Данъкоплатците спасиха банките, сега банките трябва да дадат своя принос за общото благо.

Ако не бях чула с ушите си председателя на Европейската комисия да казва това, щях да помисля, че са думи на Уго Чавес. Или поне на Никола Саркози. Но тезата, която Барозу определи като лична, очевидно се споделя и от мнозинството депутати в Европарламента, както и отвъд океана, в САЩ. 

Няма спор за необходимостта от реформи във финансовия сектор, както и за създаването на механизми за решаване на бъдещи кризи от самите финансови институции, за да не се налага да се спасяват банки с публични средства. повече на euinside.eu

Във външната политика няма случайни неща. Когато нещо се случва, но контекстът му не е ясен, това означава единствено, че не на всички е ясен. Обикновено с времето причините за случващото се стават известни и тогава добиваме познатото чувство, че "пъзелът се нарежда". Подобно е усещането и с изненадващото посещение на френския президент Никола Саркози във Вашингтон тази седмица. Уви, още е рано да кажем, че пъзелът се е наредил.

Случката с височайшата френска визита има няколко слоя. Даже много прилича на средно голяма глава лук - достатъчно много слоеве и в същото време недостатъчно лют. повече на euinside.eu

Във втория ден от годишната среща на Световния икономически форум в Давос специално участие имаше президентът на Франция Никола Саркози, който председателства тази година два важни форума - Г8 и Г20. Впечатляващото в неговото изказване беше това, че той говори без да чете от предварително написана реч, беше кратък и ясен, и веднага даде възможност за въпроси от публиката. И още нещо важно - речта му поразително напомняше някои основни моменти от изказването на руския президент Дмитрий Медведев предната вечер.

Край на мисленето от 20-ти век

Както Медведев обясни, че новият свят има нужда от нови идеи, за да се пребори с множеството предизвикателства, така и Никола Саркози заяви, че на всяка цена "трябва да се въздържаме от неразбирателство и идеологически спорове. Дори бих отишъл толкова далеч да кажа, че трябва да се сдържаме от реакции на приципа на мисленето от 20-ти век. Това са идеологии, които са неприложими на този етап". повече на euinside.eu

Българският министър-председател Бойко Борисов, който обожава да жъне успехи и победи, би трябвало да се "респектира" от постиженията на американския президент Барак Обама, когото г-н Борисов много хареса в Прага. Причината за това е, че година и половина от началото на своя мандат като президент, Барак Обама вече има зад гърба си много сериозни законодателни реформи. Първо, независимо от тежкото наследство от двата мандата на Джордж Буш-младши, част от което е огромен бюджетен дефицит, г-н Обама запретна ръкави и прокара спасителен план за над 700 млрд. долара, с които да помогне на американската икономика да стъпи на краката си.

Тези пари бяха извадени от джобовете на американския данъкоплатец и допринесоха за още по-голямото увеличение на бюджетната дупка. Докато икономиката се опитваше да вдиша глътка въздух с тези пари, администрацията на президента-демократ не губи ценно време и след задълбочен анализ подготви най-сериозната здравна реформа в историята на САЩ. повече на euinside.eu

Има обаче голяма разлика дали грешките са причинени от твърди убеждения или от некомпетентност. България, за съжаление, още не се е научила да се учи от грешките си, независимо от претенциите да е хилядолетна държава. За разлика от САЩ, които на първо четене демонстрират готовност да се поучат от провала на собствените си виждания. Хубав пример в подкрепа на горното е обширна статия на американския финансов секретар Тимъти Гайтнър за вестник "Вашингтон пост", в която той обяснява плановете на администрацията на президента Барак Обама за цялостна реформа на американската финансова система.

Впрочем, това е поредната радикална реформа, която обръща с хастара навън досегашната американска философия, според която всеки трябва да се оправя сам и това е най-добрият начин една система от оправящи се сами  субекти да функционира. повече на euinside.eu

Срещам се с Ребека Хармс пред входа на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, където току що е приключила срещата й с министър Трайчо Трайков. Хармс е съпредседател на групата на Зелените и Европейския свободен съюз в Европейския парламент, а също и докладчик за отпускането на България на 300 милиона евро допълнителни компенсации за спрените реактори на АЕЦ Козлодуй". Евродепутатът обяснява, че целта на срещата й с министъра е била позицията й по въпроса за компенсациите да бъде разбрана правилно, особено тук, в България.

Защото по време на обсъжданията в Европейския парламент Зелените настояваха отпускането на средствата да се обвърже с ангажимент за построяване на хранилище за отработеното ядрено гориво. Предложението, обаче, не беше подкрепено при окончателното гласуване. повече на euinside.eu

Малко след съобщенията за начало на излизане от рецесията, започнаха да се засилват опасенията, че предвид добрите прогнози за подобряване на глобалната икономика и на САЩ, в частност, е възможно да бъдат изоставени плановете за затягане на финансовата регулация, с която президентът Барак Обама се захвана още в самото начало на своя мандат. ЕС също започна още в края на миналата година дискусии за регулиране на финансовата система, а с въпроса се занимаваше неколкократно и Г20.

До момента, ЕС бавно, но сигурно върви към затягане на надзора и контрола върху финансовите пазари в съюза, но в САЩ процесът сериозно се забави. Затова и председателят на Федералния резерв Бен Бернанке повече на euinside.eu

България като цяло е подкрепила заключенията на Съвета на министрите на финансите на ЕС - ЕКОФИН, съобщиха за euinside от представителството на България в ЕС. Заключенията като цяло отговарят на българската позиция, след като са били взети някои забележки, повдигнати от страната ни. Става дума за изясняване ... повече на euinside.eu

Значително увеличение на правомощията на Федералния резерв (американската централна банка), както и по-силен и последователен контрол върху най-големите финансови фирми. Това е един от петте стълба в дългоочаквания план на администрацията на президента Барак Обама за засилване на държавата в частните пазари, който ще бъде представен официално днес. Вестник "Вашингтон пост" обаче разполага с плана, който е от 85 страници и предлага наистина сериозна реорганизация на финансовата регулация в САЩ. Много от идеите, впрочем, са залегнали и в плана на Жозе Мануел Барозу и неговата ЕК за пан-европейска регулация. повече на euinside.eu

6 месеца след встъпването в длъжност на новия американски президент Барак Обама, в САЩ вече беше обявен неговия най-нов план, от общо минимум 5 (свързани с икономическата и финансова криза), за нова финансова архитектура в САЩ, а в ЕС чак вчера беше постигнато съгласие по новото предложение за нова форма на пан-европейски надзор и регулация на ЕК, при това значително орязано от първоначалния замисъл така, че сега пан-европейски остава само в името. Освен това, този план ще влезе в сила в Европа най-рано 2010. повече на euinside.eu

Лидерите на страните от Г20 успяха да договорят компромис по време на срещата си в Сеул, който се опитва да задоволи интересите на всички. А дали ще успее, зависи от изпълнението на поетите ангажименти, записани в 18 страници. Известно успокоение, че обещанията ще бъдат изпълнени, дава точката, която предвижда контрол и наблюдение на поетите ангажименти. От тях не следват санкции, както сме свикнали да виждаме в Европейския съюз, но все пак са опит в правилната посока.

И, тъй като много се говореше преди, а и по време на срещата за предстоящи валутни войни, компромисът по отношение на обменните курсове звучи така: "Ние препотвърждаваме важността на ангажимента на централните банки към стабилността на цените, които така допринасят за възстановяването и устойчивия растеж. Ние ще преминем към по-пазарно определяни обменни курсове и ще засилим гъвкавостта на обменните курсове, така че да отразяват основните икономически фундаменти и ще се въздържаме от конкурентна обезценка на валутите си", повече на euinside.eu