transparent
Custom color #:
close
Move up Move right Move down Move left
Set Show more as default view Set Show less as default view
Tutmanik

New? Join now!

частици

Частиците "бе", "де", "ма"

Тази публикация е в отговор на въпрос, свързан с употребата на запетая, но понеже се отнася до елементи на езика ни, които създават богатство на изразните средства, помествам отговора отделно. И нека още в началото отбележа - това е моят отговор! Той се основава на правописния речник и тълковния речник на българския език, но тъй като не съм езиковед, може и да греша в някои интерпретации на теорията.

Въпросът е:

Как стои въпросът с частицата "де"?
Кажи ми де...
Пише ли се запетая, като пред "бе" и "ма", или не?

Ето моето мнение по поставения въпрос. 

Няма изискване пред частиците “бе”, “ма” и “де” непременно да се пише запетая.
Пунктуационното оформяне на текста във връзка с употребените в него частици става по следния начин: със запетая се отбелязват паузите, с които са отделени частиците в устната реч

  • Ето, вашият приятел пристигна.
  • Ето какво направи вашият приятел.
  • Я виж кой е дошъл! 
  • Няма да се караме, я!
  • Хе де чака каруцата. С нея ще я закарат. (Й. Йовков) 
  • Горе, хе, под градището, (...) се бяха събрали тримата козари. (Чудомир)
  • Де, де хапни си! (Й. Йовков)
  • - Кмете бе, истина ли не чува тоя дявол, или се преструва? - запита ухилен лесничеят. (Чудомир) 
  • - Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало. (Г. Караславов)

Текстът по-горе е удебелен, защото е цитат от правописния речник.

Ето малко повече информация за частиците, към които се отнася поставеният въпрос.

Бе е частица, чиято функция е подсилване – (1) на обръщение; (2) на фамилиарност или пренебрежение; (3) на съпричастност или пълно отрицание на съпричастност. Във всички случаи изразява елемент на фамилиарност:

- Иване бе, къде си?; Стига бе, дете, престани най-после! (1)
- Хайде бе, изпей нещо!; Стига бе, не може да бъде! (2)
- Да бе, така беше!  Не бе, не е така. (3)

В тези примери при изговаряне  няма нито пауза, нито смяна на интонацията пред частицата “бе”, затова запетая не трябва да се пише.

Ма също е частица. Изразява подсилване на обръщение към жена, подчертавайки близост, фамилиарност – “Мамо ма, къде си?”; “Хайде ма, Пенке, цяла вечност те чакаме!”.  В тези примери  “ма” се изговаря без пауза пред нея или промяна в интонацията и затова пред частицата не се пише запетая.

Де може да е наречие или съюз, може и да е частица.

Като наречие или съюз има смисъл на “къде” – “Видя ли де отиде?”; “Никне де не го сееш”. В този случаи  пред “де” не се пише запетая. В изречения като “Де го чукаш, де се пука”, “Де е расло, де е пасло” запетаята разделя две прости изречения, нейното присъствие не е обусловено от наличието на “де” в изречението.

Като частица “де” изразява:

(1) Подчертаване или отричане: “Аз де да знам, че ме търсиш!”; “Де да можех и аз да дойда!”. Но: “Ех, де да можех и аз да дойда!”. Тук запетаята се появява не поради “де”, а за да отдели частицата “ех”, изразяваща копнеж, желание; това ясно личи от интонацията при произнасяне.
(2) Подкана, подтикване, предизвикателство:
“Хайде де, отмести се де!”; “Ха де!”
(3) Поясняване, уточняване:
“Мария, сестра ми де, го е видяла.”
(4) Несъгласие, укор, недоволство:”Е, де!”. Тук запетаята се налага поради смяната на интонацията, свързана с подчертаването на междуметието “е”, което изразява възмущение, раздразнение, недоволство, досада.

Накратко: няма правило за писане на запетая пред частиците. Запетая се пише там, където пауза, акцент или смяна на интонацията отделя частицата в устната реч.