Илюстрация на атмосферата на дискусията, която euinside организира заедно с политолога Владимир Шопов и неговия блог blogeurope за ползите, бъдещето и нуждата от Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешните работи. Дискусията се проведе на 17 май, понеделник от 10.30 часа и продължи до 12.30 в изключително открит и непринуден формат. Подробности за основните изводи очаквайте по-късно на euinside. вижте галерията на euinside.eu

Ако досега само сме се базирали на разкази на "очевидци" за това къде съдебната система как функционира и, ако нашата присъстваше из българските, но и чуждите медии в конкретен контекст, сега вече всички близо 500 милиона граждани на Европейския съюз ще могат да видят "с очите си" как могат да разчитат на съдебната система във всяка от 27-те страни-членки. Това стана възможно, след като на 16 юли онлайн се появи новият портал - E-Justice. Информацията в него е на 22-та официални езика на Европейския съюз, включително и български, но не цялата е налична на всички езици.

И така, ако италианец пътува в Германия и се нуждае от адвокат или френски предприемач иска да разгледа унгарския регистър за земя, а пък естонски съдия има запитване за испанската съдебна система повече на euinside.eu

Докладът на Европейската комисия за България в рамките на мониторинговия механизъм в областта правосъдие и вътрешни работи няма да бъде одобрен от Комисията на 22 юли, защото още не е написан - така говорителят на комисията Марк Грей побърза да успокои нетърпеливите въпроси на българските журналисти, с които се срещна в Брюксел. „Българските медии са просто обсебени от два въпроса - кога ще излезе докладът и добър ли е или лош (и по-добре ли сме от Румъния)", пошегува се (или не съвсем) Грей.

Макар да не пожела да коментира в подробности „парче хартия, което още го няма”, говорителят направи много интересни груби щрихи на основните насоки на доклада. Първата промяна е желанието за сътрудничество от страна на българските власти, което, припомни Грей, не винаги е било така. повече на euinside.eu

Мониторинговият механизъм на ЕК за България в областта правосъдие и вътрешен ред е необходим и полезен за България. Друг е въпросът дали страната ни пълноценно се възползва от помощта, която й се оказва чрез европейската оценка. И какво отвъд механизма трябва да се направи, за да продължат усилията за реформи. Тези въпроси обсъждаха участниците в дискусия за ползите и бъдещето на механизма, организирана от euinside и  blogeurope на политолога Владимир Шопов.

Може би най-силно разговорът беше провокиран от въпроса доколко т.нар. CVM (Сooperation and verification mechanism) е средство за външен контрол от страна на ЕК и доколко набелязаните в него проблемни точки се „интериоризират”, т.е. се припознават като част от вътрешния дневен ред и в България. И тук се оказа, че гледните точки са много. повече на euinside.eu

Четейки годишния доклад на ЕК за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, непрекъснато се опитвахме да прочетем онова, което не е написано. И което, по думите на говорителя на Комисията Марк Грей, често е най-интересното. С риск да изтълкуваме превратно думите му, може би тази липсваща част от текста, е прочитът. Защото това, което прочитаме в един текст често не е точно това, което е написано. Зависи най-вече от четящия. И от имплантираните от пишещия послания - къде по-видими, къде подлежащи на широка интерпретация.

Затова започваме от четенето. Първото условие да се прочете Доклада, е да се чете в оригинал (в случая на английски език), при това задължително с приложението към него. повече на euinside.eu

Сигурно помните началото на сериала „Да спрем корупцията в Хърватия”, който започна с ареста на бившия хърватски премиер Иво Санадер малко преди празниците. Накратко сюжетът в първа серия беше следният: добрите (това са хърватските власти) решават, че ще съдят лошия (Санадер) за корупция, но трябва първо да му свалят депутатския имунитет. Той обаче решава в същия ден да се разходи до Австрия и праща SMS-и на лошите, че ще се върне до ден-два. Сценарият обаче се обръща, когато лошият е арестуван в Австрия.

В следващия епизод той е вече в следствения арест в Залцбург в очакване на една тъжна Коледа далеч от семейството си. повече на euinside.eu

Говорителят на Европейската комисия Марк Грей обича да се шегува с българските журналисти, че винаги, когато наближи поредният мониторингов доклад на Комисията, "са просто обсебени от два въпроса - кога ще излезе докладът и добър ли е или лош (и по-добре ли сме от Румъния)". А всъщност нито конкретната дата е толкова важна, нито може да се постави формална оценка на доклада - важното е какво наистина пише в него. И разбира се, кой как го чете.

Посрещането на докладите на Брюксел отдавна не е съпродовено с някаква тръпка, а отразяването им в медиите се свежда до правителствените реакции - преди протоколни, сега – натрапчиво благодарствени. Всъщност правилният въпрос за доклада, ако изобщо е само един, никога не се задава - какво е новото този път. Защото Комисията, макар упорито да повтаря едни и същи критики - очевидно за да покаже, че съответните проблеми не са решени -винаги добавя и нови елементи (например в доклада от юли 2010 сериозен акцент бяха обществените поръчки). Именно проследяването на тези нови теми показва как се развиват наблюдаваните събития – в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. повече на euinside.eu

Забелязали ли сте, че напоследък най-популярните реклами по софийските билбордове са на клиники за естетическа хирургия? Силикон е може би най-търсената дума в Гугъл. Дори и шампоаните за коса, червилата и спиралите за мигли вече се рекламират със силиконов ефект за повдигане и обем. Въпреки че такъв страничен ефект на силикона все още не е описан, емпиричните ми наблюдения показват, че най-вредната последица от него е, че бавно и упорито прониква в мозъка и го убива. При това, очевидно, заразата се разпространява на принципа на психотронното въздействие, защото далеч надхвърля контингента на „дините”. (Всъщност и в мастиката ли има силикон?!)

Силиконът е всемогъщ. Той се просмуква отвсякъде и навсякъде, пуска пипалата си по невроните и препарира мозъка. повече на euinside.eu

Хърватия затвори днес три от преговорните глави с Европейския съюз, включително и смятаната за най-трудна – „Правосъдие и вътрешен ред”. Оттук нататък страната ще има още доста работа по останалите седем глави, но по думите на хърватския външен министър Гордан Яндрокович крайният срок за приключване на преговорния процес продължава да бъде юни 2011.
„В крайна сметка това ще бъде успех за всички ни – за Хърватия, за региона и за ЕС,” каза Яндрокович в Брюксел след затварянето на преговорните глави. Но за да се стигне до подобен успех, страната трябва да е 100% готова за членството, каза още той.

Според еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, крайният срок зависи най-вече от работата на властите в Хърватия и похвали плановете на страната преговорите да приключат до края на унгарското председателство на ЕС. повече на euinside.eu

Колкото и да звучи невероятно, тоягата на Европейската комисия (ЕК) все пак свърши работа и за първи път от много години насам, можем да говорим за конкретен и разбираем доклад, както и за смяна на тона от страна на Брюксел. Това обаче не бива да се тълкува като добър или лош доклад, а само като една голяма победа за експертите в ЕК, които успяха най-сетне да намерят верния подход към България. Този подход се състои, най-общо, в изпращането до българските институции на конкретни въпросници, на които освен конкретни отговори, други не могат да бъдат дадени.Именно в това се състои и усещането, че тонът на Комисията е по-благ.

В текста на документа, който е сравнително кратък (9 страници), това постижение е формулирано така: "Докладът по механизма за наблюдение и верификация от юли 2008 г., както и докладът за управлението на средствата на Европейската общност в България, доведе до промяна в отношението и в по-открит и честен диалог на всички нива с българските власти. Широко разпространеното съществуване на организирана престъпност и корупция, вече не се отричат и се полагат известни усилия от прокуратурата и съдебната система за борба с тях". повече на euinside.eu

Опитах се да преброя колко пъти през годината премиерът Бойко Борисов отчете като успех на ГЕРБ възвърнатото доверие на Брюксел към София. И колко пъти влизането на България в Шенген през март 2011 беше обявено като абсолютно сигурно и в този смисъл - като най-големият успех на правителството. Убедеността на управляващите в това не беше разколебана дори когато се появиха първите сигнали от страни-членки, че изпълнението на техническите критерии за влизане в Шенген е необходимо, но не е достатъчно условие.

Стана ясно, че партньорите ни в ЕС искат, когато се взима политическото решение (от Съвета на министрите) за влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство, да се вземат предвид и докладите на Европейската Комисия по мониторинговия механизъм в областта правосъдие и вътрешен ред (т.нар. CVM). повече на euinside.eu

През март Европейската комисия публикува с известно закъснение междинния си доклад по Механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи - механизъм, който беше наложен на България и Румъния като условие за присъединяването им към ЕС на 1 януари 2007 г. Първоначално докладите, както и самият механизъм бяха водещи теми в медиите и обществото заради усещането, че благодарение на тях България на практика не е равноправен член на Съюза. В рамките на първите три години от механизма имаше опасност да бъде задействана и предпазна клауза в областта на правосъдието.

Нейният срок обаче изтече и сега реална опасност за страната ни няма, освен да спре да се бори да стане правова държава. Сега, 3 години по-късно, интересът към темата е почти никакъв. повече на euinside.eu

"Никоя страна няма да се присъедини към ЕС преди да е 100% готова за това. Същевременно, трябва да сме сигурни, че ЕС е 100% готов да приеме нови страни, преди да се разшири.”

Тези думи на европейския комисар по разширяването Стефан Фюле показват, че ЕС си е взел необходимите поуки от предишните разширявания. Представяйки доклада на Европейската комисия (ЕК) за Хърватия (част от пакета за разширяването на ЕС), Фюле увери, че няма да се повтори случаят с България и Румъния (без, разбира се, да ги споменава изрично). Както знаете, заради продължаващите съществени слабости в областта на правосъдието и вътрешния ред, на двете страни беше наложен мониторингов механизъм.

„Комисията смята, че преговорите трябва да бъдат завършени, когато Хърватия покрие всички критерии, особено в областта на правосъдието и основните права, включително борбата с корупцията, така че да няма нужда от прилагането на механизъм за сътрудничество и проверка след присъединяването”. повече на euinside.eu

Правителството е построило повече от 500 км пътища, става ясно от отчета на кабинета. Става дума за участъците от вечната автомагистрала "Тракия" от Плодовитово до Стара Загора и от Карнобат до Бургас. В това невероятно количество километри влизат още участъците от АМ "Марица": Харманли-Любимец и Свиленград-Капитан Андреево, от магистрала "Струма": Даскалово-Дупница и от АМ "Хемус": Белокопитово-Шумен. Нито дума в отчета не се споменава за скандалите, разкрити от в-к "Капитал" в пътния фонд в началото на миналата година, заради които България стана още по-популярна в ЕС и сред чуждите медии като най-корумпираната страна в света. Не става дума и за това колко са стрували тези километри и дали са изпълнени качествено. повече на euinside.eu

След март 2011 година решението за влизането на България и Румъния в Шенген ще е изцяло политическо. И най-вече - ще зависи от доклада на ЕК по Механизма за наблюдение и контрол в областта правосъдие и вътрешни работи. Досега връзката между „Шенген” и Механизма упорито се отричаше както от двете страни, така и от ЕС. От няколко дни, обаче, макар формално нищо да не се е променило, вече официално се признава, че докладът по Мониторинговия механизъм ще е от решаващо значение за приемането на България Румъния в Шенгенското пространство.

Първа беше Холандия

Най-напред Холандия постави открито въпроса за обвързване на приемането на България и Румъния в „Шенген” с резултатите от докладите на Комисията за напредъка в областта на правосъдието и вътрешния ред. В коалиционното споразумение между Народната партия за свобода и деморация и Християн-демократическия алинас е записано: повече на euinside.eu

"За две години и половина членство в ЕС, организираната престъпност и корупцията все още представляват сериозни проблеми за България. Те оказват осезателно влияние върху вътрешната политическа динамика и фундаменталните права на гражданите, законния бизнес и финансите". Това са заключенията ... повече