My name is Ivan Ivanov. I am President and Co-founder of People Networks, Inc. and IDILOGIC Corp.

My main interests are in the areas of complex database design, social networks and knowledge engineering.

My lifelong hobbies are woodworking and traveling. Unfortunately, I never have enough time for either.

Това е страницата на Любител ;)

!

Изглед от стаята ни в Sulzberg, Austria

Къщата в която спахме в Sulzberg

Изглед от площада на селото

Лихтенщайн...

... и пак там...

Feldkirch, Austria

Замъка в Feldkirch

Sankt Gallen, Switzerland

Университета в Sankt Gallen

...и пак там

Zurich

Най-големият часовник на църква в Европа

пак Zurich

Lucern

Старият мост в Lucern

Lucern e прекрасен град...

Munich, Marienplatz

...пак там...

Монументът на маршалите

Kaizerhof

Националният театър

пред тунела Sankt Gottard

Milano, Italy, замъка на Сфорца

Катедралата...

В Катедралата

Църквата (отдясно) и манастирчето

(отляво) в което е "Тайната вечеря"

на Леонардо да Винчи

Firenze, Italy, Duomo, без коментар...

уникално нещо...

Вътре под купола на Брунелески,

който Микеланджело ползва като модел

за купола на Св. Петър във Ватикана

Кулата на Джото

Firenze от върха на кулата на Джото

Куполът, гледан от кулата - 4-я по

височина купол на катедрала в света

Вратата на Рая

Palazzo Vecchio, стария дворец на

Медичите

Piazza della Republica

Piazza della Signoria, отляво е Palazzo Vecchio

Галерията Uffizi вляво

Ponte Vecchio (Старият мост)

Palazzo Pitti (новия дворец на Медичите)

Градините Boboli, зад Palazzo Pitti

Църквата Santo Spirito(Светия Дух)

Пред църквата Orsanmichele - също

уникално място...

Pisa, Italy

доста е наведена, но се държи още

поглед от върха на кулата

Venezia, Italy, църквата San Marco

Piazza San Marco

Дворецът на Дожите

"Мостът на въздишките" (отляво е бил

съда, а отдясно затвора и през тези 2

прозорчета осъдените виждали за

последно света и въздишали...)

Хотел "Даниели", където е живял

Рихард Вагнер. Сега само срещу 1600 евро

може да спи човек на неговото легло

Canale Grande

Венецианските маски...

                                            пътепис от Илия Бежански

Пушеци, голями тирове, багери, бмвета, черни мерцедеси, безброй напъващи коли отвсякаде се опитват да се качат една върху друга в единственото платно на околовръстното. Внезапно един голям черен Мерцедес излетява от някъде и с убйствена скорост се отправя срещу насрещното движение за да изпревари измъчените и без това шофьори и да покаже своето превъзходство на замогнал се бизнесмен. Непоносимо горещо е, тежък отровен пушек е легнал над горещия асфалт и прониква в носа и гърдите, а главата е замаяна от ускорения пулс и тази нечовешка гледка. Глобалното затопляне е в силата си!

Аз сам се озовал в средата на тази сцена и не смея да погледна встрани, където прозорците на моята кола са затулени от гигантските гуми на тировете. Колите пълзят съвсем бавно и всяка минута е вечност. Аз и съпругата ми потегляме от София за да видиме красотите на България. Тя се опитва да отвлече нашето внимание от тази потискаща ситуация като търси музика, но подлудяващите чалги намират своя път от ефира в малкото пространство на колата. Внезапно на предния прозорец се появява лицето на едно циганче и то започва усилено да бърше. Едно от многото шарещи между колите циганета за да изкарат някой лев. Най сетне успяваме да се измъкнеме от тази инфарктна зона и тръгваме бавно в една колона. От лявата страна на пътя премазаните останки на улично куче се разлагат вонящо, а от дясната страна неукрепените изкопи за новото пътно разширение се извисяват застрашително и безотговорно. Продължаваме по околовръстното и изведнъж в ниските храсталаци се появявят млади момичета, показали своите прелести за да привлекат загорялите шофьори на камионите, сигурно не са чували за спин.

Наближаваме магистрала Хемус, където ще трябва да се включиме в посока за Варна и Свищов. Поемам дълбоко въздух и натискам газта, най-сетне мисля си ще полетя свободно, но изведнъж отстрани на пътя се появи млад полицай и ми даде знак да спра, направил съм нарушение.След 5 минутен разпит и с 50 лева по малко в джоба вече бяхме на път. От двете страни на магистралата са се опънали успокояващи пейзажи от безбрежна зеленина и преливащи се хълмове. Веднага забравихме за напрежението и настроението ни се вдигна. Блаженство! Но в този момент пробляскващи светлини се отразиха в огледалцето на мойта кола и аз погледнах в него с недоумение. Точно на задната част на моята кола се беше залепил един голям нов лъскав джип, светкаше и напираше нетърпеливо всякаш искаше да ме изхвърли от платното за да мине. Веднага се преместих вдясно, а той се изравни с мене и обърна дебелия си врат в моята посока и заканително поклати глава. След този случай аз реших че ако искам да се наслаждавам на красива България аз най-скромно трябва да изтегля мойта невнушителна джипка извън платната на летящите самоубийци.

В далечината се появиха заоблените хълмове на Стара Планина и скоро навлязохме в модерен тунел, с добро техническо изпълнение и осветление. Излизаме и пред очите ни отново се появява омайващия пейзаж на планината. Наближаваме масивен мост прострял бетонната си снага над живописно дефиле потънало в свежа растителност.Изведнъж без предупреждение мистична мъгла се спусна и ни обгърна в млечния си плащ. Но всичко се разчисти бързо както се и появи и отново пред нас светнаха окъпаните била на планината.Магистралата свърши и поехме по красив тесен път виещ се между селища и градчета. Не след дълго пред нас се разгърна безкрайната и плодородна Дунавска Равнина. Докъдето взора стига богати черноземи се разтилаха и по някакава причина събуждаха диво желание да си вкуся от тази плодородна почва.

След около три часа пристигаме в Свищов и навлизаме в улиците на това оживено университетско градче с интересна история. Това е първия град освободен от турско робство и където руски и румънски войски са прeминали Дунава. Тук е също и родното място на Алеко Константинов, сега къщата му е превърната в интересен музей. До него е и къщата на първия финансов министър на България след Освобождението.

Наближаваме Калето, където се намира и хотела в който ще спим. Отвънка изглежда добре и даже има изглед към Дунава. Влизаме и едно хубаво усмихнато момиче ни посреща на рецепсията. Дотука всичко изглежа прекрасно. Качваме се по стълбите към стаите, които на пръв поглед са прилични. Разтоварваме багажа и решавам да полегна за няколко минути. Тъкмо съм се отпуснал и страхотни удари на чук долитат от долните етажи и мощна бор машина задълбава в бетонната плоча. Правят ремонт хората и не се шегуват. Ех, викам си довечера ще си почивам, а сега ще разгледаме градчето. Влизам в банята с кърпа в ръката и посягам да я закача, но гладките стени ме гледат с насмешка“закачалки в къщи, птиятельо“ Закачам я на бравата и влизам под душа и скачам попарен, няма студена вода само гореща. Забърсвам се набързо и се обличаме за да слеземе в ресторанта на хотела да хапнеме.Терасата на песторанта има прекрасен изглед към Дунав. Реката е доста пресъхнала и ивица пясък се е опънала в средата по дължината на нейното корито.

(следва)

ПЪТУВАНЕ ИЗ БЪЛГАРИЯ

( втора част) Пътепис от Илия Бежански

След приятен обяд на терасата ние се спуснахме към центъра на Свищов за да го разгледаме.Това е действително едно много приятно място със свойте уютни заведения накацали едно до друго, опънали тенти над оживените трутоари и млади хора насядали отвънка на кафенце или сокче.Навсякъде се чува весел глъч и смях. Учебната година е започнала и е пълно със студентки облечени като на модно ревю със секси рокли и на високи токчета. Минават една след друга , все надарени хубавици! Абе, българките са си най-хубавите да си го признаеме, не че са си наши ами си е така.Ама аз нали съм женен не ги заглеждах много, но те сами ти се набиват в очите и човек ако не е със силен морал като мене може и да прегреши. А, замалко щях да забравя, че също така тук таме минаваше и по някой студент(не само студентки), но това не беше толкова впечатляващо.
След като прекарахме към два часа в компанията на тази весела тълпа, ние се отправихме да разгледаме останалата част от градчето.Интересни къщи със стара архитектура и на един голям площад е разположена красива православна черква, която само като я гледаш те кара да преминеш във възвишено състояние на духа.
О, ти грешна моя душице, защо не дойдох тука по рано за де се пречистя, ами прекарах живота си под изкушителните светлини на греховния Лас Вегас.След около пет минути мойте душевни просветления изчезнаха и аз отново се почуствах удобно със земните изкушения.Абе, Всевишния си ме познава добре и щом ме е търпял досега значи все пак ще има място за мене в чистилището.На връщане към хотела спряхме в една чаровна механа с градинка и си направихме резервация за вечерта, за нас и една фамилна двойка наши приятели с които потеглихме заедно от София.Оказа се че тази механа е в сградата на първото читалище основано доста преди Освобождението.През няколко къщи по надолу се намира и историческата къща,където през 1761 г. е подписан турско-австрийския договор за мир.Не много далече от там е и къщата-музей на Алеко,която те пренася в онези бурни години,когато той е живял и творил.Запазени са дрехите в които е бил облечен в деня на убийството му,оргинали на писани от него книги и страници с негови мисли и разсъждения върху живота.Аз бях силно впечатлен от това че за късия си живот е успял да създаде толкова много и да покаже такава зрялост и виждане.
Вечерта надмина нашите очаквания.Седнахме отвън в китната градинка на къщата и поръчахме вкусотийки с хубави бутилки студено свищовско винце.Свищов е известен с лозята си и хубавото вино.Един млад музикант забавляваше заведението с много приятна музика от 60те до днешно време,на галещи ухото десибали.Изкарахме вечерта в сладки приказки и угаждане на вкусовите ни рецептори.

Прибрахме се в хотела пълни с впечатления и готови за сладка почивка.Но в един момент дочуваме ваханлийските звуци на развихрен купон“Само да те гепна дънките щи цепна“.Думите на тази песен бяха толкова убедителни,че аз неволно си опипах дънките отзад и си притегнах колана.Де да знаеш, тия мераклии след няколко ракии може и да сбъркат.Легнахме,а веселбата продължава.Няма още дванайсет часа,мисля си след полунощ сигурни ще спре.Но какво знам аз идвайки от Вегас за българския купон.

О, изморено пътниче защо се срамуваш да се чустваш българин,че не скочиш изпод своята завивка и да се включиш в лудия купон, ами си забравил своя род и музика и се американчееш в своата хотелска стая по този неприсъщ за тебе начин.Я ела долу при нас и разкопчей колана, па забий бутилка с руйно вино до пъпа си и разгърди косматите си гърди, па запали космите им с клечка кибрит, та и Бай Ганйо да се обърне в гроба си и да каже:“Машала на тоя ,те това ти е истински българин“.Хеле,умората ме надви и задремах. Беше към пет часа сутринта.

Колкото спал, спал.Станах, избръснах се и си плиснах вода на лицето и хайде на кафенце и тънка закуска.Сутринта беше свежа и денят обещаващ. Отново се спускаме към уютните кафененца в центъра и студентките.Сядаме на кафенце и принцески,а аз без да искам поглеждам към тези тънки роклички полепнали на стройните снаги на девойките за да се уверя за последен път ,че мойта жена е наи-хубавата.

След това се отправяме в едно съседно село за да свършиме малко бизнес във връзка с наследените земи на жена ми,на която майчиния род е от Свищов.Селото е потънало в разкошни астми пред всяка къща,улиците са много чисти и подредени.Браво на тези хора, които подържат всичко с такава любов и старание.Тук искам да спомена,че тези плодородни земи се обработват в момента от съмнителни кооперации,които плащат на собствениците-наследници по осем лева годишно на декър за да ги обработват и вземат техния продукт.Това е чиста измама.Същевременно тези кооперации се опитват да изкупуват земите на безценица.

На връщане спряхме да разгледаме едно малко манастирче.Отнякъде се появи стария отец, отключи го и ни въведе в светия храм.Българските духовници винаги са ме впечатлявяли с тяхното силно религиозно изражение.Такъв беше и този.Едър мъж ,на около 65 години с голяма гъста брада, високо чело,гъсти вежди и дълбок силен поглед.Той ни разказа историята на манастира и след това застанахме пред една голяма икона на Божата майка.Тя имаше позлатени пръсти но единия показалец липсваше.Той ни разказа историата на липсващия пръст.Една млада кадъна ,която не могла да забременее била заведена там от мъжа и турчин за да се помоли на Божата майка за да има дете.Но се съблазнила и отчупила единия от златните пръсти и го взела.След една година родила дете,но то било без един пръст.Кадъната се изплашила и върнала пръста на манастира и сега той е пазен в една кутийка до иконата.Попитахме отеца дали може да спиме в манастира,но той заяви,че манастира е женски и сочейки към мене каза:“На тебе чедо господне доверие нямам да спиш ти под един покрив с тези свети жени,че греховни мисли чета аз в твоите очи.“ Но от него разбрахме,че по нагоре в една закътана горичка има едно прекрасно место за спане.

( следва)

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
   
2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
   
2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.

Kazvam se Gencho Lazarov i predstavliavam nepravitelstvenata organizacia "Friends of America 2006".

Sdruzhenieto e osnovano prez 2006 godina, registrirano spored bulgarskite zakoni v Loveshki Okrazhen Sad i e vpisano v Nacionalnia registar na NPO. Vsichki sdruzhiteli imat rodnini v US, bili sa malko ili mnogo v Amerika ili prosto simpatizirat na US i imat priateli americantsi.

Edna ot celite na organizatsiata e da pooshtriava satrudnichestvoto v oblastta na obrazovanieto, kulturata i turizma s ogled doprinasiane na ustoichivo razvitie na kontaktite i obmena mezhdu bulgarskite i americanski grazhdani.

Addressat na registracia i upravlenie e: 10 "Todor Kirkov" sq.; Lovech 5500; P.O.Box 88; Bulgaria; tel./fax: 00359 68 600997; e-mail: saf_2006_lovech@abv.bg, www.societyofaf.hit.bg.

VESELI PRAZNITSI I SHTASTLIVA NOVA 2009 GODINA!

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
   
2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
   
2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.

Hoping to keep in contact with my Bulgarian friends I've met in Las Vegas over the years.  With so many going back and forth to the Black Sea and Sofia, it makes it tough to catch anyone at Magura or Nichole's.  Please stay in touch.

Jonathan Warren

702-714-00JW

www.jonathanwarren.org

My Name is Greg and I am a (single) native of Las Vegas.  Several years ago I met a wonderful BG lady (Ramona D)that has become a great friend who introduced me to Bulgarian culture.  Last year I went to BG for 4 weeks and traveled from Sofia to Varna.  It is a beautiful county with beautiful people.  I now own a nightclub on Dean Martin and would love to put my love of BG together with my bar. 

I am hosting a BG/Russian night Sunday (7/20/08) night at 10pm.  We have a DJ and a Singer. The club is called ROX and its located at 5201 Dean Martin Drive (near Tropicana and I-15)

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
   
2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
   
2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
   
2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
   
2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.

Feel free to participate in this public group space.

Two easy ways to do this:

1. Add a comment or a question here - on this page... or on any other page in this space.
   
2. Or, if you want to start a separate thread - make a new page.

Either way is good - the important thing is your participation. On Tutmanik, people support each other by speaking out and by paying attention to each other - as simple as that.