След близо десет години усилия Европейският съюз да заприлича на единица, която да има водеща роля в света, се стигна до влизането в сила на Лисабонския договор, чиято амбиция е да направи така, че да улесни общуването с 27-те страни-членки. Или, казано по-популярно - да създаде един телефонен номер, на който всеки да може да се обади и да потърси Европейския съюз. Дали изтощени от чакането или неудовлетворени от резултата, Съединените щати не откликнаха така, както навремето бившия американски държавен секретар Хенри Кисинджър очакваше - да знае на кого да се обади в Европейския съюз.

Всичко започна още от ноември миналата година, когато, съгласно трансатлантическия дневен ред, се състоя срещата на върха ЕС-САЩ във Вашингтон. Събитието премина вяло, с повече ентусиазъм откъм Европа и повече, сякаш, безраличие откъм САЩ. повече на euinside.eu

Когато Ерман ван Ромпой беше избран за европейски президент, първите коментари бяха, че ерудираният хайку-поет няма никакъв шанс да измести от светлините на прожекторите авторитети като овладяната Ангела Меркел, напористия Никола Саркози или човека-еврокомисия Жозе Мануел Барозу. Както се казва обаче, който не е критикувал тогава, сега следва да замъчи. Въпреки някои междуинституционални неловкости, следствие от Лисабонския договор, Eрман ван Ромпой определено изглежда като човек, който има какво да каже и чиято дума започва да се чува.

След като изпрати гостите си от пролетния Европейски съвет с компромис за Гърция, Ван Ромпой участва в Брюкселския форум на German Marshall Fund, посветен на трансатлантическите отношения. повече на euinside.eu

Във външната политика няма случайни неща. Когато нещо се случва, но контекстът му не е ясен, това означава единствено, че не на всички е ясен. Обикновено с времето причините за случващото се стават известни и тогава добиваме познатото чувство, че "пъзелът се нарежда". Подобно е усещането и с изненадващото посещение на френския президент Никола Саркози във Вашингтон тази седмица. Уви, още е рано да кажем, че пъзелът се е наредил.

Случката с височайшата френска визита има няколко слоя. Даже много прилича на средно голяма глава лук - достатъчно много слоеве и в същото време недостатъчно лют. повече на euinside.eu