако с тях пак не можем да се ориентираме Ъ ли да напишем или А, просто трябва да погледнем в правописния речник. В това няма нищо осъдително, едва ли има неспециалист, който знае всички нюанси в българския правопис.

Има, обаче, две сходни по изписване думи - обръщение и обращение, за които и правописният речник не може да помогне, тъй като в него ги има и двете.

Думата обръщение има две значения. Едното значение е езиковата структура, чрез която назоваваме, идентифицираме събеседника си или групата лица, с които започваме диалог или за които е предназначен монологът ни – “Уважаеми дами и господа, …”, “Мили мамо и татко, …”, “Колеги, …”. Второто значение е цялостно изявление на лице или обособена група, отправено към някаква общност – обръщение на президента (към гражданите на страната), обръщение на Българския фармацевтичен съюз (към пациентите). Обикновено обръщението от второто значение (изявление) започва с обръщение в първото значение – “Драги сънародници,…”, “ Уважаеми пациенти, …”.

Думата обращение има съвсем друг смисъл. Че нещо е в обращение означава, че е в масово или официално разпространение. Банката пуска в обращение нова монета. Митницата може да допусне стока за свободно обращение. В обращение може влезе нов израз. Думата обращение е и финансов термин, но тук не е уместно да се навлиза в тази специфична област.

В ежедневието се употребява предимно думата обръщение в нейното първо значение, но не са редки случаите буквата “ъ” да е заменена с “а”. Това е просто правописна грешка, не е неправилна замяна на обръщение с обращение. Контекстът ясно показва какъв смисъл носи тя в написаното изречение и няма опасност информацията в него да се разбере погрешно. Грешката не е фатална, но дразни. А можем лесно да я избегнем:

обр?щЕние => обрЪщам се => ударението пада върху Ъ => значи е обръщение.

Подвеждащо звучене

В българския език има много думи с променено звучене на отделни букви, особено когато след звучна съгласна следва беззвучна – безпътица, изтривам, ножче. При изговаряне някои звуци се променят в сравнение с характерното звучене на съответната буква. Потъмняването на неудареното А и замяната с Ъ, а също и объркването на О и У вече бяха разгледани, затова тук ги пропускаме и отделяме внимание на други случаи с подобни “подводни камъни”.

Понякога “З” се чува като “С” (източник), понякога “Д” се произнася като “Т” (загадка), в някои думи “Т” въобще не се чува (заместник). Тази промяна в звученето предразполага при писане на думата една буква да бъде заменена с друга – така, както звучи при говор, а даже и да бъде изпусната. В други случаи пък привидна аналогия с друга дума също може да доведе до подвеждане как се изписва правилно тази дума (въстание/възтание/възстание? => привидна аналогия възседнал => заключение, че правилното е възстанал => решение: възстание; само че заключението е погрешно, правилното е въстание).

Думите, в които отделни букви се произнасят различно в сравнение с написаните или пък при изговор съответният звук въобще липсва, са много, но повечето от тях не създават проблеми за правилното им изписване. Затова тук отделяме внимание само на тези, които по-често “се радват на успех” в подвеждането как трябва да бъдат написани правилно.

Ето как се пишат тези думи, а в скоби след реда с правилно написаната дума са посочени пояснения за грешките, които обикновено се допускат:

  • безсмислено
    (от “без смисъл”; безмислено е неправилно, аналогията с “без мисъл” е неуместна)
  • безспорно
    (неоспоримо, без да се оспорва; безпорно е неправилно)
  • висшист
    (човек с висше образование; вишист е неправилно)
  • възстановявам
    (представка въз-; възтановявам е неправилно; с други представки се образуват други думи със същия корен – установявам, постановявам)
  • въстание
    (възстание е неправилно)
  • загадка
    (нещо, което е загадъчно; загатка е неправилно)
  • заместник
    (заместникът е заместител; замесник е неправилно)
  • здание
    (сдание е неправилно)
  • идея
    (идеален, но идея; идеа е неправилно)
  • известно
    (нещо ни е известно, ако сме известени за него; извесно е неправилно)
  • изконно
    (представка из-; исконно е неправилно)
  • изпит
    (представка из-; испит е неправилно)
  • изпускам
    (представка из-; испускам е неправилно)
  • израствам
    (от раста; израсвам е неправилно)
  • изстинал
    (представка из-; истинал е неправилно)
  • изстрел
    (представка из-; истрел е неправилно)
  • източник
    (источник е неправилно)
  • инженер
    (инжинер е неправилно)
  • интелигентен
    (интелект, но интелигентен; интелегентен е неправилно)
  • коригирам
    (корекция, но коригирам; корегирам е неправилно)
  • ниско
    (от нисък, но в среден род; низко е  неправилно, ако става въпрос за височина или ръст; низък е морална характеристика - синоним на непочтен)
  • нисш
    (низш е неправилно)
  • одеяло
    (одеало е неправилно)
  • олимпиада
    (олимпияда е неправилно
  • отвертка
    (отверка е неправилно)
  • пиано
    (пияно за музикалния инструмент е неправилно; пияно означава, че нещото е опиянено)
  • полилей
    (полюлей е неправилно; подвежда аналогията с люлея)
  • портфейл
    (портофел е неправилно)
  • посрещна
    (посрещач, среща; посрешна е неправилно)
  • превеждам-привеждам
    (превеждам = правя превод от един език на друг или изпращам пари;
    привеждам аргументи, приведен = леко наведен)
  • расне
    (расте, но расне; растне е неправилно)
  • сбор
    (сборът е резултат от събиране; збор е неправилно)
  • сборник
    (както сбор, зборник е неправилно)
  • сватба
    (сват, сватосване; свадьба е на руски)
  • сграда
    (сградата е съградена; зграда е неправилно)
  • сешоар
    (сушоар е неправилно; думата идва от френски, аналогията със суша, изсушавам е неуместна)
  • съжалявам
    (жално ми е; съжелявам е неправилно)
  • същност
    (същина; съшност е неправилно)
  • фотьойл
    (фотьол е неправилно)
  • християнство
    (христианство е неправилно)
  • четох
    (четах е неправилно)
  • шестстотин
    (шестотин е неправилно; няма основание “ст” от шест да се изпуска)
О или У

Имам средно образувание …. (из една автобиография)

Много, ама много сложен въпрос е дали една дума се пише с О или У. Зависи от смисъла, който тя носи, зависи и от това как е произлязла думата. Само че навлизането в дълбоките води на семиотиката (смисълът на думите) и етимологията (произходът им) е непосилно за неспециалист.
Ето един пример с информацията кога може да се употреби представка О- (Об-) и кога У-. Тя е кратка и наглед е съвсем разбираема:

Представка О-/Об-
1.Към глаголи, за да се обозначи, че действието се довежда до резултат и се разпростира върху цялата повърхност на обекта (обеля, обсипя).
2. Към прилагателни или съществителни , за да се означи, че обектът на действието получава качеството на произвеждащото име (оздравява, осмисля).
Представка У-
1.Към глаголи, за да се означи, че действието се насочва към дълбочина, към центъра на обекта (убода) или надолу (увисна).

Но ако правим уеднаквяване и не сме езиковеди, трудно ще преценим дали трябва да се ръководим от “разпростиране”, “получаване на ново качество” и да напишем оеднаквяване или  от “насочване към дълбочина” и да сложим правилната представка уеднаквяване.

Практически е невъзможно да се дадат лесни за запомняне и прилагане препоръки как да определим О ли да напишем в думата или У. Затова тук са посочени само някои думи, при които неправилното изписване е по-масово явление.

С буквата У се пишат:

актуален
акумулатор
вакуум
евакуация
евентуално
конкуренция
манипулирам
монумент,
убеждавам
убождам
уважавам
уведомявам
увековечавам
увеличавам
уеднаквявам
уличавам
уповавам се
упражнявам (се)
усвоявам
усмихвам (се)
успивам се
успокоявам
успявам
установявам
усъмнявам се
уточнявам
ухажвам
учудвам (се)

С буквата О се пишат:

oсмелявам се
дреболия
колиба
обесвам
обиждам
обичам
обособявам
одобрявам
одухотворявам
окуражавам
олекна (ми)
опаковам
оплаквам (се)
оползотворявам
опора
опростявам
опрощавам
опържа
организирам
оръдие
оръжие
освежавам (се)
ослушвам се
тротоар
щуротия

Специално внимание заслужават две двойки думи, от които едната от които се пише с “О”, а другата – с “У”, но имат различен смисъл:

оказвам – указвам

оказвам помощ, натиск; възникнал резултат - оказа се прав
указвам посока, начин; синоними: показвам, посочвам

образовам – образувам

образовам (уча) някого или себе си; образование – вид, насока, степен на обучение
образувам (правя, създавам) нещо; образувание – резултат от образуване

Примери за оказвам-указвам

  • На пострадалите при инцидента беше оказана помощ с храна и медикаменти
  • Върху обвиняемия е бил оказан натиск по време на разпита
  • Върху нея е бил оказан сексуален и психически тормоз
  • Беше им оказано голямо внимание
  • Той му оказа радушен прием
  • Това, което бях взел за мощен тласък, се оказа люлеенето на кораба
  • Оказа се, че личният лу лекар е в отпуск
  • Дистанционното обучение се оказа извън закона
  • Етикетът указва предназначението на продукта
  • Този параметър указва езика, на който е написан документът
  • Знакът указва опасности, които могат да доведат да тежки наранявания
  • Допълнителна табела указва разстоянието от пътния знак до обекта
  • В полето се указва датата на издаване
  • Скица от действащ регулационен план с указан начин на застрояване

Примери с образовам-образувам

  • Кандидатът трябва да има висше образование по някоя от специалностите …
  • Да си културен и образован не винаги е достатъчно - трябват решителност и характер …
  • Както правя разлика между човек с диплома и човек образован ...
  • Скалното образувание “Халката” е символ на град Сливен
  • Селищното образувание e вид селище и териториална единица
  • Тези окръглени образувания по кожата се оглеждат със специална оптична система
  • Мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен …

А ето и илюстрация на допуснати грешки

  • Избраната картинка се зарежда в оказания прозореца
  • Ако е оказан порт, сървърът ще се опита да …
  • Вдигането на тежести указва влияние върху растежа
  • Ако бъде указан натиск върху мен като кмет, ще разчитам на подкрепа от партия ГЕРБ
  • “Като нямам образувание за счетоводител как да си подпиша ГФО и декларацията?” (председател на кооперация задава въпроса във форум, ето и един от отговорите: “Ами образУвай си образУвание, иначе трябва да се образОваш.”)