Изследване, направено от ЕкоФис по поръчка на групата на зелените в Европейския парламент, показва, че ангажиментите, които обявиха много от развитите и развиващите се държави по света просто не са достатъчни за постигане на основната цел - ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий. Причината за това е, че много от държавите използват различни методи за измерване на приноса си към глобалните въглеродни емисии.

Развитите държави мерят своя принос към парниковите емисии на базата на цялостен БВП, докато развиващите се и нововъзникващите пазари предпочитат да мерят на база БВП на глава от населението, тъй като така резултатите им са по-ниски. Документът прави и разбор на причините, довели до намаляването на въглеродните емисии до момента, специално за ЕС-27. повече на euinside.eu

Отговор на този въпрос дават Ури Дадуш и Вера Айделман от Фондацията за международен мир Карнеги. Те правят сравнение между Копенхаген и уроците от глобалната реформа в търговията или, казано иначе - глобализацията. Според тях постигането на правно-обвързващо многостранно споразумение за въглеродните емисии не само няма да е възможно в Копенхаген, но е и малко вероятно в близко бъдеще.

Опитът от световната търговия показва, че широкообхватна реформа е възможна дори и в отсъствието на глобално споразумение. Държавите трябва да посочат собствените си интереси в реформирането, а най-големите страни може да дадат пример с едностранни мерки, както и с двустранни или регионални сделки. Същевременно обаче, трябва да се избягва налагането на гранични въглеродни данъци. повече на euinside.eu