Завръщане

Изморен вървя по улиците стари на града
И  взирам се да видя хора от някога познати
Но бързо отминават загрижените им лица
Няма ги тез с които съм делил неволите и радостта

Минавам с трепет край градинката позната
И всякаш чувам детски  глъч и моя глас
Но призрачно изчезват гласовете на децата
Взирам се а ги няма тез с които сам играл

Завивам край стените на училището старо
Дворът в който някога лудувахме помежду час
Лоста от който правехме ний скока на смъртта
Побоищата и скритите цигари ми нахлуха в паметта

Изведнъж достигам уличката на махлата
Кадето сам тичал чак до късен здрач
Поглеждам към балкона на стената
Но не виждам майчиния образ благ

Бавно  вървя по тротоара на мене тъй познат
Ето я и обущарничката на стария Игнат
Надниквам но друг привел глава е тука
Отдавна изморения Игнат е захвърлил чука

И неусетно ме обзема тягостна тъга
Прониква и пълзи  дълбоко в моята душа
Сълзи напират и парят моите очи
Безмилостно жестоко времето ме победи

Оставил аз бях тука майка ,татко,приятели и род
Всичко мило що даваше смисъл на моя живот
Години дълги зад Океана далече творих и живях
Но накрая в земята ми родна  аз се прибрах

25 Февруари 2007
     Илия Бежански

     Демокрация
                      
Надушили промяната на времената                                                             
Веднага заграбиха и си разделиха те парата
Приватизираха нещатата като ги разбиха
И голями бизнесмени се кръстиха

Банкери важни някои станаха
Отпускаха си заеми голями с цел за измами
На хората средствата обраха
И дълговете на заемите не върнаха

Бързо се промениха и с Америка се съюзиха
А от Русия се отрекоха завчас
Какво че дълго време братя ги зовяха
След перестройка ветровете надругаде завяха

Децата им удобно на Запад отлетяха
Престижни колежи там им се подбраха
Заживяха тъй както принцове арабски
И живота им поднесе скъпи ласки

Построиха си огромни кьщи те с дувари
И зад тях се скриха нашите другари
По цял ден ядоха и пиха и се веселиха докато
Телата им и вратовете не се побираха в домовете

Във нови БМВета и Мерцедеси се качиха
И без сьвест те движението затрудниха
За тях правилата не важаха и арогантно се държаха
Полицаите ги гледаха със страх че и власта си беше с тях

В България хората кьм демокрация вървят
Но труден се оказа този неизпитан пьт
По улиците просяци ръка подават
А на децата драгове се тук продават

Отчаяни старци и старици с пенсии нищожни
Неуспешно търсят начини възможни
За да могат те някакси да съществуват
Че от немотията жестока тихо се срамуват

И тези които България обраха най безчестно
Те и  Евросъюза искат да измамят лесно
Но надяваме се ние във Европата приети
Дано Тя  да промени  недостойните им мурафети

5 Януари  2007, София
   Илия Бежански

                                            пътепис от Илия Бежански

Пушеци, голями тирове, багери, бмвета, черни мерцедеси, безброй напъващи коли отвсякаде се опитват да се качат една върху друга в единственото платно на околовръстното. Внезапно един голям черен Мерцедес излетява от някъде и с убйствена скорост се отправя срещу насрещното движение за да изпревари измъчените и без това шофьори и да покаже своето превъзходство на замогнал се бизнесмен. Непоносимо горещо е, тежък отровен пушек е легнал над горещия асфалт и прониква в носа и гърдите, а главата е замаяна от ускорения пулс и тази нечовешка гледка. Глобалното затопляне е в силата си!

Аз сам се озовал в средата на тази сцена и не смея да погледна встрани, където прозорците на моята кола са затулени от гигантските гуми на тировете. Колите пълзят съвсем бавно и всяка минута е вечност. Аз и съпругата ми потегляме от София за да видиме красотите на България. Тя се опитва да отвлече нашето внимание от тази потискаща ситуация като търси музика, но подлудяващите чалги намират своя път от ефира в малкото пространство на колата. Внезапно на предния прозорец се появява лицето на едно циганче и то започва усилено да бърше. Едно от многото шарещи между колите циганета за да изкарат някой лев. Най сетне успяваме да се измъкнеме от тази инфарктна зона и тръгваме бавно в една колона. От лявата страна на пътя премазаните останки на улично куче се разлагат вонящо, а от дясната страна неукрепените изкопи за новото пътно разширение се извисяват застрашително и безотговорно. Продължаваме по околовръстното и изведнъж в ниските храсталаци се появявят млади момичета, показали своите прелести за да привлекат загорялите шофьори на камионите, сигурно не са чували за спин.

Наближаваме магистрала Хемус, където ще трябва да се включиме в посока за Варна и Свищов. Поемам дълбоко въздух и натискам газта, най-сетне мисля си ще полетя свободно, но изведнъж отстрани на пътя се появи млад полицай и ми даде знак да спра, направил съм нарушение.След 5 минутен разпит и с 50 лева по малко в джоба вече бяхме на път. От двете страни на магистралата са се опънали успокояващи пейзажи от безбрежна зеленина и преливащи се хълмове. Веднага забравихме за напрежението и настроението ни се вдигна. Блаженство! Но в този момент пробляскващи светлини се отразиха в огледалцето на мойта кола и аз погледнах в него с недоумение. Точно на задната част на моята кола се беше залепил един голям нов лъскав джип, светкаше и напираше нетърпеливо всякаш искаше да ме изхвърли от платното за да мине. Веднага се преместих вдясно, а той се изравни с мене и обърна дебелия си врат в моята посока и заканително поклати глава. След този случай аз реших че ако искам да се наслаждавам на красива България аз най-скромно трябва да изтегля мойта невнушителна джипка извън платната на летящите самоубийци.

В далечината се появиха заоблените хълмове на Стара Планина и скоро навлязохме в модерен тунел, с добро техническо изпълнение и осветление. Излизаме и пред очите ни отново се появява омайващия пейзаж на планината. Наближаваме масивен мост прострял бетонната си снага над живописно дефиле потънало в свежа растителност.Изведнъж без предупреждение мистична мъгла се спусна и ни обгърна в млечния си плащ. Но всичко се разчисти бързо както се и появи и отново пред нас светнаха окъпаните била на планината.Магистралата свърши и поехме по красив тесен път виещ се между селища и градчета. Не след дълго пред нас се разгърна безкрайната и плодородна Дунавска Равнина. Докъдето взора стига богати черноземи се разтилаха и по някакава причина събуждаха диво желание да си вкуся от тази плодородна почва.

След около три часа пристигаме в Свищов и навлизаме в улиците на това оживено университетско градче с интересна история. Това е първия град освободен от турско робство и където руски и румънски войски са прeминали Дунава. Тук е също и родното място на Алеко Константинов, сега къщата му е превърната в интересен музей. До него е и къщата на първия финансов министър на България след Освобождението.

Наближаваме Калето, където се намира и хотела в който ще спим. Отвънка изглежда добре и даже има изглед към Дунава. Влизаме и едно хубаво усмихнато момиче ни посреща на рецепсията. Дотука всичко изглежа прекрасно. Качваме се по стълбите към стаите, които на пръв поглед са прилични. Разтоварваме багажа и решавам да полегна за няколко минути. Тъкмо съм се отпуснал и страхотни удари на чук долитат от долните етажи и мощна бор машина задълбава в бетонната плоча. Правят ремонт хората и не се шегуват. Ех, викам си довечера ще си почивам, а сега ще разгледаме градчето. Влизам в банята с кърпа в ръката и посягам да я закача, но гладките стени ме гледат с насмешка“закачалки в къщи, птиятельо“ Закачам я на бравата и влизам под душа и скачам попарен, няма студена вода само гореща. Забърсвам се набързо и се обличаме за да слеземе в ресторанта на хотела да хапнеме.Терасата на песторанта има прекрасен изглед към Дунав. Реката е доста пресъхнала и ивица пясък се е опънала в средата по дължината на нейното корито.

(следва)

ПЪТУВАНЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ

( втора част) Пътепис от Илия Бежански

След приятен обяд на терасата ние се спуснахме към центъра на Свищов за да го разгледаме.Това е действително едно много приятно място със свойте уютни заведения накацали едно до друго, опънали тенти над оживените трутоари и млади хора насядали отвънка на кафенце или сокче.Навсякъде се чува весел глъч и смях. Учебната година е започнала и е пълно със студентки облечени като на модно ревю със секси рокли и на високи токчета. Минават една след друга , все надарени хубавици! Абе, българките са си най-хубавите да си го признаеме, не че са си наши ами си е така.Ама аз нали съм женен не ги заглеждах много, но те сами ти се набиват в очите и човек ако не е със силен морал като мене може и да прегреши. А, замалко щях да забравя, че също така тук таме минаваше и по някой студент(не само студентки), но това не беше толкова впечатляващо.
След като прекарахме към два часа в компанията на тази весела тълпа, ние се отправихме да разгледаме останалата част от градчето.Интересни къщи със стара архитектура и на един голям площад е разположена красива православна черква, която само като я гледаш те кара да преминеш във възвишено състояние на духа.
О, ти грешна моя душице, защо не дойдох тука по рано за де се пречистя, ами прекарах живота си под изкушителните светлини на греховния Лас Вегас.След около пет минути мойте душевни просветления изчезнаха и аз отново се почуствах удобно със земните изкушения.Абе, Всевишния си ме познава добре и щом ме е търпял досега значи все пак ще има място за мене в чистилището.На връщане към хотела спряхме в една чаровна механа с градинка и си направихме резервация за вечерта, за нас и една фамилна двойка наши приятели с които потеглихме заедно от София.Оказа се че тази механа е в сградата на първото читалище основано доста преди Освобождението.През няколко къщи по надолу се намира и историческата къща,където през 1761 г. е подписан турско-австрийския договор за мир.Не много далече от там е и къщата-музей на Алеко,която те пренася в онези бурни години,когато той е живял и творил.Запазени са дрехите в които е бил облечен в деня на убийството му,оргинали на писани от него книги и страници с негови мисли и разсъждения върху живота.Аз бях силно впечатлен от това че за късия си живот е успял да създаде толкова много и да покаже такава зрялост и виждане.
Вечерта надмина нашите очаквания.Седнахме отвън в китната градинка на къщата и поръчахме вкусотийки с хубави бутилки студено свищовско винце.Свищов е известен с лозята си и хубавото вино.Един млад музикант забавляваше заведението с много приятна музика от 60те до днешно време,на галещи ухото десибали.Изкарахме вечерта в сладки приказки и угаждане на вкусовите ни рецептори.

Прибрахме се в хотела пълни с впечатления и готови за сладка почивка.Но в един момент дочуваме ваханлийските звуци на развихрен купон“Само да те гепна дънките щи цепна“.Думите на тази песен бяха толкова убедителни,че аз неволно си опипах дънките отзад и си притегнах колана.Де да знаеш, тия мераклии след няколко ракии може и да сбъркат.Легнахме,а веселбата продължава.Няма още дванайсет часа,мисля си след полунощ сигурни ще спре.Но какво знам аз идвайки от Вегас за българския купон.

О, изморено пътниче защо се срамуваш да се чустваш българин,че не скочиш изпод своята завивка и да се включиш в лудия купон, ами си забравил своя род и музика и се американчееш в своата хотелска стая по този неприсъщ за тебе начин.Я ела долу при нас и разкопчей колана, па забий бутилка с руйно вино до пъпа си и разгърди косматите си гърди, па запали космите им с клечка кибрит, та и Бай Ганйо да се обърне в гроба си и да каже:“Машала на тоя ,те това ти е истински българин“.Хеле,умората ме надви и задремах. Беше към пет часа сутринта.

Колкото спал, спал.Станах, избръснах се и си плиснах вода на лицето и хайде на кафенце и тънка закуска.Сутринта беше свежа и денят обещаващ. Отново се спускаме към уютните кафененца в центъра и студентките.Сядаме на кафенце и принцески,а аз без да искам поглеждам към тези тънки роклички полепнали на стройните снаги на девойките за да се уверя за последен път ,че мойта жена е наи-хубавата.

След това се отправяме в едно съседно село за да свършиме малко бизнес във връзка с наследените земи на жена ми,на която майчиния род е от Свищов.Селото е потънало в разкошни астми пред всяка къща,улиците са много чисти и подредени.Браво на тези хора, които подържат всичко с такава любов и старание.Тук искам да спомена,че тези плодородни земи се обработват в момента от съмнителни кооперации,които плащат на собствениците-наследници по осем лева годишно на декър за да ги обработват и вземат техния продукт.Това е чиста измама.Същевременно тези кооперации се опитват да изкупуват земите на безценица.

На връщане спряхме да разгледаме едно малко манастирче.Отнякъде се появи стария отец, отключи го и ни въведе в светия храм.Българските духовници винаги са ме впечатлявяли с тяхното силно религиозно изражение.Такъв беше и този.Едър мъж ,на около 65 години с голяма гъста брада, високо чело,гъсти вежди и дълбок силен поглед.Той ни разказа историята на манастира и след това застанахме пред една голяма икона на Божата майка.Тя имаше позлатени пръсти но единия показалец липсваше.Той ни разказа историата на липсващия пръст.Една млада кадъна ,която не могла да забременее била заведена там от мъжа и турчин за да се помоли на Божата майка за да има дете.Но се съблазнила и отчупила единия от златните пръсти и го взела.След една година родила дете,но то било без един пръст.Кадъната се изплашила и върнала пръста на манастира и сега той е пазен в една кутийка до иконата.Попитахме отеца дали може да спиме в манастира,но той заяви,че манастира е женски и сочейки към мене каза:“На тебе чедо господне доверие нямам да спиш ти под един покрив с тези свети жени,че греховни мисли чета аз в твоите очи.“ Но от него разбрахме,че по нагоре в една закътана горичка има едно прекрасно место за спане.

( следва)

Скали в пустинята

Скали от пяськ в пустинята усамотени
С издялани лица  от древността
Безмьлвни свидетели  на векове промени
Укрили свойте тайни в дьлбока тишина

Призрачни образи с изчезващи лица
Вкаменени статуи в горящи небеса
Гордо изправени те унесено стоят
Приближиш ли се до тях ще ти промълвят

Волни птици над тях се извисяват
Летят високо и се спускат с красота
Свойте криле разперили широко
Докосват бьрзо камените им лица

 Луната ги прегрьща в студената си светлина
Странно осветени бледнеят техните  тела
 Изведньж злокобни сенки с отровни пипала
Изникват от пазвите на необятната тъма

В самотната пустиня живота  закипява
Игра на оцеляване навред  се разиграва
В смьртоносен танц сенките танцуват
В борба жестока те ще да лудуват

Но отново с разпукването на зората
Всички сенки изчезват вдън земята
А вятър склуптор под  горящи небеса
Продьлжава  да дяла техните лица

Илия Бежански
 Август,2004