Завръщане

Изморен вървя по улиците стари на града
И  взирам се да видя хора от някога познати
Но бързо отминават загрижените им лица
Няма ги тез с които съм делил неволите и радостта

Минавам с трепет край градинката позната
И всякаш чувам детски  глъч и моя глас
Но призрачно изчезват гласовете на децата
Взирам се а ги няма тез с които сам играл

Завивам край стените на училището старо
Дворът в който някога лудувахме помежду час
Лоста от който правехме ний скока на смъртта
Побоищата и скритите цигари ми нахлуха в паметта

Изведнъж достигам уличката на махлата
Кадето сам тичал чак до късен здрач
Поглеждам към балкона на стената
Но не виждам майчиния образ благ

Бавно  вървя по тротоара на мене тъй познат
Ето я и обущарничката на стария Игнат
Надниквам но друг привел глава е тука
Отдавна изморения Игнат е захвърлил чука

И неусетно ме обзема тягостна тъга
Прониква и пълзи  дълбоко в моята душа
Сълзи напират и парят моите очи
Безмилостно жестоко времето ме победи

Оставил аз бях тука майка ,татко,приятели и род
Всичко мило що даваше смисъл на моя живот
Години дълги зад Океана далече творих и живях
Но накрая в земята ми родна  аз се прибрах

25 Февруари 2007
     Илия Бежански

     Демокрация
                      
Надушили промяната на времената                                                             
Веднага заграбиха и си разделиха те парата
Приватизираха нещатата като ги разбиха
И голями бизнесмени се кръстиха

Банкери важни някои станаха
Отпускаха си заеми голями с цел за измами
На хората средствата обраха
И дълговете на заемите не върнаха

Бързо се промениха и с Америка се съюзиха
А от Русия се отрекоха завчас
Какво че дълго време братя ги зовяха
След перестройка ветровете надругаде завяха

Децата им удобно на Запад отлетяха
Престижни колежи там им се подбраха
Заживяха тъй както принцове арабски
И живота им поднесе скъпи ласки

Построиха си огромни кьщи те с дувари
И зад тях се скриха нашите другари
По цял ден ядоха и пиха и се веселиха докато
Телата им и вратовете не се побираха в домовете

Във нови БМВета и Мерцедеси се качиха
И без сьвест те движението затрудниха
За тях правилата не важаха и арогантно се държаха
Полицаите ги гледаха със страх че и власта си беше с тях

В България хората кьм демокрация вървят
Но труден се оказа този неизпитан пьт
По улиците просяци ръка подават
А на децата драгове се тук продават

Отчаяни старци и старици с пенсии нищожни
Неуспешно търсят начини възможни
За да могат те някакси да съществуват
Че от немотията жестока тихо се срамуват

И тези които България обраха най безчестно
Те и  Евросъюза искат да измамят лесно
Но надяваме се ние във Европата приети
Дано Тя  да промени  недостойните им мурафети

5 Януари  2007, София
   Илия Бежански

Скали в пустинята

Скали от пяськ в пустинята усамотени
С издялани лица  от древността
Безмьлвни свидетели  на векове промени
Укрили свойте тайни в дьлбока тишина

Призрачни образи с изчезващи лица
Вкаменени статуи в горящи небеса
Гордо изправени те унесено стоят
Приближиш ли се до тях ще ти промълвят

Волни птици над тях се извисяват
Летят високо и се спускат с красота
Свойте криле разперили широко
Докосват бьрзо камените им лица

 Луната ги прегрьща в студената си светлина
Странно осветени бледнеят техните  тела
 Изведньж злокобни сенки с отровни пипала
Изникват от пазвите на необятната тъма

В самотната пустиня живота  закипява
Игра на оцеляване навред  се разиграва
В смьртоносен танц сенките танцуват
В борба жестока те ще да лудуват

Но отново с разпукването на зората
Всички сенки изчезват вдън земята
А вятър склуптор под  горящи небеса
Продьлжава  да дяла техните лица

Илия Бежански
 Август,2004

Hi!

My name is Evgenia.

I am a civil engineer by profession. But seven years ago I rediscovered myself and I started to write poetry, short prose and stories, and also to paint oil paintings by my hands.

All this happened to me unexpectedly. I am very happy :-)