transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view
Tutmanik

New? Join now!

пунктуация

Запетая - теория

Публикацията в тази страница представлява препечатка на статията "Запетая" от "Правописен речник на българския език" с автори Димитър Попов, Кирил Симов, Светломира Видинска и Петя Осенова, първо издание, издателство "Наука и изкуство", София, 2005 год. В текста има много термини, които е естествено да са позабравени от хората, изучавали граматика преди 5-10-15 години, а ежедневието им протича в несвързани с българската граматика занимания. Това прави изложените теоретични постановки трудни за непосредствено осмисляне и запомняне, но какво да се прави - езикът ни и граматиката му никак не са прости!
Настоящата публикация няма за цел да бъде лесно помагало за правилна употреба на този много важен препинателен знак, такова помагало просто няма! Целта на публикацията е друга - да предостави
достоверно  правилата за употреба на запетаята и да служи за справочник.

Запетая

Запетаята (,) е разделящ или ограждащ препинателен знак, който се употребява много по-често в сравнение с останалите препинателни знаци.

А. По-основните случаи, в които се употребява запетая, са следните:

1. В рамките на простото изречение употребата на запетая се подчинява на следните правила:

1.1. Със запетая се отделят безсъюзно свързаните еднородни части на изречението, например: 

  • Иван, Стоян и Петър отиват на екскурзия.
  • По-голямата част от децата изучават някой от следните чужди езици: руски, английски, френски или немски. 
  • Този човек е млад, здрав, умен и много приятен.

Забележка 1: Запетая се пише между повторени (вид еднородни) части на изречението - когато се повтаря една и съща дума без изменение или втората е близък синоним или семантико-словообразувателен вариант на първата, например:

  • Алчен човек е той - на него пари, пари му дай!
  • Ходили, ходили, па седнали да си починат.
  • Чакай, чакай да ти обясня!

Забележка 2: Когато повторено наречие се свързва без пауза в сложна дума, тя се оформя със съединителна чертица между съставящите я части, например:

  • Всички се изплашиха и бързо-бързо си отидоха.
  • На другия ден се събудих рано-рано.

1.2. Запетая се пише пред съюзите от типа на а, ами, ала, но, обаче, само (че), дори (и), с помощта на които се свързват еднородни части на изречението, например:

  • Той е умен, но мързелив ученик.
  • Ние се нуждаем от анализ, а не от саморазправа, от вярна оценка, а не от взаимни обвинения, от консолидация, а не от раздори. (Из печата)

1.3. Запетая се пише пред изяснителния съюз или – когато той се употребява в смисъл на "тоест, сиреч, с други думи, иначе казано" и поставя в синонимна връзка две названия на един и същ предмет или признак, при което втората от двете еднородни части е обособено приложение и се огражда със запетаи (или се поставя в скоби), например:

  • "Българският Великден, или страстите български." (Т. Жечев)
  • Първият език, който човек научава, е неговият майчин, или роден, език.
  • Изреченските структури, или структурите на изреченията, в българския език са изключително разнообразни.

1.4. Запетая се пише пред втората (и пред всяка следваща) част на съотносителните разделителни и съпоставителни съюзи и... и, или... или, ли... ли, ни... ни, нито... нито, ту... ту, хем... хем, я... я, било... било, дали... или, ли... или, както... така и, не само... но и и подобни, свързващи еднородни части на изречението, например:

  • Двадесет хиляди са и много, и малко. (А. Гуляшки)
  • Всяко съществително име е или от мъжки род, или от женски род, или от среден род. (Граматика за всички)

1.5. Със запетаи се отделят обособените части в простото изречение - определения, приложения, обстоятелствени пояснения, сказуемни определения и сравнения. В устната реч те се отделят с пауза и се изговарят с по-особена интонация. Например:

  • Госпожа Петрова, нашата нова учителка, е добър и сърдечен човек.
  • Уморен от дългия път, човекът легна да поспи.
  • Хората, потресени от станалото, не знаеха какво да правят.

Забележка 1: Обстоятелствените пояснения, изразени с деепричастие, имат характер на обособена част в изречението и винаги се отделят със запетая:

  • Влизайки в стаята, човекът се препъна на прага.
  • Повечето ученици, очаквайки да бъдат изпитани, се бяха подготвили добре.

Забележка 2: Не се разделят със запетая неударен едносричен съюз и следваща обособена част, започваща с причастие или с деепричастие, например:

  • В същата секунда левият кон се изправи на задните си крака и уплашен от машината, скочи върху другия. (Ем. Станев)
  • Ева скочи на крака и пламнала от щастие, се завъртя на всички страни. (Ив. Петров)
  • Той знаеше, че уплашен от звъна, крадецът навън щеше да хукне по стълбите. (П. Вежинов)
  • След половин час аз съм готов и гледайки в бележника си, аз си спомних, че днес съм щастлив. (Хр. Смирненски)

Забележка 3: Когато се обособяват, обстоятелствените пояснения и допълненията с предлог вместо, въпреки, за разлика от, освен, наред с, независимо от, с изключение на и подобни се ограждат със запетаи, скоби или се отделят с тирета, сравни:

  • Въпреки неуспеха аз съм доволен.
  • Аз съм доволен въпреки неуспеха.
  • Въпреки неуспеха, аз съм доволен.
  • Аз, въпреки неуспеха, съм доволен.

Забележка 4: Със запетая се отделя (или се огражда) втората част от дублиран подлог, когато има обособен характер, например:

  • Тя, случката, станала в село Могила. (Н. Вапцаров)
  • Бедната Лалка, тя трябва да е много нещастна. (Ив. Вазов)

Забележка 5: В зависимост от мястото на обособената част в изречението, запетая се поставя преди, след или от двете й страни. Една от най-често срещаните пунктуационни грешки е изпускането на втората, "затварящата" запетая.

1.6. Със запетая се отделят (ограждат) вметнати думи и изрази в простото изречение, както и вметнати изречения в състава на простото или сложното, например:

  • Вие всички, без съмнение, сте си научили урока.
  • Професорът, както ти е известно, не търпи такива неща.
  • Днес, струва ми се, времето ще бъде хубаво.

Забележка 1: Думи и изрази като вероятно, впрочем, всъщност, значи, изглежда, като че ли, може би, навярно, например, наистина, обаче, очевидно, по всяка вероятност, следователно, според мене, сякаш, които поради характера на значението си се употребяват преди всичко като вметнати, обикновено не се ограждат със запетаи, освен ако не е необходимо да се подчертае, да се изтъкне вметнатият им характер. Сравни:

  • Значи ти не искаш да ми помогнеш?
  • Ти, значи, не искаш да ми помогнеш?
  • Ти не искаш да ми помогнеш, значи?

Забележка 2: Наречия като наистина, действително и други за съчетанието по този (по такъв) начин и други: те могат да се употребяват както вметнато, така и като част на изречението, върху която пада логическото ударение. Сравни:

  • Математиката наистина ли е толкова труден предмет?
  • - Да, математиката наистина е много труден предмет, но без нея не може.
  • - Математиката, наистина, е много труден предмет, но и много интересен.
  • По този начин учениците няма да разберат нищо.
  • Учениците, по този начин, няма да разберат нищо.
  • Тя се държи естествено, без преструвки.
  • Тя се държи, естествено, без преструвки.
  • Тя, естествено, се държи без преструвки.

1.7. Задължително се отделят със запетая обръщенията, които са особен вид вметнати думи в изречението, например:

  • - Мамо, мамо, какво ти е?
  • - Тате, ела да обядваме.
  • - Как си, татко, добре ли си?
  • - Мълчи, сине, мълчи!
  • - Момчета, ставайте!
  • - Деца, свободни сте.
  • - Господин учителю, обръщам се към вас с молба за помощ.
  • - Уважаеми господин Директор, моля да ми бъде разрешено...

Забележка: Когато изпълняват функцията на подлог в изречението, а не на обръщение, личните местоимения не се отделят от сказуемото със запетая, например:

  • - Я кажете, вие господине!
  • - Ти кажи!

1.8. Пунктуационното оформяне на текста във връзка с употребените в него частици става по следния начин: със запетая се отбелязват паузите, с които са отделени частиците в устната реч. Сравни:

  • Ето, вашият приятел пристигна.
  • Ето какво направи вашият приятел.
  • Я виж кой е дошъл!
  • Няма да се караме, я!
  • Хе де чака каруцата. С нея ще я закарат. (Й. Йовков)
  • Горе, хе, под градището, (...) се бяха събрали тримата козари. (Чудомир)
  • Де, де хапни си! (Й. Йовков)
  • - Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир)
  • - Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало. (Г. Караславов)

Забележка: С оглед на употребата на запетая трябва да се държи сметка за разликата между частица и междуметие:

  • Я погледни тая книга!
  • Я, погледни каква книга!
  • Я виж кой е дошъл.
  • Я, виж кой е дошъл!
  • Ха да видим как ще се оправяте сега.
  • Ха, какво става тука?

1.8.1. Със запетая се отделят частиците ей, хей, бе, бре, ма, мари и подобни, когато се употребяват сами като обръщение, например:

  • Каква си, ма... бяла, бяла... каква си хубава... (Й. Йовков)
  • Ела, бре! Рожбата на сина си да видиш! - молела му се баба. (К. Георгиев)
  • - Къде зяпаш, че не гледаш в краката си, мари? - креснал дядо. (К. Георгиев)
  • - Какво искаш, мари? - попита дебелият по български. (Ив. Вазов)

1.8.2. Когато са употребени заедно с именно обръщение, тези частици (с изключение на частицата мари) се отделят от обръщението със запетая само ако стоят преди него. Сравни:

  • Кажи бе, Иване, какво правиш тука ?
  • Иване бе, какво правиш тука ?

1.8.3. Утвърдителната частица да и отрицателната частица не се отделят със запетая (или удивителна), когато функционират относително самостоятелно в рамките на израза, например:

  • - Да, знам, че всичко е наред.
  • - Ще дойдеш ли с нас?
  • - Не, искам да си ходя.
  • - Съжаляваш ли, че дойде?
  • - Не, съжалявам, че трябва да си тръгна.

Изпускането на запетаята променя смисъла на съобщението. Сравни следните редакции с горните примери:

  • Да знам, че всичко е наред.
  • Не искам да си ходя.
  • Не съжалявам, че трябва да си тръгна.

1.8.4. Частицата нали се отделя със запетая, когато е в края на изречението, сравни:

  • Нали урокът е лесен?
  • Урокът е лесен, нали? 
  • Нали ще ми помогнеш?
  • Ще ми помогнеш, нали?

1.9. Със запетая се отделят междуметията (възклицателни и подбудителни), които са или непосредствен израз на болка, уплаха, изненада, възмущение, възторг, възхищение и други (ах, е, ех, их, о, ох, ой, уф, фу, пфу, тюх, ха, ха-ха-ха, хей, хъм, я, боже и подобни), или са емоционална оценка на проява, действие, състояние
(браво!, глупости!), или изразяват заповед, подкана, предупреждение (ало, ей, хей, варда, марш, вън и подобни) и се употребяват като странични думи в изречението, а не функционират като самостойни, обособени изказвания, например:

  • -Ах, Станке, да видиш какво стана!... (Ел. Пелин)
  • „Браво, старче, ти удържа!... " (Д. Димов)
  • Их, каква си! (К. Петканов)
  • Ех, то не може на всички да се угоди (Т. Г. Влайков)
  • -Леле, колко си срамлив! (Ив. Петров)

1.10. Запетая се пише пред присъединена част в рамките на изречението. Например:

  • Той биде предаден, и от един поп. (Ив. Вазов)
  • Приеха я в Агрономическия факултет. Завърши го, и то с добър. (Ив. Петров)
  • - Право е, и аз така мислех - кимна Пешо. (П. Вежинов)
  • Имаше остро лице, красиво и остро. (Дж. Стайнбек, превод)

2. В рамките на сложното изречение запетаята служи за отделяне на съставящите го прости изречения. Употребата й се подчинява на следните правила:

2.1. Безсъюзно свързаните прости изречения в състава на сложните съчинени, както и безсъюзно свързаните прости изречения със съчинително отношение помежду им в състава на сложното смесено изречение, се отделят със запетая. Например:

  • Коминът и месецът продължаваха да разговарят, сенките си стояха по местата, пързалката лъщеше като огледало, по заледената пъртина припкаха кучета от махалата. Къде ли ходят, защо ли скитат, какво ли търсят? (К. Калчев)
  • Слънцето напече, от горите идваше горещ полъх с мирис на завехнала шума, сянката от лявата страна на прохода пълзеше насреща. (Ем. Станев)

Забележка: Когато между простите изречения съществува пояснително, причинно-следствено или някакъв друг вид смислово отношение, неизразено със съюз, те се разделят с тире или с двоеточие вместо със запетая, например:

  • Още от заранта казармата се изпразни: ротите излязоха за учение на плаца до реката. (К. Константинов)
  • Щастието прилича на мъничка птичка - лесно може да се уплаши. (Ел. Пелин)
  • Отвънка иде миризма на дим - деца горят купчинките от шума. (В. Петров)

2.2. Съюзно свързаните прости изречения в състава на сложното се отделят със запетая (рядко с друг препинателен знак). Запетая се пише в следните случаи:

2.2.1. Пред съчинителните (съединителни, противопоставителни и пояснителни) съюзи а, ала, ама, ами, но, че, пък, обаче, па, та, само да, само че, камо ли, тоест, сиреч, а именно, например:

  • Те не знаеха какво бе станало, но страданието на дяда им бе ги поразило. (Ел. Пелин)
  • Пак го внесохме, ама не беше вече пиано като хората. (В. Петров)
  • Албена си беше същата Албена, само че не се смееше. (Й. Йовков)
  • Затова я остави, та се допиля чак тука!... (Ел. Пелин)

2.2.2. Пред второто и пред всяко следващо от две или повече прости изречения в състава на сложното, свързани с някой от съотносителните съчинителни съюзи с еднакви съставки, като: и... и, или... или, ни... ни, нито... нито, бе... бе, бре... бре, кое... кое, ха... ха, хем... хем, било (че)... било (че) и подобни, например:

  • Било че ме взеха за турчин, било че селянката със своя плач им привлече вниманието, те отминаха бърже и препуснаха пак. (Ив. Вазов)
  • Хем него на ум ще науча, хем да ви покажа един пример, та да не кръшкате друг път. (Ел. Пелин)

2.2.3. Пред второто от две прости изречения в състава на сложното, свързани със съотносителен съчинителен съюз с различни съставки, като: ли... или, дали... или, не само... но и, не че... а, например:

  • - Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир)
  • Зададе се облак темен
    откъм гора, от Балкана, 
    дали ще е дъждец дребен, 
    или ще е буря страшна?
    (Хр. Ботев)

2.2.4. Преди, след или от двете страни на подчиненото просто изречение (в състава на сложното съставно), въведено със съюзи и съюзни думи, като: ако, ако и да, без да, вместо да, въпреки че, да не би да, даже (и), дано, дето, докато, дори да, за да, защото, и да, като, като че (ли), ли, макар (и) да, макар че, освен да, освен че, откак, понеже, преди да, след като, сякаш, така че, тъй като, че, щом, щом като, в случай че, с цел да, поради това че, благодарение на това че, при положение че, при условие че и други, например:

  • Като чу стъпките й, Калмука поотвори очите си и веднага пак ги затвори. (Й. Йовков)
  • Ти сбърка, дето не послуша шефа. (Б. Райнов)
  • Без да им каже сбогом, без да ги погледне даже, тя ги остави и тръгна с посрещача. (Ел. Пелин)

Забележка: Когато простите изречения в състава на сложното се свързват чрез сложни съюзи, като а пък, но пък, ако и да, без да, за да, въпреки че, след като, само че, само и само да, така че, тъй като, тъй както, тъй че, дори и да, в случай че, с цел да, поради това че, благодарение на това че, при положение че, при условие че, при все че и подобни, запетая се пише само пред първата съставка на съответния съюз, например:

  • Напиха се, макар че никога през живота си не бяха пили вино. (Й. Йовков)
  • Селяните, въпреки че добре познават чокоина, (...) решават да го помолят. (Г. Белев)
  • Длъжен съм да узная какво точно е станало, да помогна на Тодоров, в случай че още е в състояние да приеме някаква помощ. (Б. Райнов)
  • Той ще успее, при условие че чете много. (Граматика за всички)
  • Записвай го просто и честно, тъй както го пее народът. (Н. Вапцаров)

2.2.5. Запетая се пише пред съюзната дума отколкото, която въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество и степен (често елиптични, съдържащи понякога само обекта на сравнението), например:

  • Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея. (Ел. Пелин)
  • Днес всичко ми изглежда по-трудно, отколкото вчера.
  • Учениците се интересуват повече от футбол, отколкото от уроците си.

2.2.6. Пред сложния съюз както и задължително се пише запетая. В зависимост от степента на "вметнатост, обособеност" на израза и от характера на връзката му (начина на съгласуване) със следващата част на изречението, след вметнатата част може да се пише или да не се пише запетая. Сравни:

  • Иван, както и Петър, е отличен ученик.
  • Иван, както и Петър са отлични ученици.

2.2.7. Преди, след или от двете страни на подчинените прости изречения, въведени с относителните местоимения и местоименни наречия който, какъвто, чийто, дето, що, щото, както, когато, където, накъдето, колкото, доколкото и други подобни, например:

  • Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. (Хр. Ботев)
  • Момата донесе виното, което бяхме поръчали. (Й. Йовков)
  • А дядо Йордан, когото подкрепяха няколко души селяни, се теглеше из ръцете им и викаше. (Ел. Пелин)
  • Където изкачвам се днеска,
    кварталът е някак си друг.
    (В. Петров)
  • Който пее, зло не мисли. (Пословица)
  • Който не работи, не трябва да яде. (Пословица)

Забележка: Когато подчиненото изречение започва не със съюзната връзка, а с друга дума от своя състав, запетаята се поставя в самото начало, преди тази дума (или думи), например:

  • Преминаваме към следващия урок, основната тема в който е въпросът за частите на изречението.

 

Б. Не се пише запетая в следните случаи:

1. Не се пише запетая пред подчинителната съюзна връзка (съюз, относително местоимение или относително наречие) тогава, когато по отношение на нея е употребено уточняващо наречие като даже, дори, едва, именно, още, почти, само, тъкмо, чак и подобни или отрицателната частица не, например:

  • Влязох в час тъкмо когато учителят започваше новия урок.
  • Там ми е добре дори когато времето е лошо.
  • Върнах се не защото тук ми е приятно, а защото така трябваше.

При смяна на мястото на отрицателната частица, но със запазване на общия смисъл на изречението, пред съюза пак не се пише запетая:

  • Не се върнах тук защото ми е приятно, а защото така трябваше.

Забележка 1: Не се пише запетая между уточняващото наречие и подчинителния съюз и тогава, когато те са в началото на самостоятелно изречение - реплика или присъединена конструкция, например:

  • - Но за какво тогава той е ходил и при зъболекаря? 
    - Навярно за да скрие следите си - отвърна замислено Пешо. (П. Вежинов)

Неправилна е употребата на запетая пред защото в следния пример:

  • Трябваше да отговори на въпросите, които го занимаваха. И сам, без колегите си. Не толкова, защото не биваше да посвещава Пухи в служебните им проблеми, а защото бе свикнал сам да носи отговорността. (Д. Пеев)

Забележка 2: Не се пише запетая между сложния съюз след като и предходен обстоятелствен израз, който показва какъв е интервалът между последователните действия, изразени в главното и подчиненото обстоятелствено изречение, например:

  • Два дена след като бе депозирал рецензията, Стоев ме срещна в коридора. (Б.
    Райнов)
  • Събранието започна броени минути след като хората се събраха.

Забележка 3: Когато дадено наречие, което може да участва в сложен съюз, е употребено като второстепенна част - обстоятелствено пояснение в главното изречение, между него и подчинителния съюз се пише запетая, например:

  • Боя се само, че то няма да бъде за дълго все така чисто. (Б. Райнов)
  • Сега ще отбележа само, че понякога тя изглеждаше решена да ми разкрие плановете. (Ив. Петров)
  • - Нищо не ми трябва... Само, ако е възможно, нека ми носят чая топличък. (К. Константинов)
  • Ходила съм при нея винаги, когато ми е било трудно или е трябвало да реша важен въпрос.

Сравни разликата в значението на следните два израза и връзката на това с мястото на запетаята:

  • Боя се само, че това няма да трае дълго.
  • Боя се, само че това няма да трае дълго.

Забележка 4: Запетая се пише пред подчинителния съюз за цел само и само да:

  • Децата се глезят, правят пакости, преструват се на болни, вършат какво ли не, само и само да ги забележат. (Из печата)

Забележка 5: Натрупването на уточняващи наречия и общата промяна на интонационния контур на сложното изречение може да обуслови необходимостта от отделяне на подчиненото изречение със запетая, например:

  • Отдавна е трябвало да помисля за това, дори само защото бяха прегазили дядо ми. (Бох. Храбал, превод)

Забележка 6: Когато в състава на главното изречение има обстоятелствено пояснение, изразено с наречие, пред уточняващото наречие в подчиненото изречение може да се пише запетая в зависимост от общия смисъл на сложното изречение, сравни:

  • Той пак влезе в стаята, тъкмо когато учителката се канеше да започне новия урок.
  • Той пак влезе в стаята тъкмо когато учителката се канеше да започне новия урок.

Забележка 7: Съчетанията от типа на особено ако, още повече ако, още повече че, още повече когато и подобни функционират в качеството на сложен съюз и между съставните им части запетая не се пише, например:

  • В този случай той беше подведен, още повече че гръцката страна не предявява претенции. (Из печата)
  • Утре ще прекараме чудесно, особено ако и времето е хубаво.

2. Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и, или (както в простото, така и в състава на сложното изречение), например:

  • В чантата му има учебници и тетрадки.
  • В момента той учи по история или пише домашната си работа по математика.

Забележка: Когато съюзът и е употребен повече от един път в дадено изречение (просто или сложно), но всяка от употребите му е несъотносителна с останалите, т. е. повтарящите се съюзи са неравнозначни, нееднородни, пред втория и следващите не се пише запетая, например:

  • Излязох на улицата и срещнах Иван и Петър и ги поздравих.
  • Той престана да говори и да си тананика и се размисли. (Ел. Пелин)
  • После той се опомни и мъчително раздвоение го хвърли в нова и непозната треска. (Г. Караславов)

3. Не се пише запетая пред втория от два употребени един до друг съчинителни съюза (а и, а пък, но и, но пък и други подобни), между съчинителен и подчинителен съюз (или относително местоимение или наречие), например и за да, но щом, но когато, и който, сякаш за да и други, както и между подчинителни съюзни връзки, първата от които е едносричен неударен съюз, например:

  • Дресиран и мирен бе нашият пес, но както четях си, ухапа ме днес. (В. Петров)
  • В очите й се показаха сълзи и за да не гледа как ще заплаче, Марев стана и отиде да се измие. (Ем. Станев)
  • Тъкмо това си мислеше почтената и макар да се разтапяше от любезност, лицето й приличаше на портокалова кора. (Ив. Петров)

Забележка: Не се пише запетая между съюзните думи както и когато, въвеждащи (подобно на сложен съюз) подчинено обстоятелствено изречение за сравнение, например:

  • Две големи лапи го опипаха грубо, но набързо, както когато се търси оръжие. (Б. Райнов)

4. Не се пише запетая непосредствено пред че, когато то е съставна част от сложни съюзи, като въпреки че, само че, така че, в случай че, поради това че, при все че, при условие че и подобни, например:

  • Ще му помогнем, въпреки че той не заслужава.
  • Така че всъщност аз работих за този шанс - да замина за Англия. (Из печата)
  • Какво невъзможно има за едно предварително уговаряне например еди-кой си да позвъни точно в еди-колко си часа? При условие че този "еди-кой си" е доверен човек. (А. Гуляшки)
  • Новобрачните си живееха спокойно и безсловесно, в смисъл че много рядко си разменяха по някоя дума или звук. (Ив. Петров)

5. Не се пише запетая пред да (съюз или частица), въвеждащо подчинено изречение, което се намира след главното, или когато е част от съставно глаголно сказуемо, например:

  • Това за мене означава да харча излишни пари. (Б. Райнов)
  • Но все пак ще чувствам приятния гъдел да гледам как горе небето синее. (Н. Вапцаров)
  • Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити. (Н. Вапцаров)
  • За днешния човек е полезно да се оглежда от време на време в огледалото. (Хипокрит) 
  • Хванаха го да краде ябълки в градината.
  • Част от публиката взе да напуска салона.

Забележка 1: Когато съюзът да въвежда подчинено изречение за условие или за отстъпка, разположено преди главното изречение, или е употребен в смисъл на за да (и въвежда подчинено обстоятелствено изречение за цел), след или преди него (подчиненото изречение) се пише запетая, например:

  • - Да съм като него, сега бих си отишъл, вярвайте бога - рече полуподигравателно Благолажът. (Ел. Пелин)
  • Само това да беше, бе достатъчно, за да остане името му като на един от най-крупните духовни водачи в българската литература. (Св. Игов)
  • Старецът излезе предпазливо, да не го усетят кучетата. (Ем. Станев)
  • Аз нарочно му казах, да го изплаша. (К. Калчев)

Забележка 2: Отделя се със запетая подчиненото подложно изречение, което е пред главното и се въвежда със съюз да, например:

  • Да го подозираме в неумение и леност, едва ли е основателно. (Б. Райнов)
  • Да се връщаме в бара, нямаше как, та решихме да си допием у дома. (Ив. Петров)
  • Да чака тук, й се видя неудобно. (П.Вежинов)

Забележка 3: Със запетая се отделят съподчинените да-изречения, несвързани помежду си с друг съюз, например:

  • Длъжен съм да узная какво точно е станало, да помогна на Тодоров. (Б. Райнов)

Сравни обаче с привидно подобно изречение, в което съюзът свързва последователно подчинени изречения:

  • Длъжен съм да му помогна да разбере важността на задачата.

6. Не се пише запетая пред въпросително по форма подчинено допълнително изречение (косвен въпрос), когато то е след главното, например:

  • Той знае какво прави. (Граматика за всички)
  • Ясно е какво трябва да правим. (Граматика за всички)
  • Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? (Н. Вапцаров)
  • Важното е само да знаеш къде свършва ливадата и откъде почва тресавището. (Б. Райнов)
  • Чудно й беше защо Ганаила не се гордееше с хубостта си. (Й. Йовков)

7. Когато косвеният въпрос е пред главното изречение, след него (косвения въпрос) се пише запетая:

  • Какво правиш, ти не знаеш. (Граматика за всички)
  • Как ги правеше Сали Яшар, един господ знаеше. (Й. Йовков)
  • Къде им е гробът, днес никой не знай. (Пенчо Славейков)

8. Когато косвеният въпрос е подчинено определително изречение (т.е. когато пояснява съществително име или показателното местоимение това в състава на главното изречение), пред него се допуска (но не е задължително!) да се пише запетая. Например:

  • Петокласници споделят мисли за това, кое е най-голямото богатство. (Бълг. език за 5. клас)
  • В зависимост от това, как е оформена чуждата реч граматически и интонационно, различаваме пряка, непряка и полупряка реч. (П. Пашов)
  • Експедиторът стискаше телефона и по това колко беше пребледнял, се уверих, че идва нашият строго охраняван влак. (Бох. Храбал, превод)

9. Когато показателното местоимение е част от устойчиви (идиоматизирани) съчетания от рода на какво от това и подчиненото изречение не е определително, то не се отделя със запетая, например:

  • И какво от това дали съм ги постигнал, или не съм? (Б. Райнов)

10. Не се пише запетая пред съобщително подчинено допълнително изречение, когато то започва с относително местоимение или местоименно наречие и е устойчива цялост, например:

  • Прави каквото ти казвам.
  • На този въпрос човек може да даде какъвто си иска отговор.

11. Не се пише запетая между частите на някои устой

Запетая - функции

Запетаята палач

Иван откраднал кокошка да нахрани децата си, но го заловили и го изправили пред царя на съд. Първият царски съветник поискал смъртно наказание, за да не се осмели и друг да краде. Вторият съветник  призовал царя да бъде милостив, за да не умрат сирачетата на Иван от глад. Ядосан от кражбата, царят  отсякъл: "Да се обеси". Но в този миг в съзнанието му изплувала картина с боси дечица в снега, протегнали ръчички. Разколебан, той продължил и веднага уверено довършил: "Не, да се помилва".
Писарят добросъвестно записвал всяка дума, изречена от царя, за да бъде изпълнена неговата воля точно. И записал: "Да се обеси. Не да се помилва."
Присъдата на царя била изпълнена точно както била записана. Децата на Иван останали сираци – заради липсващата запетая.

Нищо и никаква завъртулка е тази запетая! Даже понякога я наричаме снизходително "запетайка". Прилича на цвъкнато върху хартията, а е най-често използваният препинателен знак!

Запетаята изпълнява важна роля в нашето писмено слово, нейното използване в  писания текст е необходимо. Без разделянето, което се осъществява със запетаи, написаното  би станало трудно за възприемане, а понякога даже и неразбираемо. Но освен като разделител в писменото слово, запетаята има и още една много важна функция. Когато говорим, изречените думи са съпроводени с интонация и паузи. С тях речта не само става по-ясна и по-разбираема, в много случаи те определят смисъла на казаното. И когато тази реч е представена в писмен вид, запетаята има отговорната задача да ни покаже как изречем написаното, така че точно да възпроизведем смисъла на казаното. С други думи – прочитайки текста, човек да възприеме това, което би възприел, ако същото му беше казано в разговор. Ето няколко примера:

  • Да разбирах въпросите, веднага щях да отговоря (това беше затруднението – не разбирах какво ме питат и затова не можах да отговоря; няма пауза след да, при изговора на "да разбирах" няма промяна на интонацията)
  • Да, разбирах въпросите, веднага щях да отговоря (разбирах какво ме питат и бях готов незабавно да отговоря, ако нещо друго не ми беше попречило; има малка пауза след да, има и промяна в интонацията)
  • Който иска, да изяде ябълката, да измие приборите и да сложи всичко на място (първо е изяждането на ябълката и след това са останалите действия)
  • Който иска да изяде ябълката, да измие приборите и да сложи всичко на място (редът е обратен – първо трябва да се измият приборите и да се разтреби и едва тогава може евентуално да се пристъпи към яденето на ябълката, ако няма и някакво друго условие)

Неправилната употреба на запетаите е често срещано явление – и поставени не на място, и изпуснати. Трудността идва от там, че правилата за употреба на този препинателен знак са много и никак не са лесни за възприемане и запомняне. Голяма част от грешките се дължат и на недобър подход за изучаване на правописните норми. Някои учители посочват лесното за възприемане правило "Пред че се пише запетая", а  макар че и така че ги определят като изключения. Услужливата ни памет е устроена така, че да запомняме важното, а да забравяме несъщественото. И след време се оказва, че "маловажните изключения" макар че и така че са се изпарили, запомнили сме само основното правило "Пред че се пише запетая". А фактически това са две отделни, с еднаква значимост правила, не едно правило и няколко изключения. Прилагайки "правилото", придаваме един смисъл на съобщението, поставяйки запетаята според "изключението", смисълът става друг:

  • Той караше колата така, че аз спокойно можех да спя (важен е начинът на каране; акцент върху "така")
  • Той караше колата, така че аз спокойно можех да спя (важно е кой е карал колата; акцент върху "той")

В страницата Запетая – теория е препечатана частта от правописния речник, която съдържа правописните норми кога трябва да се употребява запетая и кога запетая не трябва да се пише. Целта на тази препечатка е тя да може да се ползва като достоверен справочник. В настоящата публикация не разглеждаме тези правила. Само обръщаме внимание на няколко по-важни от практическа гледна точка особености.

Някои от правописните норми, третиращи употребата на запетая, са трудно разбираеми, защото се позовават на граматически понятия, които неспециалистът отдавна е забравил. Други пък не дават еднозначно указание трябва ли или не трябва да се напише запетая, зависи какво иска да каже авторът.  Изобщо, тези правила звучат сложно. Така е, българската граматика е сложна и трудна. Но това не трябва да ни обезкуражава в намерението ни да пооправим пунктуацията си. Важното е не да помним правилата, а да осмислим функцията на запетаята.

Затова основната препоръка как да определяме къде да поставим запетая и къде - не, е:  след като сме написали текста, да се опитаме да го прочетем. Има ли пауза при изговарянето (гласно или наум) или промяна на интонацията, там вероятно трябва да има запетая. И ако не сме сигурни, можем да направим справка в теоретичната страница. А ако изговорът върви гладко, без паузи и без промяна на интонацията, това показва, че запетая на това място би била неуместна. Обръщайки внимание на няколко такива случая, придобиваме по-голяма увереност. Постепенно се изработва усет и идва момент, когато преставаме да мислим какво беше правилото, просто почваме все по-често да поставяме запетаите на такива места, че написаното да изразява точно смисъла, който желаем да вложим. А че няма да станем абсолютно винаги безгрешни по отношение употребата на запетаите, с това трябва да сме наясно отнапред. Затова и втората препоръка: ако не се чувстваме уверени къде трябва да има запетаи в изречението, най-добре е да опитаме да сменим словореда, да го перифразираме или да го разделим на по-прости изречения, така че желаният смисъл да се постигне с езикови конструкции, които не ни затрудняват.

И една специална препоръка, когато въвеждаме текст в компютър. Ако някъде трябва да има запетая, тя трябва да се въведе непосредствено след предходната дума, "залепена" за нея, без интервал пред запетаята. Оставим ли интервал пред запетаята, текстовият редактор като нищо може да я постави в началота на следващия ред! По същия начин, със "залепване" за предната дума, трябва да се въвеждат точка, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая. А кавичките и скобите трябва да са "залепени" до първия и последния знак на текста, който ограждат.