|
|
See related:
Копенхаген, ес, Китай, България, САЩ, Бойко Борисов, Русия, Г20, Кони Хедегор, Европейски съвет, Индия, въглеродни емисии, Афганистан, преговори, финансово регулиране, финансиране, търговия с емисии, среща на върха, земеделие, франция, въглероден данък, Западни Балкани, пари, помощ за бедни, членство в ЕС, развиващи се държави, свободна търговия, Катрин Аштън, Дмитрий Медведев, сделка, глобално управление, Хилари Клинтън, изслушване, Бьорн Ломборг, Дачан Чолош, Давос, Ли Цичън, споразумение, провал, Бразилия, зелени технологии, Ахмадинеджад, еврокомисар, Кайро, възобновяеми енергийни източници, Сара Пейлин, Вашингтон пост, Обама, енергетика, финансова регулация, Зелените, Великобритания, субсидии, Медведев, автомобили, икономика, Аляска, Моби, Египет, енергийна сигурност, въглеродна търговия, Стийв Уилиамс, Киото, енергийна ефективност, Барак Обама, Красимир Костов, Найджъл Първис, замърсители, ООН, Саркози
|
Този въпрос изникна в първия ден от 11-дневната среща на върха в Копенхаген за промените в климата, организирана от ООН. Конференцията беше открита от датския премиер Ларс Локе Расмусен, от кмета на Копенхаген и от председателя на Междуправителствения панел за промените в климата д-р Раджендра Пачаури. Основен домакин на срещата обаче е министърът на околната среда и промените в климата на Дания г-жа Кони Хедегард, номинирана за новия еврокомисар по промените в климата.
Изследване, направено от ЕкоФис по поръчка на групата на зелените в Европейския парламент, показва, че ангажиментите, които обявиха много от развитите и развиващите се държави по света просто не са достатъчни за постигане на основната цел - ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. Причината за това е, че много от държавите използват различни методи за измерване на приноса си към глобалните въглеродни емисии.
Изключително приятно премина изслушването на най-подходящия за поста си кандидат за еврокомисар датчанката Кони Хедегор, която беше номинирана за новия ресор в Европейската комисия - действия в областта на климата. Кони Хедегор в момента е министър на околната среда и промените в климата на Дания и председателства по-голямата част от изключително тежката климатична конференция в 
Този извод се съдържа в 
Ако САЩ не се присъединят към общите усилия на индустриализираните страни по света за ясни и измерими цели за намаляване на въглеродните емесии, това ще отключи ефекта на доминото и ще накара много страни да се отдръпнат. Това се казва в изявление на Шведското председателство на ЕС по повод приключилата в неделя среща на върха на азиатско-тихоокеанските страни, на която стана ясно, че САЩ и Китай са се договорили през декември в Копенхаген да не бъде сключвано юридически обвързващо споразумение, тъй като няма нужните условия за това.
В учудващо ведра атмосфера протече прес-конференцията след края на 24-тата поред среща на върха ЕС-Русия в Стокхолм. Причина за много усмивки и чувство за хумор, проявени пред журналистите, бяха няколко договорености, които дават надежда, че може би наближава моментът, когато ЕС и Русия наистина ще се превърнат в партньори и ще се слушат едни други. Доказателство за тази надежда е изненадващото решение на Москва да увеличи целта си за намаляване на въглеродните емисии до 2020 г., вместо с 10-15%, какъвто беше предишният й ангажимент, с 25%.
Американският президент Барак Обама ще пътува до Копенхаген за глобалната климатична конференция през декември, въпреки че на нея няма да бъде подписано юридически обвързващо споразумение за намаляване на парниковите емисии. Това е съобщил източник от администрацията на Обама, цитиран от вестник "
Само 11 дни преди началото на климатичната конференция в Копенхаген и ден, след като президентът Обама обяви, че ще участва в нея, Китай представи плановете си за ограничаване на парниковите газове. Според формулировката, цитирана от ББС, Пекин ще се опита да намали своята "въглеродна интензивност" с 40-45% до 2020 от нивата през 2005 г. "Въглеродната интензивност", предпочитан термин от Китай, представлява количеството въглероден диоксид, изпуснат във въздуха на единица от БВП. Отделно от това, Пекин съобщи днес, че китайският премиер Вън Дзябао ще присъства на преговорите в Копенхаген. 
Преди повече от месец, група активисти за постигане на юридически обвързващо споразумение за промените в климата на започващата днес в датската столица Копенхаген конференция на ООН, се заиграха с името на столицата на Дания. Те създадоха сайт, който нарекоха Hopenhagen, илюстрирайки по този начин надеждата си, че в Копенхаген ще бъде постигнато сериозно споразумение (от англ. hope - надежда). Ако продължим играта на думи, можем да кажем, че оригиналното име Copenhagen носи и друг смисъл (от англ. cope - справям се). Така, основният въпрос на конференцията, която ще продължи до 18 декември и ще събере хиляди експерти, държавни и правителствени ръководители на 192 страни, много журналисти и активисти, е - ще се справят ли всички тези десетки хиляди хора със задачата да осигурят бъдеще на планетата ни или само ще създадат надежда, че това някога може да се случи? 
През първия ден на срещата на върха на държавните и правителствени ръководители на ЕС в Брюксел (Европейския съвет) не е било постигнато споразумение за приноса на отделните страни-членки към Фонда за промените в климата. На заседанието си през октомври Европейският съвет реши, че за подпомагане на развиващите се и бедните островни държави ще е нужно ЕС да осигури между 5 и 7 млрд. евро годишно до 2013 г., но на доброволни начала за страните-членки. Общата сума, която Съюзът изчисли, че ще е нужно развитите държави да осигурят на бедните до 2020 г. е 100 млрд. евро годишно, по което тепърва предстои да се спори в Копенхаген.
Европейският съюз отстъпи от първоначалната си идея да дава между 5 и 7 млрд. евро годишно до 2013 г. за подпомагане усилията на бедните и развиващи се държави да се адаптират към промените в климата. Това стана ясно след последното заседание на Европейския съвет преди обед. Държавните и правителствени ръководители на Съюза са се разбрали да осигурят 2.4 млрд. евро годишно, което вероятно е резултат от компромис, за да може всички страни-членки да се включат в доброволните усилия. 
Балканско усещане за надхитряне или истинска вяра, че България се е договорила добре? Над този въпрос умувам вече няколко дни, откакто разбрах, че България ще участва във Фонда за подпомагане на бедните държави по света да се борят с климатичните промени с 20,000 евро на година. Извън стряскащата сума, която вероятно може да се събере във Фейсбук за не повече от няколко часа, силно впечатление направи обяснението на премиера Бойко Борисов след края на големия пазарлък на Европейския съвет в четвъртък и петък миналата седмица. Тогава той обясни пред българските журналисти в Брюксел, че на фона на 7-те млрд. евро, обещани от ЕС за периода 2010-2012 г., със сумата, която България слага на масата "явно добре съм се договорил".
Група от 22 държави-членки на ЕС призоваха за нова "амбициозна" земеделска политика на ЕС, която да отговори на нарастващите глобални предизвикателства пред изхранването и климата. Това съобщи електронното издание 
Партия Зелените окачестви като "скандално" участието на България в глобалния фонд за подпомагане на бедните държави да се преборят с последствията от промените в климата. В декларация партията посочва, че сумата, която България ще поеме като годишна вноска към общия финансов пакет от 7 млрд. евро на ЕС е символична. "Това означава, че всеки български гражданин ще допринася хиляди пъти по-малко за решаването на този проблем от средния гражданин на ЕС". 
Китай не вижда перспективи за постигането на незабавно, функциониращо споразумение заради развитието на преговорите по нова сделка за климата в Копенхаген. Това е съобщил официален представител на китайската делегация, цитиран от вестник "
Такова усещане оставят пленарните заседания в Копенхаген, по време на които изказвания правят един след друг държавни и правителствени ръководители на над сто държави по света. Изказванията варират от спокойни призиви за постигане на сделка до взаимни обвинения, търсене на виновника за настоящото състояние на климата и за отговорност за запазване на човечеството изобщо. И, докато бедните и развиващи се държави призоваваха развитите да направят повече, обратно - богатите и индустриализирани страни призоваваха за реципрочни действия от страна на всички, тъй като състоянието на климата засяга цялото човечество и, затова, изисква общи действия. 
Няма особени изгледи за сериозни отстъпки на продължаващите преговори в Копенхаген по новата сделка за климата. След като снощи безуспешно приключиха разговорите на неформална среща между лидерите на водещите световни икономики, тази сутрин датският премиер Ларс Локке Расмусен свика нова неформална среща, този път публична, с цел постигане на компромис. До момента има яснота единствено върху основните стълбове, на които трябва да легне новото споразумение - ясни ангажименти за намаляване на емисиите, механизъм за контрол и проверка, и финансиране на най-уязвимите страни. 
Все повече се засилва усещането за провал на климатичните преговори в Копенхаген, след като днес следобед в датската столица се е появил поредния проект на текст за споразумение, изключващ 2010 като краен срок за сключване на правно-обвързващо споразумение, съобщават световните агенции. Още преди началото на двуседмичната конференция на ООН стана ясно, че ако не бъде постигнато правно-обвързващо споразумение в Копенхаген, това трябва да стане до края на 2010 г. 
Лидерите на ЕС се събират тази вечер в Брюксел на извънреден Европейски съвет, чиято основна цел е да подготви позицията на съюза за срещата на Г20 в Питсбърг на 24 септември. Амбицията на ЕС е съюзът да излезе с единна позиция на тази среща, тъй като той е представен като цялост в Г20. Това е организация, обединяваща най-развитите държави + големите развиващи се страни като Китай, Индия, Бразилия*. Основните теми на срещата на Г20 ще бъдат излизането от кризата и промените в климата, предвид проблемите около сключването на ново споразумение за промените в климата, наследник на неуспешния Протокол от Киото. 
След тежки преговори и удължаване на времето лидерите на 193 държави-участнички в 15-тата Конференция на ООН по промените в климата в Копенхаген приключи с документ от 3 страници, наречен в самото му начало Споразумението от Копенхаген. Документът не е правно-обвързващ, но в текста е посочено, че влиза в сила незабавно. Независимо от разочарованията и недостигането на програма "максимум", той е еманация на компромиса - такъв, какъвто до момента не е постиган на фона на трудните международни отношения в глобален план.
Само 3 дни остават до срещата на върха на Г20 в Питсбърг, САЩ, но дали очакванията за намиране на решение на 2 от най-наболелите глобални проблеми ще се оправдаят? Причината да няма яснота по въпроса е, че тези 2 най-наболели проблеми са толкова комплексни, че нуждата от тяхното спешно решаване, ги прави още по-трудно решими. Става дума за мерките за предотвратяване повторенията на световната финансова и икономическа криза и сключването на ново споразумение за озаптяване на промените в климата, наследник на неуспешния Протокол от Киото. И по двата, разминаванията са сериозни.
Г20 е новият и най-важен форум за международно икономическо сътрудничество. Това решиха лидерите на Двайсетте на срещата им на върха в Питсбърг вчера. С това обаче се изчерпват конкретните решения. И все пак, решението Г20 да замести досегашния формат Г8, в който влизаха седемте най-развити индустриализирани държави + Русия, е правилна стъпка към по-добро отразяване на глобалните реалности. Защото, сега вече представителство и думата в световните дела имат не само най-богатите държави, но и Аржентина, Бразилия, Китай, Индия, Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия, Южна Африка, Южна Корея, Турция и, може би много важното за нас - ЕС като цяло. Казвам като цяло, защото освен като цялост, ЕС е представен и отделно от свои членки като Франция, Германия, Италия и Великобритания. 
Участниците в срещата на върха по промените в климата, която се проведе от ООН в Копенхаген през декември 2009 г. направиха на планетата услуга като отказаха да приемат правно-обвързващо споразумение за драстично намаляване на въглеродните емисии. Това е мнението на директора на Центъра за консенсус в Копенхаген Бьорн Ломборг, който е и автор на книгата "Успокойте се: упътване на скептичния природозащитник за глобалното затопляне". Според него, неспособността на световните лидери да постигнат напредък може да се окаже онзи импулс, от който международната общност се нуждае, за да се изправи пред истинската и неудобна истина - че след близо 2 десетилетия безплодни усилия, вече е време да се откажем от Рио-Киото-Копенхаген фантазията и да се захванем наистина с глобалното затопляне. 
Знаете ли какво ще стане, ако температурата на Земята се повиши с 4 градуса по Целзий? Въпросът е колкото труден, толкова и различни теории има. Вчера обаче Великобритания разпространи климатична карта, изготвена от Метеорологичната служба на Обединеното кралство с участието на 27 учени. Според света, както те са го видели на база на своите проучвания, първото нещо, което ще пострада сериозно при повишаване на температурата с 4 градуса ще бъдат водните запаси. След това сериозно ще пострада селското стопанство, ще настъпят крайности в ниските и високите температури, ще се увеличат периодите на суша, горските пожари и морското равнище, което, от своя страна, ще доведе до наводнения и други бедствия. 
Една от най-очакваните речи на световния икономически форум в Давос беше на китайския вицепремиер Ли Цичън. В продължение на малко над 30 мин. Ли направи цялостен преглед на икономическите показатели на Китай, които бяха изтъкнати и от основателя на форума Клаус Шваб - 8.7% икономически ръст за 2009 г., голяма част от който се дължи на увеличаване с близо 6 процентни пункта на вътрешното търсене. Г-н Ли недвусмислено заяви, че именно вътрешното потребление ще продължи да бъде основно за китайския икономически растеж и ще бъде стимулиран. Това е причината за спада на търговския излишък на страната с близо 100 млрд. долара от 2008 г. досега.
