transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view
Tutmanik

New? Join now!

разширяване

Гърция иска Западните Балкани в ЕС през 2018 година

2018-та, когато се навършват 100 години от края на Първата световна война, може да се превърне в символична година за Западните Балкани и тяхната европейска интеграция.

Гърция ще работи за осигуряването на подкрепа сред европейските партньори за тази целева дата за пълноправно членство на страните от Западните Балкани, каза въшният министър на страната Димитрис Друцас на семинар, организиран от Центъра за европейска политика на 22 ноември. Идеята е през 2014 година, когато Атина ще председателства ЕС, да се свика среща на върха - Солун 2, на която да бъде приета политическа декларация с реалистична целева дата за членство и насоки на страните-кандидатки какви стъпки трябва да предприемат, за да отбележат напредък. Може дори да бъдат определени "страни-ментори", които да подпомагат кандидатите при изпълняването на критериите. повече на euinside.eu

Турция, Западните Балкани и членството в Комунистическата партия

Това са основните въпроси, отправени в първите 2 часа на изслушването на кандидата за еврокомисар на разширяването и политиката на добросъседство чехът Щефан Фюле. Въпросите, свързани с комунистическото минало на чешкия кандидат като член на чешката комунистическа партия, както и фактът, че е завършил висшето си образование в Москва бяха поставяни в контекста на политиката на добросъседство, която попада в един ресор с политиката на разширяване. Като част от тази политика е инициативата Източно партньорство, насочена към предимно кавказките страни и срещу която Русия изрази известни резерви.

Според Щефан Фюле обаче, тази политика не пречи на развитието на добри партньорски отношения с Русия. Той подмина с мълчание всички подмятания и забележки относно миналото му. повече на euinside.eu

ЕС: Турция е на прав път, но е далече. Турция: ЕС греши!

Изключително трудно е след 104 страници да се прецени дали докладът на Европейската комисия за напредъка на Турция към членство в Европейския съюз е добър за страната или лош. Причината е, че независимо от изводите в него, не следва нищо - нито отваряне на замразените 18 (от общо 33) глави, нито пък загатване на евентуална дата за присъединяване. Не че някой е очаквал от този доклад именно подобни изводи, но това е начинът, по който да се премери дали един доклад е добър или не.

Сложният казус Турция

Всъщност, ситуацията с Турция е много по-различна от всяка друга страна, тръгнала по дългия път на присъединяването към Европейския съюз, защото самият Съюз не е твърдо убеден в необходимостта голяма мюсюлманска държава да стане негов член. И въпросът не е само във факта, че страната е мюсюлманска, а че Турция е имала своя път на развитие, съвсем различен от този на повечето страни-членки. Оттам идва и разликата в ценностите и целите. повече на euinside.eu

Хърватия в ЕС: българските поуки от разширяването

"Никоя страна няма да се присъедини към ЕС преди да е 100% готова за това. Същевременно, трябва да сме сигурни, че ЕС е 100% готов да приеме нови страни, преди да се разшири.”

Тези думи на европейския комисар по разширяването Стефан Фюле показват, че ЕС си е взел необходимите поуки от предишните разширявания. Представяйки доклада на Европейската комисия (ЕК) за Хърватия (част от пакета за разширяването на ЕС), Фюле увери, че няма да се повтори случаят с България и Румъния (без, разбира се, да ги споменава изрично). Както знаете, заради продължаващите съществени слабости в областта на правосъдието и вътрешния ред, на двете страни беше наложен мониторингов механизъм.

„Комисията смята, че преговорите трябва да бъдат завършени, когато Хърватия покрие всички критерии, особено в областта на правосъдието и основните права, включително борбата с корупцията, така че да няма нужда от прилагането на механизъм за сътрудничество и проверка след присъединяването”. повече на euinside.eu